Събитията от снощи сами по себе си са показателни за лошото управление на кризисни ситуации от страна на полицията и управляващите. Това което те отпушиха обаче, е поредния дебат за правата, проблемите и задълженията на циганите и мерките, които правителството трябва да вземе за да им помогне.

Всеки от нас може да даде много положителни и отрицателни примери за циганите от личният си и от този на съседи и роднини опит. Често се споменава историята за това как нечии апартамент или мази са били ограбени, как чантата е била сграбчена или в по-екстремните случаи – как някой е бил пребит до смърт. На обратната страна на монетата има много цигани, които се скъсват от работа и учене напук на хорските мълви и клетви. Аз самия имам няколко примера за цигани, които са трудолюбиви и искат да работят, но предразсъдъците у хората не им позволяват да живеят нормално.

Какво знае средностатистическия българин за циганите настрана от горепосочените истории. Тук става дума за информацията, която ни се излива от медиите, защото в крайна сметка от там научаваме повечето неща – знаем, че типично циганите живеят в гетата, които практически не стоят на картата. Придвижват се на катуни и обикновено имат от 4 братя или сестри нагоре. Знаем, че се женят от много малки и обикновено булките се продават. Занимават се предимно с кражби и проституция, като в някой случаи се стига и до по-сериозни неща като търговия на плът, наркотици и т.н. Знаем, че държавата им строи къщи и слуховете са, че след като се нанесат ги превръщат в бордеи. Чували сме че през комунизма са ги разселвали и настанявали в апартаменти за да ги интегрират сред българите, но не подействало. Даже се разправят вицове, че за да се стоплят, са горили паркет в центъра на хола. Ако сте обърнали повече внимание на медийния шум, може да се разбрали, че има различни племена цигани, като някой се смятат за по-висша класа. Разправя се, че нашите цигани са дошли от Индия (за разлика от европейските цигани), което обяснява класите.

Това знаем за циганите и това ни се казва от медиите. Не сме наясно за културата, обичаите или нравите им, освен ако нещо от тях не нарушава наказателния кодекс. Проблемът обаче, че както много за други неща, представеното от медиите е не само недостатъчно, но и измамно.

Хареса ми статията на Добри по въпроса за събитията снощи. Той представа по-друга гледна точка – тази на живущите в района. Според това, което той казва, нещата съвсем не са били такива, каквито са били представени в медиите. И на циганите, и на българите там им е писнало потенциалното етническо напрежение да бъде използвано като политически инструмент. Медиите помагат за това, като преекспонират нещата. А на средностатистическия българин като мен това действа. Аз знам за циганите това, което писах по-горе и всичко, което чета само надгражда.

Ангел Грънчаров написа отговор на предишната ми статия (Циганска окупация), в която писах, че подобни бунтове трябва да се решават безкомпромисно. Той писа, че познавал циганите и че в действителност престъпността в двете общности е статистически еднаква и че дори при българите ставало въпрос за по-мащабни престъпления. Като филтрираме цялата реторика остава, че всички сме еднакви и че българите сме виновни за патилата на циганите.

Съгласен съм за едно – всички сме равни. Всички трябва да имаме еднакви права и да сме длъжни по еднакъв начин на обществото. Не смятам, че една група от хора трябва да бъде по-облагодетелствана от друга, като изключим може би хората в неравностойно физическо и психическо състояние. Не смятам обаче, че българите сме виновни за невъзможността на циганите да се интегрират в обществото и да вървят наравно с всички останали. Не са били поробвани или експлоатирани както негрите в щатите и давани им са шансове преди, като да – в това число включвам и разселването през времето на комунизмът. Тогава методът е бил силата, което разбира се е лошо, но са били слагани на равни начала с българите на равни условия на работа и онези пак са се връщали към стария си начин на живот.

