Пиша това в отговор на Миглен във връзка със статията ми “Въпроси и отговори“:
Аз съм много любопитен да знам много неща. Искам да разкажеш за обучението ти и целият процес през който мина за да стигнеш в Германия и да учиш там, също така искам да разкажеш и какво ти прави впечатление, да сравниш типичните германци с типичните българи и накрая да разкажеш как си представяш Юруков след 5 години и ако го направиш в един специален пост ще се чувствам поласкан.
Темата наистина е обширна. Започвал съм я много пъти и обикновено на маса с доста пиене и мезе на нея. Първите пъти като се връщах в България по почивките, често ми се случваше да ме питат: „Е, как е в Германия?“. Който и завърнал се от чужбина да питаш, все ще ти каже, че е невъзможно да се отговори. Обикновено казвам „Ами студено.“. Получавал съм и въпроси от типа „Забогатя ли?“.
Нека разделим нещата малко за да не се наблъскаме в дивото. Въпросът има няколко части: защо съм отишъл, как съм отишъл, какви са ми впечатленията, какъв опит съм събрал и как си представям пътя си напред.
В пети клас нашите купиха компютър. Беше леко подобрен Правец. Първо превъртях „Принца на Персия„. След това намерих от някъде компилатор за Pascal. От тогава се занимавам с програмиране във всичките му форми и извращения. Знаел съм, че с това ще се занимавам и съм си действал по въпроса. В 11 клас решението да уча в Германия ми дойде някак естествено. Знаех, че тук ще бъде по-близо до иновациите и по-далеч от корупцията в българското образование. Още повече, че ме беше страх от това да не ме приемат с информатика в СУ-то или ТУ-то(София). Математиката ми беше добре, но не си давах много зор.
Имаше обаче и друга причина за това ми решение. По принцип аз съм човек на каузите и във всеки проект, който започвам, се опитвам да заложа някакъв по-глобален смисъл или социален подтекст. Мисълта, че не си копам само в моето дворче и че потенциално мога да помогна косвено на други, ме стимулира да вървя напред. Ако искате го приемете и като самозаблуда, че правя нещо велико – пак ми действа. В случая с Германия, идеята ми беше да събера опит, който го няма вкъщи. В България имаме много проблеми. Други са по-зле от нас, но всеки отговаря за себе си. Проблемите не са на лице, защото сме тъпи, мързеливи или крадливи, а защото от скоро сме започнали да ги решаваме. По стечение на обстоятелствата, други държави са минали вече по този път и са открили решение. Това решение може да не е приложимо в нашият случай, но нищо не пречи да се опита. Сложното тук е, че не може просто да се хване консултант, който да опише два романа с предложения какво трябва да правим. Опитвали са го и не действа. Според мен някой трябва да отиде, да види, да го преживее, да го пречупи през нашият начин на мислене и да го пробва у нас. Това не важи само за начина на водене на бизнес, а и за всичко от политическата етика и изразяването на гражданска позиция до хвърлянето на хартийки по пътя. Това е една моя второстепенна цел, не съм тръгнал да спасявам света, но ако има ефект – толкова по-добре.
В 11 клас започнах да уча за TOEFL. Целта ми беше да вляза в специалност с английски език и после евентуално да се прехвърля. За всеки случай ходех и на курсове по математика и кандидатствах в българските университети. Обичам да имам резервен вариант. Приеха ме в ПУ-то и ТУ-то. В Германия кандидатствах в 8 университета и ме приеха в около 5. За останалите не знам – не се заинтересувах. Основната причина да ме приемат на повече места е не в добрите ми оценки – имам под 5,5 – а в начина, по който представих нещата. Занимавах се с извънкласни дейности и работих във софуерна фирма още от 10-ти клас. Инвестирах доста време в оформяне на биографията, мотивационото писмо и документите. Целият процес на легализация и кандидатстване го минах сам (освен преводите) и стана по-бързо. Бях се превърнал в пчеличка направо. Никога не съм бил толкова подреден и методичен. Ефектът беше, че хора с по-високи оценки бяха приети на по-малко места от мен. Всичко е в опаковката.
Първият отговор беше от TU Darmstadt. Градът е на 30 километра южно от Франкфурт на Майн и е в един от най-богатите и подредени региони на Германия. В големите метрополиси заплатите са по-високи, но тук става дума средно за целия регион. Той ми беше на второ място след Duisburg и добре че го избрах – сега за първия чувам ужасии. В България не се записах никъде, въпреки че доста хора го правят за да си запазят място. Специалността ми беше математика с компютри.
