Бъдещето на Интернет на достъпен език

Не е възможно да знаем какво ще стане утре, другата седмица пък какво остава след 10 години. Можем обаче да предположим какво е възможно и вероятно да стане. В ерата на експлодиращо развитие на технологиите, не е учудващо, че представите ни за бъдещето са като от фантастичен филм.

Този начин на мислене обаче е погрешен и Кевин Кели ни го показва много ясно в случая с Интернет. Лекцията му може да видите по-долу на тази страница. Във времето, когато мрежата едва е прохождала, всички са си мислили, че ще е просто нещо като много добра телевизия. Сега това ни се струва смешно, но помислете си кой си е представял в началото на 90-те, че някой ден всичко това ще е широко достъпно и почти безплатно. Преди ни се е струвало невероятно и въпреки това се е случило. Трябва да преосмислим какво е невъзможно и какво не.

Паралелно с технологиите, чрез които интернет става реалност, се развива и начина, по който ги използваме. В общи линии същите, които бяха на разположение преди 5 години се използват и сега, но днес в социалните мрежи, блоговете и интернет магазини виждаме услуги, които бяха немислими тогава. Проблемът е, че възможностите на тези технологии се изчерпват. Всеки, който е прекарал повече време в социален сайт или в разработване на по-голям сайт го е усетил. Има нужда от принципен различен начин за обработване и събиране на информация. В индустрията и корпоративния свят тази нужда е много по-остра и затова проектите в тази сфера никнат като гъби.

Говорим за т.н. семантични мрежи и мрежи от неща (web of things). Всъщност тези наименования не са дори установени, но аз смятам, че са подходящи. И преди съм писал по първата точка. Тя дава възможност на машините да осмислят информацията и да я обработват по начин близък до нашето съзнание. Не говорим за изкуствен интелект, но при достатъчно голям мащаб може да го объркаме за такъв. Втората точка е свързаност на физически обекти като колата, телефона или дрехите ви в една виртуална мрежа. Не говорим само за електронните джаджи, които се свързват заедно, за да обменят снимки и контакти, а за всичко. За целта се използват RFID чипове, които да събират, съдържат и обработват информация. Фактически с тях добавяме мозък към всеки физически обект. Нещо повече – всички тези „мозъци“ могат да общуват помежду си и да формират огромна интелигентна система. Това, комбинирано с осмислянето на информацията, за което споменах преди малко, се превръща в една огромна машина, която не спи и не се разваля.

Точно за тази машина говори Кели. На този етап тя е просто каша от връзки между страници. Семантичните технологии проникват едва сега в големите корпоративни системи, а RFID чиповете се използват предимно за сигурност в магазините за дрехи и електроника. Има пилотни проекти и в двете сфери, но надали ще видим разгъване на пълните им възможности през следващите 10 години. А всъщност кой знае – явно невъзможното е по-вероятно, отколкото си мислим.

Това, което можем ние да направим, е да чакаме и да се надяваме. Препоръчвам ви да видите презентацията на Кели тук, защото показва всичко на много достъпен език. Това, което аз мога да направя по въпроса пък е да си направя бакалавърската работа. Темата е точно в тази сфера и макар да е само капка в морето от нужни стандарти и инструменти, все пак ще е от полза. Темата има общо с интеграция на източници на информация (data sources), превръщането им в онтологии и интернет услуги (web services), както и автоматизация и визуализация на целия процес и резултата. Всичко ще е опаковано като Eclipse базиран инструмент, като ще използвам някои готови компоненти от европейския проект Neon, по който работех досега. Мисля да спретна и малка страница по темата, но ще пиша и тук как вървят нещата.

Още мои статии по темата:

Открийте това, което наистина ви трябва в интернет с Powerset

Q&A – Визията ми за Web 3.0
Семантично търсене на хора
Следващата революция в търсачките
Какво работя в момента?

22 коментара

  1. Много интересни предположения, браво ако сам си достигнал до тях.
    Аз също имам моя теория, в която си представям няколко големи корпорации да си сътрудничат в разработването на виртуална реалност в която могат да се манипулират човешките сетива директно чрез електро или други импулси, знам че звучи фантастично но кой знае.

