Както преди европейските избори, пускам кратка информация с разяснение как ще се проведат изборите в чужбина, къде ще има секции и малко за това защо трябва да гласуваме.
Как да гласуваме на 05. Юли
Процедурата за гласуване в чужбина е доста непозната дори сред организаторите на секции, а понякога дори самите комисии. Обикновено предишния ден става ясно какво трябва да се прави, а гласоподавателите разбират когато отидат в секцията. В този случай не е проблем, но на евро-изборите беше, защото никой не беше търсил информация и не си беше избрал преференциален кандидат.
Първото важно нещо, което трябва да знаете е, че няма нужда да се регистрирате предварително. Събирането на декларации беше за да се отворят секциите и за да се улесни изборния ден. Независимо дали сте на почивка в чужбина или живеете там за по-дълго, може с паспорт или лична карта просто да отидете в секцията и да гласувате. Там ще ви дадат да попълните декларация, че не сте гласували вътре и евентуално още една за вписване в изборния списък. Длъжни са да ви добавят, дори да не сте попълвали декларация преди това, така че ако имате проблеми, звъннете на посолството или ми пишете да вдигнем шум от групата на организаторите. Чети нататък »
Днес разпространиха изявление на говорителя на Външно – г-н Горанов, в което той се възмущава от това, колко шум се вдига около секциите в чужбина. По време на пресконференцията той казва, че целия свят знаел, че ще има избори в България. Освен това липсва интерес у българите зад граница да гласуват и затова има малко секции. Според него възмущението на някои от нас е било „под внушение“.
Интересно ми е що за човек е г-н Горанов и реших да се свържа с него. За жалост ми дадоха мобилния му чак когато му се обади „Петър Стойчев, който пише репортаж за немската медия RNV“. Обадих му се и той ми каза три ключови факта, които са били пропуснати от журналистите. За жалост записа не стана добре, а и изглежда според техните правила не мога да го пусна така или иначе.
1. Първото, което ми каза е, че информацията за това къде и как може да се гласува, както и как се отварят секции, е излязла веднага след указа на президента на страницата на външно. За Европейските избори, с които се занимавах повече, сайта на Външно и на консулството в Берлин пуснаха формулярите и обясненията точно два дни след като един от моите клипове беше пуснат по Re:TV и то само две седмици преди крайния срок за подаване на декларации. Всичко това беше видно на момента и много от посетителите ми видяха промяната през кеша на Google. В същото време от посолството бяха казали, че бланките и указанията ще излязат едва 5 дни преди крайния срок. По думи на хора от консулството в Берлин, указанията са им пристигнали късно и никой не е смеел да разяснява каквото и да е било по-рано. От Външно пък всички телефонистки през трите седмици преди крайния срок отговаряха, че не знаят нищо. Това включва и пресцентъра. Чети нататък »
Ключовата дума в българската политика е „скандал“. Днес скандала е, че Доган казал, че държи цялата власт. Всички сме скандализирани. Управляващите бягат от темата като опарени, а опозицията внимателно отговаря „Ама нали ви казахме“. Преди няколко години Доган пак направи такова изказване, но за обръчите от фирми. И какво стана? Нищо. Сега какво ще стане – ще си останем скандализирани за седмица и после ще ни стане интересно друго около изборите. В цялата паника дори ще пропуснем факта, че кортежа на Станишев е помлял кола в Благоевградско и обвинява потърпевшия, че правителството е направило много рисково изкупуване на облигации с пари които нямаме и че откакто тези са на власт, количеството произведена синтетична дрога се е увеличило поне 6 пъти!
Но какво друго правим освен да се възмущаваме? В коментари на този блог, някои пишат, че трябвало да „променим политическата си система, за да отстраним зловредните остатъци от социализма“. Глупости, ако питате мен. Не ни трябва промяна на политическата система, а работеща такава. Правилата и законите ги имаме. Трябва обществен контрол. Доган казал, че властта е в него. Ами вземете му я като не ви харесва! Защо не става ли? Защото тези, на които разчита му вярват. За тях думите му важат в пълна сила. Разчита на необразоваността и изолацията на юго-източните региони. Затова и в Германия се срещат наследници на български турци, които си мислят, че Кърджали е най-големия и богат град в България и е цвета на държавата. Или, че дори образовани български турци са убедени, че е нямало турско робство и кланета и всичко било заговор за затриване на турците. Или пък, че всички убеждават помаците, че не са българи. Чети нататък »
Публикувана е миналия Четвъртък в категориите: България, Политика
Четете повече подробности по темата в блогът на Иван Янакиев. Тук може да намерите и картата на секциите, за която говоря (увеличавайте с „+“). С червено за отбелязани секциите без адрес, а със синьо – с известни контакти. За повече информация отностно секциите, опитайте се да се свържете с посолствата в съответната държава. Чети нататък »
Всичко в нета е несериозно. Блоговете са несериозни по дефиниция. Опитайте се да обясните на някой незапознат какво е „Туитър“ и гледайте как след първото изречение на лицето му бързо се изписва учудване защо си губите времето си с дори още по-големи глупости от блога си. Пишеш нещо си там, някой друг го чете и т.н. Някой може да напише 1-2 коментара, но всичко си е една голяма говорилня, в която всеки говори за различни неща и изглежда никой никого не слуша. Хаос. Точно като стая пълна с мухи – летят безцелно, удрят се в стъклата и досаждат постоянно.
