Градската гора
Публикувана е на сряда 31st октомври 2007 09:55 в категориите: Аз и Боян, Фото блогС Вери отивахме на гости и видяхме следната твар на улицата. Беше късно – някъде към полунощ, а наблизо имаше една шумна компания, която току-що беше излязла от близкия бар. Тази улица не е много осветена. Намира се близко до университета, но тъй като парка е от другата му страна, въобще не мога да си обясня как животинчето се е престрашило да стигне чак до тук.
Тази случка ме накара да се замисля за това колко вредим на природата и как унищожаваме естествената среда на тези диви животни. На този етап ако някой си мисли, че не сме фактор в природата, трябва да е чист идиот.
Докато си мислех това на следващия ден отивайки на работа, с един куп електронни джаджи по мен возейки в метален автобус движещ се на бензин из бетонния ни град, където дърветата и зелените площи са само илюзия за природа. Много кофти чувство наистина. Все едно бях риба в скафандър, която се разхожда по сушата. Задушава се човек в един момент.
[tags]таралеж, животно, град, снимки, природа, хора, бетон[/tags]
7 коментара за “Градската гора”
Оставете отговор
31 октомври 2007 в 10:32:48
Не бих искал да поучавам, но може би трябваше да го върнете в парка.
Там вероятно е бил само на часове от това да загине, а 10-тина минутки отклонение би трябвало да се изплатят с живота му.
Естествено човек не може да спаси света, така че е въпрос на гледна точка.
1 ноември 2007 в 12:23:18
И според мен човешката постъпка би била връщането в парка.
1 ноември 2007 в 14:03:33
Може би щеше да е по-добре, но като се има в предвид в какво състояние бях тогава, май е по-добре, че не съм го пипал.
6 ноември 2007 в 08:55:10
Абе не съм много сигурен че е било добра идея да го местиш. Не съм експерт по отглеждането на таралежчета, разбира се, ама все си мисля, че „дивите“ животни, които живеят в градска среда, са се приспособили. Нищо чудно въпросния мъник всяка вечер да излиза да търси остатъци от храна от близкия бар. А и въпросните почерпени компании като нищо го хранят
6 ноември 2007 в 10:51:40
Не, че си търся извинение, но може и да си прав. Освен това кой знае как ще го стресирам ако тръгна да го разхождам в якето си.
8 ноември 2007 в 08:57:04
Aз смятам, че глада и студа са го накарали да стигне до бара. Възможно е да е бил домашен и в един момент стопаните да са изхвърлили в близкия парк. Знам, че таралежите най добре се чувстват в гората.
10 ноември 2007 в 09:16:42
Ух ты, классно, ежик прямо на улице.. Да, в наших мегаполисах такого не увидеть. (