    ПС: Юруков, кога ще ми отговориш на лексикона?

  2. Голяма част от изводите си ги правя сам като виждам какво се случва около проектите ни на работа и как се развиват технологиите. Пуснах видеото обаче, защото Кели ги обяснява на страшно достъпен език – нещо, което досега не съм успявал съвсем.

    Не е изключено да се случи това, което си представяш. Наистина е малко като от антиутопична фантастика, но и сега има експерименти, в които с малки електроимпулси може да се контролират емоциите. Също така игровата индустрия отдавна разработва „черци на мисли“ за контролиране на играта. Така че настрана от теориите за конспирация, нищо не е изключено.

    А лексикона го забравих малко 🙂 Хвана ме докато бях в почивка. Ще гледам да отговоря тези дни.

  3. Аз я гледах преди известно време тази презентация. И няколко други. Знаеш ли кое не ми харесва в цялата история. Това че никой не се свени да каже, че животът ни ще зависи от мрежата. Прави се аналогия с четенето и писането, неща, които днес ни изглеждат лесни и достъпни и дори безплатни. Но има има една съществена разлика – докато четенето и писането са способности, които усвояваме и можем да използваме неограничено, използването на the one няма как да бъде такова. Няма как да бъде достатъчно отворено за всички. Не знам, може би твърде много фантастика съм чел. но все си мисля, че докато има хора, които го правят заради ентусиазма, заради новото, заради бъдещето, има и такива, които ще го покварят за власт и пари. А това значи край на отвореността на информацията.
    Не ми се ще да си представям в 21 век апокрифното разпоространение на информация:0 Не ми се иска:)

  4. Сега вече знам кой е отговорен за Internet of things, ако нещо се обърка.

  5. В един антиутопичен свят наистина цялата информация ще бъде контролирана от правителства и корпорации. Ако тръгнем да сравняваме интернет с книжовността обаче, в момента сме в състоянието на средновековието. Тогава умението да се пише и да се изразява човек писмено е било достъпно само до ограничен кръг от духовници и аристократи. Сега технологиите за производство и разпространяване на компютри също така е ограничена само до няколко големи корпорации.

    Ако следваме моделът на развитие на книгите през печатната преса и масовото образование, може да видим, защо идеята за т.н. wearable computing става все по-реална. Свързаността на всички джажди, които носим и с които боравим всеки ден ще позволи самите ние да се превърнем в постоянно разрастващ се компютър, който може да се свързва със всички останали по същия начин, по който ние говорим с други хора. Това ще е част от internet of thing и по-специално частта, която ще прави изчисленията и ще управлява нашите лични данни.

    А в тази връзка, Нели по специално въобще не трябва да е ентусиазирана за тези развития, защото може би най-трудната задача в целия проект е да се издялат подходящи закони, които да ограничават употребата и достъпа до личната информация. И сега те са страшно нужни, но все още неадекватни. Когато бъдещето, за което говоря дойде, ще е вече късно, защото както Кели каза, за да сработи, трябва да има пълна отвореност на личността. С две думи предметите около нас ще знаят всичко за нас, всяко движение, всяка дума и всеки навик и в същото време ще са свързани с всички останали системи по света. Това е мократа мечта на т.н. Голям Брат и ако не го убием навреме, антиутопията ни е сигурна.

    А ако нещо тръгне да се обърква, бъди сигурна, че аз ще съм сред първите, които ще търсят пролуки в системата за да я объркат. Skynet ще падне.

  6. Тъкмо похвалих линукса в няколко форума и започна да пише на иврит когато си поиска в които си поиска полета…
    Горния коментар от פאתר е всъщност от мен. Тъпо…
    Та.. тази отвореност не ми харесва. Не ме кефи Примерно Боян да знае аз с каква тоалтна хартия си бърша г***. И всякакви други такива неща.
    А пропо, Боян, видя ли на Adaptive path и Mozilla уродчето (Aurora) ? Какво мислиш?