Когато тръгвах не знаех много за университета и градът. Никой нищо не ти казва. Не знаех колко българи ще има тук, къде ще живея, какво точно ще уча и тем подобни. За първи път излизах от България. Натъпках се с ядене и всякакви глупости и хайде на автобуса. Изтърсиха ме на някакво площадче във Франкфурт. Казаха ми, че сме до гарата и айде – чао. Не очаквах и друго. Беше 11 часа вечерта. Тъмно, друга държава, непозната обстановка, няколко небостъргача, 5-6 съмнително изглеждащи топове и аз с трите чанти. Приказен стрес. Седях така 4-5 минути оглеждайки се като прасе в тръстика. След това един се тръгна към мен и аз започнах да се чудя в коя чанта имам по-ценни неща да бягам с нея. Оказа се българин и ме пита дали имам нужда от помощ. Яко. Показа ми кое всъщност е гарата, къде се купуват билетите и кой е влака за Дармщадт. Супер късмет.
Качих се във влака и се заговорих на английски с един немец. Той едвам знае английски, а аз съвсем не знам немски. Дето се вика – колкото да ме набият. На слизане едно момче ме пита дали съм първа година. Пак българин. Познал ме по „невероятното“ произношение. На гарата ме чакаха няколко наши момчета. Единият го познавах. Като ме приеха си писах интензивно със секретарката на специалността и тя им казала кога да ме чакат. Въобще по целият път само българи около мен. Наистина сме на всеки километър.
Те ме закараха в една зала с около 20 койки тип войнишки. В единият край имаше няколко безцветни дивана с маса покрита с бутилки алкохол и опаковки от ядене. Всички седят и допиват запасите от България. Беше 00:30. Стрес. Продължахме да пием. Повечето вече бяха от няколко дни в Германия и бяха разучили къде е университета, магазините, спирките и т.н. Оказа се, че ремонтират няколко общежития и няма достатъчно места за наплива от нови студенти. Затова са импровизирали масова спалня за нас, момчетата. Викахме и казармата, защото изглеждаше точно така. Имаше кухня, но нямаше баня. За целта ходехме в спорният комплект в другият край на града. За сметка на това такива купони сме правили там, че не е истина.
В този период ми се случи и нещо, което го разправям като виц, но е истина. Разхождам се аз по града да го опозная и ми е кофти, че момичетата не са хубави. По някое време виждам едно момиче с хубава фигура в гръб. Вече свикнал, че никой не говори български, на глас казвам „Е най-накрая, момиче с хубав задник“. След няколко крачки спираме за малко на пешеходна пътека и тя се обръща към мен – „Благодаря!“. На български. Шашнах се. Така и не разбрах коя е била. Има много такива случки и все куриозни.
Обясниха ми и защо има толкова българи наоколо – в специалността, в която съм влязъл са започнали да се изсипват масово българи. Нашата година бяхме 80 от общо 100 . Голям кеф. На ориентировъчните семинари някой като каже виц половината зала се смее. Помогнаха ми да си направя сметка, започнахме да ходим на лекции и да си търсим постоянно жилище. След 2-3 седмици повечето се преместихме в общежитията в едно съседно градче на 30 мин. от университета с автобус – Dieburg. Някой още живеят там. Там пък какви купони ставаха. Епична работа.
Малко по-малко започнах да се адаптирам. Смених си специалността на изчислително инженерство. Първата година я загубих в работа и ориентация. После нещата потръгнаха. Работех почасово – има фирми, които осигуряват такава работа. Правил съм всичко от носене на паркет и прекарване на кабели до правене на коледни венци. През цялото време си търсех работа, която бих написал в биографията си. В университета много наемат студенти за т.н. черна работа в информатиката – тестване, писане на обемисти кодове или дипломни работи, които никой не иска. Ходех постоянно на интервюта, но въпреки, че често знаех повече от останалите кандидати (знам, защото ни изпитваха заедно), не ме взимаха, защото съм първи семестър. Накрая ме взеха да пиша на С програми за тестване на криптографски програми върху FPGA чипове. С две думи – сложно е и никой не го искаше. После пък събирах и обработвах снимки за обучение и тестване на системи за разпознаване на обекти. Звучи сложно, но се изразяваше в това да тичам из града, да снимам ходещи хора и после по определен начин да обработвам хиляди снимки. От повече от година вече работя нещо, което ми е приятно и то доста.
