Блогът на Юруков

Едно от най-ужасяващите неща може би е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и може би ще се почувствате по същия начин.

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.
Чети нататък »

Търговският регистър е мястото, където всяка фирма в България подава информация за структурата, активите, финансите си и прочие. Това е безценен инструмент за гражданското общество, където можем да намерим бизнес връзките на всеки. Или поне би трябвало…

Всеки, които е отварял страницата на Търговския регистър или на който и да е друг регистър на Агенцията по вписванията знае колко трудно се работи с тях. Дори не говоря за проблемите при подаване на информация – само за извличането й. През октомври се срещнах със съоснователя на OpenCorporates (глобален търговски регистър) – Крис Тагарт и той беше изумен, че се налага на всяко търсене да се въвежда „анти-спам“ защита. Нещо повече – сесиите, в които се търси информация се затварят сами постоянно и се налага да започнеш отначало. Да не говорим, че е невъзможно да се правят сложни справки – само търсене по няколко критерии и обхождане на списъците.

А представете си, че искате да намерите нещо сложно. Например – колко от сътрудници на бившата Държавна сигурност участват в едни и същи фирми. Или пък колко депутати в настоящия парламент са има бизнес някога с хора спечелили обществени поръчки. Таблиците със сътрудниците на ДС и депутатите могат лесно да се вземат от данните, които отворих наскоро. Как обаче ще направим тези хиляди справки по имена и рождени данни?
Чети нататък »

Регистрирах се в Atol.bg в края на 2004-та година – доста преди бума на социалните мрежи. От тогава насам многократно съм споделял колко ненормално се управлява сайта. Мислел съм си доста пъти от старта на този блог да пиша защо, но следният мейл от днес ме подтикна да го направя:

Екипът на Atol.bg Ви уведомява, че вече може да четете свободно личните си съобщения в сайта.
Всеки може да открие и да се свърже със своите бивши съученици в над 2000 училища и университети.

Още преди Facebook да излезе от университетските мрежи в щатите, този сайт имаше десетки хиляди потребители, които споделяха информацията си. Ще пропуснем факта, че за последните 7 години нямаше особено нови функции и външен вид. Нека да минем на същественото. Дълги години наред, Atol практически блокираше изпращането на лични съобщения. Намираш познат от училище и трябва да си платиш да се свържеш с него. Осъзнавате ли колко е глупаво това? Все едно да организираш среща на класа и бармана вместо да печели като продава бира, за иска пари за всеки проведен разговор между хората. По тази аналогия, естествено, че след като са се срещнали, всички ще се изнесат в друг бар. Така и стана – когато повече хора влязоха във Facebook, просто ги потърсих там. Сега имам добавен почти целия ми клас от началното и гимназията.
Чети нататък »

Двете лица на Шеврон

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.
Чети нататък »

Вероятно сте попаднали на новината в Дневник, че Здравното министерство е пуснало информационна услуга, с която всеки може да провери колко деца в кой регион са се родили. Има разбира се едно „но“ – информацията се подава в рамките на максимум 3 дни и вероятно в някои болници все още не са наясно, че трябва да го правят. Все пак е напредък, че за всяко АГ отделение има определен човек, който носи персонална отговорност, ако данните не са въведени. Това е нещо, което трябва да се направи за всички отворени данни в администрацията, когато бъдат пуснати.

Период 01.11.11-10.01.12. Непълни данни!

Тъй като ми е хоби да се ровя в правителствени данни, реших да дръпна и тези тук. Оказа се (почти) невъзможно. Системата може да им е струвала само 28 хиляди, но е направена максимално усложнено. Не знам дали целта е била да не може да се изкарват каквито и да е било справки, освен тези, които те искат, но (почти) успяха. Ако трябва да го сравяня с нещо, то логиката на системата прилича на бюрокрацията – попълваш молба на едно място без да разбираш половината неща защо са, после обикаляш да си събереш цифрите от други гишета и така за всяка справка.

И все пак… ето тук може да свалите данните въведени от всички общини от началото на ноември насам в CSV формат, а това тук е скрипта, с който ги свалих. Всъщност единствено Силитра, София – град и Добрич са въвеждали данни от ноемрви – останалите са започнали в последната седмица. По малката бройка раждания съдя, че явно не всички болници дори го правят. Затова би било добре да видим и разбивка по АГ отделения.
Чети нататък »

Вежди Рашидов. Знаете историята – излезе негово интервю в списание Биограф, в него беше включен коментар даден преди 10 години. Последва буря в социалните медии, отворено писмо за оставката му (сега вече свалено), обяснение пред Дневник и официална позиция на министерството.

Първото, което ми направи впечатление е мощната реакция, която видяхме както във Facebook, така и в блогосферата. Преобладаваха призивите за оставка. Всичко това ми напомни за онзи нашумял плакат за липсата на активни граждани у нас. След като се разбра, че журналистите не са походили съвсем етично с интервюто, нещата сякаш утихнаха. Истината е, че подобни изказвания трябва да се порицават. Затова и си мисля, че министъра заслужава колажи като този, който направих вчера за следващите ме в Twitter и виждате по-долу. Не трябва да забравяме обаче, че всеки от нас има такива в миналото си. Сигурен съм, че ако прегледате старите статии на блога ми, ще намерите нещо, което днес бих се учудил, че съм написал. Това мисля, че важи за всички. В анкетите в мрежата относно изказването на Рашидов имаше възможен отговор „Всеки има право на мнение“ и това е така. Един министър обаче няма и поне реакцията на институцията беше правилна и навременна. Видяхме, че не си заровиха главата в земята и се извиниха порядъчно. Не смятам, че с това се изчерпва всичко – Вежди Рашидов трябва да покаже на дела, че не дискриминира спрямо сексуална ориентация. Това може да стане като подкрепи открито следващия парад на ЛГТБ, като говори за проблемите им или поне открие изложба на художници с такава ориентация. Нека го наречем един вид „обществено полезен труд“.
Чети нататък »

