57 коментара

1. Завиждам ти. От колко време търся такова – да ми напомня за детството. В София ги наричахме сирийчета. Много трудно се намираха и бяха много ценени. Днешните деца май изобщо не знаят какво е игра на топчета.

2. Приятелката ми каза, че в Благоевград са се казвали „коски“. Интересно ми е къде как са се казвали. Хайде моля който прочете тази статия да напише как са се казвали в неговия град/район. Супер ми е любопитно.

3. В нашия квартал – жк Ленин им викахме… топчета 🙂

4. Намерих два поста в български блогове на темата. Ще копирам още имена от там:

   http://worddrow.wordpress.com/2007/02/09/324/

5. Ето и една много добра снимка на лимки от тук.

   

6. на село при баба момчетата, които си играеха им казваха „тройчета“ или това са друг тип топчета?

7. Кое село? Казвайте и регионите, за да ги вписвам.

8. Ето малко инфо и от мене 😉

   Бобърчета – най-малките лимки с диаметър 5мм
   Перли – така се наричат едноцветните лимки
   Бензинк – сещате се защо се наричат така
   Тигърки – Незнайно защо им викат така поради бяло-оранжевата им украска
   Американки – Бял плътен цвят на топчетата с малки цветни лентички(цвета няма значение)
   Ураганки – лимките са големи с диаметър 2 см. и в тях има цветна рисунка наподобяваща ураган.

   Ами от мене това за сега после ще се опитам да се сетя още 🙂 А и…поправка на пича написал темата, лимките на които си им казал „шомби “ всъщност са ЛОМБИ 🙂

9. От кой град си?

10. Сливен:
    Тук никъде не срещнах
    – коралчета (тези които имат красиви шарки отвътре (има ги на снимката малко по-горе))
    – гипсарки (тези които са направени от гипс)
    – железарки (това са топчета обикновено от лагери (трудничко се играе с тях))
    – кеши (всяка ударена и счупена гелничка, която служи за залог)
    – ятаци (обикновено са по-глеми с добра форма и с тях играча играе)

11. Аз съм си от Варна както разбрах и ти си от там така че наименованията си съвпадат. А станислав при вас просто по друг начин ги наричата 😉

12. Всъщност съм от Добрич, което е достатъчно близко за да са еднакви. Иначе изглежда във всяка част на България са различни.

    @KSMxGh0stly – има и шомби.

13. За Сливен:
    По-горе е показан основния начин на именуване: железарки, гипсарки, пласмаски (без Т :)), стъкларки. Изобщо богата терминология. И тигърки и биренки също използвахме, както и всеки термин, който чуехме от някъде. Ключово за ятака е да бъде здрав и да не се чупи лесно. Имаше ятаци които бързо се преквалифицираха и отпадаха. Голяма работа си, ако имаш железарка или гипсарка за ятак. Железарките често чупеха другите гелнички. И си е мръсен номер да счупиш чужд ятак с твоя. Понякога в играта се стига до залагане на ятака – при победа взимаш чуждия или губиш твоя, при загуба. Имаше разнообразни игри и стилове. Най-честия беше да се наредят три гелнички на триъгълник (наречен менце) и не се сещам какви бяха правилата. Класически термин е „пръстче кокалче“, с което задължаваш стрелящия да стреля с палец и показалец на едната рука. Подобна игра със подобни правила и термини, беше играта на капачки. Тя обаче е взискателна, защото иска глатка повърхност – обикновено мозайката пред входните врати на блоковете. Там ятака се отличаваше с това, че се пълни с пръст или пластелин, или каквото намериш, за да е по-тежък и отгоре се завиваше с някаква картинка, обикновено от дъвки турбо. Беше много зрелищно. И там стрелбата на пръстче кокалче може да ти докара рани по ръцете от острите ръбове. Естествено имаше и гъзарски ятаци, които бяха от ония малките кремчета едно време, те нямат ръборе и имаха капачка, лесно се пълнеха и тежаха. Бяха убийци. Но все пак гелничките бяха в пъти по-елитни, зашото се намираха трудно, а се чупеха лесно. В един момент беше разпространена играта само с коралчета. Демек залога е само коралчета, никакви кеши и боклуци, дори биренки и всевъзможни. Само коралчета. Причината май беше, че в този момент се намираха по някакви магазини и можеше да се купят. И като цяло им беше паднала стойността. Иначе преди това бяха такъв кът гелничките, че се залагаха на менцето половин гипсарки и нчкви супер счупени кеши.

