Или както е английския термин – nearshore и offshore outsourcing. Разликата е, че в първия случай компаниите от западна Европа наемат фирми от източна да им вършат работата, а във втория – фирми от Индия, Китай и околността. Напоследък се забелязвала тенденция повечето компании да на минават на близък outsourcing, което е добре за нас. След влизането ни в ЕС, а и преди това, много компании отварят офиси и заводи в България, за да пестят пари от заплати. Наистина това, което оскъпява стоките в по-богатите държави е човешкия труд, затова повечето компании предпочитат да плащат в пъти по-малко на работниците. Вече дали това е умно в далечен план е спорно – колкото по-малко работа има в една богата държава, толкова покупателната способност на населението намалява и компаниите губят пазар. Неоспоримо е обаче, че така се развиват по-бедните държави и се изравнява нивото.

Всичко това го казвам малко наизуст – от общи впечатления. Не съм спец в тази област и практическия ми опитът в outsourcing-а е никакъв. Причината, поради която започнах да пиша това, е нещо което осъзнах днес. Знаех го от доста време, но днес някак си изкристализира. Не е тайна, че една от причините компаниите да правят близък outsourcing е по-малкото разстояние – едно е 2 часа полет, а друго е – 10. Другата причина е културната бариера.

Днес направихме поредната междинна презентация по един софтуерен проект към университета. В групата сме осем човека – петима българи, двама пакистанци и един немец. Немеца не е информатик, така че не прави нищо. Та днес се падна честта на един от пакистанците да презентира. Имаше време да я подготви. Знаеше за какво става дума. Накрая се наложи да му пренапиша цялата презентация, защото неговия вариант беше неизползваем.

Както и да е – презентацията мина ужасно. Ония не каза почти нищо освен да чете от фолиата. Бяхме преговорили няколко пъти какво трябва да каже, какво трябва да изтъкне и какво да замаже. Нищо не направи. Аз говорих дори повече от него, защото на няколко пъти допълвах или поправях от страни каквото казваше. След презентацията бях бесен, но се замислих защо е станало така. Отдадох го на липсващите му възможности да презентира и мързела му. Това, което ми направи впечатление, обаче е, че всеки с който съм говорил и си е имал вземане-даване с индийци/пакистанци, е имал същите проблеми. Просто са мързеливи. И тук не говорим за вицовете за шопите – „Мога да не копам, па мога и да не копам“.

Може би това е начина им на работа. Може би нещата там стават наистина по-бавно. Не знам какви са им навиците на работа, но са определено много различни от тези в Европа. Това, заедно с начина на мислене, неразбираемия английски и ту високомерно, ту сервилното отношение. Като му казах да говори по-разбираемо английски, той започна да говори по-бавно, защото си помисли, че не разбирам английски. Аз английски знам – индийския му вариант ми куца.

Това са основните причини западните компании да идват в източна Европа – имаме много общи неща. Начина на мислене е много важен, когато трябва да се разбереш с този човек. Финансовата изгода явно не стига. От това страни като нашата могат много да спечелят, но ми се струва, че има определен риск. Наистина така се внасят много технологии и пари в страната, но в крайна сметка най-големите специалисти в дадена област са прикрепени към чуждите компании. Родните фирми, които нямат толкова ресурси няма да имат шанс в пазара на труда при тези условия.

Може и да греша. Това е само реторика, защото нямам такъв поглед върху бизнеса в България. Знам обаче, че outsourcing фирмите стават все по-агресивни и сами навиват мениджърите на големите корпорации да работят с тях. Като пример – една такава украинска фирма се бяха подвели от профила ми в XING и бяха решили, че давам работа на фирми (оправих профила). Писаха ми обширен мейл с описание какво могат, портфолио, инфраструктура и т.н. Може би нашите фирми могат да се поучат.

[tags]outsourcing, България, фирми, nearshore, offshore[/tags]