В този смисъл аз си изградих мнението, че те като група не искат или по-точно нямат мотивацията да се издигнат над средновековните си навици и начин на живот. Изключвам разбира се някой от тях, които са изпъкнали с таланта и интелекта си и са успели да се откъснат. Някой от тях се опитват да помогнат на останалите в тази етническа група, а за други дори не знаем, че са етнически цигани. Като справка бих ви дал „10-те най-известни цигани“. Когато го гледах наистина бях учуден. Знаех, че има тенденция някой от тях да се интегрират, но това предаване ми вдъхна надежда за етническия мир в България.

Докато обаче всички очи са насочени към мизерията, неграмотността и неволите на циганите, малко се забелязва настроението у българите. Убеден съм, че всеки таи в себе си бунт срещу несправедливостта. Част от тази несправедливост е, че се вливат толкова много пари в социални проекти, а те не действат и развитието на циганите тъпче на едно място. Основаната част обаче има връзка с това, което писах по-горе – че всички сме равни.

В коментара си към статията на Грънчаров, nv пита „Хайде да сме равни все пак. Защо полицията не арестува вчера никого ?„. Там той и описва повечето точки, по които полицията толерира циганите, но не и българите. Не ме разбирайте погрешно – и циганите са българи. Също както етническите турци, помаците, власите, каракачаните и многото останали суб-етноси. Трябва да се откажем от идеята насадена през комунизма, че българите сме един етнос. Това, което ни обединява обаче е, че сме една нация и че сме равни в тази държава. И когато един етнос излезе от тази рамка, останалите започват да негодуват и се получава напрежение.

Затова и в предишната ми статия писах, че трябва да се използва сълзотворен газ и трябва да има съд. Защо нямаше арестувани снощи? Не говоря за акция Респект или други кампании на неориентираната ни полиция. Говоря за модел на поведение на изпълнителната власт при който наистина всички се третират еднакво, за да не се получава така, че българите да се питаме, защо трябва да плащаме токът на циганите, които си отопляват дворът. Или пък баща ми като става сутрин да брои сателитните чинии на отсрещния цигански квартал и да констатира, че са се увеличили.

Така не се прави интеграция. Така не се разрушават предразсъдъци. Така не се образоват хората. Както казах аз съм на мнение, че за да има промяна, циганите трябва да имат причина да се променят. Не говоря за интелигентните – тези, които и без това излизат навън, а за масата. Според мен причината трябва да е знанието, че ако извършат престъпление, няма да бъдат толерирани. Вярно е, че в България съдът и прокуратурата не работят добре, но за малките престъпления се оправят що-годе. При големите вече има специални интереси и се оплитат нещата. Ако не се толерират циганите, те ще разберат, че само с работа и учение ще могат да се справят. Особено ако последните са обвързани със социалните им помощи.

Проблемът е там, че и тази монета има обратна страна – ние, българите. Трябва да им дадем възможност. Предразсъдъците ще ни попречат да им позволим да работят за нас, въпреки предполагаемото добро желание да им помогнем. Проблемът е, че знаем малко за тях и то само отрицателни неща, като тези, които изброих вече. Тук могат да помогнат медиите и, в частност, интернет обществото. Трябва да ги опознаем по-добре, да научим към какво се стремят и как да им помогнем.

Убеден съм, че тези две неща – причината и възможността – са решението за циганската интеграция. Едното е дотолкова трудно, доколкото трябва да натиснем политиците да си свършат работата по въпросът. Второто зависи от самите нас. Основната пречка в случая са хора като Доган и Кънчев, които градят политическата си мощ на такива вълнения. Те ще попречат на подобен процес с подстрекаване, реторика и лобиране.

Статията май стана доста по-дълга от това, което пиша по принцип, но всичко, което се изписа днес ме наведе на много мисли, които исках да изсипя на вас – невинните читатели. Това е начинът според мен. Вие решете дали трябва да се действа.

[tags]цигани, интеграция, бунт, дпс, евророма, кънчев, доган[/tags]