14. тигарки-кафява синя жълтя черна червена желена
    американ-зелен черен син бял

15. Вася Атанасова (Spiritia) е сложила линк към тази статия в описанието на стъклените топчета във Википедия. Чувствам се като авторитетен източник 🙂

    Благодаря на всички, които писаха, но може ли наистина да пишете и откъде са наименованията, които ми давате.

16. Браво за този постинг. Отдавна се канех да напиша за топчетата, но ето че друг го е написал по-добре и изчерпателно.

    В София топчетата се наричаха още „абета“, ед. ч. „абе“
    Играта с дупката се казваше „Да играем на дупка“, а друга „да си садим“, като ударението падаше на а (дори и в най-добрите семейства).
    Играеше се и често със стотинки.

17. Привет! Не, чак „източник“ недей се чувства. Блогът ти неслучайно е в раздела „Външни препратки“, то принципно нямаме много практика да държим блогове дори и там, но тематиката (според мен) го позволява. Все пак от всички блогове (4-5-6), в които намерих странички за биличките, информацията в твоя беше най-близко до идеята ми за енциклопедично съдържание, а и препраща към някои от другите, т.е. има добавена стойност и в това отношение.

    Между другото, да те поканя да станеш редактор в Уикипедия, ако още не си? 🙂

18. Spiritia, разваляш ми кефа 🙁 Всъщност информацията съм я събрал от нета както всички. Някой неща съм ги потвърждавал сред познатите си.

    За Wikipedia – регнат съм, но не съм правил нищо досега. Нямам и много време имам обаче идея нещата, които уча да ги превеждам от английската версия. Така или иначе предимно от там уча.

19. Изключителен труд!
    Поздравления!
    Имената на топчетата в Хасково са посочени правилно!
    Малко допълнение към класификацията на видовете:
    малко стъклено и пъстро топче – сирийче;
    по-голямо пластмасово топче – гуда;
    по-голямо и тежко стъклено топче – баца;
    Най-често срещаната игра в Хасково има като уловие да се заложат няколко топчета на земята по дължина и след това играчите от една и съща позиция с нарочно изстрелване на топчетата си с прости да „бият“ противниковите топчета.

20. В Русе на бесцветните топчета им викахме „огледалки“

21. Шапка свалям за събрания материал!Случайно се заговорихме с приятелки за някогашните игри на топчета. Едната от тях спомена, че те им казвали гуди и бимбизета 🙂 Другата се разрови из гугъл и откри блога ти 🙂
    Аз се присетих за играта по моя край на кенц със сирийчета и ятаци 🙂 Как се редяха по една стотинка на триъгълник и имаше линии преди и след него, сумираха се точки и куп правила които за жалост не помня, но ще разпитам непременно като се прибера по родния край 🙂
    Върна ме много назад, във времето когато се събирахме до блоковете в които живеем и заравнявахме калта за целта :)) Ех, славни времена бяха….И аз имам сега 2 момчета, може пък да ги науча 🙂
    Благодаря ти!

22. Опитвам се да събера всякакви имена от регионите в България. От кой регион са тези имена, които каза?

23. @Боян Юруков – в село Река Девня/много преди да стане град Девня/ се наричаха куртаци.
    А знаете ли какво е дорлук? Преместване на куртака на равно разстояние от джизгията(чертата на която сме се питали/състезавали/ за ред), но на по „прикътана“ позиция.
    Най-гадният момент беше когато някой голям идваше и правеше „капак“. Сиреч „гепеше“ всички заложени куртаци. Отначало куртаците бяха железни/от разбити лагери/. после се появиха и лимките. Стъклени топчета които затваряха лимонадените шишета и затова бяха наричани лимки.
    В началото на шестдесетте имаше и една игра с три котки и се състезавахме да вкарваме куртаците между краката на котенцата. Колкото по=малка беше дупката от краката на котенцата толкова повече точки се даваха. В малката се даваха 5 а в голямата 1 точка.

