126 коментара

1. Информатиката не е чак толкова ефтина, колкото се опитваш да я изкараш. Ти не получаваш образование в класическия смисъл на думата, ще ме извиниш за израза, но учиш занаят, явно си добър калфа, а пък и майсторите в манифактурата ти също са добри и строги, в резултат на което ти постигаш добри резултати и се вписваш перфектно в системата. Радвам се, че си попаднал на добра среда и семето на прогреса пада на плодородната ти почва, позволи, смея да твърдя, че от ФМИ и ТУ излизат не лоши кадри, които за жалост обаче се отличават не с това, което са научили в катедрата, а със знанието, което са придобили сами, вкъщи или работили по даден проект.

2. Като директно сравнение на обучението поне по моя информация толкова добро по информатика в България няма (съгласен съм, че това, което ти преподават е много добро). Като качество на кадрите Мартин е донякъде прав, само дето такива кадри има навсякъде, не само в България – разликата е, че изглежда в Германия и не-толкова-побърканите също успяват да ги научат на нещо 🙂

   (е, МОЖЕ БИ тук има просто по-свестни хора – случвало се е на нашия support да мога да им обясня sql и join-ове в рамките на около час и половина и те да го разберат, а всички знаят, че не съм особено добър преподавател)

   Юруков, а мислил ли си за статистика колко човека са се върнали и намерили работа през back2bg?

3. струва ми се че имаш леко сгрешена представа за ролята на образованието, ти очакваш то да те научи, а всъщност то само те насочва, сам трябва да обърнеш внимание на това което те интересува, информация има достатъчно, че да е задължително едва ли не някакъв ръб в университета да ти го обяснява като на малоумен. Имаш ли желанието да научиш нещо, ще го научиш с или без точно конкретната дисциплина, в която да са избрали точния инструмент който те интересува

4. Аз не мога да се изказвам по въпроса дали написаното от теб е обективна истина. Обаче ще кажа кое най-много ми хареса и кое у нас е лошо. ами това: „Преписването е практически невъзможно и ако те хванат последва почти сигурно изключване. Също така има тежки наказания за плагиатство (преписване на проекти и домашни). Няма такова нещо като “Айде от мен да мине”. Корупция няма. Единствения начин да минеш е да си скъсаш задника да учиш.“
   много проблеми тръгват от нашето „От мен да мине“
   Статията ти ми хареса – нищо че не вдявам от информатика!

5. Програмиране 1-2 и СДП във FMI са за C/C++ и дават възможност да научиш най-основните неща без да си даваш прекалено много зор. Отделно има дисциплини ООП с … (изберете си произволен език за програмиране).

   Съмнява ме, че по 1 предмет могат да ме научат на много неща в рамките на 1 семестър, независимо колко се старая. Бази от данни и бази от знания в 1 предмет и да постигнеш някакво задоволително ниво на владеене? Надали. Java и C++ в един предмет, заедно с алгоритми? Надали. Може би с някой по-умен от мен, но не с мен.

   Все пак съм убеден, че в България програмите и нивото са много по-ниски, просто защото има много сериозни пробиви и в двете. Ако се държеше на задоволително овладяване на материала, повечето хора не биха могли да завършат доживот, но пък биха завършили куп хора, които са над нивото бакалавър/магистър, още преди да кандидатстват.

6. @dzver, можеш да научиш SQL, индекси, оптимизации, нормална форма на бази данни и избощо всичко, което е нужно в рамките на един семестър, включително една-две реализации, стига да имаш мотивацията. Аз сумарно не съм отделял повече време.

   Не е проблема, че не може да стане, въпроса е че тук студентите се занимават с твърде много други неща (например ходят на работа или пият като разпрани), та за това ако се направи по-пълна програма освен, че няма да има кой да я води, няма да има и кой да се справи с нея…
   (факт е, ние сме мързели, особено информатиците)

7. Юруков, разочарован съм от теб. Изкара вашето образование наистина все едно пишете само системи за управление на космическите полети на междугалактическо ниво (щото трябва да се мисли на по-високо ниво that said).

   Според мен (лично мнение, аз не разбирам от компютри и програмиране, аз съм завършил биология и екология и то в България) единственото превъзходство на един западен модел на обучение е по-големите възможности по отношение задоволяването на интереса и любознателността на конкретните студенти. В смисъл ето, аз като бях младеж исках да се понауча на това онова за компютрите, влизам в библиотеката на технически университет и там …ами нямаше нищо, една келева книга имаше за джава и тя все едно от мен беше писана, човек, който си мисли, че разбира нещо пише за други дето си мислят, че щом е в книга значи трябва да се разбира. Забравих кой гениален българин беше автора.

   Това че на изпитите се отсява яко също няма голяма практическа стойност, най-малкото заучаваш някакъв материал, някакъв тип проблеми и тяхното решаване. Това а) не те прави автоматично способен да решаваш нов тип задачи и б) не те прави способен да анализираш на ново задачите и да намираш по-добри решения. Математическия анализ на сложността на алгоритмите може и да казва, че оптималното решение е вече намерено, ама… дали?

   В този смисъл хал хабер си нямам колко добър програмист си, сигурно много добър. Истинската разлика е, че ти имаш самочувствието на „западен възпитаник“, а много от момчетата и момичетата завършили тук нямат никакво, бачкат за по 500 лева и смятат че нищо не знаят, защото шефчето е завършило в Германия (примерно) и всичко знае, той казва кое как трябва да стане до последния if/else и му трябва само някой да го напечата на клавиатурата (code monkeys му трябват). И децата просто им се убива всичко. Нямат самочувствие да отидат и да си поискат да са лийд проджект бла бла, нито да си поискат 5 бона заплата. А дали някой ден ще седнат и ще напишат нещо, което полсе да продадат за 50 милиона? Кой знае, може би, ако вечер са самотни и пишат разни налудничави неща от скука…:)

   Та така. Както казах аз от компютри не разбирам. Извинявам се, ако нещо не съм схванал както трябва. Изкаването ми е по-скоро наблюдения на поведението на моите състуденти от моята катедра, може пък програмирането да е друг яче.

8. @Петър, май наистина не си схванал. Той казва с няколко прости примера, че при нас се учат около 10% от това, което е нужно, след което като взема някой нов кадър трябва да му обяснявам основни неща – докато те успяват не само да ги научат, ами и да го направят при такова натоварване, че човека после да не се срива в реалния живот.

   Е, или поне аз така го разбирам.

9. @voxy:

   струва ми се че имаш леко сгрешена представа за ролята на образованието, ти очакваш то да те научи, а всъщност то само те насочва, сам трябва да обърнеш внимание на това което те интересува, информация има достатъчно, че да е задължително едва ли не някакъв ръб в университета да ти го обяснява като на малоумен. Имаш ли желанието да научиш нещо, ще го научиш с или без точно конкретната дисциплина, в която да са избрали точния инструмент който те интересува

   Аз съм на противоположно мниение, и съответно съм съгласен с Боян. Висшето образование не е кръжок, който да ти пробуди интересите и после да решиш с какво да се занимаваш. Висшето образование е висша специализация, ролята му е да изгради много тясно специализиране. Дори и да имаш желание да научиш нещо, много по-добри и бързи резултати ще постигнеш, ако някой с педагочиски опит ти го налива в главата, а не сам да се блъскаш. В крайна сметка може да се постигнат същите резултати, но разликата е в изгубеното време и енергия.

   Според мен най-очевидното доказателство за това, че висшето образование в БГ е калпаво (дори не само в рамките на ИКТ), е липсата на връзка между бизнеса и образованието. Нашите „институти“ произвеждат некачествени кадри. Излизащите абсолвенти в големия си обем не стават за работа, и трябва още 6-12 месеца да им се пълнят тиквите, докато се получи нещо, с което може да се върши някаква работа.

10. @Калоян, а не смяташ ли че на първо място са виновни самите студенти,
    като това за страничните занимания /за което споменава Васил/, мене безкрайно ме учудва желанието да се работи за никакви пари у студентите, пари които реално не им вършат работа и биха минали и без тях, но за сметка на образованието им

11. @Петър: хех, не знам дали правят системи за космически кораби, но определено правят по-смислени неща – и то не само смислени проекти, смислени курсове работи, и смислени дипломни проекти, а и учат по-интересни неща. Аз докато бях студент (преди 6-7 години), най-сериозния проект ни беше дипломната работа 😉 Сега всички масово защитават с някакви сайтчета. Колегите ми, които бяха на обмен на студенти в няколко университета в Германия, имаха егати интересните проекти върху егати интересните теми –IPv6, компресии на видеопотици, невронни мрежи, мобилни приложения, VoIP и т.н. Ние какво правим тука – програмираме едночипови микроконтролери да мигат 😉

    За качеството на БГ програмистите – ако имаш правилната мотивация, дори извратеното БГ висше образование не може да ти попречи 😉 В Русе има (псевдо)технически университет, и всяка година излизат ИКТ висшисти … може би последните 3 години ни можем да си намерим хора 😉 Не че няма кандидати – има! Обаче са гола вода. Ако фирмата е голяма и може да си позволи да отдели време, пари и ресурси за да научи тези пънчета на това което е трябвало университета да ге научи – евала 😉 Ето Сирма работят с университет да си подготвят кадри. Обаче с повечето фирми от малък и среден калибър не е така – едно е да дадеш хубава заплата на тези, които я заслужават, и съвсем друго е да хабиш пари, време и нерви за учиш новобранците (които пък може да духнат по някое време, и тогава пиеш по една студена вода за „инвестицията“).

12. @voxy: ами на много места може да се търсят причините: правилен ли е подбора на студентите, правилна ли им е мотивацията на учещите (по думи на преподаватели от ИКТ катедрите от Русенкия университет нищой не иска да става програмист, ами всички искали да са системни администратори), дали е на ниво програмата, дали е на ниво преподаването (ама леле с какъв ентусиазъм преподават просто и водят упражненията…), дали има достатъчно проекти и курсови работи за изграждане на не само теоретични, но и практически знания, дали е правилно оценяванато на изпитите, и т.н. и т.н.

13. А, да, и за намирането на работа … като виждате колко сериозно (да се чете „много гърч“) е висшето в Германия, тогава съм сигурен, че дипломата за завършено такова е донякъде гаранция за качествата и уменията на човека с тази диплома. Сега, може ли да ми кажете гаранция за какво са дипломите на висшистите в България 😉 Даже при магистрите е още по-голямо порно – нито преподавателите, нито студентите си дават много зор.

14. @Martin – горе изрично казвам, че в България има много ценни кадри, но заслугите за това не може да се дават на университетите. В гимназията работех на една малко фирма на Delphi и вече бях направил няколко програми включващи солидни знания по DB, потребителски интерфейси и networking. Като завършвах имах дори предложение за работа в София. Кажи ми, какво бих налучи отгоре на това ако бях влязъл в МЕИ-то, освен може би малко повече C?

    @Васил Колев – досега сякаш само ти разбираш защо съм написал тази статия. Наистина завършилите студенти с диплома в джоба се налага да се пре-обучават от нулата и това не важи само за информатиката. Баща ми е в леката промишленост и ми се е оплаквал как някой стажанти завършват без да знаят какво са учили.

    Познавам тези, които правят Back2BG и там нещата са малко сложни нещата, защото там човек само търси, но не декларира, че е намерил. Една друга полезна статистика е може би предложенията за работа – в първите 2 седмици, след като се регистрирах там, получих 4 телефонни обаждания до Германия с предложения и още едно по мейл. Всички бяха между 2000+ и 4000+ начално предложение. Работодателите отиват в този сайт точно защото знаят, че имат шанс да намерят някой знаеш и можещ. Затова и смятам, че форумът „Кариера в България“ ще има голяма посещаемост.

    @voxy – грешиш много. Наистина ако един човек е достатъчно интелигентен, ма добра визия за нещата и гениална идея, то той може да успее без формално образование – виждаме достатъчно примери за това. И аз много пъти съм се чудил за какво са ми този глупости, които учим, но в един момент, когато започнат да се събират достатъчно знания и опит, започнах да забелязвам модел във всичко. Наистина никой не може да ти налива с фуния знания в главата и е вярно, че и тук има информатици, които завършват и не могат да програмират нещо повече от 100 реда програма. Разликата според мен обаче е в начина на мислене – това е целта на университета – да моделира така начина ти на мислене, че да знаеш както ти трябва като срещнеш проблем и да знаеш къде да го търсиш.

    @kenkal – реално и аз не мога да имам обективен поглед над нещата и базирам изводите си от информация в интернет, разговори с приятели и косвени улики като цяло. Страшно много ще се радвам ако някой успее да ме обори. За жалост реалността е такава – поради една или друга причина има корупция и нехайство и те вредят много повече от занижените стандарти на преподадения материал. Получава се малко като в ония виц с кофите с лайна в ада и как в българския ад нито лайната са ги направили като хората, нито кофите стигат.

    @dzver – не си прав. Когато взех курса по „Въведение в управление на бази данни и знания“ (пряк превод) имах много добри знания по prolog и то точно от проектите и лекциите. Това ми помогна 2 месеца по-късно, когато заработих като стажант в Software AG с онтологии, където се използва основно F-Logic и семантични технологии. За останалите неща наистина се учат общи работи по ООП, а вече на кой език си програмираш в проектите си е твоя работа.

