Да, в България има доста безработни, а много от работещите получават ниски заплати и никакви осигуровки. Вярно е, че фирмите искат опитен персонал и понякога прекаляват с обяви от рода на „… 5 години опит с windows vista … „. Вярно е и че много от работодателите се опитват всячески да прекарат работниците си, откъдето идва и показателната българска приказка – „Аз ги лъжа, че работа, а те ме лъжат, че ми плащат“.
Но нека погледнем обективно и другата страна на въпроса – т.н. работна ръка. Според последните изследвания нямало недостиг на такава у нас. Както казах, наистина има много хора без работа, което подкрепа въпросните изследвания. Това, което аз наблюдавам обаче е парадоксалния случай в който хем има безработица, хем бизнеса не може да си намери персонал. Хората в България, които не могат да си намерят (по-добра) работа в момента, аз разделям на две категории според поколенията – завършили през комунизма и тези – след това. Защо? Образованието и начина на мислене по отношение на работата влияят много на това как и дали ще си намериш такава.
Да започнем с първата група. Типичния представител е човек (четете мъж или жена) между 35 години и пенсионна възраст. През този период инженерните науки са били хита, затова най-вероятно е инженер. Почти не знае западни езици, но може би ги е учил някога малко. Учил е руски, но не го е говорил поне 15 години. След завършването си е бил разпределен в някой завод, от който е бил в последствие съкратен и е последвало дълга пауза в трудовата му книжка. Вероятно е пробвал частен бизнес, наемна работа, гурбетчииство или селско стопанство. Поправете ме ако изпускам нещо.
Защо всяка част от това описание е важна. Опита на един човек в работата и кариерата влияе много на отношението му. Този човек, например е очаквал, че след като завърши ще му бъде осигурена работа, каквато е била системата. Планирал е следващите си 10-30 години в съответната фабрика и е подредил наум живота си. Не е предвидил обаче, че на хората ще им се прииска демокрация и че цялата тази идилия ще се срине. Той остава без работа и доходи и без никаква идея как трябва да си търси работа и какво трябва да прави. Той е специалист в някаква област, но цялата индустрия се е сринала и няма къде да приложи знанията си. Започва да работи това онова или някакъв частен бизнес. 15 години по-късно, той не се е преобразявал, не знае западни езици, забравил е специалността си и руския и все още се прехранва от някаква работа. Някой са успели с бизнеса си, но липсата на икономическо или мениджърстко образование ги спъват.
Сега, когато бизнеса се надига и все повече чужди компании строят заводи и инвестират в България, този наш индивид не може да се включи, защото дипломата му вече няма покритие, няма език или компютърна грамотност, а и дълго време не е работил нещо в областта си. В същото време той се бие в гърдите колко знае и как навремето бил еди какъв си и как сега не разбирали.
Втората група хора са между 20 и 35 години – поколението което трябва да е подемната сила на бизнеса. Тези хора са завършили в проблемните години на образователната система и доста са си купили дипломите или просто не са научили нищо. Може би знаят западен език, но най-вероятно никога не са го говорили добре. Преживяли са кризите и яката безработица, затова и малко вероятно да са работили някаква работа в офис и нямат какъвто и да е опит. За сметка на това развяват дипломата си като знаме и тръбят как трябва да им се плаща 2000 лева заплата. Когато никой не ги вземе на работа, крясват колко била скапана държавата и как нямало никаква работа и заминават да мият чинии в щатите за 2000 лева.
Тази група хора не може да си намери работа, защото нямат добро образование, но компенсират с здраво самочувствие. Не трябва да се очаква опит от тях когато са под 25, но след това работодателя си мисли, че просто са лентяйствали. Никой не е казал, че трябва да имат опит в същата работа за която кандидатстват – каквато и да е работа в офис става. Иска се да знаете какво означава работа в екип и крайни срокове. Копаенето всеки го може. Повечето хора очакват и че само защото са завършили университета, някой ще им постели червения килим. Иска се и биография – да си правил нещо, да имаш странични квалификации, интереси, качества и най-вече – да можеш да се оцениш правилно колко струваш. Затова е много ценно докато се чакат интервютата да се направи някой друг курс или специализация.
Проблема, който знам че има в България обаче е, че няма много фирми, които предлагат подобни услуги – допълнителна квалификация и преквалификация. Също така малко агенции за набиране на кадри обучават кандидатите как да оформят документите си и как да се държат по време на интервюто. В София има такива, но София е само един град. Също така много хора не осъзнават, че имат нужда от всичко това и задачата точно на тези агенции е да им го покажат.
Затова мисля, че има недостиг на работна ръка в България. Ръката просто няма квалификацията да работи това, което се търси. Стига се до там, че се наемат оправни хора без образование, а дипломираните остават навън, защото не знаят какво са учили. Не казвам, че вината е само на образователната система – в изследванията се казва, че 45% от фирмите имали намерение да обучат кадрите си, но това обикновено се прави само в големите компании. Средния и малкия бизнес, където работят мнозинството от хората не могат да си го позволят, а държавата ефективно не ги стимулира по никакъв начин.
