Немците и екологията - примери в снимки

Публикувана е на 4 февруари 2008 в категориите: Идеи, Фото блог

Отдавна обмислям какво да пиша по този въпрос. В Германия наистина са вманиачени на тема екология. Ако последното ми изречение ви се е сторило пресилено, причината е в начина, по който се възприема термина “вманиачени”. На фона на всеобщото бърборене и бездействие по проблема това, което те правят си е направо вманиачване. В този случай обаче “вманиачени” носи положителен заряд. Както писах в предишната статия, може да научим нещо от тях и тук има три конкретни примера.




З

елени покриви. Това е една тенденция, която забелязах едва наскоро. Идеята е, че покривите на блоковете и къщите не са покрити с керемиди, пластмасови плочи или разни грозни имитации. Вместо това се оставя пръст с дебелина между 5 и 50 см., в която растат мъхове, трева и дори храсти. Предимствата са няколко. Първата е очевидна - сградата става много по-красива. Грозният чакъл бива заместван с градинки. В много случаи тези пространства се използват като мини-паркове, места за барбекю или отдих. Освен това растителността и почвата действат като добър изолатор срещу студа и жегата. Нямат нужда от грижи, защото си набавят вода от дъжда. Не на последно място, те произвеждат кислород и могат да приютят птици. Единственият проблем, е че при дебел слой почва, сградата трябва да има по-силни подпори, за да издържи на натоварването. Това обаче е съвзем малко неудобство.

На снимките се вижда част от покрива на нашата сграда и храсти на покрива на отсрещната. Също така се вижда и една много интересна сграда в центъра на Darmstadt. Цялата е обсипана с дървета и градинки. Най-отгоре дори има ветрен генератор. В тази статия (en) може да намерите още информация за зелените покриви. Впрочем сградата в началото на въпросната статия е пак в Darmstadt и то сравнително близо до нас.

Б

оклукът. Това е бичът за съвременните градове. Всички знаем какво се случва в Неапол, а и кризата в София е тръгнала в тази посока. Разбира се решението е разделно събиране и рециклиране от една страна и строга регулация на материалите, които се използват в опаковки, уреди и битовите изделия от друга.

Пред тези решения обаче има много спънки. За рециклирането трябва да бъдат изградени заводи, а когато някое село чуе думата “боклук”, се вдига на бунт независимо от контекста. Вече има няколко подобни завода, но трябват още. По-големият проблем според мен обаче е разделното събиране. Тук трябва хората да си променят навиците. В доста от големите градове вече има контейнери за разделно събиране, но хората не им обръщат внимание и хвърлят където им падне. Тук става въпрос на култура и никой, който не спазва елементарните правила, не може да се сърди на държавата, че пред тях е мръсно. В Германия почти всички разделят боклука на няколко части. Всичко се събира отделно и рециклира. В по-добрите квартали ти правят забележка, ако те видят да изхвърлиш нещо там, където не му е мястото. Случвало ми се е вече.








Друго, което се прави в тази насока е да се променят опаковките и битовите изделия така, че да се хаби по-малко материал и да са по-лесно рециклируеми. Пример за това е, че все повече електроника идва опакована не в стериопор, а в специално нагънат картон. Причината за това внимание е, че опаковките са почти половината от битовият боклук и при това са почти изцяло пластмаса. Разгледайте собствената си кофа и ще видите. Забелязвал съм също, че в магазините все повече се продават биоконтейнери. Те стоят в градината и в тях изгниват биологичните отпадъци, които после се използват за тор. Впрочем тук има и контейнери специално за биологични отпадъци.

За сега обаче всички тези технологии не са развити достатъчно или не се използват широко. Затова в Darmstadt изгарят част от боклука в завода на снимката. Имаше подобно предложение и за София и затова го давам като пример. Това наистина не е перфектно решение на проблема, но е добро временно решение. Основното притеснение на хората е разбира се замърсяването. Въпреки увещанията на община София, че ще бъдат взети най-модерните мерки за филтриране и защита, хората не искат и да чуят. Интересното е, че в същото време Кремиковци продължава да работи.

Ето ви пример за тези модерни мерки, които се прилагат от много години на само километър от центъра на града. В заводът се изгарят отпадъците, пушекът се филтрира и това, което виждате да излиза от комина е нищо повече от водна пара. След изгарянето остават полезни материали, които биват използвани за настилки, а токсичните отпадъци се заравят в една стара солна мина. Така вместо хиляди вонящи бали с боклук се получават само няколко. На всичкото отгоре топлината от горенето се използва за парното и производството на ток.

Пак подчертавам, че това може да е само временно решение. Поддръжник съм на възобновимите източници на енергия и рециклирането, но всеки сериозен еколог ще ви каже, че тези неща стават постепенно. Мисля, че за София такъв завод ще е добър вариант. Още повече, че в случаят на този в Darmstadt, точно отсреща на улицата има жилищни сгради, голямо общежитие за студенти, множество супер маркети и фитнеса, на който ходя. Ето и видео от мястото:




Е

нергийна политика. Говорихме вече за възобновими източници на енергия. Разработването и построяването има изискват огромни инвестиции. Екологично чистата енергия обаче е продукт и като всеки продукт, когато търсенето се увеличи, бизнесът започва да се състезава да се намести в нишата. Това се случва и в Германия. Entega - местната електрическа компания - води от дълго време обширна рекламна кампания за “екологичният си пакет”. На снимките се вижда рекламата, която се върти в повечето трамваи в града.