    Не е вярно, че щом сферите се развиват много бързо, професорите трябва да мелят 20 години един и същ материал. Ако отидеш да си купиш вестник и там продават същите броеве както от 88′, ще бъдеш ли информиран? Професорите и асистентите трябва да се саморазвиват за да донасят на студентите си най-новите принципи. Никой не говори за това да им снасят новите стандарти wsdl2 или аспектно ориентираното програмиране, а поне принципите, които са в основата на най-новото. Така утре като някой влезе в технологичен блог (тук оставям място за реклама за след месец) и прочете за BPM, SOA и CEP, да не гледа като бухъл, защото не разбира основните концепции.

15. Много едностранно поставяш въпроса, Бояне.

    Аз съм „учил“ в ТУ-Габрово – един университет, който е много назад дори и спрямо СУ и ТУ-София. Много криво ми беше, че преподаването е на едно никакво ниво – който знае, не научава повти нищо; конто не знае – тоже. Аз имах късмета още в първи курс да се хвана да бачкам програмист и да се развия покрай гърча и батковците в офиса, но малко са като мене.

    Веднъж, след като бях завършил, имах късмета да седна на маса със Стоян Капралов – един наистина блестящ информатик. Той ми беше преподавал „Висша математика 4“ и „Дискретни структури“. Заядох го, че нивото, на което преподава, е много ниско и почти нищо не съм научил, а е можел да задълбае много повече.

    Тогава той ми обясни простата истина – на по-интензивно обучение 95% от колегите ми ще окапят. Или, хайде, 85%. Няма да се справят.

    Прав е. От пръдня боя не става. Масовите напъни куцо и сакато да става вишист са свалили толкова ниско летвата, че можеш да станеш бакалавър КСТ и да не можеш да си инсталираш Windows. Ама университета не се храни от това, че ти можеш да пишеш дебъгери – университета се храни от „бройката“ студенти. Ако трявба да останат само кадърните студенти, 2/3 от университетите не могат да се изхранват и ще фалират (нямат реален опит от сътрудничеството с фирми, нито българсктие фирми го имат).

    Та така… какъвто материала, такваз и работата.

16. @ Петър – и тук образованието си има големи проблеми като продължителността и големите групи. Не е вярно, че т.н. западен модел на образование предлага по-масов подход, ако съм те разбрал правилно, защото в щатите групите са от по 20-30 човека. При нас започват от 400. (рекорда е 1200 на изпит). Също така не е вярно, че по време на лекциите, практикумите и изпитите не научаваш общи принципи. Както казах нямаме конспекти, а материала, който се дава на изпита е достатъчно общ, че да не можеш да си позволиш да се отървеш без дълбоко разбиране в материята. Точно това искат – разбиране, а не назубряне. Престижа, за който ти говориш, че съм завършил западен университет, го има само дотолкова, доколкото знам, че дипломата ми не е обезценена от сума ти и завършили по „ония“ начин. От там нататък дали университета ми в Darmstadt, Chicago, Dubai или Пекин – все тая. Въщност това е най-основния проблем на корупцията – ония, че ще си излезе с диплома и без знания си е негов проблем, защото няма да си намери нормална работа.Номера е, че се получава инфлация в „цената на дипломите“ и на тези, които са се блъскали и наистина са учили яко.

    @Калоян К. Цветков – не съм съгласен с първото ти изказване, че висшето образование само да специализира. За магистра – да, но не и за бакалавъра. Преди бакалавъра кой знае какво, че да специализира върху него? Майка ми каза много хубаво навремето, че от един инженер може да стане лесно икономист, но не и обратното. Това е защото инженерите им хващат мозъка в менгеме и издялват такъв начин на мислене, че могат да формализират почти всеки проблем и да го решат. При информатиците е точно същото. Вече master-а си е специализация, наистина.

    ––––––––––––––

    За пореден път ще кажа, че в България има страшно много специалисти и се надявам в скоро време да мога да работя с някой от тях. Много такива познавам и уважавам опита и знанията им. Обаче може ли наистина някой обективно да ми каже, че не си е научим почти всичко сам вкъщи, че не е бачкал през цялото образование и ходил на лекции само заради тапията?

17. @Явор – добре, нека ти дам аналогичния пример тук – друг начин да се обясни разликата между немските и българските университети е, че в Германия е лесно да се влезе, но ад да се излезе. Всеки семестър окапват студенти като есенни листа. В България пък е трудно да се влезе, но лесно да се излезе. Говоря за информатиката тук – за останалите специалности нямам конкретни наблюдения. Знам, че примерно в психологията е някакво чистилище в софийския, например. Тук целта им е да изхвърлят възможно най-много хора (буквално говоря), за да намалеят групите и професорите да имат време и за научна дейност. Това си е конкретно проблем на моя университет – единствената причина да е на 3 или 4-то място в Германия по информатика е, че научния персонал не прави достатъчно много публикации на година.

    Опитът във фирма е наистина неоценим. Аз си дадох за цел да не завършвам без солидна биография и препоръки. Колкото и да хваля образованието тук, в практическия ми опит съм научил много повече за различните технологии и конкретни приложения. Университета обаче ми помогна да ги разбера по-лесно и да навляза бързо, а не да ми определят надзирател да ми обяснява всичко. Факт е, че досега всички стажантски позиции (тук ги наричат просто студентски работи), които съм имал, са били в области с технологии напълно непознати за мен на момента. Като започнем от FPGA и стигнем до web services и онтологии. При всички съм успявал да вляза в крачка за месец-два без особен надзор и смятам, че до голяма степен университета има принос.

18. Вчера не можах да си напиша домашното по RoR. Един предмет имам, който иска по-голямо раздаване и с 10 часа не-учебни ангажименти дневно просто не смогнах. А аз се имам за сериозен студент-магистър, който се старае.

    В България и с мен е така. Който може – учи повече и по-добре, после работи по-добре или е по-добър предприемач.

    ps. – 404, излиза точно до OpenID URL.

19. Моето образование, което от 17 гдини не е българско, е по-добро щото работи.
    За начало, преподават качествени хора.
    В качествени сгради.
    С достъп до качествени книги.
    Инвестира се постоянно в качествени системи.
    Образованието ми има сертификат за качество подпечатан от три асоциации в Европа и Северна Америка.

    Друго съществено качество на образованието ми е че е модерно и продължава до смъртта. На седем години програмата се актуализира.
    Колегите ми са пръснати по глобуса, но подредени в скайпа.

    Затова не мога да го ползвам в бг.
    Ще има луд културен шок. Ще има объркваница в чорбата клюкарки и шефогъзблизачи в произволен офис.

20. В момента и аз работя по 30-40 часа на седмица, но това е защото пиша бакалавърска. По принцип бачкам около 15-30 часа седмично и успявам някак. Изглежда обаче не е достатъчно, защото закъснявам с повече от една година от редовното време.

    Оправих го – при подновяването са го преместили в друга папка, а аз си правех стила на ръка.

21. От доста време следя товя блог, тази статия ме провокира да ти пусна коментар. Твоето образование е по-добро, защото учиш в Германия. Това е факт, не е нещо ново, нито нещо изненадващо. Склонен съм да вярвам, че както много други неща в Германия – и университетите са по-добри от тези в България. Мисля, че когато завършиш ти ще си един чудесен специалист, който много лесно ще се реализира в Германия. Чудя се защо се опитваш да сравняваш нещата? Аз съм от хората, които вярват, че програмирането е изкуство. Дали си се учил вкъщи, в университета или от някое „гуру“ това в крайна сметка няма значение. Има хора, които го могат и такива, които не го могат. За да се занимаваш с програмиране трябва да учиш цял живот така или иначе. Мисля, че за решаването на една и съща задача в Германия и в България са необходими съвършенно различни качества. Аз съм писал програми и за без пари, и за 500 лева на месец съм се занимавал с програмиране. Какво лошо има в това? В крайна сметка това е въпрос на личен избор. Факт е, че в България има много хора, които се занимават с програмиране без да разбират достатъчно. Можеш ли да посочиш една област в която това не е така тук? Мислиш ли, че ще можеш да работиш с тези хора, ако утре дойдеш и кажеш – „вие нищо не разбирате, аз съм учил в Германия“? Ако един ден решиш да се върнеш в България, ще имаш сериозен сблъсък с действителността тук. И тогава се съмнявам, че по-доброто ти образование може да ти помогне. Познавам лично голяма част от преподавателите по информатика в повечето български университети. Да, те сигурно не са като преподавателите в Германия, но определено не съм съгласен с всички неща, които си изредил за тях. Може би те не са запознати с някои модни тенденции, като Web 2.0, cloud computing, semantic web или soa. Но това в крайна сметка няма никакво значение, защото в тези технологии няма нищо принципно ново и различно от добре познатите ни стари технологии. Един разумен човек може и сам да си ги научи, ако има основата разбира си.

22. @Боян Юруков – не знам защо мислиш, че са останали много специалисти в България, всяка година още някой си заминава…

    Иначе за тебе и dzver – когато водех курса по мрежова сигурност и работех, се оказа почти невъзможно да го направим като хората, наистина не може да се комбинира добре работата с ученето – човек (е, или поне аз) се уморява и става по-непродуктивен…
    (аз например събота и неделя основно спя, въпреки че правя по 8-9 часа на работа – просто ми изпива силите)

23. @Кирил Киров, Боян просто казва точно това – образованието в Германия е по-добро и ще извади по-добри специалисти от същите хора.

    А защо се сравнява – защото е крайно време да признаем колко точно безсмислено е нашето образоване (поне в информатиката) в момента. Да стане ясно защо като идва човек от някъде отвън, може да каже – искам заплата X, защото например няма да има нужда да ме обучавате една година и аз после да напусна.

24. @ in2h20 – наистина има професии, които не могат да се практикуват в България, защото мащабите у нас са просто твърде малки. Приятели в щатите са ми казвали също, че не искат да работят за заплата от 20-30 хиляди долара годишно, при условие, че са инвестирали много повече в образованието си и имат заеми и т.н.

    Не е вярно обаче, че и в България няма прекрасни професионални перспективи. Все повече компании откриват (outsourcing) отдели и то не само в София. Затова и търсенето на специалисти и заплатите им се вдигнаха толкова. В този контекст човек с добра диплома и солиден опит може да стигне по-бързо по-далеч в кариерата си, отколкото ако влезе на входно ниво в примерно немския или английския клон на компанията. Поне аз така виждам нещата. Може и да греша.

25. написаното е вярно ако започваш.
    Само че аз съм 17+ след започването
    management + design още не е влязло. никъде.
    що се потим питам о)))

26. @Васил Колев, Аз не съм съгласен, че образованието в България по информатика е безсмислено. Това, че немското е по-добро не прави нашето безсмислено. По тази логика целият ни живот е безсмислен, защото видите ли немците са по-напред от нас. Съгласен съм, има много проблеми в нашето образование, но това важи за всички области, не само за образованието. А в България има и добри преподаватели в сферата на информатиката. Все пак стремейки се да развиваме образованието тук, трябва да се съобразяваме с всички подробности на родината. Искам да кажа, че на фона на цялата мизерия в държавата няма как да имаме образование като немското. А пък като наричаме нашето образование „безсмислено“ пречим на малкото хора, които с много труд и усилия се опитват да го бутат напред. Това е причината да се дразня, когато някой отвън започне да разправя колко са розови там нещата и колко зле сме ния. Не казвам да слагаме розовите очила, но недейте да говорите така за преподавателите. Колкото и да са лоши според някои – голямата част от тях по достатъчно добонамерен начин се стремят да си вършат работата максимално добре, имайки предвид условията в страната.

27. @Kiril Kirov – честно казано от всичко, което се изговори до тук, точно този въпрос чаках. Наистина програмирането е изкуство. Нивото на абстракция е вече толкова високо и има толкова много вариации и параметри, че единствено усетът и шареното въображение могат да са ти пътеводител. Тези две неща се придобиват с опит, на който никой не може да те научи. Дали някой ще пише цял живот html сайтове със счупен CSS или ще си седне вкъщи и ще направи демо SOA система базирана на отворен софтуер, си опира единствено и само до амбицията и личните качества. Това важи обаче ако говорим индивидуално.

    В по-голям мащаб, където имаме няколко стотин студенти, знаем, че най-много 1/10 от тях ще излязат истински програмисти. Голяма част от тях ще станат администратори, телефонна поддръжка, тестъри и т.н. Мен обаче ме интересуват тези, които не искат да се заровят в конзолите и да програмират, но все още имат голяма нужда от общите познания и начин на мислене – project manager-ите и тези в продажбите. Програмистите като цяло не сме много комуникативни същества и трудно представяме идеите си на други. Тези от нас, които могат да работят добре с хора са по-склонни да бягат от чистото „майсторско“ програмиране и да се насочват към горните длъжности. Все пак те имат нужда от знания в материята, за да разберат „гурутата от мазето“ както им обясняват и да го предадат на клиентите или партньорите на разбираем език, както и да вземат съответните решения. Не на последно място, те трябва да са наясно с проблемите и детайлите на всеки проект, за да могат да планират, документират и разпределят задачите правилно.

