Кога за последно сте правили мартеници?
26 февруари 2008 Категории: България, Идеи, СъбитияСлед четири дни е първи Март - Баба Марта. По традиция се носят и подаряват мартеници за здраве. Винаги улиците са пълни с продавачи на мартеници от всякакъв вид, размер и дори цвят. Има много красиви, но и някой неприятно кичозни. Подаряването на мартеници се е превърнало в поредното задължение на поредния празник. Нещо като Коледа.
Спомняте ли си как правехме мартеници в детската градина? Аз да. През последните три Баби Марти нещата се стекоха така, че нямах мартеници за раздаване. Затова започнах да си правя сам. За целта трябва прежда, която може да се намери на много места за по няколко лева/евро/долара. Следвайте къде отиват бабите да си купуват ръкоделия и вие след тях.
Рецептата е следната - две нишки с еднаква дължина се вързват в единият край. После всяка се усуква и като се пуснат, мартеницата е готова. Проблемът ми беше, че обикновено се навиват на ръка, а аз имам доста познати и ми трябваха промишлени количества. За целта използвах дрелка (бормашина). Закрепяте конеца и пускате машината. Може да използвате и миксер или пасатор - въобще всичко, което се върти. По-миналата година използвах една от онези електрически бъркалки за капучино. Така може да правите мартеници по два-три метра и после да ги нарязвате на малки части.
Важно е да се отбележи, че самите конци се състоят от две части, които са усукани. Затова трябва вие да ги усуквате в същата посока, за да не се разплетат. Освен това не е хубаво да ги изпускате след като ги усучете, за да не се получи плетеницата като с моя бял конец. След като и двете са усукани, трябва да ги пуснете заедно един до друг и да ги оставите да се развъртят. Те сами ще се оплетат. Дори и да стане мешаница - няма лошо - опънете единия край и пак го пуснете. В крайна сметка като всичко е готово и няма възли, вържете и свободния край.
Вече имате 2 метрова мартеница. За да получите малки за вързване на ръка, премерете 20 см. и направете възел. След още 3 сантиметра - нов възел и повторете докато свърши мартеницата. След това срежете между късите възли и ще получите между 6 и 10 мартеници. Като изпробвате веднъж, ще откриете колко е лесно и бързо. На мен ми отне точно 20 мин. да направя 30 мартеници. Това някак убива довода, че нямате време за такива глупости. На мен ми е много по приятно да подарявам нещо, което съм го направил с ръцете си, пък макар и по-семпло. От магазина може да купите много по-красиви, но няма да са толкова специални. Ако имате малки деца, мисля че това би била добра традиция в семейството.
По-сложни мартеници може да направите като увиете поне 30 ката конец около книга, вържете здраво единия край и отрежете и подравните другия. После може да добавите различни украси или да си направите Пижо и Пенда. Тези две мартеници ги направих снощи. Голямата е за пред вратата, а другата още не знам. Малко са рошави, но на мен ми харесват.
Впрочем, миналата година по това време дадох предложение на Skype да сложат лице за чат във формата на мартеница. Така може да си подаряваме когато сме далеч един от друг. Сега ми хрумна, че ако от българският офис на Google искат да компенсират за онази неразбория от последните дни, ще е добре да сложат мартеница на лого си в българската версия на сайта. Надали обаче.
Накрая искам да ви оставя с мисълта, че малките неща радват най-много. Дори и тези, на които подарявате, да не знаят, че вие сами се направили мартениците, за вас пак ще остане удоволствието, че сте свършили нещо с ръцете си. Все говорим как консуматорството убива празниците, а комуникациите - връзката между хората. Днес ви показах една малка стъпка в обратната посока.
26 февруари 2008 в 15:36:38
Май много отдавна не съм правил, а и бях забравил, че е наближило …
26 февруари 2008 в 16:18:13
Пробвай, лесно е. А и както казва Ники Горчилов - струва си.
26 февруари 2008 в 17:00:07
@Богомил: За да не забравя, съм си сложила едно напомняне на джобния компютър за 3 седмици предварително, да приготвя материалите
Преди 3 години си играх да правя сама - но беше доста уморително, а и имам много хора, на които да вързвам. За това се “поизхитрих” и си купих за няколко лева усукана прежда червено и бяло - само режеш по мярка и вързваш възелчетата! Много лесно и бързо, и все пак има мое лично участие.
Тъкмо днес си купих и дървени мъниста - искам да вложа нещо разнообразно този път, но все пак да е един вид “традиционно” - не шарена пластмаса като повечето мъниста.
26 февруари 2008 в 17:14:40
Мънистата са добра идея. Тъй като съм извън България, няма от къде да купя усукана прежда. Затова измислих начина с дрелката.