От различните работни места и от сблъсъка с различни хора в университета научих какво трябва и не трябва да правя в един екип. Научих как се работи по проекти, какви компромиси трябва да се направят и как да се бърза и отлага е лошо. Постепенно си изградих идея с какво искам да се занимавам. Всъщност идеята я променях на няколко пъти – първо беше data warehouses и data mining (за да ги преведа, трябва да напиша нова статия). После – с мобилни приложения. След това – с интернет сайтове и e-commerce. Накрая се спрях на SOA, семантични технологии и системна интеграция.
Събрах и много впечатления за хората и маниерите им. Дармщадт е град със страшно много чужденци. Това е заради двата университета, множеството институти, международни компании, компютърни фирми, сателитния контролен център на ESA и т.н. Много е шарено тук. В същото време хората са много толерантни – може би от необходимост. Честно казано много от впечатленията си не мога да опиша. Много ме дразни обаче израза „Те това го няма в Европа!“, когато някой е ядосан на нещо в БГ. Пълни глупости – всичко има. Немците са си същите като българите. Има културни различия, които ние преекспонираме в нещо повече. Разликата е, че те вече са си смазали машината, свикнали са с правилата и няма мърдане. Дори често оприличавам маниерите им на тези на овце. При нас тези процеси още вървят. Имаме много повече прилики, отколкото различия. Това, което ни разделя е културата. И те се забавляват, но не като нас. И тук има хубави момичета, но не като нашите. За момчетата нямам мнение.
Това, което не стана е, че не успях да свикна тук. Адаптирах се. Не успях да се интегрирам. Отчасти, защото има много българи около мен. Има го и момента, че не съм се и опитвал много. Просто не ми харесва нещо. Наистина всичко е подредено и уредено. Няма го хаоса в много от сферите в България. Няма я прахта по улиците. Просто не ми харесва нещо. Субективно е и няма нужда да го рационализирам.
Другата причина да искам да се върна е работата. Ще си кажете – и това не е логично. Напротив. Вярно е, че в Германия ще получавам повече пари и ще е по-спокойно. При условие обаче, че в България има такъв глад за специалисти и кадри въобще, затормозяването си струва. Второ, доколкото съм запознат, хора с моите знания и опит не са много. Трето, България е бързо развиващ се пазар и се отварят много възможности за бизнес в сферата на иновациите. Мисля, че няма да имам проблем в последното. Нямам розови представи за положението в България – просто съм достатъчно уверен във способностите си. Пък така ще мога да работя и по каузата, която описах в началото.
Не знам какво ще стане след 5 години, но сега пред мен стоят два пътя – завършвам бакалавърската си степен до средата на 2009, намирам си работа в България през последните няколко месеца и се връщам. Вторият вариант в да продължа магистърска някъде в Европа и да отложа връщането с две години. Това е сега. Не казвам, че след година няма да се промени нещо, защото съм отворен към всякакви възможности, а и само Бог знае какво ще стане. В момента обаче работя в тази насока. Честно казано ми се ще да зарежа всичко и да започна да работя веднага, защото от близо година нищо, което съм научил в университета няма смисъл за мен. Дипломата обаче ми трябва.
Това е общо взето всичко, което ми хрумва в момента. Боян и живота в Германия in a nutshell. То nutshell-а стана доста голям, но както казах темата обикновено се обсъжда на бутилка ракия и няколко порции сърца в масло и шопска. Надявам се да не е било отегчително.
Поздрави,
Боян.
Аз мисля, че от финансова гледна точка, тук в България е много по-добре, отколкото в Германия. Разбира се, всичко е относително, но говоря за повечето. Повечето, с които работя в момента са живяли в Германия и сега са тук.
Има хора, за които да взимаш 2500 – 3000 лв. (нето) и да си в София е повече от достатъчно. Аз взимам два пъти по-малко и ми стигат. Взимал съм и 12 долара на месец, така че …. е относително.
Това, което най-ми харесва от това, което прочетох, е че ти си си направил сметка, подредил си си приоритетите и си признаваш, че не ти харесва и че не си се интегрирал там. И продължаваш … искаш да напуснеш. Това за мен е най-вайното.
Повечето от българите (по-младите), които сега учат в Германия са не там, защото им харесва, дори напротив не им харесва. Но се правят на щастливи. Това за мен е трагедията.
Биографията ти ми е абсолютно позната, просто моите интереси и дейносто са малко по-различни. Другата разлика, че аз веднга, дори бих казал преди да замина, се интегрирах. Това може да звучи странно, но е така, просто защото за първи път ходих там 1990, когато бях на 13.