    Съгласен съм, че който иска да е истински програмист може да си научи всичко сам. Тук обаче говорим за „информатици“, което е по-общ термин и включва гореописаното. Ако останалите информатици нямат добро разбиране и правят глупости, целия проект ще страда.

    Относно това дали ще имам проблеми като се върна за това, което съм казал горе – не мисля. Независимо дали съм го написал тук, аз пак бих го казал в частен разговор, защото това ми е мнението, и ефекта би бил същия, нали? Изрично изтъкнах, че уважавам знанията и опита на всеки, но не и това, което се учи в университетите. Сам каза, че за да успее човек трябва да извърви дълъг път нагоре и въз основа на точно този път ще оценявам хората, а не според дипломата им.

    @Васил Колев – има и то доста. И доста се връщат. Проблемът е, че културния шок в бизнес отношенията, както и тези на улицата, за които Кирил говори, са голяма пречка и карат много хора да си тръгнат малко след пристигането. Това е жалко, но има все пак доста като мен, които остането в чужбина просто не съществува като вариант.

    @in2h20 – навлезли са. Особено мениджмънта. Обърни се към Новавизия по въпроса. Това, че повечето „шефове“ в България почти не знаят както означава това, не означава че много от тях са си открили някой от методите сами на принципа на проби и грешки. Ако решат да инвестират повече в образовани кадри в областта, курсове и консултации, ефективността на работата им ще скочи много и ще си върнат инвестициите многократно. Не малко фирми го правят вече. Затова има смисъл да се учат тези неща – в следващите няколко години търсенето ще скочи много.

28. @Кирил Киров: наистина е безмислено – бълраското ИКТ висше 😉 Не го разбирай като че е безмислено да се учи, а просто че от него няма полза – нито студентите научават нещо, което ще им е от полза, нито пък фирмите имат полза от такива пишман специалисти. От там произтича и безмислеността му – че само се правим, че вършим нещо, а всъщност все едно 4 или 5 години сме си клатили краката. Иначе има косвени ползи – като например, че в университета се събираш с хора със сходни интереси (все компютърни geek-ове 😉 ), и малко или много се създава подходяща среда за развитие… ама това е вече друга бира 😉

29. @Kiril Kirov и Васил Колев – не е вярно, че образованието в БГ е безсмислено. Напротив – излизат добри специалисти от всякакви области. Моят аргумент е, че с не много усилия и внимание резултата може да е многократно по-голям и че има огромна нужда това да стане. Не се опитвам да отрека всичко ставащо в Българските университети, а да покажа, че може и по-добре и в случая на информатиката за целта не се изисква кой знае колко повече от едната амбиция на преподаващите. Наясно съм, че много си има частни фирми и си работят по други неща и че „едната амбиция на храни“, но тук се концентрирам върху какво трябва да стане, а не как. Ако знаех как, щях да съм го написал отдавна.

30. @Кирил Киров, ти кога последно си бил в български университет и си гледал какво се преподава? Аз го казвам това от ПРЯК опит, от това как на мен са ми преподавали, какво се преподава на мои приятели и т.н., висшето образование по информатика в България е смешно и почти трагично… Има курсове, които са изборни, водят се от студенти и се опитват да направят нещо полезно, но те са МНОГО малко..

    @Боян Юруков – излизат специалисти от България не заради висшето образование, а ВЪПРЕКИ него… Повечето добри техничари, които аз знам, са самоуки.
    (за това и са толкова добри)

31. @Кирил Киров: Може би те не са запознати с някои модни тенденции, като Web 2.0, cloud computing, semantic web или soa. Но това в крайна сметка няма никакво значение, защото в тези технологии няма нищо принципно ново и различно от добре познатите ни стари технологии. Един разумен човек може и сам да си ги научи, ако има основата разбира си.

    Ами не съм на същото мнение – поне така както си го написал изглежда прекалено примитивно погледнато: след колелото и огъня сигурно няма какво да се знае 😉 Все пак, по-добре е да се учатновите технолохии, отколкото да те се пълни главата с архаични глупости и после сам да се опитваш да се учиш как да работиш с новите. Защото новите неща не са бъдещето, те са „живата реалност“ 😉

    Отделно развойната дейност на ИКТ катедрите е под всякаква критика. Може би защото си държат на старите неща…

32. Васил Колев каза: …. @Боян Юруков – излизат специалисти от България не заради висшето образование, а ВЪПРЕКИ него… Повечето добри техничари, които аз знам, са самоуки.
    (за това и са толкова добри)

    Много точно – аз се подписвам с двете ръце под това.

33. Ам.. ок не съм разбрал, сега разбрах. И сигурно е така. Може би щото съм учил тук (в БГ) съм останал с мнението, че единствения начни да се научиш е сам да се ровиш и сам да търсиш и систематизираш знанията си.

    Ако има методика и подходяща педагогика може би да е по-лесно. За проектите не знам, един познат написа sip proxy на java за дипломна работа. Това да не е малко:) Веднага го взеха в сравнително голяма фирма за wifi & voip в Испания. Е друг е въпроса как работи туй прокси:)

    За съжаление вече съм на онези години, когато няма да имам възможност да науча или проверя лично до колко по-добрата организация и педагогика могат да подпомогнат специализацията на един кадър. Що се отнася до мнението изказано по-горе, че висшето е да те ориентира и да те поведе по пътеките, а ти сам да се оправяш – това е много вярно за интердисциплинарните научки, то просто физически не е възможно да те научат на всичко, еле тая екология през какво ли не минахме, от машиностроене, през молекулярна биология, висши математики, моделиране на системи не знам си що си… Няма как да станеш спец по всичко. Но тесните специалности като да речем стоматология, какво има да се ориентираш:)

34. Браво Бояне,
    (ако позволите така да се обърна към Вас)
    Много смислена и точна статия. Отлични коментари и мнения по нея. Заставам зад казаното, включвам се в спора, с една дума споделям болките и тревогите и на едните и на другите.
    За учебните програми във ВУЗ-овете. Те не могат да предложат нищо друго, защото нямат специалисти за това. Преподава се се това, което е било актуално преди 20-30 години. Друг е въпросът, че залащането на труда на преподавателите е обидно ниско и всеки уважаващ се специалист (като Вас, Бояне) не би отишъл да преподава от гол патриотизъм. И с това обръчът се затваря в порочен кръг. Така че с пари само за техника този кръг не може да се разчупи. Трябва политика и стратегическо планиране и от страна на държавата и от страна на ВУЗ-а.

35. новавизия чета като ми е много мъчно
    така си оправям настроението и се смея ли, смея
    Едно е да упражняваш бг тип управление, друго е да те цитират щот мениджмънта ти е ежедневие.

    От новавизия също знаят че има нужда, но има някои кратери дето тряя се напълнят. като образователния, примерно.

    Не случайно ти писах за качество на преподавателите по управление, щото едно е да ти смърка некъф измислен професор, друго е да ти държи лекция човека събирал ДойчеБан с ГДР железниците. Или ?

    Мениджмънта е хуманизъм. Няма опити и научаване с проби и грешки, щото страдат хора. и семействата им. да ходят се упражняват на село.
    Или да запишат по едно западзно обучение – бизнес обучението е платено – и да измлатят 16 писмени изпита, 400 семинара в крос културна среда и тогава си лепят „мениджър“ по визитките.
    Останалото са шегички.

36. @Боян Юруков, мисля че доста сближихме позиции…

    @Васил Колев и @Калоян Цветков, момчета, аз спирам да споря, защото го обърнахме на чат.

    На всички не научили нищо в български университет им препоръчвам следните преподаватели:

    проф. Иван Ланджев
    доц. Божидар Сендов
    доц. Марин Маринов
    доц. Красимир Манев
    доц. Юлияна Пенева
    доц. Данаил Дочев
    доц. Николай Киров

    Всички те са много добри специалисти и лично аз съм научил много от тях.

37. Напълно съм съгласен. Аз уча Бизнес Администрация в американски университет в Прага. За които незнаят специялността обединява финанси, счетоводство, микро и макро икономика, политика, маркетинг и други. Като се заговорим с приятели от България се оказва че те учат много по-малко от това което уча аз. въпреки че например тяхната специалност е Счетоводство аз се оказва че зная повече от тях за счетоводство. Отделен е въпроса за това колко много преписване и корупция има в България. Или че голяма част от университетите и колежите в България са незаконни ! Точно така, не са удобрени дори от Министерство на образованието. Иначе казано диплома оттам няма да има смисъл дори в България, да не говорим за чужбина. На скоро слушах че даже към Техническия (във Варна май беше) има колеж към университета. А има и колеж към колежа към университета ! Звучи като лудост… Мога да пиша по тази тема с часове, но трябва да тръгвам – имам лекция сега, а тук немога да изпускам лекции като в Български университет.

38. @Kiril Kirov: ех, ако можеше да се прави селекция на преподавателите 😀

39. Не успях да изчета всички коментари, но определено статията я прочетох. Да, наистина интересна гледна точка на автора, но ще възразя относно обучението от гледна точка на млад преподавател (какъвто съм в момента). Вярно, нямаме много материал изнесен в нета за помощ на студентите, но и нямаме стимул да бързаме. Аз например задавам домашни задачи по дисциплините които водя и най-редовно проверявам разработки на колеги информатици или преподаватели-просто студентите (повечето от тях) отиват и си плащат някой да разработи задачата вместо тях и после я разучават (не винаги, естествено) за да могат да я защитят. Повярвай ми, нищо не ги стимулира или плаши за да направят нещо сами. Има и изключения с които е удоволствие да работиш и да им даваш материали, но те са рядкост (изчезващ вид). Другите които имат възможност (като теб) отиват в чужбина. За мен управниците (настоящи и бивши) просто опропастиха образователната ни система и сега университети-много, приемащи всеки, който е издържал изпита (дори с 3) и бълващи безразлични и безстимулни хора. Направо казано, дай да изкарам едно висше, че е модерно да си вишист, пък все тая къде и какво!

40. @Кирил Киров, от списъка само Краси Манев ми е преподавал, и не мога да отрека, че е невероятен човек – само че тия като него са невероятна рядкост, освен това преподават основни теоретични знания и нищо повече – не може без тях, но те не са всичко.
    (и да, интересните неща от ДМ бях ги изчел преди това за олимпиади …)

    6 преподавателя висше образование не правят, за съжаление …

41. Аз също уча Компютърни Науки в Германия. Моето наблюдение е, че проблема в България не е с какво се учи а по-скоро как се учи и мотивацията на разните участници.

    В България нито се учи, нито се научава нещо. Докато в Германия бъхтането да учиш и използваш материала е цял семестър, в България е една-две вечери преди изпита. Макар и да съм противник на максимата, че повторението е майка на знанието, за една сесия няма как да разбереш трайно целия материал по 5-6 предмета, или поне качеството на разбирането няма да е същото ако цял семестър си писал всяка седмица домашно по 3-4 часа. Решаването на задачи и съответно поучаването на оценка по-начесто обикновено води до това че разбираш какво не знаеш и какво не си разбрал на време. Начина на изпитване също допринася за ненаучаването. В Германия, както Боян спомена, изпита е направен така че да провери дали знаеш целия материал.

    Друг проблем на българското образование е мързела на част от преподавателите. В България за да станеш професор, трябва да си написал учебно помагало. Много ясно че като си написал цял учебник след това ще те мързи да пишеш нови учебни материали, пък и не е зле все пак да си пробуташ труда. Честно казано на запад да ти преподава човека написал учебника си е направо привилегия. В България си е нещо нормално.

    Останал съм с впечатление че освен това в България доста от професорите, често са само преподаватели и не вършат друго, което значи че техните знания доста бързо остаряват, след като не се занимават с актуални проекти. При нас, докато завършиш, обикновено си се включил в поне 1-2 истински проекта, които са част от рисърча на някой професор. В България ако пишеш дипломна работа като програмист, общо взето ще напишеш чат програмка, или друго безполезно чудо, тук обикновено се пише или нещо полезно, или поне нещо което никой досега не е правил. Между друго, професорите и моя университет, които се занимават с доста рисърч и имат много проекти, обикновено са много по-добри преподаватели.

    И не на последно място е проблема и на самите студенти. Много хора в България стават програмисти, само защото се изкарват добри пари, не защото им е особено интересно. Т.е. липсва им истински интерес към науката. Често отношението е: „За какво ми е да знам как работи файловата система, след като аз ще ползвам бази данни и ще пиша сайтове?“. Бас ловя че поне една четвърт от програмистите в България не знаят, каква е разликата между virtual memory и swap file(тук и Microsoft имат заслуга, но това не е оправдание), защото тия неща не ги пише в O’reilly Prоgramming PHP. Всеки може да прочете няколко книги за програмиране и да почне да работи, защото и мнозинството от фирмите са с ниски критерии.

    Не знам дали в България на професорите им липсва инициативност, или студентите не са мотивирани и освен това им се налага да работят, или просто бизнеса не е готов още да финансира проекти в университети, но определено докато на образованието се гледа само като на място за зазубряне и изкарване на изпити, ще си остане на ниско ниво. Засега всичко е порочен кръг. Бизнеса не би инвестирал в образованието на потенциален работник, защото образованието е зле. Образованието е зле, защото няма финансиране. От там студентите вместо да учат, работят. Ако са програмисти работят по специалността, но на повечето други май им се налага да продават в бакалията.

