Е това е просто погрешно
Публикувана е на 30 септември 2008 в категориите: Телевизия
Този път става дума за нещо съвсем несериозно – сериала Heroes. Новия сезон много ми харесва, въпреки, че историята започва да се оплита малко. Тъй като е най-популярния сериал в последно време, много лични снимки от зад кулисите изтичат. Следните две обаче ми развалят цялата илюзия за реалността в сериала. Предупреждавам ви, че снимките въобще не са приятни за гледане, макар че става дума за маска. Затова ако сте гнусливи или ако по закон не може да пиете в заведение, не продължавайте. Също така не ги препоръчвам на тези, които не са гледали втория епизод от втория третия сезон (засрамете се), защото ще ви развали изненадата. Та ето ги изтеклите снимки:












30 септември 2008 в 12:30:36
Гнусни?! Всъщност, снимките са доста свежи. Може би единственото гнусно нещо в тях е дразнещото джудже Хейдън Пенетиър.
30 септември 2008 в 12:55:33
[Свежо] Най-много ми хареса думата „иСтекли“ !
30 септември 2008 в 12:57:42
[Свежо] Е оправих я веднага бе!
Натиснах грешен клавиш и не си проверих текста.
30 септември 2008 в 13:28:45
мноето мнение е че сериала е доста тъп и трябваше да изгледам целия първи сезон за да го разбера.
30 септември 2008 в 13:37:42
Аз пък не съм гледал сериала – освен 1-2 серии отгоре-отгоре. Обаче снимките с мозъка са доста сочни.
30 септември 2008 в 14:11:09
@UZUMAKI – за повечето хора са гадни снимките. Такива като мен обаче, които вечерят докато гледат аутопсиите по CSI, нямат проблем. Аз така се тренирах – обичам да гледам някой сериал докато обядвам или вечерям и в един период това беше предимно CSI. Проблемът беше, че винаги отваряха някой труп точно като преглъщам. И ето – свикнах. Сега горните снимки не ми правят такова впечатление, но бях длъжен да предупредя посетителите.
@Момчил – и друг път съм го казвал – всеки си има собствен вкус за сериали. Имам чувството, че това е нещо като ДНК, защото не познавам двама души, които да харесват абсолютно същите продукции. Зависи от характера, настроението, представите за живота и много други неща. Затова приемам, че не харесваш сериала. Аз по същия начин не понасям Lost и Prison Break. Само недей обижда Хейдън, защото ми е любимка от сериала, заедно с Маси Ока (Хиро Накамура).
30 септември 2008 в 14:22:55
Хм, то и аз си хапвам на такива гледки, но това е защото знам че не са истински. Ако дават нещо подобно в новините, например някой труп на пътя след катастрофа, реакцията ми е по-различна.
30 септември 2008 в 14:25:30
Ми аз сериали не гледам, ама снимките малко приличат на пародия на сцена от филлма Ханибал
30 септември 2008 в 14:45:41
@Vanko – да, ако знам, че става дума за новини е друго. Така пред тебе има истински човек, чиято смърт се експлоатира за рейтинги и реклами. Затова и новините по БНТ ми харесват напоследък, защото няма толкова гадости.
@iffi – наистина напомня, но тези снимки са от подготовката за истинска сцена от сериала. Трябва да е странно да те маскират така и да тръгнеш да се разхождаш напред-назад. Представяш ли си – вижда ти се мозъка, леко си окървавена, влизаш в някое кафене и казваш: „Дай ми двойно еспресо, че нещо ме цепи главата.“
30 септември 2008 в 14:47:08
Така е, реалният gore не кефи.
30 септември 2008 в 15:08:29
.
.
.
Я пак, че не схванах нещо. Малко ми е кафето днес.
30 септември 2008 в 15:13:13
Реалното насилие и кървищата съкс, но ако са fake, са забавни. Т’ва имах предвид.
