Блогът на Юруков

Вижте и във Flickr

В Арената може да видите последните два епизода от петия сезон на Stargate Atlantis. Още от самото начало си личи, че са съшити с бели конци – само и само да излезе някаква завършена история. По-запознатите с касовите сериали могат да забележат в 19-ти епизод стилът на CSI Vegas и Las Vegas. Струва ми се, че идеята там е екипа на Stargate да покаже на пук, че могат да правят и другия вид сериали, които все още остават на сцената. 20-ти епизод пък болезнено напомня последната част на Stargate SG1, където набързо прехвърлиха няколко действия, за да спасят нещо от унищожение и да предадат завършен вид. Чети нататък »

Съобщенията в медиите за този форум бяха някак лаконични. Сякаш виждат поредното събиране на тема кариера, същите ключови фрази и изказвания. За посетителите и за мен обаче то не беше такова. Очакванията и нуждите ни са по-различни от мнозинството от кандидатите за работа в България.

В какво се изразяват те? Аз съм студент в чужбина. Уверен съм в образованието си, знам повече от един чужд език, имам опит и относително съм наясно какво искам за бъдещето. Всички имаме добра възможност да се реализираме в чужбина, но сме решили да се върнем. Уверен съм, че никой на форума не може да даде обективно обяснение защо, освен простото „Ами тук ми е по-добре“. Има хора, които им е писнало там, има други, които им е мъчно за семейството, и дори трети, които имат амбицията да променят нещо в родината. Независимо от причините, организаторите на форума – Back2BG и Тук-Там, бяха събрали в една зала няколкостотин можещи и знаещи млади хора, които търсеха активно информация.

Тук идва и основната разлика с други подобни събития – мнозинството от посетителите на форума бяха точно студенти в чужбина. Също така, повечето от тях все още учат. Ние не търсихме конкретни предложения за работа, въпреки, че не съмнявам, че и такива случаи е имало. Аз лично търсех обща представа за пазара на труда и желание от страна на работодателите да ни привлекат като кадри. Искахме да видим какво ни е мястото в бизнеса в България и какво той може да ни предложи за да ни върне обратно. Каквото и да си говорим, едната емоция няма да върне особено много хора и точно бизнеса трябва да направи първата крачка за да покаже, че и в България има възможности за развитие. Чети нататък »

Дата е 21. Декември. Градът е Пловдив.

Първите снимки са от колоната от фенове на Ботев, след като бяха замеряли Димитър Христолов с яйца.

Чети нататък »

Вижте и във Flickr

Вчера вечерта кацнах в България. Днес вече се усещам, че доста мърморя. За пред себе си го пиша като градивна критика, защото показвам проблемите и се опитвам да им реагирам адекватно. В Германия отбелязвам някак жлъчно проблеми, които те имат, и обикновенно изтъквам само положителни неща в България, когато ме питат. А те питат. Интересуват се, защото не ни познават. Забелязал съм обаче, че немците около мен очакват да чуят нещо лошо за България, защото ние само това пускаме в новините. Когато им кажа нещо хубаво сяках се дразнят. Може би е защото си мислят, че преувеличавам, а може би е защото смятат, че там е по-добре във всички отношения спрямо България.

Както и да е. Реших да мърморя по-малко. Пак смятам да реагирам, но не и да мърморя. Тъпо е, защото става дума все за дребни неща, които и в други страни ги има, а там не мърморя за тях. Защо тогава го правя в България? Може би защото тук ми пука. В тази връзка, върлува една много странна идея за това какво има „на запад“ и „в Европа“. Тези определения се използват едва ли не за да се опише идеали, които трябва да придобием за да се оправим. Всеки път като го чуя се изприщвам, но за това друг път.

За да покажа, че не мърморя повече, че ви разкажа няколко хубави неща за полета ми към София с BG Air. Чети нататък »

Днес в Twitter се оплаках, че имам много руски спам. Единия вариант беше да сложа верификация за смятане с български текст. Примерно „колко прави 1+1″. Не ми се слагаше обаче още едно поле над коментарите. Затова Васил ми предложи решение с филтриране на всички руски мейли и страници. За жалост, както каза той, това решение е хакерско и следователно сложно и трудно за поддръжка.