42. @Кирил Киров: Не разбирам забележката за „чата“, но все пак, ако наистина си научил нещо от висшето си образование, браво (казано без цинизъм и ирония).

43. Доста коментари станаха и не мога да сваря да ги прочета самия аз 🙂 Радвам се, че става хубава дискусия и хората се интересуват от темата.

    Благодаря на Пенко Рисков за поздравите. Трябва обаче да не се съглася с него и с Katrina, че държавата е виновна изцяло. Причината студентите да не ги е страх и да не уважават преподаващите е, защото знаят, че няма да има последствия за тях. При условие, че корупцията е масово явление и самите преподаващи са обезверени, не може да се очаква, че студентите ще се вдъхновят да учат. Точно това трябва – не преподаватели, а ментори. По-горе беше казано, че една от причините да са лесни изпитите е, че не могат да си позволят да изхвърлят толкова много студенти. Така се прави компромис с качеството за сметка на количеството. Въобще не твърдя, че няма свестни професори и Кирил Киров го показа.

    Наистина с Кирил ни се доближават позициите, но Калоян е прав, че в новите технологии има много различни принципи и модели, които просто не са съществували преди 10 или дори 5 години. Новите технологии са отговор на нови проблеми и в основата си за изградени върху старите, но точно новите идеи и принципи са важните и точно те трябва да се обсъждат в лекциите. Мисля, че в българските университети това почти го няма или поне не съм чул за последните 5 години.

    in2h20 е прав, че е много важно кой ти преподава. Това е една от причините да дойда в Darmstadt. Разработките, които се правят тук са най-новото в областта. MP3 стандарта примерно е създаден тук. Не може обаче всички професори да са именити и това, че някой не е известен, не означава, че не може да преподава добре и да вдъхновява студентите. Както беше многократно повторено в тази дискусия, висшето образование има за цел да даде насока и начин на мислене. Отделните парчета знания и опит всеки си ги събира сам.

    Що се отнася до мениджмънта – в България той има много общи неща с информатиката – липсата на квалифицирани кадри, липсата на усещане на нужда за използването му и липсата на подходящи методи. Последния фактор е много важен, защото в България бизнес средата има своите особености и in2h20 е прав, че не може да се вземе нещо от световния опит и да се копира дословно. Същото е важало за законите, които сме копирали от Франция в началото на миналия век, както и за корпоративния софтуер пригоден за големите западни компании. Хубаво е обаче да се знае какви проблеми са имали останалите и въз основата на достатъчен опит да се адаптират на месна основа. Доброто формално образование помага на този процес.

44. Васил Колев каза: … @Боян Юруков – излизат специалисти от България не заради висшето образование, а ВЪПРЕКИ него… Повечето добри техничари, които аз знам, са самоуки.
    (за това и са толкова добри)

    Много точно — аз се подписвам с двете ръце под това.

    И аз се подписвам с две ръце! :-)))

    Аз най-много научих сам. А не че нямам и диплома за висше образование, но… нещата, които научавам сам, ги няма (често) в образованието, в учебниците, или преподавателите не те учат на тях. Училища и университети у нас често изостават с години, да не кажа (десетилетия понякога) с повече…

    Все пак, си мисля, че би било най-добре у нас университетите да учат хората да мислят сами, и да умеят да учат сами (и в училищата също), а не да наливат едно и също по едни и същи учебници, често стари…

    (И аз по едно време мислех за образованието у нас… след като една шантава статия на Милко Георгиев бме беше вдъхновила нещо… Но така и нищо не измислих, само съм сигурен, че имаме нужда от промяна. И е ясно, че нивото у нас все повече пада…)

    Интересна дискусия се получи! 🙂

45. Един от основните проблеми който, виждам там където уча е че хем от една страна програмата е меко казана остаряла (даже бях писал за това тук), хем се изучават твърде много излишни неща.

    А за преподавателите само ще цитирам двама от преподавателите ми от университета в който „уча“ (това е от преди 1 седмица):
    – „SQL е сложен е език затова копирайте текста в Word и го учете на като молитва.“
    – „Аз не съм тука да ви преподавам, аз съм тук да следя дали присъствате на упражнение…“

    Немога да изборя колко колеги от университета си изгубиха началния ентусязъм за учене покрай такива хора 🙁

46. Хм , образованието, еле пък висшето е сложна тема. Обаче аз твърдя, че автора не е много прав.

    Като тясно специализирaнe , може би неговото е по-добро. Но и това не е сигурно. Просто в тази област, каквото и да ти преподават в университета, като завършиш, нещата са безвъзвратно остарели и пак си в изходна позиция – т.е. трябва да учиш отначало. Но вече сам – без преподаватели.

    Е аз като учех в ТУ – windows 3.11 (и 386) беше върха на сладоледа. Колкото и да съм бил добър (и образованието добро) дали сега вървя с тия знания 🙂

    Обаче в ТУ получаваш много добро образование (стига да искаш) по висша математика, физика, химия, механика и къп общообразователни предмети, без които знания, просто е смешно да се наричаш инженер 🙂

    Какво казва германското образование по тези предмети ? Колко и каква математика се учи, а физика, а механика ?

    Висшето образование в България не е лошо – хората са калпави. В момента са студенти хора, които преди 15 години не биха завършили дори средно образование.

47. @ss7 – както разбираш под „тясно специализиране“? Информатиката е много общо понятие. Всъщност информатиците още не са признати за инженери, защото не учат механика и инженерна математика. Моята специалност е малко по-различна и има за цел създаването на CAD системи и симулации. Затова уча механика и ще завърша инженер. Говорил съм си с един-двама от техническия и материала, който учим пак е повече, въпреки че не мога да дам конкретни примери.

    Висшето образование в България Е лошо. Образованието наистина е комплексна тема, но смятам, че причините за проблема са ясни на всички – корупция, нехайство, деморализация, липса на финансиране и липса на връзка с индустрията. За тези проблеми не може да обвиняваш „народа“, а висшите институти, защото те са затворени общества, които не се подават на реформа и се регулират сами. Хората не са калпави – децата са си същите. Машината, през която минават е счупена.

48. Трябва да кажа, че и аз нищо не разбирам отпрограмиране и информатика, но разбира се в случая това въобще не е необходимо, за да се съглся напълно с изказаната теза. Бъхтене и цялостно уплътняване на времето по време на образователните години, така че то да не се учи тепърва при започване на работа. Като пример ще дам, че при (1) хуманитарните науки за подготовка за всяка една лекция преподавателите в Англия и Германия изискват да се прочете средно по една книга и няколко статии. Освен това разбира се е (2) необходимо много по-засилено обвързване на изучаваното с реално случващите се неща в живота – така че студентът да няма чувството, че учи някакви неща, които съществуват единствено в някаква паралелна вселена.

    Всеки има право на мнение, но това, което ме притеснява е, че в тук изказаните коментари се срещат доста такива, които не искат да повярват, че има по-добро обучение от самоукството и че ВУЗ-овете реално могат да изпълняват първоначално зададената им мисия. Това до някъде е обяснимо в нашите условия, но е много ретроградно и с този начин на възприятия не виждам как може да започне някаква промяна в родната система.

    Истината е, че държавата предприема – макар и много плахи – мерки за подобряване на статуквото. От миналата година постепенно започват да се въвежда програмно бюджетиране – тоест от държавния бюджет ще се раздават пари не по разходни пера, а за планирани ефекти от даден проект. По този начин ще се стимулират различните училища да разработват проекти, с които да вървят напред, като накрая ще се отчитат не разходите, а постигнатите реални ефекти от всяка програма. Знам че звучи адски отвлечено и тромаво, но все пак времето на революциите е отминало и все пак е някакво начало. Естествено тези мерки въобще не са достатъчни – още повече като се има предвид че държавните разходи за образование като дял от БВП са едва 4.1%, а средното ниво за източноевропейските страни-членки е 5.5%. И освен това по-голяма част от тия разходи за образование досега отиваха не за подобряване на системата, а по строежи и ремонти, където сивата дупка е сигурно 50%… но това вече е друга тема.

49. @Боян

    Не е важно образованието – важно е дали съответния човек е кадърен или не.

    Кадърен човек ще извлече максимума и от българското образование и от германското и разлика във възможностите му няма да има .

    Нашето техническо образование има (или поне имаше ) широка основа – както казах – математика , механика и т.н.

    Имал съм досег със американското образование – работил съм за американски университет преди време.

    Шефа беше шашнат – как така съм разбирам хем от програмиране на С , хем от висша математика (матрици, диференциали и т.н.). Тамошните програмисти не знаели математика, а пък математиците не били наясно с програмирането. Пък и освен това съм се справял с апаче, томкат, джава, хтмл.

    А най-шашнат беше от отказа ми да емигрирам в щатите, където предлагаха 5000 долара заплата (това 2000 -та година).

    Не мога да говоря за германското образование, но американското произважда (ше) коне с капаци – тесни специалисти. Докато при българското не е (беше) така.

50. Това един човек да е кадърен е много важно, но ако няма добро образование, рано или късно ще му се наложи да компенсира с много повече усилия и време. Наистина има индивидуални случаи, в които прекрасни специалисти са станали такива въпреки, че нямат формално образование благодарение на интелекта и амбицията си.

    Смятам обаче, че всички твърде много се концентрират върху тези примери и предпочитат да ги генерализират. В мнозинството от случаите имаме ученици, които могат да пишат на HTML или студентчета, които не могат да обяснят какво са учили 3-4 години. Точно тези хора имат претенции, че разбират от програмиране и очакват големи неща. Реалността е, че когато постъпят в една фирма, трябва да бъдат обучавани наново.

    Това обаче не е големия проблем – програмирането може да се научи като занаятчийство. Въпросът е, че тези студенти не разбират от неща като моделиране на системи, формална информатика, project management и огромната нужда от документация, тестване и презентиране. Всъщност документацията и презентациите са основен проблем във всички видове професии. Не обичам да генерализирам за цяла България, но тук е нужно – просто не знаем как да представяме идеите си, да спазваме срокове и да комуникиране в група. Възможно е впечатленията ми да са остарели и за последните пет години да е станал подем в тези области, но ме съмнява. Тези неща се учат точно в университета и за да ги компенсираме сега, трябва да се минат един куп курсове и консултации.

51. @ss7: Не си прав. Образованието е важно. Но не защото те учи на тонове безполезни предмети. Образованието е ценно, защото научава младия човек как да се справя с живота. Научава го как да мисли като инжинер/ доктор и пр. Има една поговорка – „Това, че си завършил висше образование показва, че си имал възможност да научиш нещо.“ Всеки сам си избира как да се образова. Може, както ти казваш ,да се опита да извлече максималните ползи от образованието. Но дали това ще е достатъчно за мотивираният студент? Всяко образование произвежда коне с капаци. Това, което отличава успелите от посредствените е тяхното желание за развитие. Може цял живот да си стоиш с едната дипломка, но ще се пенсионираш на същата позиция на която си почнал да работиш след университета.

    Обаче според мен проблема лежи много по-дълбоко. Проблема е цялото ни образование. Средното образование вече не произвежда кадърни кадри за университетите. Когато бях ученик в средно училище, образованието ме спираше да се развивам, а не ми помагаше. В момента липсва каквато и да е мотивация да се развиват младите хора или да учат. Как искаш умните младежи да успеят във висшето си образование като още от средното им показват, че техните идиоти-съученици ще завършат наравно с тях. За какво да се трудиш като виждаш, че всичко се обезсмиля?!?

    Висшето образование според мен ще се оправи малко ако свободно допуснат големите чужди университети в България. Родните вкаменелости ще измрат от конкуренцията. Но естествено никой няма да направи това.

    Все пак сегашният министър на образованието наистина се опитва да направи някакви промяни и получава огромна съпротива. Може само да се надяваме.

52. Интересна тема. Един гледа образованието, друг гледа футбола, трети гледа цените на тока.. има ли отрасъл, в който несме на дъното?
    Хубаво е да пишеш, че образованието ти е по-добро, но не е нужно само на думи да го показваш, а да се доказваш. Хората завършили СУ работят по цял свят и то все за хубави компании и на престижни позиции следва да се намери една статистика и да се види къде се реализират хората от твоят Университет и тези от СУ това ще ти отговори пряко на въпроса дали образованието ти наистина е по-добро. Аз съм далеч от тези неща, но също като теб уча(ти май си завършил вече) в чужбина. Лошата страна е че само при споменаването къде си завършил и много хора почват да завиждат и меко казано те намразват. Поне това е моето наблюдение. Убунтуто справя ли се?

53. @Драгомир – имах в предвид , не е важно дали е българско , германско или американско. Разбира се, че висшето образование е много важно – то те учи как след това сам да се учиш 🙂

    Честно казано, доскоро си мислех, че годините прекарани в ТУ са загуба и за професионалното и за финансовото ми развитие. Даже още си го мисля.

    В смисъл в ТУ , освен висшата математика не съм научил нищо ново – или съм го знаел преди, или след това съм го научавал.

    За финансовото – спор няма, ако не бях загубил 5 години в ТУ, сега щях да съм доста по-богат. Факт , тъжен, гаден, но факт. Такава ни е държавата.