24. Наи-популярна беше играта на ДОС или още ДОСИ.
    Кртаците се залагаха на доса и се питахме обикновено на втория или третия джиз/джизгия/(черта).
    Който беше зук се питаше последен. Презука-предпоследен и т.н.
    Ако куртака /лимката/ застанеше точно в доса/между двете джизгии/ се вземаше целия залог.
    За това кой куртак/лимка/ за колко се залагаше вече е писано.
    Имаше и игра на дупка или наричана още 21.
    Печелеше онзи който пръв е направил 21 чуквания на чуждите куртаци. Той им обираше куртаците и играта продължаваше наново.
    Повече обаче се играеше на дос, защото имаше повече заложени куртаци/топчета/.
    Често се комбинирахме . Имахме си сихе(сие)/съдружник/ и играеехме срещу някоя друга група/други сихета/, а пая/кяра/(печалбата), я деляхме накрая.

25. Pingback: mitio

26. Русе – Белюр
    Елхово – Белюрки

27. сори за миналия коментар пропуснах, че има от русе и обърках за елхово. Ето поправката от истинска Елховлийка.
    Елхово – Бешки

28. Да се присъединя и аз към спомените на участниците тук. Аз съм родом от Русе.Значи билюрите бяха най-различни видове.Пластмасовите без оглед на размер и оцветяване се наричаха пластмаски..Железните…желязки. Стъклените имаха най-голямо разнообразие. Най красивите и скъпите наричахме „перки“…това са т.н. сирийчета, прозрачни топчета на които по средата имаше оцветяване във вид на перка и затова ги наричахме така.Съответно бяха едноцветни,трицветни и 5 цветни.Колкото по-шарени…толкова по-скъпи. След това бяха „американките“…порцеланово-бели топчета със син, зелен или оранжев спираловидно разположен цвят. „Сълза“ казвахме на едноцветния билюр с мехурчета въздух в него.Масленките или биренките бяха кафяви на цвят като бирено стъкло и бяха своеобразни „бойци“, с които най-много се играеше по турнирите. Най-масовата игра беше на 21. Накратко правилата са следните:
    Изкопава се дупка с диаметър около 10-12 см, която се нарича „гириз“. На 5-7 крачки от гириза в зависимост от крачкомера на играчите се начертава черта „кале“ и от там се хвърлят топчетата, като целта е да се вкара топчето в гириза. Ако се вкара топчето в дупката се печелят 6 точки и играча получава право да хвърля пак от „кале“-то и ако успее да вкара пак в дупката, получава още 6 точки. Ако никой от играчите не успее да вкара от калето, пръв играе този който е хвърлил най-близо до дупката. Целта е да се вкара топчето в дупката(печелят се 3 точки) и след това се стреля по топчето на противника като целта е да се отдалечи неговото топче от гириза. Ако уцелим противниковото топче печелим още 3 точки. Ако не уцелим губим реда си и идва ред на следващия играч. Ако неговото топче е много далеко може и да не стреляме а да сложим своето топче пред дупката ,така че ако той се опита да вкара своето топче да вкара и нашето в дупката. Ако стане така противника трябва да изкара нашето топче от дупката и ако не успее печелим по 3 точки от всеки неуспешен опит. Играчът който пръв събере 21 точки от вкарване в дупката или от удари по противниковото топче при следващ удар печели играта. Ако се играе със залагане на други билюри, тогава играта се нарича „ЗОВ“ и правилата са абсолютно същите. Има и още няколко правила и положения, но едва ли някой ще го интересува, но ако е така ще ги напиша и тях. Ей така си прекарвахме свободното време през междучасията в училище или играехме на другата масова игра на „Ножка“, но тогава нямаше Интернет и GSM-и и света имаше съвсем друго измерение.Е,до скоро и надявам се че не съм досадил с огромното си писмо.

29. Супер 🙂 Добавих ги в списъка 🙂

30. Дано съм бил полезен :-)))

31. @Rado – интересно е да се събере информация. Това е едно от онези неща, оито сякаш всички сме правили, но някак остават в страни от спомените и разговорите ни.

32. В Хасково им викаме скамбалови

33. Ние в Русе им викахме Билюри

34. В квартала също имаше игра на топчета където залагахме „фишеци“ – фишеците са празни гилзи от патрони за хилти или гилзи за флоберка. Опитвахме се да съборим наредените фишеци. Темата е супер яка, продължавайте все така.

    гр. София жк. Левски Г.

35. В Благоевград им казвахме коси,но имаше няколко вида.Стъкларки,бакелитки и наелонки 🙂 стъкларките бяха най ценни.

36. Преди малко четох един руски сайт за произхода им и се разтърсих да видя какво има при нас по въпроса. Налегна ме носталгия, въпреки че навремето не играех много.