Друго нещо което ми направи впечатление е, че най-малко търсени са били ръководните кадри. Нагло е да се очаква, че всяка мениджърска длъжност ще бъде пусната като обява. Тези позиции обикновено се попълват от вътрешните кадри – хора, които познават работата и са се доказали като ръководители, или се търсят препоръчани хора – такива, за които някой може да гарантира, че са стабилни. Рядко се случва да скочиш веднага на шефско място и дори тогава имаш нужда от съответния опит.
Накрая искам да ви кажа това, което един приятел ми каза: “ В България работа нямат само тези, които не искат такава.“ Прав е в това отношение, че ако наистина искаш да работиш, няма да седиш върху прашната си диплома и да чакаш някой да дойде да те вземе с лимузината, а ще търсиш преквалификация и възможности. Пример за една такава възможност са Европейските фондове – там всеки може да кандидатства с проекти и да получи финансиране. Ако не знаете как или имате нужда от допълнителна информация и квалификация, може да се обърнете към Национално сдружение на малкия и среден бизнес – те могат и ще ви помогнат много.
[tags]работа, работна ръка, статистика, изследване, образование, специалисти, квалификация, преквалификация, интервю, опит, безработица[/tags]
Boyane , NE sum suglasen s teb, zastoto naistina nqma rabotna ruka – bilo to klalificirana ili ne. Bezraboticata ni e po-niska ot tazi na Germania. Nai – golqmoto tursene e na neobrazovani hora (ili pone da znaqt 1 zapaden ezik) v sverata na turisma. Nqmash si predstava kakvo e polojenieto na moreto. Edin priqtel na bastata trqbvashe da pusne obqvi chak v severozapadna bulgaria za servitior za liatoto. Nachalnata zaplata beshe dosta tlusta – kum 1000 leva. Nameri li hora? Samo 1 otnachalo. Basta mi ima sustiqt problem. Ne mojesh da namerish sekretarka, koqto da znae pone malko Office i da ne e strah ot komputur. Poslednata ni sekretarka, dori dosega ne beshe polzvala Internet… Nikoq dosega ne se e zadurjala za poveche ot 6 meseca.
Problemut e, che povecheto hora v Bulgaria NE iskat, ne che ne mogat, da rabotqt za 250-300 leva ,zastoto go s4itat za obidno. A ne se vijdat che nqmat obrazovanie, ne govorqt ezik i stavata samo za servitiorki i ohrana i chistachi. Nqma dostatuchna volatilnost/dinamika na rabotniqt pazar. Ministur Maslarova obesta che ste odreje pomostite na bezrabotnite zastoto chastniqt sektor iznemogva otkum kadri. Ste vidim dali ste si svurhsi rabotata.
Inache za „profesionalistite“ si prav. Samo kato gledam kakvi smesni kadri bulvat bulgarskite vuzove i se hvastam za glavata. Edin priqtel beshe citiral lektorka s Sof.Universitet po Informatika, koqto beshe pitala studentite dali sa chuvali za online-shopping, zastoto tq bila CHUVALA i smqtala che tam e budesteto. Sam si pravi izvodide ot prepodavatelite, kolko obrechena e cqlata sistema. Kolkoto i da si krivim dushata, znaem kakvo lipsa – pari, $$$. A horata s diploma naistina me ochudvat. Bez nikakvi praki54eski znaniq i opit v sverata, pochti ne govorqt chujd ezik i si mislqt che nqkoi ste im zvunne na vratata i ste gi vzeme. Dokato BG ne stane razvita pazarna ikonomika kato germaniq, horata ste mizerstvat.
Знам, че хората ги мързи и затова цитирах репликата, че в България работа нямат тези, които не искат такава. Коментирам предимно за специалистите, защото имам поглед върху тази сфера. Факт е обаче, че има липса от работни хора, но е и вярно, че плащат малко и не изплащат осигуровките. Обаче щом има толкова голям глад, значи ще се вдигнат и заплатите. Моля се само да не се наложи да внасяме работна ръка от Африка или Азия, защото тогава ще стане лошо. Виж как е в Германия.
Аз съм на 23 години, завършвам информатика в Софийския. Нямам реален поглед върху неща, не разполагам с цифри. Но съм напълно съгласна с казаното. Просто защото виждам родителите си и техните приятели, виждам и съучениците си. На първите им е минало времето, а на вторите никак не им се занимава с нищо, учат в университет някакви специалности преподавани преди 30 годни само колкото да минат(не че мойта е на по-високо ниво). И да ви кажа честно не съм сигурна че и тези деца след мен ще са по-добре. Те са тези родени в глада преди 10-15 години, на родителите им грам не им е пукало, а и не са имали възможност да ги възпитават. Съжаляжам само че картинката е толко лоша:))