  7. Сега прегледах клиповете. Изглежда доста интересно. Mashup между skype, ff и много добър engine за интеграция на данни. Бая ще се озорят с последната част. Недостатъкът е, че ще трябва да се добавят специални функции към сайтовете, за да се събират datasets и обекти. Плюсът е, че ще е невероятна възможност за хиляди пъти повече и по-разнообразни добавки.

  8. Впрочем сега като погледнах Aurora отново, това ще е точно „bowser“-а за новия интернет – обединява много услуги в една система неусетно. На този етап обаче си остава концепция. Могат обаче да започнат да работят по gui-то, защото само това ще им отнеме поне година-две.

  9. Е как, те Pogo направиха за нула време, само дето е звяр в истинския смисъл на думата (сори ама 512МБ карта минимум 8х на Нвидиа за да си гледкам сайтовете… малко в повечко ми идва) че това ли няма (пак очакваме някакви невъзможни на днешно време системни изизквания, интерфейса го предполага)
    Всъщност за разлика от Pogo тези може да успеят да ме убедят че си струва. Но при всички положения именно поради предложения интерфейс няма да има такова нещо близките години. 3d поддръжката на огромен брой устройства просто няма да го издържи това нещо. Според мен много по-интересна е концепцията от към service side. Как ще бъде представено на потребителя според мен трябва да обмислят още мааааалко по така… Майка ми примерно се плаши от тия шаващи, прозрачни, танцуващи по монитора неща ( a la compiz) това направо не би могла да го използва. И този 3д модел.. сигурен съм че може да се направи по-добре, не е нужно да е като в стартрек (всъщност там бяха по просто направени нещата, а и не всички идваме от детски години прекарани на 3д игри егати…)
    та така. По-скоро да почват да работят по СМИСЛЕН GUI от колкото по този гуи.

    Има и още нещо което ме обезспокои. На днешен етап единствения начин да си достъпваш аудио/видео устройствата междуплатформено е флаш. Не ме кефи идеята. Все още няма нейтив за линукс 64, все още не работи както трябва в много случаи… трябва да има нещо по-добро (и не, не говоря за актив Х).

  10. GUI-то си го бива според мен, но е толкова различно от всичко досега, че много хора ще им трябва доста време да свикнат. Трябва да е по интуитивно. Ако бъде пуснато с multitouch устройство ще е много по-добре, защото толкова много неща по екрана предполага сложен контрол.

    А какво му има на Activ X. Със cygwin си работи супер в win, а обратното също става. Мисля обаче, че няма нужда от такива решения, защото всичко е тръгнало към виртуализация, а там аудиото и видеото по-лесно могат да се прехвърлят, както и всичко останало.

  11. Има ли развите по RFID чипове в Eвропа. Преди 2 години четох статия за WalMart че смятат да ги използват активно и за BI. това за което пишеш. Може ли това да се използува в България. какви са цените на чиповете? Поздрави

  12. Тук има приказки, че Метро са започнали да ги използват за безкасово пазаруване – няма нужда от каса, касиерка опашка и т.н. Само излизаш през една врата, засича какво има в количката и по теб и ти казва цената. За да платиш само вкарваш картата и се подписваш на сензорен екран или въвеждаш пин. Май е било само пилотен проект и не знам докъде са стигнали.

    Иначе цените на отделните чипове падат постоянно. Сега вече има и технология за директен печат с полупроводниково мастило и цената ще падне сигурно до няколко цента на чип. Даже има идеи да печатат антената (онова кръглото) във формата на бар код, за да може да се чете и по-стария начин. Ако това стане ще има принтери, които на място ще печатат чипове за нуждите на складове и магазини.

    Основните пречки за сега са сигурността, надеждността и устойчивостта в този ред. Трудно е да се ограничи кой може да чете чиповете без да има възможност те сами да обработват информация, т.е. да решават дали да отговорят на запитвания. Второ има проблеми при четенето на много чипове – примерно ако излизате с 200 артикула от магазина или ако минава камион с 10000 играчки. Трето не е ясно колко издържливи са чиповете и колко често трябва да се сменят. Не искаме все пак застояла стока в склада да изчезне от скенерите изведнъж.