    Аз съм от Пазарджик. Тук им казвахме билички. Големите пластмасови бяха гуди (гуда). Биренки бяха кафявите. Сирийки казвахме на прозрачните с листенца вътре. Не си спомням сълза дали пак на тях казвахме или на напълно прозрачните. В моменти на умопомрачение сме играли и с отвити топки от скоростни лостове на автомобили, лостове на багери, електрокари, мотокари. Дупките запълвахме с разтопена пластмаста и задължително слагахме тапицерска кабърка за мерник.

    Един от вариантите за игра беше да наредим три топчета в триъгълник (обикновено от всеки играч по едно) и от определено разстояние (драсната черта) ги целим. Който каквото си уцели оставаше за него.

    Другият вариант, при повече деца, беше да ги наредим на хоризонтална черта и от 2-3 метра да ги целим с „бияча“ – топчето талисман. И тук всеки прибира каквото си улучи. Ако някой се надвесеше прекалено напред, пред стартовата линия, му казвахме „Буриш!“.

    Имаше вариант с триъгълник, но вместо топчета залагахме по 5-20-50ст.

    Поздрави!

37. Забравих. На млечнобелите или тези, с бели следи в тях, им казвахме млечки.

38. Извинявай, ако не е проблем слей трите коментара, че се сещам на час по лъжичка.

    Имаше и таралежки – с характерни издутини по цялата повърхност.

39. @Николай Цветков –

    Ох, спя… Млекари, не млечки.

40. В Сандански бяха коски. Това в началото на 90те.

41. Здравейте,

    потвърждавам, че от Хасково данните са правилни.

42. В Хасково в моята махала се играе само с залагане на 2 баци или гуди много рядко с сирийчета . Имаме и ешки това означава да миниш пая-сирия или да го уцелиш.Ешки е Турска дома и има много жидоже ешки.

43. Pingback: Gospodin Minchev
44. Pingback: muiiio

45. Аз съм от хасково и им викаме общо скамбалови иначе малките са сирейчета пайчета и др.големите баци а железните калай това е от мен дано да съм помогнал пишете ми на пощата чао

46. Привет.Спомняте ли си за ,,тракащите топки,,70-73.Две бакелитови топки от струг най-често вързани с 40см. връв на показалеца.Голяма врява вдигаха.

47. Това е най-яката тема в целия Интернет!

    Аз израстнах в кв. Орландовци, София, и много играех на топчета в парка 1960-1975. Летните ваканции прекарвах в кв. Военна Рампа, София, където също играех на топчета и стрелях с читал по всичко дето летеше. Пироните за читала ги крадех от дърводелслият з. Венко Рашков и ги кривех на скоба с камък на бурдюра. Но това са други бири!

    Играта на топчета се чертае с пръчка на земята kato една права линия която се казва ТАНАЛ. От танала напред се мерят 3-4 крачки напред и там се чертае един не много голям триъгълник който се казва КАЛЕ.

    Всеки играч играе с две топчета. Едното топче се (за)ЛАГА на танала а с другото всеки играч стреля по топчетат на другите играчи. Това топче се казва БИЯЧ.

    Бияч може да е обикновенно топче, или голяма пластмасова ГУДА. ЖЕЛЕЗАР е железно топче извадено от строшен лагер. С железар се стреля трудно поради тяхната тежина но те могат да се хвърлят и при точно попадение разбиват стъклените топчета на парчета. Това се знае като ПРЪСКАНЕ.

    Ако са само 2-3 играча топчетата се слагат в ъглите на танала. Ако са 5-6 играча тогава останалите топчета се редят всеки където иска но топчетата трябва да лежат върху чертата на танала. Често пъти можеше да се видят 10-15 младежи да играят топчета на няколко танала в парка.

    Cтотинки също могат да бъдат (за)ложени на танала. Стотинките могат да са пред топчето на съответнят играч или просто монетата се закрепва от зад с малко камъче за да стои права. Това се знае по различни начин но най-вече като (за)ЛАГАНЕ или САДЕНЕ.

    Играта започва отзад на чертата на танала където играчите стъпват един след друг и се стрелят или хвърлят към калето. Неестественото протягане към танала се считаше за нарушение и се знаеше като БУРЕНЕ. Такъв играч обикновенно беше каран да се брибере назат в нормите на нормалното.

