Държавните служители, служителите на закона (не визирам милиционерите, чиято работа често се заключва с това да гонят хора от градинките, а тези на по-високо ниво) са там за да служат на обществото. Ключувата дума според мен е респект.

Как да имаш респект обаче към някой, чиято обща култура е под средното ниво. И как да имаш респект към същия ако оправдава арести с “закона за МВР”.

Следващият проблем е информарцията или по-скоро липсата на такава (в повечето случаи донагласянето и изкривяването в посока удобна на властоимащите).

Следва и проблема с лобитата (можеш да ги наречеш икономически групировки, групи със специални интереси или както избереш). Някак си обезкуражен се чустваш когато има хора които са недосегаеми за закона. Още по-обеъкуражен си от това че всички знаят кои са тези хора и че преди да направиш нещо реално срещу тях евентуално горните служители на закона (които са корумпирани до мозъка на костите си) ще те убедят че няма смисъл.

На времето се говореше за изграждане на гражданско общество - това става когато всеки индивид търси сметка за действията на институциите и останалите хора около себе си. Това липсва в България. Може да ми кажете, че мнението ми е идеалистично, но от това имаме нужда за да заработи системата. Всичко останало е отбиване на номера.

Трябва всеки да спре да си затваря очите за грешките на другите и вместо да мърмори колко била лоша системата, да направи нещо по въпроса. Като пример, преди година имах проблем на летище София с една от чиновничките и писах мейл с оплакване по въпроса до ръководството. Не знам дали е имало ефект, но аз направих това, което трябваше да направя. Вече дали са взели мерки - тяхна работа. Във всеки случай ако никой не се е оплаквал от нея, няма и да могат да я накажат.