Коментари на: Малката радост днес

От: k

Sat, 28 Jan 2012 15:28:13 +0000

В Сандански бяха коски. Това в началото на 90те.

От: Николай Цветков

Николай Цветков — Wed, 30 Nov 2011 22:10:14 +0000

@Николай Цветков –

Ох, спя… Млекари, не млечки.

От: Николай Цветков

Николай Цветков — Wed, 30 Nov 2011 22:09:17 +0000

Извинявай, ако не е проблем слей трите коментара, че се сещам на час по лъжичка.

Имаше и таралежки – с характерни издутини по цялата повърхност.

От: Николай Цветков

Николай Цветков — Wed, 30 Nov 2011 22:02:14 +0000

Забравих. На млечнобелите или тези, с бели следи в тях, им казвахме млечки.

От: Николай Цветков

Николай Цветков — Wed, 30 Nov 2011 21:55:43 +0000

Преди малко четох един руски сайт за произхода им и се разтърсих да видя какво има при нас по въпроса. Налегна ме носталгия, въпреки че навремето не играех много.

Аз съм от Пазарджик. Тук им казвахме билички. Големите пластмасови бяха гуди (гуда). Биренки бяха кафявите. Сирийки казвахме на прозрачните с листенца вътре. Не си спомням сълза дали пак на тях казвахме или на напълно прозрачните. В моменти на умопомрачение сме играли и с отвити топки от скоростни лостове на автомобили, лостове на багери, електрокари, мотокари. Дупките запълвахме с разтопена пластмаста и задължително слагахме тапицерска кабърка за мерник.

Един от вариантите за игра беше да наредим три топчета в триъгълник (обикновено от всеки играч по едно) и от определено разстояние (драсната черта) ги целим. Който каквото си уцели оставаше за него.

Другият вариант, при повече деца, беше да ги наредим на хоризонтална черта и от 2-3 метра да ги целим с „бияча“ – топчето талисман. И тук всеки прибира каквото си улучи. Ако някой се надвесеше прекалено напред, пред стартовата линия, му казвахме „Буриш!“.

Имаше вариант с триъгълник, но вместо топчета залагахме по 5-20-50ст.

Поздрави!

От: Emo

Emo — Sat, 26 Nov 2011 17:50:45 +0000

В Благоевград им казвахме коси,но имаше няколко вида.Стъкларки,бакелитки и наелонки стъкларките бяха най ценни.

От: Здравко

Здравко — Fri, 25 Nov 2011 20:37:45 +0000

В квартала също имаше игра на топчета където залагахме „фишеци“ – фишеците са празни гилзи от патрони за хилти или гилзи за флоберка. Опитвахме се да съборим наредените фишеци. Темата е супер яка, продължавайте все така.

гр. София жк. Левски Г.

От: Върви Народе Възродении

Върви Народе Възродении — Fri, 22 Jul 2011 15:34:16 +0000

Ние в Русе им викахме Билюри

От: Petq

Petq — Fri, 11 Feb 2011 20:46:37 +0000

В Хасково им викаме скамбалови

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Sun, 26 Dec 2010 16:17:10 +0000

@Rado – интересно е да се събере информация. Това е едно от онези неща, оито сякаш всички сме правили, но някак остават в страни от спомените и разговорите ни.

От: Rado

Rado — Fri, 24 Dec 2010 20:24:25 +0000

Дано съм бил полезен ))

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Wed, 22 Dec 2010 09:07:16 +0000