    Но да разчиташ само на това, че германското или американското образование ще те направят специалист , без да учиш сам непрекъснато и до живот е глупаво. В такъв смисъл не е важно дали образованието ти е българско или германско.

54. Брей че много празни приказки за елементарниа въпрос Кое ИТ образование е по-хубаво (Българското или Германското) и нищо конструктивно само чесане на езици, въпреки че никой не даде предимство на българското образование. Въпроса по скоро тук е да се гледа съотношението цена производителност. Т.е. колко струва издръжката на един студент тук и колко в Германия.

55. Pingback: uhaaa.com

56. Където и да учите, образованието ум не дава!

57. @Yani – нормално е да сме по-зле в много зони, защото просто на хората не им пука съвсем. Едва в последните 2-3 години се надигна някакво гражданско самосъзнание, но е още твърде плахо, за да има реален ефект върху политиката ни. Все още царува мнението, че нещата трябва да се оправят, но „моите далавери не ги пипайте“. Това е вкоренено във всички сфери, не само в образованието.

    Трудно ми е да направя списък с успели хора от българските университети и в моя, защото първо са страшно много, и второ е трудно да се сравнят постиженията им. Дори ако теоретично успея да намеря информация за тях, аршина за успех в Българя е много по-различен от този в Германия. Какви критерии трябва да използвам – заплата, относителна заплата, бързина на издигане, брой контакти, собствени фирми и проекти? Невъзможно е.

    Също така трябва да отбележа, че имам твърдото мнение, че средностатистически в България сме по-кадърни и интелигентни. Проблемът е, че сме захванати в порочен кръговрат (който сами сме си направили) и ни трябва известно време да излезем. В този смисъл наистина ще има много хора, които са направили невероятни неща, въпреки лошото си висше образование и благодарение единствено на личните си качества.

    Виждам, че много хора изтъкват точно горния аргумент и точно това супер много ме дразни. Не става въпрос дали е вярно или не, а че не трябва да има нужда от такива случаи. Ние се гордеем, че някой от нас успяват да изплуват от калта и да успеят въпреки всички трудности. Това е много хубаво наистина, но така по някаква изкривена логика се стига до извода, че щом някой могат да изплуват, значи системата няма нужда да се оправя. Останалите дето не могат, значи не заслужават.

    Този принцип приложен в образованието е пагубен за индустрията и обществото като цяло, защото не толкова амбициозните и интелигентните нямат стимул и възможност да се развиват и да открият своето поприще. Точно това ми е основата на всички аргументи в тази статия и всички мои коментари – образованието е за всички и не можем да очакваме всеки един да иска и да може да се справи сам с личностното си развитие и намиране на знания. Обществото има нужда от всички – амбициозните, изпълнителните и дори глупавите. В противен случай се получаваме ситуация, в която има супер идейни хора, които искат и правят уникални проекти и основават фирми, но които не могат да си намерят сносен персонал, защото никой не е учил като хората. Не можем всички да сме от първия вид хора, но за да са успешни такива начинания, имам нужда и от втория вид, но образовани.

    Точно този примирен начин на мислене искам да нападна и се надявам някой ме разбере.

    @Svilen – това няма значение. Важното е накрая да излиза качествен продукт. Ако искаш да знаеш обаче, ще ти кажа – тук е по-евтино. Излиза ми 200 евро на семестър таксата, като в тази цена се включват ред услуги като безплатен транспорт за целия регион (200 км. радиус), безплатни адвокати, евтини коли и микробуси под наем (за местене) и консултации за данъци, визи и т.н. Освен това държавата ми предлага ниски данъци, а на немците и безлихвен студентски заем, който се връща години след завършването и то само 50%. Германия е социална държава и има много пари. И в България има много пари, но изглежда никой не знае как да ги управлява и свършват или в нечия вила, или безцелно изхарчени. Трябва обаче да има стратегия за инвестиране в образованието с ясната идея, че възвращаемостта ще бъде след 5 или 10 години. Точно това социално мислене беше плюсът на комунизма и сме го загубили за тези 20 години на отричане.

    @Апостол Апостолов – да, но може да даде занаят, грубо казано. Може един човек да не е амбициозен и идеен, но ако е достатъчно умен, да вземе една икономика и да му са ясни нещата – може да стане я счетоводител, я данъчен. Съществува и проблемът, че има мода на „да взема нещо висше“ и към родните ни университети се юрват разни дето са завършили с четворки. После така или иначе пак работят като монтьори или сервитьорки, защото не знаят нищо. Но виждаш ли – имаме висшисти и нямаме достатъчно работа за тях. Вместо това могат да завършат специализирано училище и да натрупат опит рано. Познавам строители и дърводелци, които печелят повече от информатиците в момента и то само с единия занаят. Не е парадоксално – жалко е, че я няма концепцията за консултации по кариерийно развитие още в гимназията, за да могат учениците да се отърсят от предразсъдъците да техникумите и да направят нещо смислено с живота си.

58. Принципно съм съгласен с теб. Само невиждам до каква положителна промяна ще доведе този разговор. Всичко това отдавна е казано и изказано. Лично аз ако мога да си го позволя ще дам добро образование на детето си (имам предвид в чужбина), но не на всяка цена (тука не съм съгласен с теб че цената няма значение), това Германците го знят доста добре

    Все пак съм информатик завършил в България 🙂 и не се оплаквам.

59. Образованието в чужбина си има предимства и недостатъци. Вторите може човек да ги разбере само, ако е минал през процеса. Започнах статия в изказ на възмущение колко ниско е качеството на висшето образование по-информатика в България. Първоначално не целях нищо, но се радвам, че определени въпроси изскочиха в дискусията, защото не успях да им намеря място в статията. Това, че посоката на обсъждането пое такава посока не го бях предвидил и нямам илюзии, че ще открием решението тук. Това обаче е тема, която явно вълнува много хора и това е видно от отговорите.

    В образованието има проблем. Ти го знаеш, аз го знам, те го знаят. Наистина се е изговорило много по темата, но само с още обществени дискусии и идеи може да се стигне до някакъв компромисен вариант. Моят принос в такава дискусия е да покажа положителните и негативните страни, на един по-добре работещ, макар и далеч не безпроблемен, модел. Дали те ще са полезни в нашата обстановка или не – не знам. Аз обаче реших да ги изложа, а който сметне за нужно да ги види, нека изчете цялата страница. Това му е хубавото на Блогосферата – всеки изказва мнение и всеки има достъп до мисленето на другия.

60. Да кажа и аз моето мнение. Аз не мисля че образовението в Германия е добро, но ако се сравнява с България, всичко може да изглежда добре. Всеки разбира се си има своята гледна точка, но аз предпочитам да не сравнявам университетите, защото не е важно кой е по-добър, а дали те подготвя адекватно за живота и професионалната реализация. В този ред на мисли, немското образование много куца, защото не подготвя хората за реалните проблеми които ще срещнат през живота. Някои примери са че липсва добра подготовка за управление на проекти, планиране на лично време, комуникация с хора и teamwork. В Германия когато се работи в екип обикновено един свършва повечето работа, а останалите си гледат своята работа. Професорите по лекциите си мънкат на носа и им личи че да идват да преподават им е супер скучно. В повечето случаи четат от слайдовете и не дават адекватна информация, която да помогне на студентите да разберат нещо повече. Изпитите може и да са предизвикателство, но колкото и трудно да е да минеш, те не те подготвят реално за работата и живота. Повечето хора които познавам като студенти в Германия се чувстват много объркани и ненаясно с нещата които учат, защото системата е така направена, че да ги обърква. Освен това масата завършващи в Германия са на толкова ниско ниво, че не се различават по нищо от тези учили в България. Бояне, ти си изключение, но тук говорим за немското образование, а не за твоето конкретно. В предишната фирма имах колега, който е завършил Диплом Информатика с добра уценка в университета където учим аз и Боян и не знаеше какво е DLL. Такива примери има още стотици. Истината е, че в Германия е много трудно да се завърши, но за да го направиш трябва да си работлива пчеличка, да си научен на труд и дисциплина, което е може би единственото хубаво на образованието тук. Но за креативност, умения за работа и реализация е много зле, както и по цял свят.

61. Разликата обаче е, че този университет ти дава начина на мислене, за да можеш да разбереш новите технологии. Наистина TU-то и университетите почти не дават практическа подготовка и това е сериозен проблем, но не е вярно, че не получаваме знания за project management, работа в екип и документация. Има достатъчно курсове и проекти за целта. Вече за практически опит, човек трябва да се хване на HiWi. В FH-тата пък се насочват изключително към практическата част, но теоретичната им куца и точно въпросния технически начин на мислене им липсва накрая. Също така трябва да се отбележи, че нашия университет си има сериозни проблеми с пренатъпкването и липсата на научен персонал. Липсва личен контакт между студенти и професорите и време да се отдели внимание на всеки индивидуален проблем. В други университети в Германия не е така.

62. Малко късно се включвам, но няма проблеми.

    @Боян: статията не е силна според мен, сори. Има фактологични пропуски, освен че не е обективна, ами субективна. Знаеш, че в нашия университет, информатиката се предлага с няколко вкуса – Бакалавър 2004, Бакалавър 2005, Мастер. Пропускам Диплома (сравним по хорариум с Мастъра), защото вече не може да го запишеш. Но аз съм Диплом.
    Та един от пропуските ти е, описанието за DKE (Data & Knowledge Engineering), DB1, DB2 и Data Warehouses. DB1 е предмет изостанал от програмата за Диплом. В него се учат основните неща, които се преместиха в канониката DKE след като въведоха Бакалавъра. Пропуснал си обаче основното нещо, което се учи по DKE – нормализация. По DB2, предмет, който само мога да ти препоръчам, се учи всичко за бази данни, от файловата система до видовете изолации, а те специално са страшно важни и интересни, защото в днешно време няма софтуер, който по един или по друг начин да не ползва база данни.
    Мисля, че малко си прекалил с нещата, които се учат по GDI1, но може и да си прав – не знам дали не са сменили програмата, тези неща съм ги минал отдавна.
    Устни изпити има и при нас, но те са едва след като си се провалил няколко пъти (два???) на писмените такива. А пък тези, които са ентусиасти и правят Диплом, като мен, имат няколко, пет на брой, устни дипломни изпита, всеки един върху материала на поне 3 предмета. Устният ми изпит при Алехандро Бухман беще даже върху 4 предмета: DKE, DB2, DW и CSMW (Client-Server Middleware). Повярвай ми, не е шега и главата гърми.

    Едно конструктивно предложение: покани двама или трима guest-authors, студенти в БГ (а защо не и преподаватели?), те да опишат нещата в БГ, а ти само опиши нещата в ТУ Дайнщат. Аз също бих могъл да разкажа “моята история”, така да се каже :).

    @voxy (#3): много съм съгласен. висшето учебно заведение, не е за да те научи да работиш, а за да те научи на основите на професията, която си избрал(а) и, по-важното, да те научи да мислиш, problem-solving с други думи. тук искам да вметна, че в Германия има два вида ВУЗове – университети и така харечените фах-хох-шуле, нещо като висш техникум. Та в тези техникуми, се влиза без да имаш матура (има много такива немски поданици) и потоците не са точно потоци, ами са класове с по 25-30 човека. С една дума, то си е един вид училище. Там наистина те учат да работиш и отглеждат работници.

    @Васил Колев (#6): ако си мислиш, че в Германия не се пие, страхотно се лъжеш. Процентът на БГ студенти, на които не им се налага да работят (разбирай, мама и тати да ги финансират) е изключително малък. Хайде, да не се изхвърлям, но да речем едни 15-20%. На останалите ни се налага да работим, като всичко зависи от начина на живот. Който иска да харчи пари, трябва да работи повече. Който иска да ходи нон-стоп с един и същ анцуг няколко години, на него му трябват по-малко финанси.

    @Калоян (#13): най-силния коз при търсенето на работа е трудовият ти стаж и твоето представяне на интервюто. Да, тапията е нещо хубаво и отваря врати, но трудовият стаж е нещото, което ти определя позицията и заплатата. Поради тази причина, аз работя по 30-40 часа на седмица и отделно се занимавам с последните ми два изпита и дипломната ми работа. И така вече имам 6+ години трудов стаж в офис и по професията ми.

    @Боян (#14): съгласен съм, че професорите по информатика специално, трябва по-скоро да включват новите идеи и концепти на корпорациите в програмата, но не веднага. Все пак, както казах по-горе: във фах-хох-шуле’то те подготвят за работник, в университета се набляга и на академичния труд, което включва и знания върху отминали технологии.

    @Боян (#20): много правилно си го решил това нещо. По-добре да следваш две години повече, но да си работил в офис и по специалността ти и да си направил CV, вместо да работиш като келнер или в столовата и като излезеш да си търсиш работа, а да не намираш, защото нямаш и грам представа от трудовия живот. Разбира се, има и изключения.

    @Кирил Киров (#26): много точно мнение. Не може да се обявява образованието в БГ за безсмислено, защото е по-лошо от немското такова. Браво.

    …

    Тук вече и аз не мога да смогна да прочета всичко, все пак съм на работа. По-късно пак и евентуално още :).

    П.П. Бояне, замислял ли си се да сложиш един live-preview plugin на коментарите?