    В играта всеки се стреми да уцели топчето или стотинките на другите играчи. Ако бияча на когото и да било от играчите влезе в тиъгълника на танала този играч игаря и излиза от играта. Това наказание се казва КЕНЗ. Не знам дали прослиза от думата КЕНЗАНЕ но ми мирисхе на много подобно. Ако има някакъв друг спор относно позиция, този играч може да бъде върнат да започне от танала.

    Уцеленията са наградата на умелиат играч. През тези безгрижни години, безбройно много топчета, гуди, сирийчета и най-вече стотинки излязоха от едни джобове и влязоха в други. В финансовата терминология това се казваше ОБРЪНЗАНЕ. Крупноста на финансовите привилегии от тази игра се свеждаха до пакетче семки или боза с банчка в местната сладкарница. Особен обет на детска гродост беше пръскането на биячи и сирийчета с зележар. Когато попаднеш на БАЛЪК, които лага едно след друго безценна си колекция от сирийчета и бисерчета, регламента на играта гласеше че си длъжен да му ПРЪСНЕШ ОГЪРЛИЦАТА.

    Така беше през тези години когато най-голямата заплаха за деца играещи сами в парка или в самотка уличка беше ако някои батко доиде и им обере лаганото на танала. Как се обърка толкоз целият свят мойта мозъчна клетка не може да го побере.

    Димитър Гогов
    Сидней, Австралия

48. Здравейте от Карнобат…
    Татко едно време ми носеше от Турция…тука им викахме, Израелки на малките с цветчетата вътре.
    На големите със цветчета им викахме ”Бомбали,” или ”Бумбали”.
    Имахме и най различни чисто черни, сини или прозрачни.Често със различни точки по тях в различни цветове, на тях викахме Тигърки.
    Тука ги стреляхме с две ръце или със палец към един триъгълник, на който викахме ”Дриз”…. или ”Дрис”
    Ако се сетя.още нещо ще пиша…