26 февруари 2008 в 17:14:47
Тъкмо го бях замислил аз да правя мартениците и се осакатих :S
26 февруари 2008 в 17:31:27
Как бе!
26 февруари 2008 в 20:28:01
аз нямам вашите проблеми … майка ми ако ходи до училището където преподава от време на време и подаряват купища мартеници и просто се срещаме преди аз да тръгна и ми дава 15-20 и нямам никакъв проблем
26 февруари 2008 в 21:01:28
Май не схвана моментът с това, че е хубаво да ги направиш сам. То ако става дума може за няколко лева да си ги купиш от всяка лафка.
27 февруари 2008 в 10:53:36
И аз съм изправена пред подобно предизвикателство, понеже със съпруга ми сме в Холандия, но за съжаление още не мога да си намеря подходящи конци:( Дала съм си краен срок утре, за да имам време да приготвя мартеничките. Голямо желание имам, дано успея и да го реализирам. Баба Марта без мартенички няма да е никаква баба Марта! А на теб, поздрави за ентусиазъма:)
27 февруари 2008 в 11:38:29
Пожелавам ти успех. Сигурен съм, че има малки магазинчета за ръкоделия. Тук ги купих от един хипермаркет за домашни потреби. Ще се радвам ако ми изпратиш снимки на резултата.
27 февруари 2008 в 16:29:57
Ура-ура-ура! Инатът ми днес проработи и успях да си намеря конци в едно сбутано магазинче! Дано сега успея и да реализирам успешно заданието:) Ако се получи приличен резултат, може да пратя някоя снимка;) Стискай палци!
27 февруари 2008 в 21:52:12
Супер. Чакаме резултатите.
Впрочем на 29-ти в моя град ще правим купон по случай Баба Марта. Голямо вързване ще падне след 12 часа. Ако някой е в състояние де.
28 февруари 2008 в 10:44:45
Миналата година не се бях нещо снабдил с мартеница от България, та се наложи да си купя две огромни кълба червена и бяла прежда и да си направя сам.
Сега имам матриал за близките 200 години тука.
28 февруари 2008 в 12:20:25
Подобно нещо стана и при мен. Първата година купих две големи кълба. Следващата година не ги намерих и купих още две. Сега съм решил да довърша едната двойка. Ще има много висулки да правя.
28 февруари 2008 в 18:42:57
Идеята с миксера е незаменима. Преди няколко години, докато бях още в гимназията практикувах осукване с бормашина редовно. Тук, обаче страдам от липса на точно този инструмент. Но пък имам миксер
Спести ми поне една безсънна нощ. Така ще имам време да направя “специалните” мартеници - т.е. разни кръгли гривни или пюскюли.
28 февруари 2008 в 20:32:47
Радвам се, че мога да помогна
Изглежда има доста българи в чужбина с моя проблем.
1 март 2008 в 09:20:17
Изглежда от Google наистина са сложили мартеница в логото си. Само дето са го наименували на румънски, но както и да е. Традицията може и американска и шотландска да я пишат още - просто навсякъде има българи.
Само дето не мога да разбера кой идиот би си купил китайски мартеници.
Честита Баба Марта.
1 март 2008 в 19:41:44
Loti ми прати днес снимка на нейните мартеници. Бяха много яки и мисля да пробвам да направя едната.
Снимките от тази статия ги има с по-добро качество на страницата ми във Flickr. Там се вижда и как закачих голямата мартеница на входната врата.
2 март 2008 в 13:22:27
Благодаря за хубавите думи! Надявам се, не си се затруднил с направата на мартеницата, въпреки измислените ми инструкции и малко по-трудоемкия процес:)
2 март 2008 в 13:35:50
Ами снощи пробвах на два пъти и нещо не правя като хората. Така или иначе нямам много време сега, защото уча за изпит в Сряда. Ще пробвам пак като се върна у нас. Май приятелката ми е правила такива и може да ми покаже. Яки стават наистина. Интересно ми е как ще изглеждат ако са примерно с 10 конци.
5 март 2008 в 11:26:47
Аз също правих мартеници на 29.02.08 и ги закачих на най- близките си хора на 01.03.08. Всъщност за първа година правя откакто завърших училище. В училище сме правили и мисля, че е едно ценно занимание и лично наше българско. Сега румънците се опитват да си присвоят този наш национален обичай.
5 март 2008 в 11:34:56
Не мисля, че има значение дали са български или румънски - все са си балкански обичай. И без това тук картата толкова пъти се е променяла, че съвременните граници изобщо не описват тези от времето на възникване на обичая.
За това - колкото повече хора се забавляват на този ден, толкова по-добре!