63. Никола, затова сложих статията в личния ми блог. Статията определено е субективна, защото нямам поглед над всички неща и мога да съдя само по косвени сведения. Наистина съм пропуснал много от списъка какво учим, но целта ми беше не подробен каталог, а ориентир колко повече се учи. По GDI1 наистина са сменили програмата, както и по GDI3. Почти нищо общо няма с това, което ние учихме, макар и посоката да е същата. Устните изпити, за които ти говориш са предимно поправителни (тези след втория път, дето вече ги няма, и след третия). В статията съм писал, че „устни изпити почти няма“ и CSMW е едно от изключенията. При Бухман и аз съм бил на устен по GDI2 и два пъти по CSMW и знам много добре как реже. На единия ми беше казал направо, че нищо не разбирам от SOA и middleware и за малко щях да го утрепя. Както казах в статията описвам собствено мнение и изрично казвам, че ако някой може да ме обори, на драго сърце ще приема аргументите му. Не се опитвам да откривам дискусионен форум, но се стигна до там. За жалост никой от аргументите до тук не ме убеди, че това, което съм писал не е вярно.

    Мислел съм си, но нямам време напоследък. Няма нужда да е plugin – един бутон с малко javascript стигат. Може да го направя идната седмица.

64. Юруков, може статията ти да е субективна, но е вярна, не се поддавай на провокации. Мога да те подкрепя с две ръце, защото и аз имам подобно сравнение, обаче с английска филология.

    За съжаление, образованието в България е изключително тромаво и морално остаряло и няма как да очакваме позитивни промени скоро.

    През 2001 завърших въпросната филология в СУ и все още учехме по учебници, писани през 70-те. То бива гениалност, неподвластна на времето, ама чак пък толкова! Относно въодушевлението на учащия, разбира се, че без него няма развитие, но да не забравяме колко пламъчета може да разпали добрия преподавател с добър подход, работещ с адекватни на времето средства.

    Ама туй-то, в БГ-то още сме по руската система, още си купуваме дипломите и си преписваме дипломните работи, а хората в чужбина ни мислят за безкрайно умни като ни видят отличните оценки… Каква заблуда!

65. Мен ме домързя да чета подробно, но университет в който преписването води до изключване не е университет, а казарма. В истинския университет изпитът трае 2 часа, имаш право да ползваш каквито учебници, речници, лекции искаш и ти се казва в началото на семестъра, че тръгнеш ли на изпита да разлистваш, по-добре си излизай. Сигурно ще блогна при мене ако се реша да допрочета.

66. @со – радвам се, че си на същото мнение като мен. Тук не става дума за провокации – всеки си има мнение и не е задължително едната страна да е права, а другата – не. Тук дори нямаме само една страна. Проблемът е комплексен и всеки си е изградил мнение въз основа на това, което е видял и преживя. Надявам се, че като обединим този опита може да излезе нещо полезно.

    @Владо – наказанията за преписване същестуват точно за да не се обезценяват дипломите и да завършват некомпетентни люде. Типът изпити, на които се допускат материали не се квалифицират като изпитване. При нас изпитите по механика са такива. Целта им е да покажеш знания, а не, че си назубрил учебника и всички задачи. Позволяват се всякакви материали, за да не се окаже, че си забравил една малка формула и не можеш да покажел общата картина, която е по-важна. Не винаги обаче тези изпити са приложими и много зависят от това, как изпитва конкретния професор и какво изисква.

67. Тия другите изпити просто са устни.

68. Е не винаги – при нас не са. Писмени изпити с 10-20 страници въпроси и място за решаване на задачи и писмено отговаряне на теоретични въпроси. После няма препитване, че да ти измъкне нещо от устата, ако не си писал нищо или пък да уточниш както си написал. Дават ти час-два път и се оправяй какво ще пишеш.

69. @Владо: в ТУ Дайнщат има няколко вида изпита. Боян вече спомена за писмените, на които нямаш право да носиш нищо. Имал съм такива по информатика. Пак Боян спомена за изпити, на които имаш право да си носиш всичко. Имал съм такива пак по информатика. Но не каза за изпитите, на които имаш право да си носиш „пищов“, така го наричаме :). Това е лист А4, който може да бъде изписан двустранно на ръка с големина на шрифта достъпна за просто невъоръжено око. Може да туряш там, каквото си искаш. Такива са примерно изпитите по Роботика 1 и 2, където е бъкано с формули. Според мен този метод има няколко предимства:
    1) студентът може да се съсредоточи върху разбирането на материала, а не върху зубренето на формули;
    2) степента на трудност на задачите е повишена, ерго по-лесно се отсяват знаещите студенти;
    3) самото писане на пищова има ефект на учене – четеш информацията, преработваш я, филтрираш я, пишеш я, пак я прочиташ.

    В крайна сметка никой не очаква от теб след 10 години да си спомняш формулите на прима-виста, ако не ги ползваш ежедневно де. Това, което ти дава университетът е моделът и „знанието за знанието“ (ако мога така да се изразя), пък една формула винаги може отвориш буквара и да я провериш.

    Всеки един от тези модели е различно приложим при различните предмети. Казах за роботиката. Но този модел би бил пълен провал, ако се приложи на изпит по право, примерно. Там е редно студентите да имат право да си носят всичките материали, според мен. По същата логика на един изпит по счетоводство, предмет, който е изключително и само зубрене, според мен не трябва да са разрешени, каквито и да е било помагала, освен един калкулатор.

70. Да, пропуснах това за листа. В крайна сметка човек трябва да има разбиране на материала и знание къде да си намери формулите. Ако просто дадеш формулите на някой, който не е учил, пак няма да успее да реши задачата. В информатиката е същото – не е нужно да знаеш всички функции и класове, а по-скоро как се използват, какви модели има и методи на програмиране трябва да се приложат. За останалото си има javadoc и google.

71. Тук имаше един коментар на някакъв, който се подписа като „Promit mozak“ и нямаше доблестта да се идентифицира. За сметка на това не му попречи да изброи един куп причини защо смята, че съм нисша форма на живот и не знам нищо. Това е първия такъв коментар, който изтривам от блогът си, защото е най-обидния досега и в същото време е написано анонимно. Ако съответния човек иска да ми каже какво мисли за мен, нека го направи открито. Преди това обаче нека поразгледа наоколо и прочете какво знам и какво не знам и после да говори.

72. Хех, коментара на „промития“ дойде по email известяването, и е голям смях 😉 Да кажа няколко неща – първо, аз се интересувам от пищещото се в този блог; второ – не смятам, че в този пост има нещо за „личния живот“ и „нещасното битуване“; трето – айде не на мене тези евтини парфюми по лев и двайсет килото 😉

    Много хубав и интересен е поста, а и много интересна дискусия се получи в коментарите. Не може всички да сме на едно мнение, но поне се видяхя многото различни мнения и гледни точки.

73. 🙂 И аз го получих, Юруков, защо не сложиш един филтър за коментари, в които няма кирилица например, или нещо такова, поне да ги слага на модерация ?:) С такива идиоти net-а е пълен, просто не трябва да им се дава трибуна 🙂

    (ако не те мързи, btw, може да направиш нов post със едно summary на коментарите)

74. Писалите тук наистина са получили известие с коментара, но го махнах за да не ми почерня блогът. Наистина не мога да разбера хората, които просто искат да напсуват някого за каквото и да е. Няма да навлизам в психологически анализ за личната връзката с майките им или разните размазани петна от мастило, но наистина мисля, че имат нужда от такъв.

    Вярно е, че не може всички да сме на едно мнение, защото всеки е видял нещата от различен ъгъл и впечатленията му са различни. Наистина става хубава дискусия и забелязвам, че някои от позициите се сближават с времето. Това е и целта на дискусиите. Трябва обаче да се уважава всяка отделна позиция и правото на всеки да има мнение по даден въпрос. Мисля, обаче че всички тук сме наясно, че промени в образователната система трябва да има. Спорът е доколко са наложителни, в коя сфера са най-наложителни и най-вече – в каква посока трябва да се тръгне. Не смятам, че т.н. „западен модел“ е добър за България. Най-малкото съм сигурен, че ще бъде копиран дословно и системата съвсем ще се скапе. По-скоро трябва да се седне и да се отворят широки обществени дебати по въпроса и да се намери „златната среда“ на желателното и постижимото в нашите условия. Поне аз така възприемам нещата. Дали някой ще седне да организира процеса и да започне дискусиите е съвсем друг въпрос.

75. E, туй-то, и аз го пречотох промития.

    Единственото, което си заслужава да кажа е, че би заслужил някакво внимание ако поне беше писал грамотно, а и на кирилица.

    Като чета излиянията на някой неграмотник, чак се ядосвам за загубеното време, а какво е написал някак трудно запомням.

    Поздрави!

76. @Васил Колев и co – Имам спам филтър, но за филтър на кирилицата не съм за замислял. Бих я сложил за да стимулирам писането на родния език, но не мисля, че това ще спре идиотите. За щастие случаите на такива коментари са силно ограничени. Това може да е или защото темите ми на размисъл са скучни за натрапниците и не стигат до частта за коментарите, или че просто тези с ограничени мислене не посещават блогът ми. Което и да е от двете, би ме зарадвало, защото означава, че не пиша глупости (или поне не големи).

    Хрумна ми да направя обобщение на коментарите с кратка рецензия на всяка по-обособена позиция. Като се има в предвид, че коментарите минаха 70 и средната им дължина е една печатна страница, това би отнело доста време. Ако имам 2-3 свободни часа ще седна да ги обобщя, но не гарантирам, защото сега с бакалавърската времето ми е доста разпокъсано.

77. Като цяло образованието в СУ е доста теоретично, съответно натоварването пада върху разни математики, за които ти не казваш нищо. Тоест каза много хубаво какво има при теб и няма при нас, но някак си пропусна около 80% от нашите дисциплини (примерно дискретна математика)

    Колкото до преподаватели и как така не преподават качествено … еми доста е просто всъщност. Преподават неща на около 20-30 години защото само това знаят, а всеки който знае нещо ново готино практично и съвременно работи някъде другаде по обясними причини.

    Като цяло впечатлението ми от твоя анализ е че ти получаваш по-добро ПРАКТИЧЕСКО образование.

78. Точно обратното – в нашия университет образованието е строго теоретично. Има няколко проекта, които ни учат повече на project management и документиране, отколкото на програмиране. Не знам какво си учил, но в модерната информатика математиката е доста малко заложена. Учи се само малко анализ и малко повече числени методи (или нумерика при нас), статистика и диференциални. При това последните влизат в сила при формалната информатика и симулациите. Физика, механика и химия въобще нямат място в такава специалност, освен ако не си решил да взривиш университета.

    Нямам впечатления от математиката в България и затова не съм засягал темата. В тази област обаче разработките не са мръднали кой знае колко през последните 20-30 години в частта, която се учи във висшите училища. Затова и не очаквам голяма разлика в материала, който се учи в Германия и в България.

    Грешиш, обаче ако си мислиш, че в информатиката няма теория. Точно обратното – всичко, което учим, е теория. Да разбереш моделите, методите, разработките, вариациите, историята и проблемите свързани с тях е теория. Да се научиш да програмираш на C, Java или MySQL, както се прави в първата година в Техническия, е практика. Никой не ни учи как да програмираме. Има странични курсове и практики, но целта там е да ти мине научената теория през ръката, за да я разбереш по-добре. Никой не сяда да ти обясни как да пакетираш stream-ове един в друг в Java или да се справяш с memory leaks в C++ – предполага се, че трябва да го знаеш.

79. Ти как мислиш какво съм учил ? Готвене ?

80. В България информатиката е разделена на доста шарени специалности, в които се учи всякакви комбинации от технически предмети. В този смисъл не мога да преценя от мнението ти коя от всичките си учил.

81. Uppssss! greshkata e moq – bez da iskam glasuvah SVEJO za statiqta….actually it suxxxxxxxxx 😀

82. Всеки има право на мнение, затова може да гласуваш и отрицателно в Свежо. Изглежда обаче съм прав, защото не си успяла да се научиш да пишеш на кирилица.

83. ot kude znaesh kakvo obrazovanie imam? ti po-dobre sedni da si uchish programkite, zashtoto kato pishesh ostroumiq v svejo nqma „zlatoto na poznanieto“ da se vlee v glavata ti 😉
    PS->that is a friendly note

84. В Свежо има една рубрика „Защо използвам Свежо?“ и там се въртят мненията на по-посещаваните блогъри. Там съм писал доста ясно защо използвам Свежо – добър баланс между простотията и ценните страници. Също така мисля, че има доста свестни хора, които посещават сайта. Щом толкова много са гласували на тази статия, значи съм казал нещо интересно.

    Не знам какво образование имаш, но писането на латиница е израз или на лош вкус, или на мързел да си сложиш кирилица. И двата варианта са еднакво лоши. Информатиката си я уча и въз основа на това, което знам, съм написал всичко на тази страница. Изразил съм в собствения си блог нещо, което ме вълнува. Както виждаш и други се интересуват и са изказали мнението си. Така се образува дискусия, от която всеки може да получи нещо.

