Защо трябва да живеем живота си на обратно
Публикувана е на понеделник 18th февруари 2008 22:50 в категориите: Blogroll
В началото ще сме мъртви и бързо ще махнем това от дневния ред. После ще се събуждаме в старчески дом и ще се чувстваме все по-добре с времето. Ще ни изритат от там, защото сме твърде здрави, ще си приберем пенсията и на първият ден на работа ще получим златен часовник.
Ще работим 40 години докато сме достатъчно млади за да се радваме на пенсионирането си. После ще пием алкохол, ще купонясваме, ще сме разгонени и ще се подготвяме да тръгнем на училище.
После ще отидем в началото училище, ще станем деца, ще си играем, няма да имаме никакви задължения и ще се превърнем в бебета. 
Най-накрая ще прекараме последните 9 месеца плавайки спокойно в луксозни условия със спа, парно и храна на готово, а пространство ще расте със всеки изминал ден докато накрая не свършим като … оргазъм.
Този текст е от скечовете на Rodney Dangerfield, но се е превърнало в поредното безименно съчинение на мрежата. Част от новия фолклор. Случайно разбрах, че е на него.
[tags]живот, на обратно, оргазъм, мъдрост[/tags]
|
|
6 коментара за “Защо трябва да живеем живота си на обратно”
Оставете отговор
19 февруари 2008 в 09:35:52
Старо но златно!
19 февруари 2008 в 10:20:18
Има го и като немска песен, мисля че звучи ощ по-добре
http://www.goetzwidmann.de/index.php/Lyrics/entry/das-leben-sollte-mit-dem-tod-beginnen/
19 февруари 2008 в 10:36:11
Нищо не звучи добре на немски. Песните на Xavier се ядват.
19 февруари 2008 в 11:33:13
хахаха
Няма как да не се съглася тук…
Добре, поправям се, доразвито е от човека с благозвучното име „Гьотц Видман“, но пък звучи по-лошо
20 февруари 2008 в 16:41:46
ахахах евала на тоя, който го е измислил … с изключение на едно… колкото по – малки става толкова повече съзнание губим…
20 февруари 2008 в 17:19:26
Напротив. Нали знаеш приказката „блажени са невежите“. Като деца се имаме за велики и всезнаещи. Имаме идеалистични планове да променим света, но с времето опитът ни научава, че по-добре да си траем. Това обаче далеч не ни прави по-щастливи и изпълнени с удовлетворение.
По този повод Марк Твен е казал: „Когато бях на 14, баща ми беше толкова невеж, че едвам го траех около мен. Когато обаче станах на 21 бях удивен колко много е научил за 7 години.“