Супер Добавих ги в списъка

От: Радо

Радо — Tue, 21 Dec 2010 20:12:43 +0000

Да се присъединя и аз към спомените на участниците тук. Аз съм родом от Русе.Значи билюрите бяха най-различни видове.Пластмасовите без оглед на размер и оцветяване се наричаха пластмаски..Железните…желязки. Стъклените имаха най-голямо разнообразие. Най красивите и скъпите наричахме „перки“…това са т.н. сирийчета, прозрачни топчета на които по средата имаше оцветяване във вид на перка и затова ги наричахме така.Съответно бяха едноцветни,трицветни и 5 цветни.Колкото по-шарени…толкова по-скъпи. След това бяха „американките“…порцеланово-бели топчета със син, зелен или оранжев спираловидно разположен цвят. „Сълза“ казвахме на едноцветния билюр с мехурчета въздух в него.Масленките или биренките бяха кафяви на цвят като бирено стъкло и бяха своеобразни „бойци“, с които най-много се играеше по турнирите. Най-масовата игра беше на 21. Накратко правилата са следните:
Изкопава се дупка с диаметър около 10-12 см, която се нарича „гириз“. На 5-7 крачки от гириза в зависимост от крачкомера на играчите се начертава черта „кале“ и от там се хвърлят топчетата, като целта е да се вкара топчето в гириза. Ако се вкара топчето в дупката се печелят 6 точки и играча получава право да хвърля пак от „кале“-то и ако успее да вкара пак в дупката, получава още 6 точки. Ако никой от играчите не успее да вкара от калето, пръв играе този който е хвърлил най-близо до дупката. Целта е да се вкара топчето в дупката(печелят се 3 точки) и след това се стреля по топчето на противника като целта е да се отдалечи неговото топче от гириза. Ако уцелим противниковото топче печелим още 3 точки. Ако не уцелим губим реда си и идва ред на следващия играч. Ако неговото топче е много далеко може и да не стреляме а да сложим своето топче пред дупката ,така че ако той се опита да вкара своето топче да вкара и нашето в дупката. Ако стане така противника трябва да изкара нашето топче от дупката и ако не успее печелим по 3 точки от всеки неуспешен опит. Играчът който пръв събере 21 точки от вкарване в дупката или от удари по противниковото топче при следващ удар печели играта. Ако се играе със залагане на други билюри, тогава играта се нарича „ЗОВ“ и правилата са абсолютно същите. Има и още няколко правила и положения, но едва ли някой ще го интересува, но ако е така ще ги напиша и тях. Ей така си прекарвахме свободното време през междучасията в училище или играехме на другата масова игра на „Ножка“, но тогава нямаше Интернет и GSM-и и света имаше съвсем друго измерение.Е,до скоро и надявам се че не съм досадил с огромното си писмо.

От: CoverBoy

CoverBoy — Thu, 11 Nov 2010 20:24:58 +0000

сори за миналия коментар пропуснах, че има от русе и обърках за елхово. Ето поправката от истинска Елховлийка.
Елхово – Бешки

От: CoverBoy

CoverBoy — Thu, 11 Nov 2010 20:20:36 +0000

Русе – Белюр
Елхово – Белюрки

От: mitio

mitio — Tue, 10 Aug 2010 22:11:47 +0000

@suncho Ха, ето я цялата истина за вълшебните стъклени топчета от миналото — http://bit.ly/bikL0e (много изчерпателно, чак се изумих

От: Марин Маринов

Марин Маринов — Sat, 13 Feb 2010 20:05:21 +0000

Наи-популярна беше играта на ДОС или още ДОСИ.
Кртаците се залагаха на доса и се питахме обикновено на втория или третия джиз/джизгия/(черта).
Който беше зук се питаше последен. Презука-предпоследен и т.н.
Ако куртака /лимката/ застанеше точно в доса/между двете джизгии/ се вземаше целия залог.
За това кой куртак/лимка/ за колко се залагаше вече е писано.
Имаше и игра на дупка или наричана още 21.
Печелеше онзи който пръв е направил 21 чуквания на чуждите куртаци. Той им обираше куртаците и играта продължаваше наново.
Повече обаче се играеше на дос, защото имаше повече заложени куртаци/топчета/.
Често се комбинирахме . Имахме си сихе(сие)/съдружник/ и играеехме срещу някоя друга група/други сихета/, а пая/кяра/(печалбата), я деляхме накрая.

