Коледните празници вече отминаха. От край време те са повече семейни, отколкото религиозни. Християнството ние свързваме с църквите, свещениците и традициите. Често забравяме обаче, че всичко е тръгнало от Йерусалим. Този град е свещен за три от основните религии на земята и последователите на всяка от тях са прибягвали до крайни жестокости за да го контролират.
През последните 40 години, Израел е окупирала територии на Палестина и не иска да се подчини на резолюциите на ООН. Има много теории на конспирацията, които са подкрепени с догадки и мъгляви документи. Те се отнасят до нещата, които се случват по горните етажи на властта и зад кулисите на управлението. Има обаче други събития, които стават пред очите ни и не забелязваме. Говоря за страданията на палестинците в окупираните територии.
Към този момент сигурно вече си мислите, че съм започнал да ръся анти-израелска пропаганда. Не оправдавам самоубийствените атентати, но определено мога да разбера как са стигнали до там. Разбирам и защо Хамас е толкова популярна в Ливан, въпреки че медиите се опитват да ни кажат обратното. За нас в България Израел е просто страната на евреите. За съседките им тя е варварски подтисник. В крайна сметка страда мирното население – и израелско, и палестинско. Някои от обикновените хора в Израел също осъждат тази агресивна политика, но явно гласът им не е доминиращ. Не казвам, че самите евреи са лоши хора. Да избереш някой, който да измъчва от твое име е по-скоро безотговорност и късогледство – все качества, с които може да се похвали всяка нация по света.
Всичко това и много още остава скрито от нашите погледи. Медиите щадят здравото ни мислене и ни представят определени неща по определен начин. Това се отнася до много теми от световната политика, но за тази конкретно намерих много обстоен документален филм. Той показва палестинската гледна точка в конфликта и PR техниките за прикриването и. Ако искате да говорим за конспирация, този филм би било много добре документирано начало.
Ако искате, може да го свалите тук.
В същото време искам да възпра антисемитизмът, които определени хора биха написали в коментарите отдолу. Аз съм твърдо против избиването на който и да народ по каквато и да е причина. Не споделям мнението на президента Махмуд Ахмадинежад, че Израел трябва да изчезне от картата. Да се намали – да. Да се обуздае – да.
Въпросът тук е, че напрежението в региона е толкова силно, че не виждам начин как ще се стигне до мирен изход. Подкрепата на САЩ за Израел, засраменото мълчание на Германия и бездействието на ООН утежняват ситуацията още повече. Това, което може да помогне обаче е общественият натиск към местните правителства реагират срещу Израел. Това може да надделее над икономическите интереси подобно на това, което правим с околната среда. Друго не виждам.
Здравейте!
А защо не приемете, че началото е било като опит някои държави да пренарчетават за сметка на други географията? Или като политически домино? Как отидоха световните сили с огромни армии в Ирак или Косово? Не съм запознат като Димитър с нравите им, при мен информацията е постъпвала в писмен вид, но въпреки това съм наясно със следното – Израел наистина от пустиня прави оазис, израеляните по манталитет са страдалци ( ако мога да употребя тази дума ), а самият казус не, че не може да бъде разплетен, а играчите там се самоопределят чрез конфликта. Ако той бъде разрешен те какво ще правят?
Знаеш ли колко пари присвои покойният Ясер Арафат? А колко палестинци са загинали в междуособиците между Ал Фатах и Хамас. За Израел мога само да кажа, че от пустинята са направили райчка градина и са технологичния център на Близкия изток. За съседите му не мога да кажа същото.
Немците преди Втората Световна война са направили икономическо чудо. Надигнали са се от една от най-жестоките икономически кризи, които света познава, и са изградили силна държава и армия. Технически и стратегически са нямали равни по света. Могли са лесно да завладеят която и да е държава. В сравнение България е била малко по-добре от арабска държава.
