Hi. В Неделя сутринта се събудих с ужасно главоболие, подути крака и куцах с единия крак. Осем часа обикаляне на панаира в Хановер е основната причина за това. Останалото е от рождения ден на Драго след като се прибрах. Не мога да разбера, как по дяволите някой хора обикалят подобни панаири по цяла седмица. Това просто е убийствено.

Ето снимките от обиколката тук във Flickr.

Общо взето малко бях разочарован от панаира, въпреки, че видях всичко, което ми трябваше. Някак си миналата година имаше по-ярък живец, а и тогава бях дошъл в пред-посления ден. Щандът на фирмата, за която говоря, беше доста по-добър от миналата година. За сметка на това този на Microsoft беше доста по-зле. Китайските и корейските фирми се бяха постарали доста, но вниманието към тях беше сравнително малко заради лошия им имидж. Българският щанд и тази година беше невзрачен. Дори и този на Армения беше по-добър.

За разлика от миналата година, тази си бях поставил задачи. Така успях да видя максимално много за даденото време. Първо исках да се запозная с българските фирми. После да разгледам Linux парка и SOA раздела. След това да се разходя из телефоните, лаптопите и телевизорите (домашна и мобилна електроника), да мина през щанда на нашия университет и накрая през RFID халето.

Българските фирми ги проверих първо в нета. Повечето се оказаха в пето хале заедно с Linux парка. Щанда беше стандартен с опънати плакати тук-таме. Нашите хора изглежда скучаеха и си поговорихме доста за това какво учим тук, какво правят те, какво мислим да правим и как трябва да се върнем в БГ, защото има глад за специалисти. Дори от Microinvest ми казаха, че програмист в София до две седмици си намира работа без проблем. Разменихме си визитките с тях и с Musalasoft, пък дано да излезе нещо.

Linux парка беше ок, макар че ми се стори по-малък от преди. Сякаш напук на разрастващата се популярност на отворения код и Linux. Тъй като повечето се разработват на доброволни начала и нямат бюджет, панаира им беше предоставил щандове от по 2-3 квадрата. Разбира се отделих подобаващо време за щандовете на KDE, OpenOffice, Ubuntu и Amarok. Последните показаха новата си версия, която изглежда доста по-добре от старата. Ubuntu демонстрираха системата си и продаваха рекламни материали. Още от рано сутринта им бяха свършили няколко стотинте тениски, а до вечерта и чашите и всичко. Много е популярна и се разраства още повече. Видях и зелените лаптопи на OLPC инициативата. Бяха постоянно заети и не успях да ги изпробвам, но изглеждаха доста прилично.

Друга технология, което ми направи впечатление е OLED. Въобще не знаех, че са излезли и щях да ги подмина. Просто са невероятни. Снимките ми не могат да хванат цвета, който издават. Един приятел оприличи картината на цвете, което гледате под ярко лятно слънце. Още са доста скъпи, но така бяха и LCD-тата в началото. Имаше ги разбира се и огромните монитори, телефоните и лаптопите. Интересни бяха бамбуковия лаптоп и Eee на Asus.

Както казах китайците, корейците и тайванците се бяха олели. Имаха щандове навсякъде и беше пълно с usb стикове, mp3 плейъри, пиратски хардуер и всякакви джаджи. На един щанд снимах едни външни хардове и един китаец скочи. Махна един хард и ми каза, че мога да снимам останалите. Оказа се, че отстрани на него пишело Samsung. Колко трябва да си нагъл да идваш в Германия, да предлагаш пиратски хардуер с краден дизайн и на всичкото отгоре да оставиш оригиналното име. За това са затворили 50+ щанда на братята източно-азиатци. Видях един от тях, който изглеждаше доста добре, но му липсваше стоката и хората. Въобще мъка.

В едното хале имаше бая голямо пространство, отделено за робо-шампионат. Организатор беше техническия университет в Кемниц, а отборите бяха съставени от гимназисти. Изглежда имат доста голямо финансиране, че да могат да си организират гимназиални отбори по роботика. Впрочем нашия университет е на водещо място във футболните състезания за кучета-роботи. Там програмите са доста по-сложни. Нашия университет нямаше собствен щанд, а представяше свои проекти на щанда на провинцията Хесен. Той беше в халето за електронно управление и администрация. Там се запознах с един екип, който се занимава с разработването и популяризирането на p2p технологиите. Най-интересното на мен ми беше. че искат да направят p2p service базирана система. Мисията не е въобще обречена и им пожелавам успех.

Други акценти бяха щанда на TrekStor, който изпълваше цяло хале и включваше концертна сцена, собствено радио и ВИП ложа, домашни 3D монитори и огромно хале предназначено само за игри, в което средната възраст на посетителите беше 12 години. Имаше и едно хале, което наричаха „оранжерията“. Беше предназначено за иновативен дизайн и технологии. Имаше дълги редици с изложени проекти и подиум за ревюта. Повечето от дизайните могат да се видят и в YankoDesign. Освен това едни китайци предлагаха машини за серийно записване на дискове и професионално печатане на картинки на тях. Ако ви се струва, че целта им е да продават техниката на малки студия, а не на пирати, тогава последният им продукт ще ви разубеди. Той беше машина, с която за секунди може да се унищожават харддискове, CD-та и телефони. Красота просто.

Не мога да опиша всичко, което видях. Панаира беше наистина огромен и пълен с нови идеи и технологии. За мен най-важното беше, че си оплакнах очите с новите джаджи, научих за 2-3 нови езика и размених контакти с български фирми и западни университети. На всичкото отгоре успях да си напиша домейна на няколко монитора (малка просташка вандалщина). Догодина живот и здраве пак ще отидем.

[tags]cebit, българия, изложение, хановер, цебит, hanover[/tags]