Да се радваш на ехото си

Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота. Чети нататък →

На пазар за кметове и общински съветници

Преди седмица кабинетът публикува справка за сменените адресни регистрации. Поместена беше в правителствения портал за отворени данни, от където всеки може да я свали и анализира. В последните дни излязоха няколко статии и карти по темата, които ще опиша по-долу. Повечето се фокусираха върху голямото увеличение на сменилите адреса си в определени общини спрямо предишни периоди.

В началото реших да не се занимавам с темата, тъй като видях, че достатъчно хора разглеждат данните и създават визуализации. Зачудих се обаче какъв би бил реалният ефект върху изборите, ако всички тези регистрации са наистина с цел изборна измама. В повечето населени места говорим за около стотина избиратели в повече и това не прави особено впечатление. С тези цифри всичко изглежда като буря в чаша вода.

Каква част от вота е предрешен?

Открих обаче нещо съвсем различно. По-долу описах цялата ми методология, но накратко казано, ако почти всички допълнителни регистрации наистина гласуват по нечия команда, то те могат да осигурят следното:

  • 81 места в общинските съвети на 42 общини
  • Над 70% контрол над съветите в две общини
  • Поне 20% контрол в съветите на още пет общини
  • 31 почти сигурни общински кметове и още 19 с голяма вероятност
  • 196 почти сигурни селски кметове
  • 33 населени места с риск за поне 20% подменен вот

Това са измеренията на проблема. Не осъзнаваме на колко места стигат 50-60 гласа за избор на общински съветник. На следните карти тези данни се виждат по-ясно. Чети нататък →

Българче да се наричам…

Преди да се роди дъщеря ми, се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения, не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.

Проблемът с имената

Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това, в коя община си. От една страна, децата имащи право на немско гражданство се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба одобряваща имената на новородените как точно се формират те в България. Чети нататък →

Анализ на позволителните за сеч и нуждата от APP за сигнали

Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.

Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.

В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.

Наскоро реших да проверя думите им. Чети нататък →

Луксът да не ти пука

В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.

Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.
Чети нататък →

8 години блогване

Днес осъзнах, че блогът ми навърши 8 години. На 11 май 2007-ма съм публикувал първата си статия, а скоро след това спрях видео блога си във VBox7. Прегледах ранните си статии и се чудя с какъв акъл съм ги писал. За написаното в доста от тях съм си променил мнението отдавна. Интересен поглед е обаче върху това как съм разсъждавал тогава.

За този период съм написал над 1000 статии с 21000 коментара. Имат няколко милиона посещения, като най-голям интерес има към тези за ваксините, образованието и наргилето. Най-популярната статия, за жалост, е една с настройки за сигурност за Facebook. Дори нямам намерение да я линквам – отдавна не е актуална и съм го написал отгоре, но продължават да я споделят. Не чак такъв интерес, какъвто ми се иска, има към тези за данните и изборите. От друга страна обаче, последната ми визуализация стана viral, така че явно се заражда интерес към тези неща.

Нещо, което ми направи впечатление е, че напоследък правя все повече редакции на статиите си преди да ги пусна. Често оправям смислови и граматически грешки или допълвам след това. Така някои статии се оказват с по 30-40 ревизии в блога. Изкарах статистика, която ясно показва как намалява честотата на писането ми, но се увеличава значително подготовката на всяка статия.

Ще пиша докато ми писне. Няма да обещавам нов дизайн на блога, че всяка година го правя и все не става. Време му е отдавна.