Юруков на живо

Вчера беше интересен ден. Не се случи нищо особено, но пак беше интересен. Събудих се, отидох на работа, писах цял ден, ходих на обяд с колегите, вечерта се върнах, готвих и гледах филм. Доста безинтересно на пръв поглед. Ако обаче ви се налага да висите по 40 минути в трамвая като мен без работа, откривате интересни уроци за живота в елементарни неща.

Сутрин на път за работа сменям два трамвая. Междинната спирка е отделена от пътя със стъклени парапети. Предишната вечер беше много студено, а на сутринта слънцето беше много ярко и топло. Това разбира се не попречи през деня да е супер студ както и предполагах. Стъклата на спирката бяха заскрежени през нощта. Разбира се, изгряващото слънце разтопи скрежта, но в рамките на пет минути, там където имаше сянка все още беше бяло. Точно в тези пет минути аз бях на спирката и заснех това.

Бялото е не разтопена скреж на стъклото заради сянката на стълба. По-късно като се замислих, открих в това един прекрасен пример за това колко е важно да ти на точното място в точното време. Минути след това този образ изчезна.

Вечерта пък, когато се връщах вкъщи с колелото, усетих, че нещо съвсем не е наред с него. Всъщност още от сутринта чух, че нещо трака, но не му обърнах внимание. Оказа се, че по някакъв странен начин, единият лагер на задното колело липсва. Не знам точно какво е трябвало да има там, но определено нещо се е счупило и е паднало, защото колелото не се държи здраво, а се мърда наляво-надясно. Пак може да се кара, но издаваше супер шум и от време на време рязко забавяше. Не му обръщах внимание дълго време, защото бях със слушалки, но е един момент слязох и го видях.

В първият момент супер се ядосах, защото трябва да губя време и пари да го нося на поправка. Това не е от типа повреда, която мога да оправя сам. Просто не ми се занимаваше. Докато го влачих към нас обаче, се замислих и ядът ми мина. Осъзнах какъв късмет съм имал, че някой чарк не е минал накриво и колелото се е счупило нацяло. Имаше вариант в който задната гума така да се изкриви, че изведнъж да запецне и това нямаше въобще да е приятно като се има предвид с каква скорост карах между колите на връщане. Просто не ми се мисли какво щеше да стане.

Затова си мисля, че е по-добре да се гледа по-философски на живота. В крайна сметка много неща не зависят от нас и ако им се ядосваме, няма да можем да си извадим уроците. А и като видях онази фигура на стъклото ми стана много приятно и бях с настроение целият ден. Затова е важно да се забелязват малките неща около нас.

Впрочем имам намерение да участвам с последната снимка в следващият конкурс за водка Абсолют. Така, че тя не може да се копира. А ако се чудите, защо са тези лепенки с птици по стъклата - тук ги слагат да плашат птиците, за да не се блъскат, като си мислят, че няма преграда.

Въобще ми се струва, че вчера беше доста интересен ден.

Тази статия е написана на 17 ноември 2007 в 09:59:17, има 522 думи и е в следните категории: Аз и Боян, Фото блог. Защитена е с лиценз CC BY-SA. Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент. Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.