Леле … колко дълго стана. Извинявам се. 😉
Хубав разказ, хареса ми колко си мотивиран и това, че си обмислил добре какво правиш. И щипката хумор – моментът с чуденето коя чанта да вземеш и момичето на улицата 😀
Хубава, точна статия! Стресът след първото слизане от автобуса от България е екзистенциално преживяване. 🙂
А относно интеграцията. Може, въпросът е да избягваш да живееш по български в Германия (ракии с шопска салата). Ако е за това, у нас доматите и краставиците са много по-вкусни, няма смисъл да се ходи чак по чужбините.
Но не е лесно де, като се има предвид колко българи има в този район на Германия.
За ракията и салатата не съм съгласен. Ако го няма българското около мен досега да съм превъртял хиляди пъти. Наистина. Приказката, че извън България не трябва да си имаш работа с българи е глупост. По принцип лафа се отнася до бизнес взаимоотношения, но хората го възприемат буквално за всичко. Аз съм си патил при работа (бизнес) с българи, но също толкова, колкото и с немци. Няма разлика, освен че българите, които са по-отдавна в чужбина са в по-голямата си част далавераджии. Аз обаче нямам връзка с такива хора.
А ето как вървят нещата в тази връзка с мен. Тук сме с няколко българи и учим по техническа механика. Мястото е на покрива на университета, много е яко и скоро ще пиша с него с още снимки. Жълтото е степче, зеленото е бира, а колата е ракия. Само салатка ни липсва и сме супер. Страшно се изпростява при това учене. Пиенето обикновено е за след като разберем някоя задача. Изпита е на 11-ти. Стискайте палци.
Нямах предвид да избягваш българи в чужбина. Съсвсем не. Имах предвид „When in Rome, do as the Romans do.“ Ако желаеш да се интегрираш, което съвсем не е задължително, разбира се.
Стискаме палци за изпита.
Здравей! Съвсем случайно попаднах на статията ти. Прочетох я с голям интерес и съм сигурна,че ще бъде доста полезна за хората..решили да кандидатстват в Германия. Като видях,че първото ти желани е било Дуисбург..и ме напуши смях..,защото аз съм именно в това прекрасно и китно градче. Наистина не си сбъркал като си отишъл в Дортмунд 🙂 Имам познат там..казва се Иван Пепелов..може и да го познаваш.. Та както и да е.. забавна история..и може би всеки от нас,който е решил да тръгне по този път..открива много познати неща. Страхът от непознатото..свитото сърце..и разбира се на помощ идват Българите 🙂 Аз съм от скоро тук и ме очакват още доста неща..но пък се надявам да си остана оптимист до края 🙂 Радвам се,че немците са отворени и не те гледат с презрение..когато разберат,че си чужденец..но и на тях им е писнало от натрапници в родината. За сега..въпреки всичко съм с позитивно настроение..и желая на всички да запазят Слънчевата си усмивка и да не се предават. 🙂
Поздрави от мрачен Дуисбург 🙂
Упс..да..Извинявам се ! Леко съм разсеяна, защото съвсем скоро заминавам за нашата китна Родина именно от Дортмунд.. 🙂
Иначе така е..всеки го понася по различен начин..и аз имах тежки моменти и ще продължавам да имам, но се крепя 🙂
Да, познавам Пепелов. Доста сме българия тук, но се знаем. Всъщност сме в Darmstadt, а не Дортмунд, но сигурно на момента си се объркала.
🙂 Продължавай с доброто настроение и оптимизма. Полезно е в тежки ситуации. Всички сме минали през трудностите и още вървим. На всеки му понася различно.
Колко странно,…чета блога и все едно това са мои думи и мисли… Не конкретно по тази статия, като цяло начина на мислене…
Хубав блог:)
Благодаря много. Радвам се когато откривам хора с подобно мислене. Затова и започнах блогът.
Здравей, аз пък съм в Страсбург от два месеца и моите наблюдения също са, че хората тук не се различават особено от нас, българите. Говоря за всички – както хората, които срещаш всеки ден на улицата, в супермаркета, така и за преподавателите в университета. И наистина има всичко, и хубаво, и лошо… има и просяци, и боклуци по улиците, и нелюбезна администрация. За момента се чувствам добре тук, но може би това е защото няма да остана дълго (8 месеца), а и защото нямам усещането, че съм на място, твърде различно от България. И тук доста българи, с които се запознах, след като завършат обучението си, ще се върнат да работят у дома, надявам се този процес постепенно да доведе до промени към по-добро у нас 🙂
Желая ти успех, както и на всички във форума 🙂
Има голяма разлика във възприятията ни към ново място и обстановка когато знаем, че ще останем дълго време там и когато е за кратко. Наистина няма големи разлики в хората, а в Европа сме още по-близо. Разлика може да се намери единствено във възприятията им за определени неща в политиката и културата. Вярно е също, че северните страни са малко по-студени и дисциплинирани от нас и на някои това не им понася. Радвам се, че се чувстваш добре там. Опитът в международна среда е много важен и отваря доста хоризонти. Надявам се наистина процентът на българите, които искат да се върнат, да се повиши още повече. Истината е, че повечето хора са на кантар и подобряващата се ситуация в България накланя везните в полза на родното.