49. ТАКА СОФИЯ ДВОРА НА 57-МО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ НАУМ ОХРИДСКИ СПОРТЕН ПРОФИЛ.БЯХ МНОГО ДОБЪР НА ТЕЗИ ИГРИ ОСОБЕНО НА КЕНЦ.ТОВА БЕШЕ ТРИЪГЪЛНИК В КОЙТО СЕ ЛАГАХА ИЛИ САДЯХА АБЕТАТА.ПОД АБЕТА СЕ РАЗБИРАШЕ ВСЕКИ ЗАЛОГ ЗАЛОЖЕН В ТАНЕЛА.ОТ СТОТИНКИ ДО ГУДИ,СИРИЙЧЕТА СЪЛЗИЦИ И ПЛОЧКИ.ДОСЕГА НИКОЙ НЕ СПОМЕНА ЗА ТЕЗИ МАЛКИ КВАДРАТНИ ПЛОЧКИ ОТ ИЗПЕЧЕНА ГЛИНА С ЕДНИ БУКВИ ОТ ЕДНАТА СТРАНА ПОЛОЖЕНИ В РАМНКА.СВЕТОВЕТЕ БЯХА РАЗЛИЧНИ КАТО ОТЧУПЕНИТЕ ВЪРХОВЕ СВАЛЯХА СТОЙНОСТТА НА АБЕТО.СЪЩО ТАКА НАРАНЯВАНИЯТА НА ТОБЧЕТАТА ИЛИ ГУДИТЕ СЕ НАРИЧАХА ЛИМБИ КОЕТО СЪЩО ВЛИЕЯШЕ НА СТОЙНОСТТА.СТОЙНОСТТА ЗАПОЧВА ОТ 1 НИЦА И СТИГАШЕ ДО 5 ПРИ НАШИТЕ ПРАВИЛА В КВАРТАЛА.ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИТЕ КВАРТАЛИ ПРИ НАС БЕШЕ МАЙСТОРСКО ИЗПЛЛНЕНИЕ ДА СТРОШИШ ТОПЧЕТО НА ПРОТИВНИКА,СЛЕД ЕДИН ДЕН ИГРА В ДВОРА ПРЕКРАТИХМЕ ПРАКТИКАТА .НЕ ОСТАНАХА ЗДРАВИ ТОПЧЕТА Т СТЪКЛО И ПОРЦЕЛАН.ОСНОВЕН ВИНОВНИК ЗА СЕЧТА БЕ ЕДИН МИТКО И АЗ.СПОМНЯМ СИ ЧЕ В ЕДНА ИГРА САМО ДВАМАТА С НЕГО СЕ НАЛОЖИ ПРИ ВСЕКИ ИЗСТРЕЛ ДА ПОЛЗВАМЕ НОВО ТОПЧЕ.ИГРАЕХМЕ И НА ЧУК ГУДА.ПРАВИЛАТА БЯХА ПРЕДЕЛНО ПРОСТИ.УЦЕЛВАШ ПЕЧЕЛИШ УЦЕЛЯТ ТЕ ГУБИШ.СЪЩО ТАКА ИМАХМЕ ПРАВО ДА КАЗВАМЕ ЧОРИК ИЛИ ЧОРЧИК.КОЕТО СЕ ПОЛЗВАШЕ В СЛУЧАЙ НА ИЗСТРЕЛ ПО ЗЕМЯ КОГАТО ИМАШЕ ПРЕПЯТСВИЕ ПРЕЧЕЩО НА ТАКЪВ ИЗСТРЕЛ АКО ЗАКЪСНЕЕШ СЕ ЧУВА БЕЗ ОРИК ИЛИ ЧОРЧИК И НЯМАШ ПРАВО ДА ПРЕМАХНЕШ ПРЕПЯТСТВИЕТО.ЗА ИГРАТА 21 ИЛИ КАКТО БЕШЕ ИЗВЕСТНА ПРИ НАС ДУПКА ,ИМАХМЕ СЛЕДНИТЕ ПРАВИЛА.ПРАВЕШЕ СЕ ДУПКА .ОБИКНОВЕННО ЗАБИВАШ ПЕТА В ЗЕМЯТА И СЕ ВЪРТИШ ДОКАТО НАПРАВИШ ДУПКА.ПРИ НАС РАЗСТОЯНИЕТО БЕШЕ ОКОЛО 10 М ДО КАЛЕТО КОЙТО Е НАЙ-БЛИЗО ДО КАЛЕТО ТОЙ ИГРАЕ ПЪРВИ.ИМАХМЕ И ПРАВИЛА АКО НЯМА 3 ПРЪСТА ДО ГУДАТА НА ПРОТИВНИКА СЕ СТРЕЛЯ С ТРИ ПРЪСТА ЗАД ДУПКАТА.АКО ВКАРАШ ТОПЧЕТО НА ПРОТИВНИК В ДУПКАТА СЕ ВАДЕШЕ С ДЕЙСТВИЕТО ОТ ОЧЕ ИЛИ ОКОТО СЕ ССЛАГА НАД ГУДАТА И ТАКА СЕ ПРИЦЕЛВАШ ЗА ДА ИЗВАДИШ ПРОТИВНИКОВОТО ТОПЧЕ.НЕЗАВИСИМО ЧЕ СИ УЦЕЛИЛ ТОПЧЕ НА ПРОТИВНИК СЛЕДВАЩОТО ДЕЙСТВИЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕЗ ДУПКАТА.АКО НЕ ВКАРАШ В ДУПКАТА ГУБИШ РЕД.ИГРАЕШЕ ДО 18 ИЛИ 21 ВЪПРОС НА ДОГОВОРКА .ПРИ НАС ВКАРВАНЕТО В ДУПКАТА БЕШЕ 3 ТОЧКИ СПОЛУЧЛИВ УДАР ПО ТОПЧЕ 1 ТОЧКА.ИГРАЕХМЕ И НА АШИЦИ В СОФИЯ ИМ ВИКАХМЕ КАЛЯСКИ.ПРАВЕХА СЕ ОТ СТАВНИТЕ КОСТИ НА КОЗИ ОВЦЕ,АГНЕТА ШИЛЕТА И ЯРЕТА.СПОРЕД КАЧЕСТВОТО СЕ ДЕЛЯХА НА ПРОСТАЦИ,КОКАЛАРИ И МЛЕЧКИ.НО ЗА ПРОЦЕСА НА ОБРАБОТКА НЯКОЙ ДРУГ ПЪТ.

50. Като дете живеех в Банишора
    Топчетата с които играехме бяха три вида :
    Гуда , най-голямото .
    Етаче , по-малко .
    Сирийче , най-малкото .
    Гудата и етаците се продаваха в книжарницата , гудата беше 5 стотинки а етака 10 стотинки .
    Сириец имаш ако баща ти е тираджия или ако си спечелиш / ама който имаше си ги пазеше / та вариант беше и да си го откраднеш .