30 септември 2008 в 15:30:16
@момчил – аз го разбрах още от първата серия, но до 3-ти/4-ти епизод му давах картбланш. Повече не съм гледал
30 септември 2008 в 15:31:32
Не, мен кървищата не ме кефят въобще. Пак ми е гадно при тях. Разликата е, че като интелектуално осъзнавам, че това, което гледам е гума, олио и доматен сок, стомахът ми не се обръща. При насилието пък дори и това не помага. Затова и първата част на American History X я минах с прескачания от 5 сек.
30 септември 2008 в 15:39:02
На мен пък подобна художественост ми действа терапевтично. Да не говорим, че е много по-странно да гледаш аутопсии, докато вечеряш, отколкото пребиване на негър от Едуард Нортън.
30 септември 2008 в 15:51:32
За мен не е – все си е насилие. Даже в сцената с тротоара беше стотици пъти по-кофти. Дори и да се абстрахираме от идеята за изкустените трупове и ефектите, при аутопсиите мъртвеца се възприема като обект за изследане. Мисли се по-малко за личноста и повече за биологията му и функцията му като веществено доказателство.
30 септември 2008 в 16:02:27
Да де, и аз т’ва имах предвид – всеки по своему оправдава лудостта си.
30 септември 2008 в 16:09:18
Еее, груб си.
Аз тук се опитвам да се изкарам хуманист, а ти ми разби подмолния план.
30 септември 2008 в 16:13:24
Мухахаха!
30 септември 2008 в 16:34:18
Ето, намерихме си отрицателен герой със зъл смях. Кой ще се прояви като положителен? Айде, че на жертвата и спада самочувствието, което ще го пишем за дълбока рана в този сериал.
30 септември 2008 в 16:46:59
Ми аз бих се пробвала за положителната героиня (нищо, че във филмите повече се кефя на лошите…)
30 септември 2008 в 16:52:21
Още по-добре – ще има интрига, защото ще се кефиш на противника, но все пак ще искаш да си от добрите. Нещо като при House, който се кефи на болеста и му е предизвикателство да я победи. За да си добър герой обаче трябва да се противопоставиш на лошоя (a.k.a. UZUMAKI).
30 септември 2008 в 16:52:33
Ха, Бояне, какво си се прихванал?
Надявам се, не си илюзирал сериозно, че са й клъцнали черепчето на Клеър.
Иначе ако се сещаш за съответната сцена от втория епизод, как Клеър лежи на масата и й дават отрязаната черепуха: прави ли ти впечатление, колко килограма чело има на тази снимка, а на кадрите във филма е нормално? Пипали са по лентата, ей, … мръсници
30 септември 2008 в 16:56:00
Ифи, ‘зимам те.
PS Мухахаха.
30 септември 2008 в 16:58:14
Е те винаги я пипат. Няма начин. А за илюзията – не не съм си го представял, но като се попиш в сериала се получава същото както като четеш добра книга – потапяш се в света и те дразни всичко и всеки, който го разваля. Представи си, че гледаш някой филм, който супер много те кефи, и някой до теб започне да мърмори, че това не било невъзможно, а онова било явно фалшиво и т.н. Еми за същото чувство говорех.
30 септември 2008 в 17:00:20
Узумаки, аз ще съм ти противник, щот’ съм от добрите (въпреки влечението към лошите герои, дълбоко в душата ми). Ще защитавам жертвата (a.k.a. Боян) с всички средства!
30 септември 2008 в 17:02:03
Обичам „всички средства“.
30 септември 2008 в 17:03:44
Хей, само някой да пипне Лорда … ще плющат шамари
.
Да, така поставайки нещата е друго нещо вече. А теб, кой те кара да се ровиш, за бекстейдж снимки …
30 септември 2008 в 17:10:03
Ние тука отваряме черепи и бием негри, ти шамари раздаваш…
30 септември 2008 в 17:11:37
@Никола – StumbleUpon – какво да се прави.
