А после се смея на другите…
Публикувана е на 9 октомври 2007 в категориите: БългарияНаскоро ми се наложи да чета текст написан на т.н. chinglish, или китайската версия на английския език. Съвсем скоро ще ви покажа и подобни текстове от едни пакистанци, с които работя. При последните, английският би трябвало да е втори матерен, но общото с chinglish е, че и двете нямат нищо общо с британския и дори този в щатите. Този език се е превърнал отдавна в официален и се пречупва различно във всяка култура.
В България по принцип си мислим, че знаем английски. Все повече хора са минали курсове или са го учили в училище. На тази база с гордост го слагаме в биографиите си и общуваме с чужденци. Когато пристигнах в Германия (не знаейки немски) осъзнах колко е грешна тази представа. Днес ми го припомниха. Ето един една официална реклама за България. Доколкото разбирам целта е да привлече купувачи на недвижими имоти.
Ако сте гледали внимателно клипът, в първите минути ще забележите следният надпис да минава. Не знам колко са платили за рекламата и къде е била излъчена, но не говори много добре за компанията.
10 октомври 2007 в 06:33:31
Проблемът е в този, който е одобрил това, неясно на базатана каква компетентност. Все някой трябва да знае английски?
10 октомври 2007 в 10:13:38
От личен опит знам и имам основания да вярвам, че е широка практика, знанията и разбиранията за света на “шефа” да взимат винаги връх. Във flashbg бях чел един пост, който много добре описваше как интернет страниците и интерфейсите се правят според това как ще му хареса на шефа, а не според всичките принципи, които учим в училище.
Мисля, че същото се отнася тук - някой е направил нещо тъпо и тък като цялата отговорност минава пред един или двама човека, той или те са го одобрили, без да се консултират с някой, който може да знае повече, защото виждаш ли - ние сме шефовете. А що се отнася до този, който го е направил, нищо чудно да е някой студент като тези, които пишат news.bg. За издънките на последните отдавна се каня да напиша нещо.