Един от тях е, че немците нямат стимул да завършват рано, защото придобивките на студентския живот са просто прекалено добри. Сега въведоха допълнителни такси за тези, които са закъснели с обучението си за да накарат хората да не се размотават.

Основната разлика с американските университети е, че се влиза лесно. За сметка на това да завършиш е геройство. Около 1/3 от студентите изхвърчават още първата година. Изпитите са много тежки, има много странични изисквания и практикуми, които трябва да се вземат.

Трето, в американските университети родителите плащат всичко или се взима студентски кредит. В първия случай семейството ти трябва да е супер богато, което е рядкост. В другия оставаш с борчове през следващите 20 години. В Германия пък българите сме принудени да работим през цялото време докато учим. И тук не говорим просто да се вясваш в някое кафене 2-3 пъти на седмица - доста работят почти на пълен работен ден. Това пречи много на учението. Немците пък могат да вземат заем от държавата, от който връщат само половината и то единствено при условие, че взимат над определена заплата след завършването. Въпросната заплата трябва да стига за едно четиричленно семейство да води спокоен живот.

Накрая като качество образованието не е въобще по-лошо. Материала, който се взима дори на моменти е повече и по-сложен. Академичната дейност също е на ниво и в много от случаите е по съвместни проекти с американски и азиатски университети.

Основната разлика наистина е цената на образованието и по-разработената система при американците. В немските университети има малко хаос в административната система, но това се наблюдава в рамките на последните няколко години заради реформите в оценяването. Освен това в щатите може много по-лесно да се вземе стипендия или да намериш компания да инвестира в теб. Това тук го няма.

Не ти се стряскам, че “обиждаш” университетите в Германия. Аз самия вече не го понасям, защото е супер труден за завършване. Просто споделям лични впечатления. Що се отнася до българските - всички им знаем проблемите и как се стигна до тук.

… понеже съм ученичка, много ти се ядосах на коментара относно образованието в сащ, германия, англия и т.н. учила съм в сащ и англия и съм работила почти 3 години в германия … има огромна разлика между германия и сащ и англия (последните две са доста подобни … в англия е малко по-евтино) … моето мнение е, че, когато образованието е лесно достъпно и не добре финансирано, може да е в най-добрия случай на средно ниво. както е и в германия (не се обиждай … нищо лично … сам сигурно знаеш, че нямат достатъчно ресурси и голяма част от учениците учат до 28-29 годишна възраст, като държат изпитите си по няколко пъти …) … в момента уча в добър английски университет и ако ме скъсат на който и да е било изпит, трябва да си събирам багажа и да си ходя … в сащ не беше така … там ако те скъсат, трябва да вземеш този курс отново. в германия мисля, че е като в българия в това отношение. имах колеги, учили икономика в мюнхен, които не можеха да ползват excel.

в сащ доброто образование е наистина скъпо (но има и куп евтини училища, където може да се учи и да се получи диплома). добрите училища дават стипендии на най-умните и заеми на всички други, които искат да учат … не е лоша система. напротив. невероятно добро качество на образованието …

за здравеопазването си напълно прав. ужасно е в сащ … в това отношение англия и германия се справят много по-добре.

keep up the good work (приеми отговора ми като constructive criticism)

беше ми интересно,

деси

С това съм съгласен с теб, че сфери като образование, здравеопазване и хранително-вкусова промишленост трябва да са социално ориентирани. Относно това за ограничаване на печалбите на големите компании бих казал, че е трудно, даже невъзможно. Щом те са в частни ръце експлоатация винаги ще има. Експлоатация, която се изразява най-вече в непълното заплащане на труда на работниците и използването на труда им за лични облаги.
За японците това е нещо нормално. Те са известни със своето учудващо голямо трудолюбие и лоялност към фирмата, в която работят. За тях думата почивка е едва ли не мръсна дума, така че това, което се е случило с този японец, за когото говориш не ме изненадва.

Определено плановото производство не работи. Капитализма е най-доброто, което имаме сега. Трябва да има обаче солен обществен контрол върху големите компании, за да се избегне експлоатацията и да се ограничат печалбите на хората на върха. Не мислиш ли, че не нормално няколко човека в борда на директорите да получават десетки милиони на година, а тези на средните и ниските нива да се преработват за жълти стотинки и да умират на работните си места от преумора, както онзи японец преди няколко дни.

Капитализмът е строй, в който от труда на хората не печели държавата, а само определени индивиди.

Написах тази статия за да покажа мнението ми за това, как и при двата модела в крайна сметка се стига до система, в която правата на индивида се зачеркват. Демокрацията пречи и в двата случая, затова бива опорочена или просто премахната.

И не съм съгласен с определението ти за бедни и богати. По твоя логика при капитализма винаги има много бедни и много богати - няма средна класа. Вземи за пример западна Европа - там има много силна средна класа и малко супер-богати хора. Вземи твоя любим СССР от друга страна - имало е десетки хиляди, ако не и стотици, които са измирали от глад, защото държавата им е прибирала прехраната за да поддържа растежа.

Не казвам, че капитализма е по-добър - точно това илюстрирах по-горе, но той в комбинация със силна демокрация е най-добрия модел познат към момента.