@добрите и лошите – UZUMAKI започна да напрада. До шамари още не се е стугнало обаче. Негри няма наоколо и ще пазим прииждащите от теб
30 септември 2008 в 17:12:34
Де да знаеш, може да има тежка ръка за шамарите
30 септември 2008 в 17:13:28
@жертвата трябва да те скрием някъде, преди да те е пипнал големия лош UZUMAKI
30 септември 2008 в 17:16:55
Съгласен! Варианти – под леглото, в шкафа, в пещера или (да заемем малко от Heroes) ще ми предадеш временно част от силата си за невидимост и ще клеча тихичко някъде наблизо.
30 септември 2008 в 17:19:51
Ами под леглото и в шкафа не е добра идея. Силата за невидимост…хмм… може лошия да вижда не видими неща, не знам какви са му специалните умения.. предлагам в пещерата, в някоя ниша и ще го издебнем и … бой по каската
30 септември 2008 в 17:30:48
Добре, тъкмо като гръмне някоя атомна ще сме на сигурно. Може там да скрием и негрите за да не им чупи той каските. Вътре е тъмно, няма да ги види, а и да ги хване, няма бордюри, че да повтори сцената от American History X. Аз ще застана в центъра на пещерата за примамка, а ти се скрий зад някой сталактит. Като влезе хвърли сталактита върху него.
30 септември 2008 в 17:57:45
Никога не бих се вързал на подобен „капан“.
30 септември 2008 в 18:01:12
Би, ако не знаеш за него. Пък и откъде знаеш, че с iffi не сме се наговорили и те заблуждавам в момента. Ах, несигурност! Може да сме сложили атомна бомба в пещерата да те чака и да сме извадили негрите.
30 септември 2008 в 18:01:21
@ЛошияАз ще използвам „силата“ си да ти размътя малко мозъка и да се хванеш
@Жертвата малко ме притеснява сталактита да не ми падне на главата докато го чакаме, ще си измисля някакво по-стратегическо място да имам добра гледка за момента в който прилепите ще го нападнат и ще му изсмучат кръвчицата
30 септември 2008 в 18:02:57
(хм нещо бломго bold-нах текста в предния коментар)
@жертвата май с теб наистина трябва да се синхронизираме отделно, че явно плановете ни се разминават
само трябва да пазим негрите да не се усмихват, че ще им види зъбите
30 септември 2008 в 18:04:33
(bold fixed)
Да, и да нямат потници както във вица. А, ама то и прилепи има. Е ми то значи работата е вързана. Съдбата на UZUMAKI е предрешена! Тук е момента да ни загложди съвестта, че убивайки го се превръщаме в него.
30 септември 2008 в 18:04:38
Последно?!
30 септември 2008 в 18:09:37
Е, сега – не трябва да знаеш. Как иначе ще стане клопката. Не виждам при нашия пъклен план как ще избягаш. Всъщност е добре да успееш, защото така ще си загубим злодея още в първия епизод и ни отиде сериала. А и iffi няма да има на кой да се кефи после.
30 септември 2008 в 18:12:04
ОК, уморих се от заговори… Ифи, аре да си лягаме.
30 септември 2008 в 18:13:23
UZUMAKI, твой ред е да си измислиш план за измъкване от ситуацията (без да ни утрепеш още в 1вия епизод и без да си лягаш с добрите или със жертвите)
30 септември 2008 в 18:17:39
Накрая добрите се оказват лоши; лошият – антигерой, който избива вразите с посребрено узи; Ифи пък е наследница на пукнал милионер, която се влюбва в антигероя. Хепиенд.
30 септември 2008 в 18:45:41
Ами жертвата?! Аз тогава ще се озлобя, че Ифи ме е изоставила и че антигероя е щастлив, ще си изгоря половината лице и ще стана лош. Сега пък трябва да търся метална маска за целта. Трябват ми оръжия, банда, информация и разни офис материали. Може да си направя secret layer в пещерата – все пак от там е тръгнало падението ми. Ще поробя негрите и ще вържа мини картечници на прилепите. Добър план! Ще ми трябва обаче време за подготовка, през което вие ще забравите за мен и това още повече ще ме озлоби.