    Ти, от друга страна, само се заяждаш и не внасяш нищо в дискусията. Това може да означава, че или нямаш мнение, или не можеш да се изразиш, защото би прозвучало тъпо. И в двата случая се дразниш на останалите и ръсиш единственото, което ти на акъла – обиди. Не те познавам лично, но не правиш въобще добро първо впечатление. Ако толкова те дразни блогът ми, просто не го отваряй повече.

85. Ti su6to ne pravish dobro purvo vpechatlenie, a az ne sum se i opitvala … reagirah na drazneshtata ti statiq – tova e! nqma da se zanimavam pove4e s pisane tuk i ne me interesuva kude si pisal ! a kolkoto da latinicata – ne e zabranena, nali?! ne mislq da se suobrazqvam s predpo4itaniqta ti za pisane na kirilica… bYe

86. Май Васил беше прав, че трябва да си сложа филтър за кирилица.

87. Pingback: Сложих филтър за фльокавица с малки подобрения : Блогография
88. Pingback: Ето какво българите мислят за образованието : Блогография

89. @Боян до мемента с „Не знам какво си учил, но в модерната информатика математиката е доста малко заложена.“ атмосферата на статията имаше някаква стойност! До този момент нямах и намерение да се заяждам с теб за очевидната липса на дълбочина в написаното. Не ми се обиждай, ама като пораснеш, ще разбереш някои от тия неща.

    Основното което нямах намерение да ти казвам до едно време е:
    Всичките тия неща които си изредил, че си ги учил излиза че си задълбал точно колкото и математиката. казвам го от позиция на човек работещ акивно с по голямата част от споменатите технологии, водил някои от тях на „напредналите“, ходил на състезания с цитирания горе доц.Манев и притежаващ ИТ фирма. Говориш за абстрактно мислене… е къде ти трябва повече от физиката например? Относно количеството математика … това което ти си учил е мизерно малко. В СУ/ПУ са от порядъка на 40 дисциплини за някои специалности в ТУ са 5 основните, но страшно концентрирани. Българските университети са в голям хаос и СУ например отдавна е изпреварен от други точно в областа на информатиката, но това не го прави безполезен. По горе имаше много показателни мнения за достойнствата на ТУ и СУ аз съм изпробвал и двете системи и имам аналогично мнение. ТУ първи те 3 семестъра са желязна база(ако учиш). За СУ не подценявай математиката.

    Много ме изкефи твърдението „за последните 20-30години в математиката…“ явно си учил твърде малко от нея.

    Целта на немското образование е солиден долен сегмент. Това е. Вече изследванията са друга тема. Българското няма цел. Тия глупости за върховите технологии се пробутват на планктона. Повече върхови технологии се изобретяват по гаражи отколкото в немски университети.

    Ако не си ме разбрал правилно да поясня: позицията ти е на реално неинформиран, даващ си мнението все едно знае за какво говори. На всичкото отгоре и гледа от високо 😉 Мисля, че точно това което казваш, че един вид българите на знаят какво изпускат важи в пълна сила и за теб самия в написаното до тук.

    Между другото най добрите програмисти до преди известно време бяха училите физика. Можа да поразсъждаваш над очевидния отговор защо е така, но се съмнявам, че имаш базата.

90. Очаквах, че все ще се намери някой, които ще се обиди лично от статията ми. Дори се учудих, че отне толкова време да се обади и да си пусне жлъчта.

    В сферата на криптографията, триизмерната графика, HC интерфейсите и p2p мрежите е нормално да се използва много математика. Особено криптографията си е чиста математика, а не програмиране. Вече алгоритмите как се кодират е друг въпрос. Преди 4 години писах тестови програми за FPGA имплементации на един алгоритъм за скоростно умножение на 1000+ битови числа базиран на elliptic curve cryptography. Знам много добре колко, къде и каква математика се използва в информатиката.

    Изрично казах на няколко пъти, че изброявам само лекции през първите 3-4 семестъра и то само част от информатиката. Математиката не съм я засегнал, защото мисля, че материала е на едно ниво. Познавам професори и от Софийския, и от Пловдивския и съм сравнявал от интерес с тях. Но както казах, не обсъждам въпроса как се взимат някои изпити.

    В компанията, в която работя, всички висши мениджъри са или физици, или електроинженери. Защо? Не защото физиката е толкова полезна за информатиката, а защото преди 25+ години, когато те са завършили, просто друго е нямало. Тогава това е била информатиката – жички и лампички. И аз уча физика, механика и сапромат, но поне съм наясно, че няма нищо общо с информатиката. Уча я, за да имам инженерни знания. Информатика не е инженер. Направи разликата.

    Многократно повторих, че българското образование не е безсмислено. Има страшно много добри специалисти, които завършват по-добрите университети и е налице факта, че България е предпочитана outsourcing дестинация в Европа. Факт обаче е също, че корупцията и нехайството на останалите 90% от студентите обезценяват дипломите и свалят страшно нивото на висшето образование. Смятам, че видяхме достатъчно примери тук.

    Накрая бих те помолил да бъдеш по-внимателен с преценките си за хората, защото не знаеш какво аз знам и какво съм правил. Не се изкарвам гений , не се изкарвам по-умен от другите. Който ми чете по-често сайта, знае че не съм такъв. Тази статия я написах за да покажа очевидната разлика. Много далече съм от мисълта да съдя някой информатик по това, че е завършил в български университет, и да принизявам знанията му. Нашия бранш все още е далеч от организираността и традициите на медицината и архитектурата, за да можем да си правим генерални изводи по едната диплома и една препоръка.

    Видях също къде си завършил и какъв софтуер правиш. Радвам се, че си успял да се научиш сам, въпреки че си бил в Електрото. Трябва обаче да знаеш, че такъв тип софруер, който продаваш, аз писах още в 10-11-ти клас за една фирма на име КомБайт в Пловдив. Това беше преди 8 години. Затова не прибързвай със заключенията, защото не ме познаваш мен и явно си нямаш бледа представа какво е образованието тук. Това, че съм ти наранил толкова много егото си е лично твой проблем.

91. Приемам, че съм прибързал с преценката си, за което се извинявам! Но тази преценка е базирана на това, което ти си писал по темата по горе и е това, което попадналите на тази статия биха прочели. Като пишеш на подобна тематика и от подобна позиция, би трябвало да предвиждаш, че не всеки попаднал на тази статия ще знае реалния ти поглед, и какво точно си имал предвид. Предвид последния ти абзац явно и ти си изтървал контекста при това удивително бързо. Разликата е, че моите изводи са на база твоето изказване а твоите са крайно съмнителни като база и мотив.

    Относно немското образование, работил съм с достатъчно хора минали през него, за да имам идея. Някои са кадърни в работата си, други не.

    П.П. Ако очакваш да те разбират правилно не си противоречи сам! И не е зле да контролираш егото си …

92. Идеята на един блог е, че когато човек пише една статия, тя допълва общата картина за автора. Когато решиш да изсипеш толкова глупости за един човек, гледай първо да видиш за кого пишеш и после си състави мнение. Точно това направих аз и коментара ти за Google и наказанието, което са ти наложили, говори красноречиво за това какъв си и какво мислиш за себе си. Затова позволи ми да се усъмня, че имаш някаква представа за образованието извън България и че си работил с технологиите, за които съм писал в този блог.

93. Привет и от мен, с късно включване в темата – и ‘за много години’ 🙂

    @Боян, склонен съм да се съглася с теб до огромна степен с мнението ти от постинга. Факт е, че образованието при вас е на добро ниво и най-вече, както се коментира по-горе, целенасочено (за разлика от повечето университети тук). Искам да подчертая и твоя коментар #78 за програмирането в днешни дни, в което е заложен много повече бизнес подходът и важността за умело управление съчетание на управлението на проект и екип с комуникацията с клиента.

    Има 2 неща обаче, на които сякаш не се обърна достатъчно внимание.

    1. Програмата. Споменаваш, че програмата при вас е по-богата и напредвате по-бързо. А смяташ ли, че материалът не се претупва; че на него се обръща достатъчно внимание и че университетът дава необходимата база на студентите, без да изисква в повече? Имам наблюдения при мен, в Нов български университет, че колегите ми почти веднага се прекършиха от учебната програма и скоро изостанаха, след като в първия семестър началните 2 лекции по „С++“ бяха „Що е то езика за програмиране“, 4-та и 5-та лекция засегнаха многомерни масиви, указатели и рекурсия, а едва няколко часа по-късно започнаха различните принципи на наследяването. Всичко това в един предмет, докато паралелно с него вървят дискретната математика, алгоритми и структури от данни, телекомуникации и други специални предмети.
    Аз персонално нямам проблем с всичко това, защото започнах с близо 3 години стаж по специалността, но имам наблюдения над колегите, които се събират редовно за самостоятелни работи вкъщи, нощем решават заедно допълнителни задачи и четат ‘дебелите томове’. Мисълта ми е, че ако се говори за обогатеност на програмата, може да се създаде специалност, която за 1 година започва от ‘история на програмирането’, минава през изкуствен интелект, засяга елиптичните криви, за които спомена по-горе, разказва няколкото висши математики, обръща внимание на управлението на проекти и социалното инженерство, и т.н. Целият този материал може да бъде изговорен – но дали ще бъде възприет веднага, само с помощта на университета? Силно се съмнявам.
    Та, според мен трябва да има баланс между предавания материал и възприемчивостта на хората (както и физическата им възможност да се подготвят и сами до известна степен). Възможно е при вас това да е fit-нато идеално, но просто намеквам, че многото материал за кратко време не е непременно критерий за добро образование.

    2. Преподаватели

    Каза, че си търсил презентации и програми на курсовете и специалностите в университетите. А така-а-а. И тук идва голямата греда: значението на преподавателите и отношението им към предавания материал. Личният ми опит е доказал, че сух и не чак толкова интересен предмет може да бъде по-приятен и дори по-полезен от много важен предмет, предаден от некадърен преподавател. Без да искам да засегна студентите в ТУ, но повечето трябва да са имали вземане-даване с преподаватели в пенсионна възраст, които са спрели да се информират за новостите в областта още преди идване на демокрацията.

    Така че нищо не е чисто черно и чисто бяло – и там има безброй гами на бледите нюанси на сивото 🙂

94. Да ти кажа за ТУ си много прав, даже доста меко се изрази. Преди малко излизах от защита на курсова работа, която да кажа, че беше пародия, ще е доста меко казано. Общо взето преподавателя (малко е обидно за всички преподаватели и учители да го нарека такъв, но ), викаше, крещеше, че и на някой по лаптопите блъскаше и това без да погледне и една курсова работа. Така че в такива моменти нещата доста черни изглеждат.

95. @Марио Пешев – Здравей Марио, за много години. Разбирам много добре, за какво говориш. В моя университет също материала е над нивото на повечето студенти и доста от тях не се справят. Затова и един бакалавър се влачи 4-5 години нагоре. Настрана от дискусията кой материал е по-нов и има връзка с бизнеса, изпитите и отношението на професорите стоят в основата на различията тук. При нас за да мине студент, трябва да разбира напълно материала. Не да е назубрил теми или да има пищови – трябва да има добри знания по дадения предмет, за да вземе изпита. Колко такива примери можеш да дадеш в БГ университетите?

    За преподавателите мисля, че стана ясно какви са разликите. И при нас има много стари, но като правило все още са в крак с тенденциите и новостите. Все пак голяма част от новите технологии точно те ги развиват. Примерно човекът, който е създал моята специалност, води отдел по роботика, който спечели няколко години подред купата за роботизиран футбол. Не го харесвам много, но да спечелиш срещи японците си е нещо. По Discovery до скоро въртяха всеки ден 5 мин. откъс за него. Разбира се академичната общност там има подобни проблеми като нашата – ниски заплати, демотивация, конкуренция в науката от големите компании. Разликата обаче е, че за да са в крак с нещата, те правят и много комерсиални поръчки и консултират големите европейски проекти.

    @Радослав Станков – при нас нямаме защита. Има само препоръчително представяне на труда пред отворена зала – обявява се час и темата и заинтересованите идват. Каква ти беше темата?

96. Вашия вариант с представянето звучи доста интересно, и поне аз виждан доста ползи в подобен модел на работа, като мотивация и други 🙂
    При нас защитата на курсовата работа е по желание на преподавателя. Ато повечето „курсови работи“ представляват неща които се правят за 1-2 дни максимум, общо взето голяма пародия. Това което аз имах сега беше на база от данни Access ( в началото базата данни беше по избор, но после се оказа че никой няма който да провери нещо друго ) и беше някакви си 7 таблици / 5 форми и няколко доклада и нищо интересно. Общо взето май само се гледаше дали си използвал теорията от учебника и даже и не гледаха самите приложения. Единственото полезно покрай тези курсови, и маи от ТУ-то като цяло, е че започнах на истина да оценявам колко са полезни страничните курсове, уроци и други подобни.

97. А, аз разбрах, че говориш за дипломна, а то били проектите около лекциите. Ясно при тях и ние имаме защита – уговаряме си час и ни задават въпроси. Сега примерно имам за през ваканцията един проект по графични CAD системи – трябва да напиша програма, която да изчислява няколко вида кривини на Безие и да ги изпишем в триизмерното пространство. Доста математика и структури от данни с две думи.