С този пакет плащате повече в началото на годината под формата на инвестиция. После енергията ви струва по малко от нормалната тарифа. Сумарно за годината спестявате между 3 и 8% от сметката си за ток. При това компанията гарантира, че ще произведе енергията, която ви е нужна изцяло с възобновими източници. Разбира се не може да получите точно “чистият ток”, но ако 5% от домакинствата се възползва от тарифата, то компанията ще трябва да произведе мощности, които да осигурят тези 5% енергия (приблизително казано). Системата е доста интересна и работи, защото има интерес от страна на обществото. За мен това е най-ефективната движеща сила - потребителския интерес.

Също така от Ангел научих, че в Германия има проекти за генериране на 100% от нужната енергия с възобновими източници. Възможно е теоретично, но детайлите трябва да бъдат изчистени, за да няма проблеми в тази толкова деликатна система. Ако това се случи, Германия ще е първата държава с изцяло екологична енергия и ще е нагледен пример за това как управниците трябва да действат. За в момента смятам, че дават добър урок по екология на останалата част от Европа със стабилната си гражданска позиция.

These icons link to social bookmarking sites where readers can share and discover new web pages.
  • Digg
  • StumbleUpon
  • Svejo.net
  • Dao.bg
  • Ping.bg
  • Technorati


6 коментара за “Немците и екологията - примери в снимки”

  1. Ангел каза :
    1

    Интересен пост. Иска ми се и в България да стане като в Германия, а и по-добре!

    Интересен факт са новите технологии в областта на рециклирането. Напоследък четох за техника, която използва микровълнови печки на специални честоти за да разлагат всякакви петролни продукти до основните им частици и от това се произвежда дизелово гориво без емисии.

  2. Dragomir Stanchev каза :
    2

    Eto nqkolko interesni nesta:

    Statiq v CNN, koqto opisva ogromnite polzi ot recikliraneto na otpaduci:

    http://edition.cnn.com/2008/WORLD/asiapcf/02/03/eco.about.recycling/index.html

    Ne znam dali znaete no zavodut za izgarqne na otpaduci vuv Wiena, Austria e v centura na grada. I ne sum vidql da protestirat horata, zastoto vsicko si e ekologichno chisto.

    Treto i moe lubimo, Germaniq e strana sus mnogo malko slunchevo pokritie - edva 37% ( po spomen) ot dnevnoto vreme prez godinata ima dostatucno svetlina za da se generira energia ot slunchevite kolektori. I vupreki tova DE e nomer 1 v celiqt svqt ot slunchevi kletki ot glava na naselenieto. Mislq che bieha USA nqkolkokratno! Kak stava tova? Emi s danuchna politika. Durjavata obestava che ako investirate pari v energoobnovqemi iztochnici to min. 30% ste vi budat vuztanoveni ot danucite. Sustoto vaji i ako si toploizolirate kustata. DE zaduljava i energoproizvoditelite da prodavat ekologicna energia na sustata cena kato obiknovenata, vupreki che zasega im izliza po-skupo. Susto taka obache, kato te prozivejdat poveche ekol. energiq im udurjat po-malko danuci. Eto tova se kazva efektivna durjavna politika. Trqbva tova da se priloji cqla Evropa.

    Oste edin primer, malko off-topic. PRedi vreme napravih greska da hvurlq torbata si s bokluka nesortirana v konteinera s bokluci ot hartiq. Sled 2 sedmici poluchih pismo ot kompaniqta po chistota, koqto me informira che sa me prosledili po nqkakuv dokument v bokluka mi i che ako oste vednuj hvurlq nesortiran bokluk v hartiqta ste buda globen. Tova v blizkite 50 godini v BG nqma da stane.

  3. Мартин Русков каза :
    3

    http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=455372

  4. Боян Юруков каза :
    4

    Да, това се случва. Защо телевизиите го отразяват като поредният инцидент? Той наистина е такъв, но с кратки бележки по темата, общественото мнение няма да се активизира. Колко репортажи от мястото на събитието сет видели?

  5. Димо каза :
    5

    Готин пост!

    Дай Боже и нашето правителство / или поне някое следващо…/, да се заинтересува за екологичните практики по светът.

    Иначе това със тревата по покривите съм го виждал на снимки в Норвегия, ако не се лъжа. Стори ми се много готино, едни почти вкопани в земята двуетажни къщи със зелени покриви, почти като някакви Хобитски къщи от Графството :-)

  6. Боян Юруков каза :
    6

    Тези дни обявиха, че по проектите за екологията ще усвоим всички средства, че и ще искаме още. Под “усвоим” не разбирайте откраднем, защото в тези проекти много трудно може да става дума за корупция, защото има страшен контрол от ЕС. Видяхте какво стана с останалите фондове. Вече няма да смеят толкова.

    А за покривите - тук го правят на блокове и къщи, а не на ниски къщи. Ефекта е същия.

Оставете отговор

Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Декларация за поверителност