30 септември 2008 в 18:49:45
Звучи като зараждането на нова и още по-могъща колизия… Очертава се зрелищен sequel.
30 септември 2008 в 18:51:21
Леле, и като станете 2ма лоши, аз кой ще защитавам… (голяма дилема ще е)
30 септември 2008 в 18:53:33
Заминаваме за Швеция… тримата. И пак хепиенд.
30 септември 2008 в 18:55:01
Ние тука сериозен филм се опитваме да направим, ти хепиенд, та хепиенд. С хепиенд и баба знае
30 септември 2008 в 18:57:06
Публиката се кефи на такива неща ве. Нали искаме силен боксофис… или не искаме?
PS Майната му на хепиенда, аз заради тройката, ю ноу.
30 септември 2008 в 19:00:31
Швеция не става – много е мирно там. Трябва някъде по-интересно ако въобще ще ходим. Ифи не се притеснявай – няма да сме двама лоши. Нали се водиш влюбена в антигероя – вкарваш му влияние и го правиш добър малко по малко. Аз пък още повече се озлобявам. А ти пич какви тройки вкарваш – касов сериал ще правим или порно сериал. Ако е второто, по-добре към Будапеща да ходим. Там е яко впрочем.
30 септември 2008 в 19:04:58
I like both!
30 септември 2008 в 19:32:28
Кой каза, че съм влюбена в антигероя? Просто по принцип си падам по лошите. Конкретния още не съм го срещнала че да го преценя
А Будапеща какво общо има с порносериалите
30 септември 2008 в 20:01:23
Е нали там е европейската столица на порното. Айде научи нещо полезно и днес
А впрочем виж антигероя как ни манипулира – успя да измести темата. За влюбването не знам. Трябва да кажат сценаристите. Трябва обаче да има интрига.
30 септември 2008 в 20:57:33
хехе, изтрепа рибата на коментарите с тя тема
30 септември 2008 в 21:56:11
Хехе, не ги препоръчваш, пък не си ги сложил като линкове, ами като thumbnails
30 септември 2008 в 22:09:39
Сложил съм ги така за да се отварят по големи с lightbox. Не съм казал, че не ги препоръчвам, а предупредих, че не са за всеки.
30 септември 2008 в 23:04:58
Heroes ми е най-любимият сериал, само да те поправя, че не „не ги препоръчвам на тези, които не са гледали втория епизод от втория сезон“, а от третия сезон
30 септември 2008 в 23:05:27
Да де, малко тъповато го написах, но ме схвана
)
30 септември 2008 в 23:10:15
А да, верно. Изгубвам им бройката нещо. Те на няколко пъти правиха паузи май и сигурно затова. Сега ще го оправя.
1 октомври 2008 в 13:53:54
Така е, снимките са гадни. Затова и напоследък не гледам почти никаква телевизия, освен най-голямата ми слабост Survivor.
Забелязвам че вече ми прави много неприятно впечатление насилието по телевизията. Не го обичам и не искам да го гледам. Жалкото е, че в почти всеки филм насилието е основна тема в сюжета и се използва масово като централен елемент или баластра за фокусиране на вниманието и поддържане на драмата. До къде го е докарало нашето общество!
За това и хората си четат блоговете и киснат още повече в интернет. Правиш си каквото искаш и никой не може да организира атака срещу психиката ти. Няма толкова реклами, които да ти промиват мозъка и да те правят тъп.
1 октомври 2008 в 14:05:27
Старите български филми са прекрасни, а и там има насилие. Разликата е, че не е срелищно и целта му е обикновенно друга – да представи исторически факти и/или човешка драма. Не съм гледал Дзифт, но доколкото разбира и той е пропит от насилие. Все пак по коментарите предусещам, че ще е невероятен.
