Юруков на живо

Отдавна обмислям какво да пиша по този въпрос. В Германия наистина са вманиачени на тема екология. Ако последното ми изречение ви се е сторило пресилено, причината е в начина, по който се възприема термина “вманиачени”. На фона на всеобщото бърборене и бездействие по проблема това, което те правят си е направо вманиачване. В този случай обаче “вманиачени” носи положителен заряд. Както писах в предишната статия, може да научим нещо от тях и тук има три конкретни примера.

елени покриви. Това е една тенденция, която забелязах едва наскоро. Идеята е, че покривите на блоковете и къщите не са покрити с керемиди, пластмасови плочи или разни грозни имитации. Вместо това се оставя пръст с дебелина между 5 и 50 см., в която растат мъхове, трева и дори храсти. Предимствата са няколко. Първата е очевидна - сградата става много по-красива. Грозният чакъл бива заместван с градинки. В много случаи тези пространства се използват като мини-паркове, места за барбекю или отдих. Освен това растителността и почвата действат като добър изолатор срещу студа и жегата. Нямат нужда от грижи, защото си набавят вода от дъжда. Не на последно място, те произвеждат кислород и могат да приютят птици. Единственият проблем, е че при дебел слой почва, сградата трябва да има по-силни подпори, за да издържи на натоварването. Това обаче е съвзем малко неудобство.

На снимките се вижда част от покрива на нашата сграда и храсти на покрива на отсрещната. Също така се вижда и една много интересна сграда в центъра на Darmstadt. Цялата е обсипана с дървета и градинки. Най-отгоре дори има ветрен генератор. В тази статия (en) може да намерите още информация за зелените покриви. Впрочем сградата в началото на въпросната статия е пак в Darmstadt и то сравнително близо до нас.

оклукът. Това е бичът за съвременните градове. Всички знаем какво се случва в Неапол, а и кризата в София е тръгнала в тази посока. Разбира се решението е разделно събиране и рециклиране от една страна и строга регулация на материалите, които се използват в опаковки, уреди и битовите изделия от друга.

Пред тези решения обаче има много спънки. За рециклирането трябва да бъдат изградени заводи, а когато някое село чуе думата “боклук”, се вдига на бунт независимо от контекста. Вече има няколко подобни завода, но трябват още. По-големият проблем според мен обаче е разделното събиране. Тук трябва хората да си променят навиците. В доста от големите градове вече има контейнери за разделно събиране, но хората не им обръщат внимание и хвърлят където им падне. Тук става въпрос на култура и никой, който не спазва елементарните правила, не може да се сърди на държавата, че пред тях е мръсно. В Германия почти всички разделят боклука на няколко части. Всичко се събира отделно и рециклира. В по-добрите квартали ти правят забележка, ако те видят да изхвърлиш нещо там, където не му е мястото. Случвало ми се е вече.

Друго, което се прави в тази насока е да се променят опаковките и битовите изделия така, че да се хаби по-малко материал и да са по-лесно рециклируеми. Пример за това е, че все повече електроника идва опакована не в стериопор, а в специално нагънат картон. Причината за това внимание е, че опаковките са почти половината от битовият боклук и при това са почти изцяло пластмаса. Разгледайте собствената си кофа и ще видите. Забелязвал съм също, че в магазините все повече се продават биоконтейнери. Те стоят в градината и в тях изгниват биологичните отпадъци, които после се използват за тор. Впрочем тук има и контейнери специално за биологични отпадъци.

За сега обаче всички тези технологии не са развити достатъчно или не се използват широко. Затова в Darmstadt изгарят част от боклука в завода на снимката. Имаше подобно предложение и за София и затова го давам като пример. Това наистина не е перфектно решение на проблема, но е добро временно решение. Основното притеснение на хората е разбира се замърсяването. Въпреки увещанията на община София, че ще бъдат взети най-модерните мерки за филтриране и защита, хората не искат и да чуят. Интересното е, че в същото време Кремиковци продължава да работи.

Ето ви пример за тези модерни мерки, които се прилагат от много години на само километър от центъра на града. В заводът се изгарят отпадъците, пушекът се филтрира и това, което виждате да излиза от комина е нищо повече от водна пара. След изгарянето остават полезни материали, които биват използвани за настилки, а токсичните отпадъци се заравят в една стара солна мина. Така вместо хиляди вонящи бали с боклук се получават само няколко. На всичкото отгоре топлината от горенето се използва за парното и производството на ток.

Пак подчертавам, че това може да е само временно решение. Поддръжник съм на възобновимите източници на енергия и рециклирането, но всеки сериозен еколог ще ви каже, че тези неща стават постепенно. Мисля, че за София такъв завод ще е добър вариант. Още повече, че в случаят на този в Darmstadt, точно отсреща на улицата има жилищни сгради, голямо общежитие за студенти, множество супер маркети и фитнеса, на който ходя. Ето и видео от мястото:

нергийна политика. Говорихме вече за възобновими източници на енергия. Разработването и построяването има изискват огромни инвестиции. Екологично чистата енергия обаче е продукт и като всеки продукт, когато търсенето се увеличи, бизнесът започва да се състезава да се намести в нишата. Това се случва и в Германия. Entega - местната електрическа компания - води от дълго време обширна рекламна кампания за “екологичният си пакет”. На снимките се вижда рекламата, която се върти в повечето трамваи в града.

С този пакет плащате повече в началото на годината под формата на инвестиция. После енергията ви струва по малко от нормалната тарифа. Сумарно за годината спестявате между 3 и 8% от сметката си за ток. При това компанията гарантира, че ще произведе енергията, която ви е нужна изцяло с възобновими източници. Разбира се не може да получите точно “чистият ток”, но ако 5% от домакинствата се възползва от тарифата, то компанията ще трябва да произведе мощности, които да осигурят тези 5% енергия (приблизително казано). Системата е доста интересна и работи, защото има интерес от страна на обществото. За мен това е най-ефективната движеща сила - потребителския интерес.

Също така от Ангел научих, че в Германия има проекти за генериране на 100% от нужната енергия с възобновими източници. Възможно е теоретично, но детайлите трябва да бъдат изчистени, за да няма проблеми в тази толкова деликатна система. Ако това се случи, Германия ще е първата държава с изцяло екологична енергия и ще е нагледен пример за това как управниците трябва да действат. За в момента смятам, че дават добър урок по екология на останалата част от Европа със стабилната си гражданска позиция.

Тази статия е публикувана на 4 февруари 2008 в 02:26:30, има 1,139 думи и е в следните категории: Идеи, Фото блог. Защитена е с лиценз CC BY-SA. Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент. Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.