Вместо да правя нов plugin, реших да направя разклонение на „Без шльокавица„, което да блокира руския спам. Бях си я сложил, защото получавах твърде много спам от американците и доста случайни жлъчни коментари. Оставих линковете към сайта на Николай, но добавих и допълнителни разяснения. Нямам намерение да го включвам в WP директорията, защото Николай може да реши да използва кода ми в главния plugin. Впрочем използвал съм regexp-овете от кода на Васил. Накрая ако някой се чуди защо все пак не съм направил нов plugin, то това е, защото искам да популяризирам използването на „Без шльокавица„. Впрочем промяната на plugin-а ми отне по-малко време отколкото да напиша тази статия. Може да свалите plugin-a от иконката вдясно.

Ония ден ми звънна председателят на сдружението ни в Darmstadt и ми каза да отворя сайта на сдружението. Адреса е Saedinenie.de. Страницата, която излезе, е това, което виждате горе. Някакви турци са решили да се изгаврят със страницата ми. Разбира се, всички снимки са в imageshack, а следи в логовете няма. В http лога имаше няколко адреса, които са посещавали сайта в периода след хака, но всички са или ботове на Google или Yahoo, или проксита в Холандия. Проверих дали адресите на ботовете наистина водят до сървърите на търсачките и явно не са се маскирали. С две думи не мога да ги проследя. Чети нататък »

Изглежда има все повече желание да се организира българската Блогосфера. Вчера забелязах новия социален сайт за блогове – BlogCatalog.bg. Функционалността му включва лични профили на блогърите, категоризация на блоговете, гласуване от посетителите, показване на последните статии, групи и дискусии. Като цяло страницата е добра и досега са се регистрирали около 100 блога. За жалост обаче все още няма голяма посещаемост от читателите и съответно гласове и трафик към блоговете. Регистрацията е свободна, но блоговете на всеки потребител се одобряват лично от администраторите. Чети нататък »

Благодаря на pulpolux за снимката

Днес нищо не върви както трябва. Всъщност през последната седмица е така. Сядам да пиша нещо на работа и все нещо се скапва и то веднага. Много мразя като вляза в такава творческа дупка. На всичкото отгоре е около празниците и знам, че след 10 дни ще съм в отпуска и още по-малко ми се стяга. Пак свършвам каквото трябва, но се изнервям страшно много в процеса. Да не говорим, че направо се дрогирам с кафе, за да остана буден. Мислех, че ми трябва малко повече забавление и взех, че се олях около осми. Сега дори не ми се купонясва. Много тъпо. А знам, че трябва да си свърша проекта до средата на Февруари, защото после имам други неща. В същото време има дупка от 20 дни по средата на проекта, които са празници, а да не говорим, че в първия месец колегите, които трябваше да ми дадат задачата, бяха все по конференции. Въобще всичко тръгна накриво и сега си върви ей така – накриво. Точно като на снимката горе. Дано като се върна в Пловдив малко да се поизправи, че ако продължава така ще изперкам.

Поне събрах доста знания за ontology matching. В Понеделник примерно бях на презентация на един професор от Манхайм по въпроса. Не беше много полезна де – общо взето пича каза „Имам такова нещо, знаем, че е възможно, но никой не го е направил като хората“. Ще гледам да напиша 2-3 статии в ITOtdel за свързаните технологии и за проекта ми, но трябва да си събера мислите малко. Много мразя такива периоди.

През последните седмици получих четири номинации за Kreativ Blogger – от Георги, Венци, Надя и Ива. Благодаря и на четиримата и по традиция казвам какво ме прави щастлив мен (не в този ред):

Хубав топъл ден

Сестра ми и родителите ми

Да се събудя сутрин рано до момичето ми

Да ми дойде добра идея, която да ме занимава известно време

Фотографията

Бебетата по улицата

Чети нататък »