И с Людми спорехме наскоро по темата. И двамата бяхме на мнение, че трябва да се връщат хора, но спорът беше колко се връщат сега като тенденция и дали трябва да се ичака в България да се оправят условията. Спред мен е добре да гледаме да заинтересуваме точно тези, които могат да помогнат на родината в тази насока – с опит, социални програми и нов бизнес.

Що се отнася до инициативата на министерството, какво да кажа, те са загубили връзка с реалността. Никой не е чувал за тях или за програмата им. Аз съм българин, който има интерес да се върне в България, но сега за първи път научавам за тяхната програма, но въпреки това те не успяха да продадат идеята си. Не са осъществили връзки с работодатели, нито със студенти.

Друго нещо е, че според мен не е необходимо да се връщат всички българи обратно, защото в България няма предпоставките те да се развият. Трябва да се върнат само тези, които наистина ще имат полза от това. А парите също не са основният проблем, защото ние имаме редица мотивиращи фактори да се върнем в родината и да работим в България. Най-голямата пречка в това отношение е глупостта която царува в България, некоректното отношение на хората помежду си и липсата на култура. Това тежи много повече на българите в чужбина, отколкото ниското заплащане.

Иначе се регистрирах в Back2BG и още на следващият ден ми се обадиха с няколко предложения за работа. Така че явно тази инициатива е успешна и е точно в очите на правилната аудитория, за разлика от министерските програми.

Поздрави и успех.

Интересна дискусия за емигрантите и учещите ни в чужбина по Re:TV…

Всъщност имам едно предложение, така като каза – пуснете резултатите. Не е нужно да са окончателни и да имат сложни анализи. Просто пуснете средните данни за всички анкетирани досега.

@Станков – О, аз при Църа нямах толкова проблеми. Мен не ме мразеше толкова. Но някак си в петък си припомних чувството за сблъскване с нещо неизвестно, което човек усещаше при изпитванията и.

@in2h20 – Наистина Станкова се държа доста по-адекватно от повечето си колеги в държавната администрация. Личеше си, че правят нещо или поне са тръгнали в правилната посока. Тук трябва да отбележа и работата на Агенцията за Българите в Чужбина, от която имам доста добри впечатления и то главно чрез представителката им в Германия – г-жа Димитрова. Срещнахме се на събранието на студентските сдружения в Германия и ако половината инициативи, които агенцията им е започнала, станат реалност, то значи си вършат работата добре.

Наистина има разлика между хората, които скоро ще завършват и тези, които работят вече от няколко години. Първите се намират в преходен период и е по-лесно да им се повлияе. Вторите обаче вече имат по-улегнал живот и планове за следващите 5 години. Трябва нещо много яко да им е писнало в работата и сегашния им начин на живот, за да направят такава основна промяна като преместване в друга държава, пък било то и родината. Факт е обаче, че има такива хора – постоянно чувам от приятели за семейства, които се хващат и се връщат в България след като са живели 5, 10 или 15 години някъде на запад.

Вече всичко е въпрос на избор и приоритети. Целта на инициативи като Back2BG, Тук-Там и тези на правителството е да покаже, че има и България е вариант и то доста добър. Затова и гледам да ги подкрепя всякак.

Трябва да им се подаде рамо, но не виждам това да стане с шпионите от посолствата. Нека не се лъжем кои биват изпращани в чужбина.

Хубаво е, че акцента е млади хора. От образовани, Богу, бг има нужда.
Има нужда и от още една група. Амбициозните.
Нивото тук, Бояне, е различно и не говорим просто за дипломирани. Сертифицирани. С два чужди езика.

Говорим за хора на действието, вложили в кариера и с ясно виждане в какъв свят живеят. Там инициативи като сайтът/работодателите в него и инициативата на бг правителство (с лошо име, заслужено) не стигат.
Това не са хора дето си простират резюметата вдясно и на юг.
За тях трябва перспективност и опции за развитие.

Поздрави за участието. За хората без интернет щеше да е добре да имаше твоя снимка, но явно графичен отдел в ре тв още се затруднява със задачата. По правило, Бедров бе по агресивен, отколкото е приемливо в моите меридиани. Може би, не непременно лош за темата, дискутиращите или бг публиката.

Проучването, което провеждаме сред българските студенти в Германия, може би няма конкрентни краткосрочни ефекти, но се надяваме, ще повлияе дългосрочно чувсвително дебата по тези въпроси, след като засега чрез него са изразили мнение над 1000 човека. Така се надявам и ти чрез твоя блог да популяризираш анкетата. Ето и адресът, макар че мисля, че ти известен:

…

Стимули има много – не е само носталгията. Един пример е семейството – ако живееш в чужбина, децата ти няма да познават родителите ти и няма да знаят нищо за България. Това аз не мога да си го представя за моите деца. Друг аспект е природата. И в Германия има зеленина, паркове и прочие и са много спретнати. Даже са твърде спретнати. Въобще не роптая срещу подредените градинки – точно обратното, но когато в повечето гори, които съм виждал, дърветата са под конец, малко става прекалено. И тук има природа, но е култивирана и урбанизирана. В България е все още чиста и естествена и хайде да не почваме спора за това как се строи и разрушава, защото и Испания са го имали този проблем и чак сега се осъзнават.

В първата ми статия за Back2BG писах, че повечето българи, които учат или работят в чужбина, са на кантар в един или друг момент. На този кантар стоят всички плюсове и минуси за това да останат или да се върнат в родината. За всеки тези фактори са различни и всеки от тях има различна тежест. Естествено парите и работата имат важна роля и тук сайтове като Back2BG могат да помогнат. И в България се дават много пари за специалисти, а повечето завършили чуждестранни университети са точно такива. Целта е да се покаже потенциала българския бизнес на завършващите студенти и вече те да решат, кое е по-добро за тях. Знам, че това е важно, защото виждам как у хората тук има предразсъдъци за икономиката в България, които са вече остарели, но все още ги възпират да погледнат и тази възможност за реализация. Моят принцип е, че не знае човек от къде ще изскочи заека.