За SOA, или Service Oriented Architecture, може да се каже същото, както във вица че обектно ориентираното програмиране е като тинейджърски секс – всички говорят за него и никой не го прави правилно и безопасно. SOA е най-новата мания и с основание – тя обещава да промени начина, по който се създават софтуерни системи и комуникацията вътре в бизнеса, както и с клиентите.
SOA не е поредната дума, около която се шуми много, но нищо не се прави. На Business Innovation Forum в Darmstadt на 2-ри Септември това беше една от основните теми. Дори в дискусията между съдебната министърка и шефовете на някой от основните софтуерни компании, SOA прозираше във всяка идея и довод. Целта е всички услуги, които досега се предоставят от персонал на различни нива, да се дублират виртуално, за да е възможен не само бърз достъп до данни, но и автоматизация на много задачи. Във въпросната дискусия ставаше дума за електронното правителство, за което ще говоря друг път, но тази концепция вече навлиза много активно в частния сектор. Повечето големи интернет портали са пуснали api-та (точки и стандарти за свързване с други сайтове), като някой използват стандарти приети за SOA като SOAP и WSDL. Такива сайтове са Ebay, Amazon и Flickr.
Обаче една птичка пролет не прави и, както ви подсказва горния комикс, същото се отнася до SOA и интернет услугите. Какво точно са интернет услугите или WS накратко (от web services)? При тях се публикуват няколко технически документа, които описват какво прави въпросната услуга, къде може да бъде намерена, как трябва да бъде извикана и дали има нужда от заплащане и предварителен договор. Ако ви се струва трудоемко – не е – въпросните „технически документи“ не са бумащина за очилати лелки, а XML файлове с информация, която може автоматично да се обработи от компютър. Така може да му кажете да търси услуга, която безплатно дава информация за времето във Варна и да я го оставите сам да я намери, да я извика и да ви покаже резултатите. Чети нататък »