Кажи ми, в такъв случай имала ли е Германия правото да прави каквото си иска с нас? Защо ги осъждаме сега? И защо си мислиш, че в Палестина, Иран, Ливан и околните държави религиозните фундаменталисти имат толкова стабилни позиции? Те са във война с Израел. Когато има война, никой не ти гледа какво става в държавата, а пропагандата става в пъти по-ефективна.
Не е лошо да прочетеш по-подробно историята на арабско-израелския конфликт и кой обикновено пръв е атакувал. Обикновено след всяка война Израел просто разширява зоните за сигурност, за да се предпази от нападения. В последната война в Ливан със сигурност знам, че израелската армия даваше време на мирното население да се изтегли, преди да започне военни действия.
Първо, тук говорим за факта, че Израел действа офанзивно, а не дефанзивно. Разширението на т.н. зони за сигурност са за сметка на земите на палестинците. Да им дадеш време да се изнесат от собствените си домове не е смекчаващо вината обстоятелство, а прах в очите.
Второ, познавам ливанци с които съм си говорил за проблемите в региона. Митът за горките израелски военни се разбулва лесно, особено когато ти разкажат от първа ръка какво се случва. Това, за което ти си сигурен, го знаеш от новините. А за това, което ти казват новините – гледай филма по-горе. Точно за такива като тебе е.
Бояне, познавам палестински студенти от още 86-та година. Чувал съм новините и от другата гледна точка през 80-те. Някак си след 5 години прекарани с тях (през което време се занимаваха само с чейндж и пиене) хич не им вярвам, каквото и да кажат.
Бояне – обикновено пишеш много добре, ама тая статия е много слаба. Димитър ти е обяснил основните моменти, ама аз да ти дам още малко насоки за размисъл – провери какво гражданство имат живеещите в лагерите и какво – палестинците живеещи в Израел. И защо живеещите в лагерите отказват да имат паспорти на държавата Израел, които биха им позволили да си придвижват и трудят свободно. Изобщо нещата там са сиви – нито са черни, нито са бели, както се опитваш да ги виждаш…
Знам, че нещата не са черно бели. В един такъв конфликт винаги и двете страни са виновни за нещо и са потърпевши в същото време. Трудно е да се определи кое на кое е ответна реакция.
Това, на което заложих в тази статия е, че в медиите се разглежда предимно гледната точка на едните. За да има диалог, двете страни трябва да са на равни начала, а световното обществено мнение влияе много. Не мога да кажа кой е прав и кой е крив – това други го решават. Представям гледната точка на палестинците и ливанците в конфликта.
Много е трудно да се открие и изрази истината в който и да е конфликт, свързан с насилие. Не само Палестина и Израел. Подобно е и с кюрдите и Турция; Сърбия и Косово; Русия и Чечня. В историята има и много други примери – българската също. За щастие има и положителни. Например Северна Ирландия. Там всички страни осъзнаха, че разрешаването на конфликта минава през свобода.
Едва ли има универсално решение, едва ли има изобщо такова, което да е положителен изход за всички. Но със сигурност решението минава през осъзнаване на гледната точка на другата страна, а за целта през култура и ерудираност. Човек трябва да е готов да преодолее чуждите грешки, това е още по-трудно, когато не става дума за един човек, а за народ.
Най-малкото, за такова нещо е необходимо хората да погледнат отвъд мъките около ежедневното оцеляване. А това е изключително трудно, особено за наивника, който вярва сляпо.
Така че ние тук за Палестина можем само да си чешем езиците. Та ние за Косово не можем да дадем еднозначна оценка, камо ли за общество, което ни е толкова непознато…
ИМХО: Война – это самое глупое изобретение человека. (
Нет ничего страшнее войны
Война забирает человеческие жизни, и перемалывает их в своей мясорубке, а выжившие потом завидуют мертвым
използвам възможноста да заема позиция, въпреки видяното оставам с впечатление че тази дискусия е останала отворена