Горното мнение е присъщо за не малка част от хората, с които се сблъскваме всеки ден. Като правило те са точно тези, които само са чували термина „блог“ от новините или от приятели. Напоследък фирмите и политиците започнаха да се усещат накъде духа вятъра и всички се наблъскаха в Блогосферата (говоря за общото понятие, не за агрегатора на Дневник). За едната идея. Правят се хубави блогове и не чак толкова хубави. Ефекта от тях е или малък, или задоволителен. Самата директна комуникация с потребителите радва и е осезаема промяна за тях, но не дава никакви съществени резултати. Къде грешат те? Да бъдеш в Блогосферата не означава да имаш блог, който да направиш известен и много посещаван, а да използваш масата от блогъри за някаква цел. Това е като примамиш всички мухи в стаята с буркан с мед и да ги накараш с блъскане да счупят стъклото или да изгонят ухиления чичко, който седи в ъгъла и си мисли, че управлява държавата. Не е задължително да им даваш мед – инициативността ти и вниманието им стигат. Чети нататък »
Ако сте ме следили в Twitter или в статията ми тук, сигурно сте разбрали в реално време какво правих в Ротердам в понеделник и вторник. Тогава бяха наградите на евро-блогърското състезание Th!nk About It, което имаше за цел да стимулира блогъри от всички членки на ЕС да пишат за изборите и да информират хората. Аз бях един от спечелилите в категорията „Качествен блог“ и наградата беше iPhone 3G (заради който не спах снощи да го разглеждам). Питах ги какво разбират под качествен блог и критериите изглежда са били съдържание, оформление на текста, медия в текста и форматиране (то какво остана от блога де).
Друг път ще напиша по-подробно за изживяването (и за iPhone-а). Тия дни ще кача и снимки във Flickr и Facebook. Сега ще ви пусна само клиповете от събитието в хронологичен ред. Първия клип от поредицата всъщност го качих няколко минути преди самото начало на семинара. Организаторите тепърва ще пускат техните записи и интервютата на участниците (и моето включително). Клипът, който съм сложил отделно, е репортажа на EUX.TV – независима европейска медия, която следи случващото се в евро-политиката. В този клип не ме интервюират, но се мярвам на няколко пъти. Чети нататък »
В понеделник на заключителното събитие на TH!NK състезанието, Дейвид Бреуер) разказваше как от социалните мрежи, блоговете и Twitter се получават невероятни неща. Ето един малък пример от мен:
Заформи се преди време дискусия в Twitter за високите входни такси на интернет наградите в България и паралелно с нея – за проблемите около евроизборите и какво правим по въпроса в Германия. Калоян (блог и twitter) се зарече ей така, че ако избирателната активност мине 35%, ще ме запише в такъв конкурс. Както знаем, ефективността беше над 37%, аз бях забравил за думите му и въпреки опитите ми да го убедя да не си харчи парите, той ме регистрира за „Българските награди за Уеб“ организирани от „Българската Уеб Асоциация“. Благодарско на Калоян отново.
Минаха евро-изборите и с тях завърши инициативата на EJC „Th!nk about it“. Тя имаше за цел да стимулира блогърите от цяла Европа да научат и да пишат повече за ЕС и изборите за евро-депутати. За целта бяха избрани 81 блогъра от различни страни-членки, включително и моя милост, и бяхме поканени в Брюксел на двудневното откриване на състезанието. Тогава ни показаха официалното и не толкова видимото лице на Европейския Парламент. Научихме какво се прави там и защо изборите са важни. Задачата ни беше само да предадем това на вас и да накараме повече хора да гласуват.
Какво направих аз в тази връзка? Написах само 12 статии в официалния блог на TH!NK състезанието, просто защото имах само толкова да кажа на английски на читателите извън България. Повечето се концентрираха върху политическия живот в България и нещата, които оформят мнението ни и това как гласуваме. Направих и предвиждане за изхода на изборите, които очевидно се оказа грешно поради неочаквания успех на НДСВ.
В този блог пък освен, че преведох няколко статии от там и писах подробно за състезанието, проведох и серия от интервюта с евро-кандидати (някои от които вече са евро-депутати). Публикувах и доста информация за провеждането на изборите и направих всичко възможно да има избори в най-близкия ми град – Франкфурт. Пуснах няколко видео поста на тема изборите с камерата, която спечелих от междинните състезания на TH!NK. Два или три от тях бяха излъчени по Re:TV. Станах член от комисия и помогнах да хората да гласуват. Чети нататък »
Минаха и тези избори. Както писах по-рано, успяхме да отворим секция във Франкфурт и аз бях част от комисията. Поради протакванията на Външно и странното им внезапно желание да спазят буквата на закона, много малко секции бяха отворени в чужбина. Във Франкфурт успяхме някак да намерим информация рано и да съберем подписи за секция. В Германия другите секции бяха в Берлин, Бон и Мюнхен. В Хамбург не са успели да отворят.
Изборния ден мина спокойно. Всичко беше организирано перфектно от представителите от Бон. Нямаше никакви нарушения и проблеми. Друг път ще ви разправям как точно мина процедурата. По едно време беше доста натоварено, но само за половин-един час. Интересното е, че почти никой не знаеше за преференциалното гласуване, което говори добре за „информационната кампания“ около изборите. Всъщност единствено 10 човека знаеха нещо и се оказа, че са го научили от блога ми или това, което съм писал във фейса. Знам, защото задачата ми беше да посрещам всички и да обяснявам най-подробно как се гласува и какво става с преференциалните гласове. По-долу съм сложил анкета за вас – интересно ми е колко хора в БГ са знаели да тази опция и откъде. Чети нататък »
Както преди европейските избори, пускам кратка информация с разяснение как ще се проведат изборите в чужбина, къде ще има секции и малко за това защо трябва да гласуваме. 
Ако сте ме следили в 
В понеделник на заключителното събитие на TH!NK състезанието, 