Говорейки за прекомерното насилие, искам да уточня, че не става дума за изнежване на сетивата, а съзнателна преценка. Тези елементи в поп културата просто претоварват мозъка, изкривяват съзнанието на децата с по-лабилна психика и не на последно място – притъпяват желанието ни да се притечем на помощ. Ефектът е същия както този на широкоразпространените реклами за дарителство – когато виждаш снимки на страдащи и изнемощели деца около теб, чиято единствена цел е да те накарат да дариш пари на някоя фондация, ти неизменно се научаваш да ги блокираш в съзнанието си. Така когато наистина дойде моментът да се помогне на такива деца, чувството ти за справедливост и благотворителност е изкривено. С ярките сцени на насилие е същото.
Знам, че много ще кажат, че на тях не им пречи никое от тези неща и се радвам искрено за тях. Това означава, че имат добра психика и сами контролират живота си. Работата е там, че има много индивиди, при които положението е различно. Дори по-стабилни хора могат да бъдат вкарани в такова положение при епизод на силен стрес, скръб или депресия.
Не знам как всичко написано горе се вързва с маската върху главата на Хейдън, но в главата ми имаше логика
2 октомври 2008 в 11:19:20
Хаха ти не ме разбра, сезонът е 3-ти, а епизодът е 2-ри
)))
2 октомври 2008 в 11:31:27
*uck! Аз те разбрах, но съм го поправил грешно.
30 октомври 2008 в 09:27:13
Ужасно съм разочарован от третия сезон … пълен е с пропуски и с евтини клишета. HRG уж не знаеше кой е истинския му шеф (мислеше че е Томсън, а се оказа, че е Линдерман), а сега знае всичко за компанията в подробности, че дори познава и Боб (бащата на Ел). В първия сезон уж всички опасни хора „със способности“ ги убиваха (доакто останалите просто ги маркираха), а сега се оказа че имало и затвор Level5 за най-опасните … егати бозата. Върхът ан простотията е Артър Петрели, който в първия сезон е представен като любящ баща (въпреки, че не се показва в кадър), докато сега си оказва егати злодея. В комиксите към сериала, които трябва да представят допулнителна информация за героите, Артър Петрели е представен като противиположност на Линдерман, докате сега и двамата са ебаси главорезите. А способността му, да отнема „сили“, като ги попива, и след това може да ги използва ? Това е егати голямото нещо! Как може такава радикална способност да остане скрита, или да не повлияе на „вселената“ на хората с възможности ? Въобщееее …. ами Сайлър ? Да вземе да се окаже, разбираш ли, и той от семейство Петрели ? Егати сапуненото клише. Ами Нейтън, който се родил без специални възможности … нещо, че в първия сезон способността му да лети се показа чак преди (хронологична) година ?
Има още супер много такива пропуски и тъповати клишета, които общо взето прецакват брилянтния първи сезон. Може би единственото нещо, което си е на място, е заглавието на сезона – „Злодеи“! Защото и двете страни в разкриващия се конфликт — Анжела Петрели и Артър Петрели — са егати главорезите: съпругата храни синчето Сайлър със невинни подченине от персонала и (които имат възможностти), а изненадващо живия Артър Петрели трепе наред. Интересно Нейтън и Петър Петрели как не са попили от кръвожадността и извратеността на родителите си.
Вие до сега доволни ли сте от сериала ? „Хаус“ е в пъти по-добър, с много по-реалистична сюжетна линия, която в същотото време е достатъчно интересна и забавна, и да не ин е разочаровала вече 5 години.
30 октомври 2008 в 21:27:46
Съгласен съм, че го развалиха малко. Познавам хора, които спряха да го гледат. Аз още го следя, но вече не съм толкова ентусиазиран за всеки следващ епизод. Хаус наистина е все още уникален.
Само една бележка – Линдерман не съществува. Бащата на ония, дето чете мисли и който работи за big bad Артър Петрели, го вкара в главата на всички, за да ги контролира.
15 март 2009 в 11:45:24
И аз изгубвам интереса си малко по малко към Heroes… За сметка на това пък Lost не спира да ме шашка!
15 март 2009 в 13:05:35
На мен Heroes пак ми хвана интереса. Историята започна да става доста заплетена.Сега гледам само него, трите CSI и Leverage.