Администрацията управлява огромни масиви от данни. Част от тях са оперативни или лични данни и до тях трябва да имат достъп само определени лица. Други обаче са публична собственост и на теория всеки от нас би трябвало да може да ги получи. Такива са данните за замърсяването на въздуха, статистика за заболеваемостта, за данъчни и здравни проверки на фирми и резултатите от тях, за бюджета и харченето в общини и министерства, за престъпността и катастрофите по улиците. Съвсем наскоро в България започна проект, който цели държавата да отвори масиви от данни, които биха били полезни на обществото като цяло. Експерти и журналисти ще могат да ги анализират и да изкарват на бял свят проблеми, решения и дори бизнес възможности.

Този тип данни се наричат „отворени данни„. Те предразполагат за максималната прозрачност в управлението на страната – нещо, което винаги ни се обещава, но само с тези данни може да стане факт.

В тази връзка искам да ви попитам какви данни искате да получите и защо смятате, че ще са полезни. В момента подготвям документ с предложения и технически изисквания. Целта е да убедим екипа работещ по проекта да ги включи. Данните ще бъдат публикувани в отворен формат, който ще може лесно да се трансформира и анализира (примерно електронни таблици). Може да дадете предложенията си във формуляра долу, в коментарите на статията или чрез формата за контакт горе. Резултатите от анкетата може да видите сами в тази таблица. Когато се съберат повече, ще ги обобщя в отделна статия. Междувременно ще включвам първите пристигнали в документа за отворени данни.
Чети нататък »

Как може да се измери толерантността в една държава като България? Как се прави в другите страни? По броят пребити малцинства, какво е етническото разпределение в затворите, колко лесно си намират работа, колко лесно се придвижват хората с увреждания или дали религията има значение в ежедневието? Всички тези неща имат значение и проблеми прозират във всяко общество. Нашето далеч не е изключение, но ще е грешка да не признаем, че в това отношение имаме сериозни предимства.

Посланикът на Италия Стефано Беназо е забелязал това и е открил друг признак на толерантност у нас – продължителното мирно съжителство на много религии. Свидетелство за това са църквите, синагогите и джамиите, които са пръснати из градовете ни. За да покаже това, той организира изложба на макети на исторически сгради, изготвянето на които е негово хоби. Изложбата се казва „Толерантност: Пътеводна светлина във вярата и живота“ и в нея ще участват също така Вихрен Михайлов, Пламен Игнатов и Тодор Нанчев. Тя ще се проведе между 11 и 30 януари в Националният Исторически Музей в София. След това мисля, че ще я покажат в Пловдив и в няколко града в чужбина. Повече ще намерите на страницата във Facebook, както и на събитието.
Чети нататък »

Една голяма грешка, която допускаме като говорим за електронното правителство е, че си мислим, че ще бъде готово в определен момент. Преди няколко дни Борисов спомена, че ще е готово след 7 месеца. Това няма да стане по две прости причини – първо, че в различните институции системите далеч не са готови и второ – електронното правителство не е „нещо“, което се прави – то е процес.

Затова не може да говорим за откриване на електронното правителство. Журналистите много биха искали да видят това – един компютър с отворена web страница, лентичка и Борисов, който я срязва. Истината е, че навлизането на дигиталните технологии в една администрация винаги става постепенно. У нас обаче първите крачки се правят едва сега въпреки всички приказки и пари, които е изляха през последните 10 години.

Както писах в серията ми статии от 2010-та за Стратегията за електронно управление, един от основните проблеми на електронното управление е свързаността между институциите. През годините всяко ведомство си е поръчвало и развивало различни информационни системи и стандарти. Да ги свържем означава, да си пуснем стара видеокасета в DVD плейър.

Именно това се посочва от кабинета сега като причина за забавянето. Днес имах разговор с хора от кабинета във връзка с отворените данни и засегнахме точно тази тема. Срокът от 7 месеца не е за цялото електронно правителство, а за важните основи – свързването на информационните услуги. Когато регистрите и основните системи се свържат – нещо, което е крайно нужно и желано както от гражданите и бизнеса, така и от самите чиновници – може да се надгражда с интегрирани услуги. Това е сложна дума, която простичко означава, че с няколко клика ще свършвате работа колкото като обикаляте 30 институции, гишета и опашки. Целта е самите те да си говорят ефективно помежду си, а не да вършим тази работа вместо тях.
Чети нататък »

Институтът за развитие на публичната среда излезе преди няколко дни с анализ на сигналите подадени в сайта „За честни избори„. Помогнах им да пуснат сайта в края на август и от тогава насам в него са подадени над 300 сигнала. 250 от тях бяха определени за достоверни, а половината – потвърдени. Целият доклад може да свалите от сайта на Института. Той, както и сайта, бяха представени на 19-ти на конференцията „Избори 2011 в България – дефектите на демокрацията“. Снимки от нея ще намерите тук. Погледнете и докладът на ПАСЕ за работата на ЦИК и липсата на прозрачност.

В последствие подобен сайт се появи и в Русия – карта на нарушенията по време на изборите там. Такива сайтове има в много държави и представят доста полезен поглед над реалната обстановка по време на изборите. Мисля си, че и българският вариант го показа. И след 2 години „За честни избори“ ще е на разположение и ще събира сигнали доста по-рано. Надявам се, че тогава ще има (въобще някаква) прозрачност в работата на ЦИК, но за целта трябва да направим нещо още сега.