Блогът на Юруков

Преди малко една приятелка от Валенсия ми препрати мейл с информация за програмата „Завръщане у дома“. Държавната агенция за българите в чужбина и Jobtiger са решили да мотивират българите в чужбина да се върнат в България. Като начало са пуснали анкета, за да видят какви са плановете и очаванията ни. Тези данни могат да бъдат използвани за да се организират информационни кампании за пазара на труда в България, както и да се ориентира българският бизнес. Ако сте българин учещ или работещ в чужбина, ви съветвам да я попълните тук. Отнема няколко минути и не изисква лични данни.

Имам една подобна идея от близо 3 години. Започнах я сам, развих концепцията, щях да кандидатствам за еврофондове и дори се свързах с Кариери.bg за да работим заедно. В крайна сметка учението ме завъртя и нищо не стана. Преди 2 години имаше пак една такава кампания за събиране на данни за студентите от страна на външното министерство. Не знам какво стана. Знам, че има един български професор в университет някъде тук наблизо, който е събрал данни за доста студенти с подобна цел. Чети нататък »

В началото на юни месец писах за няколко нови технологии, сред които и пробив в безжичното захранване. Тази възможност ме заинтересува много, защото това е последният кабел, който стърчи от машинариите, които използвам.

Лаптопа ми в момента е на безжичен интернет, слушалките ми са през bluetooth, мишката ми е с infrared. Единствено ми се налага да зареждам батериите на телефона и слушалките и да пренасям данни от фотоапарата. Имах идея да си взема WiFi SD карта, която би трябвало да позволи на фотоапарата ми да има поддръжка за безжичен нет. Изглежда обаче няма да стане. Чети нататък »

Снощи гледах филма Michael Clayton. Очаквах да е поредният касов филм борещ се за Оскари. Не бях прав. Гледали ли сте „Адвокат на дявола“? Махнете фантастичните ефекти, скрийте дявола в контекста и добавете теория на конспирацията, силна лична драма в очите на Клуни, доза лудост и сюрреализъм. Прекрасен ефект. Емоцията беше много силна въпреки начина, по който гледам филмите – с връщане по 5 пъти на една и съща сцена (да живее vlc). Препоръчвам филма на всички. Чети нататък »

Преданията във всяка религия или култура взети буквално нямат никаква логика. Звучат толкова абсурдно, че няма накъде. Мормоните вярват, че някакъв намерил книга, написана на древен език и я превел като си заровил лицето в шапка. Също така, че Христос бил минал през щатите преди да умре. Сиентолозите пък вярват в една фантастична приказка с извънземни, които са населили земята с дедите ни и искат от вас да плащате стотици долари да преминете тестовете им.

Тези и много други групи от вярващи, ние наричаме секти. Отнасяме се към тях като нарушители, защото не са част от масовите стари религии. Ако го погледнете реално, християнството и мюсюлманството са били секти, отцепили са се от юдеизма. Той пък най-вероятно също има подобни корени. Ако погледнем тези стари религии, ще видим същите фантасмагории. Чети нататък »

Тези снимки са от последната седмица. Всички са направени в Darmstadt, Германия.

Чети нататък »

Отдавна обмислям какво да пиша по този въпрос. В Германия наистина са вманиачени на тема екология. Ако последното ми изречение ви се е сторило пресилено, причината е в начина, по който се възприема термина „вманиачени“. На фона на всеобщото бърборене и бездействие по проблема това, което те правят си е направо вманиачване. В този случай обаче „вманиачени“ носи положителен заряд. Както писах в предишната статия, може да научим нещо от тях и тук има три конкретни примера.

елени покриви. Това е една тенденция, която забелязах едва наскоро. Идеята е, че покривите на блоковете и къщите не са покрити с керемиди, пластмасови плочи или разни грозни имитации. Вместо това се оставя пръст с дебелина между 5 и 50 см., в която растат мъхове, трева и дори храсти. Предимствата са няколко. Първата е очевидна – сградата става много по-красива. Грозният чакъл бива заместван с градинки. В много случаи тези пространства се използват като мини-паркове, места за барбекю или отдих. Освен това растителността и почвата действат като добър изолатор срещу студа и жегата. Нямат нужда от грижи, защото си набавят вода от дъжда. Не на последно място, те произвеждат кислород и могат да приютят птици. Единственият проблем, е че при дебел слой почва, сградата трябва да има по-силни подпори, за да издържи на натоварването. Това обаче е съвзем малко неудобство.

На снимките се вижда част от покрива на нашата сграда и храсти на покрива на отсрещната. Също така се вижда и една много интересна сграда в центъра на Darmstadt. Цялата е обсипана с дървета и градинки. Най-отгоре дори има ветрен генератор. В тази статия (en) може да намерите още информация за зелените покриви. Впрочем сградата в началото на въпросната статия е пак в Darmstadt и то сравнително близо до нас. Чети нататък »

Пиша това в отговор на Миглен във връзка със статията ми “Въпроси и отговори“:

Аз съм много любопитен да знам много неща. Искам да разкажеш за обучението ти и целият процес през който мина за да стигнеш в Германия и да учиш там, също така искам да разкажеш и какво ти прави впечатление, да сравниш типичните германци с типичните българи и накрая да разкажеш как си представяш Юруков след 5 години и ако го направиш в един специален пост ще се чувствам поласкан.

Темата наистина е обширна. Започвал съм я много пъти и обикновено на маса с доста пиене и мезе на нея. Първите пъти като се връщах в България по почивките, често ми се случваше да ме питат: „Е, как е в Германия?“. Който и завърнал се от чужбина да питаш, все ще ти каже, че е невъзможно да се отговори. Обикновено казвам „Ами студено.“. Получавал съм и въпроси от типа „Забогатя ли?“.

Нека разделим нещата малко за да не се наблъскаме в дивото. Въпросът има няколко части: защо съм отишъл, как съм отишъл, какви са ми впечатленията, какъв опит съм събрал и как си представям пътя си напред. Чети нататък »