51. В Благоевград: Коски (както пише вече).

    Подвидове:

    Стъкларка – ценна разменна монета и рядко предпочитана за реална игра.

    Бакелитка – тежка пластмаса, която при силни удари се наранява и отделя люспи. Майсторите я предпочитаха.

    Кокаленка – твърда, лъскава пластмаса, но лека.

    Найлонка – лека пластмаса, мека и подобна на найлон.

    Мехурка – прозрачна или полу-прозрачна с въздушни мехури в нея.

    Шампоанка – от шампоани, в които имаше топче за разбъркване на шампоана. Винаги млечно/прозрачно бели, като сегашните топчета на рол-он мазилата.

    Железарки – от лагери – тежки и реално неизползваеми.

52. Да споделя и моите спомени от Пазарджик, от 80-те години. 7-мо Основно училище „Христо Ботев“ и района на Младост и Острова. Играта събирателно се наричаше „игра на бобчета“, с основно две разновидности – на дупка и на триъгълник:
    Кокалка или бобче – пластмасово топче, обикновена големина, най-долу в йерархията; продаваха се и в книжарниците;
    Гуда – голямо пластмасово топче; с такива играеха големите майстори, обикновено по-големите класове, защото имаха и по-големи пръсти :); не зная от къде ги взимаха – запомнил съм ги черни или сиви;
    Сириец – прозрачно стъкло с разноцветни листенца вътре; колкото повече листенца, толкова по-ценни; имаше различни големини; най-търсени бяха големите; да играеш с голям сириец, значи си голям гъзар, защото от игра се амортизираха – налюспваха се от ударите с други стъклени топчета; купуваха се от стрелбищата и от „Спортни стоки“ – барака на центъра на града, където частник беше сложил наколко джаги и примитивни електронни игри, както и тираджийски стоки – дъвки, дрънкулки и прочее;
    Млекар – стъклено, с „размазани“ цветове – като мляко, в което току-що е сипано малко кафе; основният цвят е белият, като другите цветове са кафяво, зелено, жълтеникаво; най-ценни са тези при които доминира цвят различен от белия; купуваха се от стрелбищата и от „Спортни стоки“ – виж по-горе; имах млекар с с много кафяво по него!
    Сълзичка – стъклено от бистро стъкло; колкото по-голямо, толкова по-ценно; не зная от къде се появяваха;
    Биренка – стъклено от кафяво стъкло; имаше и зелени, но не си спомням да сме ги наричали по друг начин; колкото по-голямо, толкова по-ценно; не зная от къде се появяваха;
    Таралежка – виждал съм само няколко пъти, но още изпитвам завист… тъмнозелено стъкло с равномерни малки бели точки по повърхността; много ценно! не зная от къде се появяваха.

    Термини за които се сещам:
    „садене“ – поставяне/залагане на топче или стотинки (5 или 2+2) на триъгълника леко закопани в пръстта; имаше спорове когато забиеш прекалено здраво монетата, защото трудно се бутат; 4 стотинки се приемаше за равно на 5 стотинки; понякога се садеше и много амортизирано топче.
    „бурене“ – прекалено изнасяне на ръцете над линията при удар – забранено е от правилата.
    „пръсти“ и „непръсти“ – ако играещият, който е на ред каже бързо „пръсти!“ – има право да премери 5 пръста по-напред и от там да бие; респективно – всички останали се опитват да кажат преди него „непръсти!“ – имаше значение при близки разстояния.
    „бордюр“ – тактическо излизане отстрани, дори без удар; играчът излязъл в „бордюр“ има право когато му дойде отново реда, да бие от всяка от страните на игрището, с изключение на началната линия (стартовата).

    Имаше и още термини, но съм забравил. Хайде, пазаджиклии!