  13. WalMart са поръчали 8 млрд чипа което по 50 долара на кашон прави оборот от 400 млрд годишно. Явно въпреки всички проблеми това е доста перспективно направление и много интересно. Бенетон също ги използвали за проследяване на стоката. Изобщо темата е супер интересена особенно ако се вържат чиповете в мрежа и се прави анализ. Още по интересно нещо са онтологиите и това което ще правиш като дипломна работа. Отвори блог по темата. Това има нужда от популяризиране. Превръщането на информацията в смислена е най-полезното и перспективно нещо което трябва да се случи в бъдеще. какво мислиш по въпроса? има ли и други студенти които се занимават по проблема с онтологии и уеб услуги?

  14. 50 долара на кашон не значава 400 милиарда долара, защото в един кашон има хиляди чипа. По-скоро поръчката е за няколко милиона. Тук в Германия всички магазини за дрехи използват такива чипове, но само за сигурност – някой да не вземе да ги изнесе. Още са далече от развиването на истинския им потенциал за следене на разположение, качество, таксуване, следене на наличност и т.н. В момента следят дали въобще са в магазина.

    Сигурен съм, че и други студенти тук имат дипломни работи свързани с онтологии и web services, но не знам колко от тях са българи. Ще трябва да разпитам и да дам идеята за съвместен целенасочен блог на български. Може да се заинтересуват. Иначе за дипломната ще направя раздел тук. Не мисля, че има достатъчно материал за отделен блог, а и става дума само за 3 месеца. Ще има обаче отделна страница за презентация на проекта и всички документи, демота и презентации ще са качени. Още обаче нищо не е започнало – трябва да получа куп одобрения от професори за да тръгнат нещата.

  15. Става въпрос за 8 млрд чипа който ще се монтират на стоките. И понеже те са направили миналата година 400 млрд оборот (5 пъти повече от Метро) Като се раздели оборота / на броя на чиповете се получва 1 чип на 50 долара стока. Затова и питам колко струват? само за охрана не си струва. И тъй като чиповете си удвояват памета на 18 месеца явно темата става много интересна. Като се появат и 3G телефони с който ще може да се разплащаме става още по интересно. google обещаеат телефона им да бъде под 200 евро за Европа. АКо се интегрира кредитна карта вътре може директно да се плаща. Публикувай колкото може по структурирана информация. Все пак това ще бъде един 15-20 минутен разбор на темата за деня или седмицата. Времето е малко наистина но оттук започва едно дълго пътуване към бъдещето и това е добро едно начало.

  16. Така погледнато – да, излиза един чип на $50. Ако погледнештази статия отпреди две години, ще видиш, че единствения начин да паднат цените до и под един цент е да може да се печатат на място и директно върху опаковките. Мисля си, че ще стане доста по-скоро, отколкото превиждат в статията, но графиките там дават добра представа. В момента центата на единица е около 10 цента.

    Правилото за удвояване на паметта важи повсемесно за IТ идустрията, но тук няма голямо значение. По-важното е да се справят с проблемите около защитата на личната информация и надеждността. Ще трябва да питам докъде са стигнали в университета с тези разработки. Четох преди година за някакъв проект по темата, но не знам нищо ново.

  17. Идеята за специализиран блог за сематични технологии и интернет услуги HotMonitor ми я даде отдавна и мисля да направя нещо по въпроса. Ще пусна отделен блог по въпроса и ще поканя познати, които се интересуват от това. Само да събера още двама човека и ще почваме.

  18. Публикуването на Информация за Семантични технологии и уеб услуги ако бъде представена на достъпен език ще има голям успех. Задължително условие е авторите да са повече. Това дава повече гледни точки и повече качествени материали. Сигурен съм че и бизнеса дори и малкия ще погледне по друг начин на нещата. Успех на новото начинание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.