Ако някой се интересува, ще има форум в София на 22-ти Декември – „Кариера в България: Защо не?“. Ако някой е в България по това време, препоръчвам ви да го посетите.
въпреки, че статията е сравнително стара- ако не си се върнал в Бг, недей. Нито финансовата част е най-големия проблем, нито по-слабите възможности за реализация. Неминуемо един ден ще разбереш кои са тези минуси, но това винаги става по трудния начин- така ще го начиш този урок, ако се върнеш тук. ЮЩе получаваш добра заплата с твоите знания, ще живееш с не по-нисък от в Германия стандарт, вероятно, дори да е по-нисък, не много…. Ще те пращат по света и ще черпиш професионален опит, но като някой мангал ти счупи главата, за да ти взема заплатата от джоба, когато друг мангал със зила си излезе от нива в насрещното на магистралата и те претрепе, когато те оберат, докато спиш у вас си или пък в идеш в болница и ти кажат седни почакай едни 10 часа тук…. тогава ще разбереш, защо е трябвалод а останеш ТАМ.
@ал – ако си мислиш, че което и да е от тези неща не се случва ТАМ, дълбоко грешиш. В големите градове на Англия апартаментите се обират средно по 1 до 3 пъти в годината в зависимост от квартала. В някои градове в Германия вероятността да те оберат е по-голяма от тази в София. Тук живея в може би най-богатия, чист и спокоен регион на Германия и Европа и пак са ми размахвали нож, крали са ми телефон и колело. Също така в парка на града има по няколко изнасилвания на година, макар че е осветен и често минават хора. В Щутгарт знам за случай на намушкан с нож пак в парк пълен с хора при обир. Въобще не ме карай да започвам за Италия, Франция и Белгия.
Престъпността я има навсякъде. В България има до голяма степен безнаказаност и ниска разкриваемост на дребните престъпления, но не далеч не са повече от където и да е. Или викаш да си стоя спокойно в метрото в някоя Европейска столица и да ме пребие някоя банда и да ме хвърли на релсите?
Много полезна статия.Ясно ми е вече горе долу как стоят нещата,обаче ме интересува и нещо друго.Как да избера университет от толкова голям избор?
Има три важни стъпки:
Първата е сериозно да размислиш какво искаш да правиш. Повечето хора се набутват в специалности само защото са престижни или ще получават после големи заплати. Резултата е, че често окапват рано или сменят специалност, но загубват бая време.
Втората е да разгледаш сайтовете на университетите и специалностите. Виж класации, какво предлагат и какви са изискванията им. Един полезен ресурс е http://www.daad.de/en/. Друг e http://www.meinprof.de/ – сайт, където студентите оценяват преподавателите.
Третия е да се свържеш с български студенти там. Търси във фейса, искай контакти от секретариата в университета и търси дали има дружество. Разпитай ги какво мислят за определена специалност, университета. Не им искай да ти намерят жилище и работа, защото никой няма да ти отговори.
Здравей, пак съм аз!
Стигнала съм до никъде точно.При мен проблемът е,че незнам немски:)И точно затова първоначално исках да запиша бакалавър на английски,обаче после реших че искам да изкарам там подготвителна година по немски.Е ли е възможно,при положение,че не съм го изучавала в училище и нямам нито един час?И ако да къде се предлага?Или къде точно да потърся.Ако проблемът е в часовете,мога да изкарам докато съм тук 1-2 нива.Търся в нета инфо,но навсякъде е различна,някъде пише,че трябва да имаш часове,другаде искат някакви нива.Ще очаквам от теб точна информация.По принцип много се чудя между Франция,Германия,Швеция и Русия.Защото поне в дипломата имам часове по френски и руски,въпреки че и там съм кръгла нула,за съжаление.Абе аз да знам къде,пък ще се запиша веднага на курс.Не търся престижни университети.По-скоро търся уни,в което ще е по-сигурно,че ще завърша,че много бой ме чака в противен случай.Ориентирала съм се към computer science.