Та да се върнем….
Виждал съм такива кадри /че и с докторски степени/ от прехвалени западни университети /австрийски и германски/ дето без Mathematica не могат да си решат средносложни системи уравнения и сами да си откриват грешките в тях. То не е казано да изхвърлим калкулаторите, ама ако не чувстваш „физическия смисъл“ на тоя математически апарат ще си като маймуна с iPad.

Та мнението ми е че ако човек няма „инженерски“ огън в душата и най-престижния университет не може му помогне, а ако го има и най-абсурдното образование не ще го спре…

Даже още повече – според мен образованието в тоя му вид е задънена улица. Никой преподавател не ще ти преразкаже по-добре от Wikipedia – образованието е път, и преподавателите трябва само да насочват. Тъй че ученето в университета е само началото на пътя, само да ти дадат някои карти на местността някой части от която пък и се променят доста бързо в последно време….

Аз ще се включа с една много „ниска топка“ или, по-скоро, с един доста частен оффтопик… този с ПРЕДначалното образование. Понеже точно върху него имам по-добър поглед в момента, имайки ученичка вкъщи на 5 год.
Целта ми е да ти покажа, че съвсем не се лъжеш…. че академичните реалии в БГ и в чужбина са невероятно далече една от друга – най-малко, заради сиромашката материална база в БГ и, дори още повече, заради немотивираните специалисти-педагози, продължаващи и досега да работят съгласно страшно увехтял модел, несъвременен, самокапсулиран манталитет, без чувство за мисионерство, без дори грам мотивация да обозрат къде се намира развитият свят в момента, от който сме толко, толко далеч… и това май никого не притеснява!?
Ще ти дам само последния пример, който ми се натрапва:

Дъщеря ми, както казах, е на 5 и учи в Дубай по британски carriculum. Последната й дом. работа беше да напише около 20 къси ДУМИЧКИ на английски, на ръка. Справи се без проблеми. Все пак – от над година учим азбуката и я упражняваме и с компютърно, и с тетрадково писане….
Последната й дом. работа в българското у-ще тук пък беше да изпише няколко реда с наклонени чертички. Защото са основа на някои букви. С обещание, че ЦЕЛИ БУКВИ на кирилица ще пише догодина най-рано…

В британското у-ще също така вече я „тестваха“ как се справя с понятия като „едно по-малко – едно повече“ (елементарна математика за деца), „повече – по-малко“ (предмети на едно място – тоест, групиране, сравняване по признак количество), следване с химикал на линия, зиг-заг, вълнообразна и лабиринт (неща, които е заучила на 3 и нещо год. – тогава се въвежда и упражнява правилното държане на химикал, молив и т.н.). В българското у-ще същевременно тепърва въвеждат КАТЕГОРИИ като плодове, зеленчуци и инструменти – работи, които още преди 4-тата год. на детето тук се затвърждават като концепция (напр. при сортиране по цвят, по форма, по големина, по тип и т.н.) – обикновено паралелно ги запознават и с концепциите сравняване и степенуване (по-голям, по-малък, по-висок, по-тежък, НАЙ-тежък и пр.).

Важен момент – всяко у-ще има детска библиотека. Всяка седмица децата ходят „под строй“ да си изберат книжка, съгл. учебната програма, но по всяко време може се иде и за повече. В Дубай има и градска детска библиотека – не по-малка от другите „квартални“ такива.

Още един момент – моя позната в БГ е била посъветвана да не запознава детето си с чужд език преди 5-тата му година, че му било рано! Тук някои деца на 5 владеят вече по 3 „домашни езика“ на нужното за възрастта им ниво…. плюс, че в у-ще им вкарват и по още 2 от задължителните (арабски и френски) – с арабски се почва от 3 години нататък. Не се знае къде ги ползват. Но приемната държава ги изисква, а обучението е супер занимателно и децата адски се кефят.

Тъй чеее…. „коренът на злото“ е заложен още много, много отрано. Децата, които учат по БГ carriculum, са откровено „изостанали“ и „неконкурентни“ спрямо тези навън, „вървежни“ само „вътре“, в БГ, където нивото, методиката, „количеството на знанието“ е съвсем ограничено. И то – „изостанали“ като знание само, не като възможности за абсорбиране на информация! Ограничени, методически ограничавани. Защото светът отдавна е открил колелото спрямо това, което можеш да налееш в една детска глава на 3 год….. но в БГ този малък хап се подава едва на 6 или от сорта – сравнението е „потребителско“!

Впрочем, една година в местна ясла тук е няколко хиляди евро.
А един месец в БГ яслата, за която ми писа моята дружка, е 17 лв…

На кого му се работи в България?

Впрочем интересен момент е, че в държавната администрация за започнали дискусии и семинари на тема SOA. До колкото разбирам закона го е имало отдавна, но технологии като тази не са въведени или разучени дори въобще. Явно целта е такова добро свързване на системите, за да не се налага да ти искат свидетелство за съдимост или 20 пъти на година адреса и регистрацията. Хубаво е на думи, но в Германия, където се опитват да го направят от 10+ години, още не е готово. Сигурно обаче в БГ ще стане по-бързо, защото ще черпим опит от тях, пък и държавата и администрацията е доста по-малка.

Другия момент е кариерийното развитие. Нашия бранш е много различен от архитектите, лекарите и адвокатите. Там има строга система от нива, през които трябва да минеш, за да стигнеш до върха. При нас няма такова нещо – всеки хлапак с гараж може да направи нещо велико. Постепенно обаче се оформят такива нива и започваме да приличаме все повече на архитектите.

Всичко това горе обаче важи за истински добрите програмисти. Както споменах по-горе, статията ми е предназначена за останалите – тези, които нямат потенциала да учат сами, а търсят достатъчни знания, за да станат администратори, поддържащ персонал или мениджъри с IT знания. Каквото и да си говорим, не повече от 1/3 от завършилите информатика става истински програмисти. За тях е важна теорията и принцип на действие, за да знаят какво е възможно да се направи и как то се комбинира с останалите функции на фирмата, институцията и т.н. Те са връзката между нас – програмистите, и крайните потребители. Затова е важно да знаят какво правим, за да не става мазало.