98. Е до дипломната имам още време 🙂 То кривите на Бизие този семестър ги прегледахме за едно упражнение, в текущия контрол по Компютърна графика и доста от горе от горе го минахме. Което беше много жалко.
    Успех с курсовата 🙂

99. Ох недей, че ние ги учим доста основно. Започнахме с структури от данни за представяне на триизмерни обекти в пространството, трансформации, Ойлерови трансформации и булеви операции с 3D обекти. Имахме 3 проекта по тях. Сега още 3 за Безие и разни подобни. После още два за не знам какво си. Накрая целта е като съберем всички 8 проекта, да имаме почти завършен 3D енджин.

100. И после „Защо твоето образование е по-добро“ 🙂
     Добре, че не разчитам на моето и сам си уча каквото ми трябва.

101. Да ти кажа в тази индустрия наистина това е най-важно. Доброто образование определено може да ти даде голямо предимство, но в крайна сметка с него или без него, ако не седнеш на компютъра и не се учиш постоянно, губиш. Имаше един списък с неща, които определят добрия програмист. Едно от тях беше, че много ще са завършили университет, но много от най-добрите – няма. Другото нещо, което ми хареса най-много, беше че ако един програмист е такъв само на работа, т.е. няма странични проекти, не се интересува от новости в свободното си време, не се събира с други от сферата, то той не е никакъв програмист. Дори и администратор не може да се нарече.

     Другия момент е кариерийното развитие. Нашия бранш е много различен от архитектите, лекарите и адвокатите. Там има строга система от нива, през които трябва да минеш, за да стигнеш до върха. При нас няма такова нещо – всеки хлапак с гараж може да направи нещо велико. Постепенно обаче се оформят такива нива и започваме да приличаме все повече на архитектите.

     Всичко това горе обаче важи за истински добрите програмисти. Както споменах по-горе, статията ми е предназначена за останалите – тези, които нямат потенциала да учат сами, а търсят достатъчни знания, за да станат администратори, поддържащ персонал или мениджъри с IT знания. Каквото и да си говорим, не повече от 1/3 от завършилите информатика става истински програмисти. За тях е важна теорията и принцип на действие, за да знаят какво е възможно да се направи и как то се комбинира с останалите функции на фирмата, институцията и т.н. Те са връзката между нас – програмистите, и крайните потребители. Затова е важно да знаят какво правим, за да не става мазало.

102. Вчера бях в РУ на среща с „ИТ бизнеса“ – ако ви е интересна темата:
     „Катедра КСТ и изискванията на ИТ сектора“

103. Честно казано не се учудвам. Гостувал съм на нещо подобно в ПУ-то. Хубавото обаче е, че самите те осъзнават вече, че има проблем и искат мнение от бизнеса. Може би по някое време ще осъзнаят, че се изискват радикални промени, които включват смяна на академичния персонал.

     Впрочем интересен момент е, че в държавната администрация за започнали дискусии и семинари на тема SOA. До колкото разбирам закона го е имало отдавна, но технологии като тази не са въведени или разучени дори въобще. Явно целта е такова добро свързване на системите, за да не се налага да ти искат свидетелство за съдимост или 20 пъти на година адреса и регистрацията. Хубаво е на думи, но в Германия, където се опитват да го направят от 10+ години, още не е готово. Сигурно обаче в БГ ще стане по-бързо, защото ще черпим опит от тях, пък и държавата и администрацията е доста по-малка.

104. Абе ще е хубаво ако наистина имат желание за промяна, а не се прави само „парлама“ за да пишат ги по вестниците и после да си правят устата на спонсорство 😉

105. Е това е началото. Преди и това го нямаше. Ако има дискусия поне до някъде може да се стигне. След 10 години така или иначе повечето сегашни преподаватели ще са си отишли. По-рано от тогава не очаквам да има някаква сериозна промяна.

106. Айде пак подкарахме отново дискусията за образованието и дали можеш да си намериш работа с това в България:

     На кого му се работи в България?

107. Pingback: Боян Юруков
108. Pingback: Боян Юруков
109. Pingback: Какво е да си студент в чужбина: Техническият университет в Дармщадт, Германия | Блогът на Юруков
110. Pingback: Какво хората търсеха през изминалата година | Блогът на Юруков
111. Pingback: Ето какво българите мислят за образованието | Блогът на Юруков
112. Pingback: БАН и монополът върху науката | Блогът на Юруков

113. Аз мисля, че не трябва да сме толкова крайни. Образованието в Германия е по-добро от България, особено по отношение на дисциплина, домашни и изграждане на работни навици. Това е най-ценното. По отнощение на компетентност на преподавателите, адекватност на учебните програми и подобни нивото не е твърде по-високо, дори на места изостава дори от Българските ВУЗ-ове. Смисъл да усиш в чужбина има, ако влезеш в някой от топ университетите в света. Препоръчвам ви една от лекциите, които съм разработил в помощ на кандидат-студентите, които искат да се занимават в компютърни науки: . В нея изтъквам, няколко неща: университетът е само малка част от развитието ви като софтуерни инженери и трябва да изберете университет, който не ви спира развитието. Ако ходите в чужбина, изберете топ университетите като MIT, Harvard и Berkeley. Ако останете в България за повечето професии най-добър избор е ФМИ. И най-важното: взимайте съвети от успалите в това, за което се борите, не от учители и родители (освен ако не са такива, каквито искате да бъдете). Успех на всички.

114. Юруков, здравей отново.

     Аз ще се включа с една много „ниска топка“ или, по-скоро, с един доста частен оффтопик… 😉 този с ПРЕДначалното образование. Понеже точно върху него имам по-добър поглед в момента, имайки ученичка вкъщи на 5 год.
     Целта ми е да ти покажа, че съвсем не се лъжеш…. че академичните реалии в БГ и в чужбина са невероятно далече една от друга – най-малко, заради сиромашката материална база в БГ и, дори още повече, заради немотивираните специалисти-педагози, продължаващи и досега да работят съгласно страшно увехтял модел, несъвременен, самокапсулиран манталитет, без чувство за мисионерство, без дори грам мотивация да обозрат къде се намира развитият свят в момента, от който сме толко, толко далеч… и това май никого не притеснява!?
     Ще ти дам само последния пример, който ми се натрапва:

     Дъщеря ми, както казах, е на 5 и учи в Дубай по британски carriculum. Последната й дом. работа беше да напише около 20 къси ДУМИЧКИ на английски, на ръка. Справи се без проблеми. Все пак – от над година учим азбуката и я упражняваме и с компютърно, и с тетрадково писане….
     Последната й дом. работа в българското у-ще тук пък беше да изпише няколко реда с наклонени чертички. Защото са основа на някои букви. С обещание, че ЦЕЛИ БУКВИ на кирилица ще пише догодина най-рано…

     В британското у-ще също така вече я „тестваха“ как се справя с понятия като „едно по-малко – едно повече“ (елементарна математика за деца), „повече – по-малко“ (предмети на едно място – тоест, групиране, сравняване по признак количество), следване с химикал на линия, зиг-заг, вълнообразна и лабиринт (неща, които е заучила на 3 и нещо год. – тогава се въвежда и упражнява правилното държане на химикал, молив и т.н.). В българското у-ще същевременно тепърва въвеждат КАТЕГОРИИ като плодове, зеленчуци и инструменти – работи, които още преди 4-тата год. на детето тук се затвърждават като концепция (напр. при сортиране по цвят, по форма, по големина, по тип и т.н.) – обикновено паралелно ги запознават и с концепциите сравняване и степенуване (по-голям, по-малък, по-висок, по-тежък, НАЙ-тежък и пр.).

     Важен момент – всяко у-ще има детска библиотека. Всяка седмица децата ходят „под строй“ да си изберат книжка, съгл. учебната програма, но по всяко време може се иде и за повече. В Дубай има и градска детска библиотека – не по-малка от другите „квартални“ такива.

     Още един момент – моя позната в БГ е била посъветвана да не запознава детето си с чужд език преди 5-тата му година, че му било рано! Тук някои деца на 5 владеят вече по 3 „домашни езика“ на нужното за възрастта им ниво…. плюс, че в у-ще им вкарват и по още 2 от задължителните (арабски и френски) – с арабски се почва от 3 години нататък. Не се знае къде ги ползват. Но приемната държава ги изисква, а обучението е супер занимателно и децата адски се кефят.

     Тъй чеее…. „коренът на злото“ е заложен още много, много отрано. Децата, които учат по БГ carriculum, са откровено „изостанали“ и „неконкурентни“ спрямо тези навън, „вървежни“ само „вътре“, в БГ, където нивото, методиката, „количеството на знанието“ е съвсем ограничено. И то – „изостанали“ като знание само, не като възможности за абсорбиране на информация! Ограничени, методически ограничавани. Защото светът отдавна е открил колелото спрямо това, което можеш да налееш в една детска глава на 3 год….. но в БГ този малък хап се подава едва на 6 или от сорта – сравнението е „потребителско“!

     Впрочем, една година в местна ясла тук е няколко хиляди евро.
     А един месец в БГ яслата, за която ми писа моята дружка, е 17 лв…

115. Здравей и от мен, искам само да те поздравя за хубавото обяснение, което си дал горе. Аз за нещастие нямах възможност да уча в чужбина и завърших ПУ- информатика…. Преписването беше яко, хора, които не знаеха по какво е изпитът, имаха повече от мен, при условие, че бях учила, но не можех да преписвам – еми не ме бива, и не можех да пресъздам всички бумаги теории точно. За студентите на ПУ труден изпит е този, на който не се преписва. Учителите не обясняват нищо, дават ни всичко да си го правим сами. Бях свидетел, когато предавахме проект, казваха пред вратата някои -„Оо, аз не знам за какво става въпрос, дадоха ми готов проекта“ – влизаха, излизаха, и имаха 6. Други бяха учили много, бяха се скъсали, писали сами, и имаха 5.
     В българските университети липсва обективност, креативност и иновация за преподавания материал, липсват специалисти, работят само такива, които са на по 100 години, и владеят някакво програмиране от преди 20 години. Хайде със здраве, страхотен пост!

116. Pingback: Форумът „Кариера в България. Защо не?“ | Блогът на Юруков

117. Бояне, как ти изглеждат нещата няколко години по-късно, когато вече работиш?

118. @stir – предимно на същото мнение съм. Особено като съм говорил през последните години с хора завършили информатика в България. Не, че не са добри специалисти сега, но когато са завършили, някои от тях, както и много от колегите им са имали нужда отначало да бъдат обучавани.

119. че то и аз имам нужда да бъда обучаван където работя. само че никой не го прави. разбери си сам, както си знаеш… шантава история? хайде, със здраве!

120. @стир – не говоря за обучение при навлизане в работата – това е нужно на всеки независимо колко опит има и къде започва да работи. Говоря, че по обща преценка доста от завършилите висше в България имат нужда да се образоват наново като започнат работа – фирмата да започне от нулата да ги обучава.

121. Хммм. Завършил съм в 1999. Че нашето образование е в руини, без връзка с реалността /бизнеса и пазара/, корумпирано – верно си е. Жал ми е да го осъзнавам, но е така.
     За това си има съвсем реални и съвсем сериозни причини. Светът е така интегриран днес, че всяко национално благо /образованието е едно от тях/ не само трябва да го имаш, но и да си достатъчно мъдър и силен за да си го отстоиш – то си е оръжие в глобалната борба за конкуретноспособност и никой така просто няма да те остави да си го развиваш /много поздрави на Сорос!/. Това си е като ядреното оръжие… Пък и политиците нямат сметка от образован електорат, а гражданското ни общество е в будна кома тъй че няма как да си го изиска…. Май се отклоних и ралото задълба….

     Та да се върнем….
     Виждал съм такива кадри /че и с докторски степени/ от прехвалени западни университети /австрийски и германски/ дето без Mathematica не могат да си решат средносложни системи уравнения и сами да си откриват грешките в тях. То не е казано да изхвърлим калкулаторите, ама ако не чувстваш „физическия смисъл“ на тоя математически апарат ще си като маймуна с iPad.

     Та мнението ми е че ако човек няма „инженерски“ огън в душата и най-престижния университет не може му помогне, а ако го има и най-абсурдното образование не ще го спре…

     Даже още повече – според мен образованието в тоя му вид е задънена улица. Никой преподавател не ще ти преразкаже по-добре от Wikipedia – образованието е път, и преподавателите трябва само да насочват. Тъй че ученето в университета е само началото на пътя, само да ти дадат някои карти на местността някой части от която пък и се променят доста бързо в последно време….

122. Проблемът е доста по-системен и скрит. Икономика/образование/ценности. Чувствам се като чужд и тук, и навън, но тук поне имам основание да твърдя, че принадлежа.

123. Pingback: Какво е да си студент в чужбина: Техническият университет в Дармщадт, Германия | Кандидатстване в Германия и Австрия
124. Pingback: Как се създават приятели на България? | Кандидатстване в Германия и Австрия

125. @Тина –
     Права си, за съжаление е точно така…

126. Може би у нас мафията си има образование затова е такова едно никакво. Ето един /и весел и тъжен/ мой поглед по проблемите на нашето висше образование https://rabotalubovhranene.wordpress.com/2015/11/10/%d0%b2%d0%b8%d1%81%d1%88%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5/

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.