От: Марин Маринов

Марин Маринов — Fri, 05 Feb 2010 00:34:08 +0000

@Боян Юруков – в село Река Девня/много преди да стане град Девня/ се наричаха куртаци.
А знаете ли какво е дорлук? Преместване на куртака на равно разстояние от джизгията(чертата на която сме се питали/състезавали/ за ред), но на по „прикътана“ позиция.
Най-гадният момент беше когато някой голям идваше и правеше „капак“. Сиреч „гепеше“ всички заложени куртаци. Отначало куртаците бяха железни/от разбити лагери/. после се появиха и лимките. Стъклени топчета които затваряха лимонадените шишета и затова бяха наричани лимки.
В началото на шестдесетте имаше и една игра с три котки и се състезавахме да вкарваме куртаците между краката на котенцата. Колкото по=малка беше дупката от краката на котенцата толкова повече точки се даваха. В малката се даваха 5 а в голямата 1 точка.

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Fri, 03 Apr 2009 23:56:21 +0000

Опитвам се да събера всякакви имена от регионите в България. От кой регион са тези имена, които каза?

От: Ивелина Чолакова

Ивелина Чолакова — Fri, 03 Apr 2009 20:43:54 +0000

Шапка свалям за събрания материал!Случайно се заговорихме с приятелки за някогашните игри на топчета. Едната от тях спомена, че те им казвали гуди и бимбизета Другата се разрови из гугъл и откри блога ти
Аз се присетих за играта по моя край на кенц със сирийчета и ятаци Как се редяха по една стотинка на триъгълник и имаше линии преди и след него, сумираха се точки и куп правила които за жалост не помня, но ще разпитам непременно като се прибера по родния край
Върна ме много назад, във времето когато се събирахме до блоковете в които живеем и заравнявахме калта за целта ) Ех, славни времена бяха….И аз имам сега 2 момчета, може пък да ги науча
Благодаря ти!

От: тст

тст — Sat, 10 May 2008 12:58:07 +0000

В Русе на бесцветните топчета им викахме „огледалки“

От: Георги Станков

Георги Станков — Sun, 25 Nov 2007 17:53:25 +0000

Изключителен труд!
Поздравления!
Имената на топчетата в Хасково са посочени правилно!
Малко допълнение към класификацията на видовете:
малко стъклено и пъстро топче – сирийче;
по-голямо пластмасово топче – гуда;
по-голямо и тежко стъклено топче – баца;
Най-често срещаната игра в Хасково има като уловие да се заложат няколко топчета на земята по дължина и след това играчите от една и съща позиция с нарочно изстрелване на топчетата си с прости да „бият“ противниковите топчета.

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Tue, 20 Nov 2007 06:18:29 +0000

Spiritia, разваляш ми кефа Всъщност информацията съм я събрал от нета както всички. Някой неща съм ги потвърждавал сред познатите си.

За Wikipedia – регнат съм, но не съм правил нищо досега. Нямам и много време имам обаче идея нещата, които уча да ги превеждам от английската версия. Така или иначе предимно от там уча.

От: Юлиан Попов

Юлиан Попов — Mon, 19 Nov 2007 23:00:40 +0000

Браво за този постинг. Отдавна се канех да напиша за топчетата, но ето че друг го е написал по-добре и изчерпателно.

В София топчетата се наричаха още „абета“, ед. ч. „абе“
Играта с дупката се казваше „Да играем на дупка“, а друга „да си садим“, като ударението падаше на а (дори и в най-добрите семейства).
Играеше се и често със стотинки.

От: Spiritia

Spiritia — Mon, 19 Nov 2007 21:32:05 +0000

Привет! Не, чак „източник“ недей се чувства. Блогът ти неслучайно е в раздела „Външни препратки“, то принципно нямаме много практика да държим блогове дори и там, но тематиката (според мен) го позволява. Все пак от всички блогове (4-5-6), в които намерих странички за биличките, информацията в твоя беше най-близко до идеята ми за енциклопедично съдържание, а и препраща към някои от другите, т.е. има добавена стойност и в това отношение.

Между другото, да те поканя да станеш редактор в Уикипедия, ако още не си?