Защо моето образование е по-добро
Публикувана е на сряда 5th ноември 2008 09:03 в категориите: Технологии и ИнтернетПредупредиха ме изрично да не използвам това заглавие, защото ще ми скочат един куп хора, че съм се правил на важен. Със същия успех можех да използвам и „Защо не уча в България“, но мисля, че това е по-индиректно и не прехвърля вината върху цялата държава.
Преди известно време писах, че искам да сравня образованието, което получавам в Германия, с това в СУ и техническия. Оказа се, че не е толкова лесно. Много малко от материала е публикуван в Интернет като презентации и там където е, изглежда така (използвах я за пример и в тази статия). Затова ми беше трудно да разбера какво точно се учи и колко задълбочено. В техническия намерих катедрите по „Компютърни системи“ и „Програмиране и Компютърни Технологии“. И в двете има общо описание на специалностите и хорариума (вижте линковете), но от едното име не мога да си направя извод. Всъщност намерих лекции и проекти от първата катедра и са на същото ниво на сложност като тези в СУ-то, които ще опиша по-долу, и затова нямам намерение да ги обсъждам отделно.
От Софийския ще взема този хорариум с общите описания на предметите и ще направя няколко сравнения набързо.
Нека да започнем от „Увод в програмирането“ Там се започва от битове, минава се през примитиви, масиви, основни операции и алгоритми за сортиране, както и елементарните структури от данни. Тъй като това е единствената информатика през първия семестър, аз ще я сравня с нашата със същото име – GDI1. При нея минаваме горния материал, продължаваме през рекурсивни методи и структури, абстракция на дизайна, комплексност на алгоритми, обектно ориентирано програмиране и навлизаме в карантиите на Java като потоци (streams), енкапсулация, javadoc и тестване. Също така в началото на курса се предполага, че вече знаеш Java или C, а ако не, никой не те чака да си го научиш. Накрая на курса имахме 3 седмичен проект, да напишем интерпретатор и debugger за език подобен на C, но с най-основните му възможности.
Във втори семестър в СУ се учи ООП, а ние учим това, което те дават в трети семестър по „Структури от данни и програмиране“. Разликата обаче е, че учим повече дървета и алгоритми и до скоро това беше най-гадния изпит в информатиката, защото късаха поне веднъж около 50-70% от явилите се . Едва тази година смениха професора и той го улесни за да могат всичките 400 човека, които са чакали 2-3 години, да го вземат. И аз в това число.
Искам да обърна и внимание на „Бази от данни“. При нас са няколко курса – въедение, DB1, DB2 и Data Warehouses. Взимал съм само първия и последния, защото средните не ми трябват. Във въведението учим за релационни бази данни, SQL, всички видове join-ове, моделиране на бази данни, datalog, prolog, самообучаващи се системи, data mining, web mining, семантични технологии и прословутата semantic web. Мисля, че в СУ спират на второто или четвъртото.
Тук ви давам само три примера, но мисля, че разбирате накъде бия. Разбира се, и в СУ, и в ТУ има предмети за специализация, в които най-вероятно могат да се научат горните неща. Ако сте чели внимателно обаче ще ви е ясно, че ние учим всички тези неща (и още 3 пъти толкова) само в първите два курса. После всеки си специализира каквото си иска. Аз примерно избрах семантични технологии, web services и data mining.
В това сравнение искам да отчета и разликата в изпитите. При 2/3 от моите изпити имам домашни всяка седмица. При 1/3 от тях имам проекти всеки 2 или 3 седмици. Накрая имам изискване за покрит норматив за да се явя на изпита и в някои случаи получавам бонус, ако съм се справил уникално добре, но само върху вече взет изпит. За самия изпит нямам конспект – може да се падне всичко от целия семестър. Обикновено обещават, че ще има от същия тип задачи както в домашните. Ако имаме късмет сме видели задачата в някой стар изпит. Устни изпити почти няма. Случвало се е да ни дават 2-3 листа с кода и да ни карат да го допълваме (още 1-2 листа) или да му търсим грешките. Случвало се е да дават неща, които не са давани като задачи досега. Случвало се е да искат материал от допълнителната литература.
Преписването е практически невъзможно и ако те хванат последва почти сигурно изключване. Също така има тежки наказания за плагиатство (преписване на проекти и домашни). Няма такова нещо като „Айде от мен да мине“. Корупция няма. Единствения начин да минеш е да си скъсаш задника да учиш.
В това сравнение не искам да обидя професорите и асистентите в българските университети, а да отправя градивна критика. Ако някой се обиди, то нищо не мога да направя. Осъзнавам, че заплатите не стигат и няма инвестиции, но не виждам как това е проблем. Информатиката е най-евтината индустрия, защото трябват само няколко компютъра. Защо тогава на българските студенти им се преподават неща отпреди 20-30 години? Познавам няколко такива и имам доста добра представа какво се учи и колко го научават. Мисля, че всичко това е смешно при условие, че има страшен глад за програмисти, а както е тръгнало няма да можем да го запълним през следващите 10 години.
В същото време това състояние на университетите не означава, че няма страшно много прекрасни специалисти в България. Информатиката не е като строителното инженерство – човек може и сам да се научи. Хората така и се учат. Разликата обаче е, че университета трябва да моделира възприятията им така, че да разбират по-дълбоко нещата и да мислят на по-високо ниво на абстракция. Тези неща се научават много трудно и затова в България има един куп „програмисти“ на по 500 лева заплата. Дори и да има диплома, как ще му дадеш хубава заплата като не може да ти напише една сносна програма. За project management, тестване или документация пък да не говорим.
Питали са ме защо съм толкова уверен, че студентите в чужбина (и аз в частност) можем да си намерим лесно много добра работа в България. Отговора е, че можем да запълним големия глад за специалисти, който родните ни университети няма да успеят да компенсират и след 20 години.
116 коментара за “Защо моето образование е по-добро”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
29 януари 2009 в 13:03:03
Вчера бях в РУ на среща с „ИТ бизнеса“ — ако ви е интересна темата:
„Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора“
29 януари 2009 в 13:17:51
Честно казано не се учудвам. Гостувал съм на нещо подобно в ПУ-то. Хубавото обаче е, че самите те осъзнават вече, че има проблем и искат мнение от бизнеса. Може би по някое време ще осъзнаят, че се изискват радикални промени, които включват смяна на академичния персонал.
Впрочем интересен момент е, че в държавната администрация за започнали дискусии и семинари на тема SOA. До колкото разбирам закона го е имало отдавна, но технологии като тази не са въведени или разучени дори въобще. Явно целта е такова добро свързване на системите, за да не се налага да ти искат свидетелство за съдимост или 20 пъти на година адреса и регистрацията. Хубаво е на думи, но в Германия, където се опитват да го направят от 10+ години, още не е готово. Сигурно обаче в БГ ще стане по-бързо, защото ще черпим опит от тях, пък и държавата и администрацията е доста по-малка.
29 януари 2009 в 13:23:12
Абе ще е хубаво ако наистина имат желание за промяна, а не се прави само „парлама“ за да пишат ги по вестниците и после да си правят устата на спонсорство
29 януари 2009 в 15:04:51
Е това е началото. Преди и това го нямаше. Ако има дискусия поне до някъде може да се стигне. След 10 години така или иначе повечето сегашни преподаватели ще са си отишли. По-рано от тогава не очаквам да има някаква сериозна промяна.
26 ноември 2009 в 00:18:04
Айде пак подкарахме отново дискусията за образованието и дали можеш да си намериш работа с това в България:
На кого му се работи в България?
Виж какво