53. Здравейте. Аз съм родом от Велико Търново (1991 г.) и през първите си 10 години живях там. След това се преместихме във Варна (родния град на майка ми и баща й – за мен дядо по майчина линия). Тя ми е разказвала, че едно време са играли и те на тези топчета и са им викали „лимки“. В Търново играта се казваше „Зук“, играеше се на една пътека през тревата до блока, проправена от многото минаващи хора всеки ден. Аз почти не съм играл, но обичах да гледам съседските деца как играят, вкл. от балкона, защото живеехме на първия етаж. Аз си спомням следните правила (по-точно части от тях):
    1. Стрелянето на топчето се правеше като първо със самото топче си начертаваш една линия в пръстта/праха, след което оттам стреляш с пръсти;
    2. При едната разновидност на играта изкопаваха дупка с диаметър около 7-8 см. и дълбочина 3-4 см. Целта беше да се вкарват топчетата в нея, но не знам на какъв точно принцип се определяше победителят.
    3. При другата разновидност (която помня по-добре и по-ясно) – на 3-4 метра от мястото, откъдето стреляш, се начертаваше едно равностранно триъгълниче (което беше именовано „кенз“) с дължина на страната примерно 20 см. Във върховете му се поставяше по едно топче (най-често с размери като на снимката ти). Ако са повече участници с повече топчета, то топчета можеше да се поставят и в средата на всяка страна, евентуално и върху медицентъра, но не съм сигурен. Стреляш и което уцелиш, остава за теб. Биячите, с които стреляха, бяха от онези по-големите.
    4. Имаше и още един термин, малко смешен – „изчорване“, „чорам се“. Не помня точно, може би е било ако твоето топче, с което стреляш, остане вътре в триъгълничето или как беше, май не се прилагаше тогава, ами по друг повод… така или иначе, този термин описва действието „пускане без насочване или засилка, само под действието на гравитацията, с твоята ръка на твоето топче от височина около метър над Земята и в зоната над триъгълничето“ – и където падне. Тук съм сигурен, че играта не свършваше с един удар (независимо дали си пускал така топчето от високо или не), ами оттам, откъдето ти спре бияча, можеше да направиш втори удар (за това също не съм сигурен, но смътно си спомням и такова нещо).
    От тези години са ми останали вкъщи малко топчета, имам и по-големи, а веднъж си бях намерил и едно то най-малките, дето са по половин сантиметър. Имам и едно снежно-бяло. Повечето бяха с цветовете зелено, бяло и червено или жълто, бяло и червено. Имам и едно „германче“ с жълто, червено и черно. В едно магазинче ходихме веднъж с приятелчета и там видях ги продаваха в малки мрежички (същите като тези, в които продават на едро картофи, пипер, корнишони) – били са по 20 или 30 в такава мрежичка и струваха по няколко лева една мрежичка. Аз не помня купих ли си една такава или не – може би да и после в играта да съм загубил малко топчета.
    Баща ми също има топчета, но те са по-стари, още от негово време и са непрозрачни, предимно сини или синьо-зелени, някои са примесени със снежно-бели ивици. Той си ги е номерирал с парченца левкопласт от 1 до 49 и си тегли чисълца там, когато отива да пуска ТОТО 😀 (или поне така правеше допреди няколко години, вече май не, но топчетата още си ги пази в една торбичка).

54. Поправка: Повечето бяха с цветовете зелено, бяло и червено или жълто, зелено и червено.

55. В Дупница им казвахме “стъклета”или “щръклета”

56. Помня един от изразите – Доволен затворен не към Кале

57. В Ботевград играехме на Кенц в края на 80-те началото на 90-те. Пред блока в зелената площ имаше отъпкано място от игра, на което естествено нямаше как да поникне трева. Триъгълник наречен Кенц и на няколко метра черта -Кале. Ние никога не сме залагали топчета, дори не бях и чувал за подобен вариант. Ние залагахме само стотинки или по-малките деца редки бирени капачки. Също така никога не сме играли със стъклени топчета, най-вероятно защото нямат тази скорост и точност на стрелба. Използвахме пластмасови топчета около 2 см в диаметър, като най-ценните бяха полупрозрачни с накакъв металически застинал флуид не знам как да го опиша. Тях ги наричахме сълза. Играта започваше, като заставахме зад кенца и хвърляхме топчето към калето. Реда се определяше от това – кой е най-близо до калето. Тъй като калето е отдалечено от кенца беше позволено да се бури, но вътре в терена не. Термините, които си спомням бяха – „Чорчик“ някои му казваха чорлик. Това е когато ти се наложи да се изместиш встрани, но на равно разстояние от целения обект. Ако удариш топче на противник и то от своя страна бутне стотинка от кенца, който пръв от двамата каже „С топче мой паре“ взима стотинката. Може да обявиш “ Гроб до гроб“ на някой, което означава, че трябва да се целите докато един от двамата бъде ударен.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.