Аз ще се включа с една много „ниска топка“ или, по-скоро, с един доста частен оффтопик… този с ПРЕДначалното образование. Понеже точно върху него имам по-добър поглед в момента, имайки ученичка вкъщи на 5 год.
Целта ми е да ти покажа, че съвсем не се лъжеш…. че академичните реалии в БГ и в чужбина са невероятно далече една от друга – най-малко, заради сиромашката материална база в БГ и, дори още повече, заради немотивираните специалисти-педагози, продължаващи и досега да работят съгласно страшно увехтял модел, несъвременен, самокапсулиран манталитет, без чувство за мисионерство, без дори грам мотивация да обозрат къде се намира развитият свят в момента, от който сме толко, толко далеч… и това май никого не притеснява!?
Ще ти дам само последния пример, който ми се натрапва:

Дъщеря ми, както казах, е на 5 и учи в Дубай по британски carriculum. Последната й дом. работа беше да напише около 20 къси ДУМИЧКИ на английски, на ръка. Справи се без проблеми. Все пак – от над година учим азбуката и я упражняваме и с компютърно, и с тетрадково писане….
Последната й дом. работа в българското у-ще тук пък беше да изпише няколко реда с наклонени чертички. Защото са основа на някои букви. С обещание, че ЦЕЛИ БУКВИ на кирилица ще пише догодина най-рано…

В британското у-ще също така вече я „тестваха“ как се справя с понятия като „едно по-малко – едно повече“ (елементарна математика за деца), „повече – по-малко“ (предмети на едно място – тоест, групиране, сравняване по признак количество), следване с химикал на линия, зиг-заг, вълнообразна и лабиринт (неща, които е заучила на 3 и нещо год. – тогава се въвежда и упражнява правилното държане на химикал, молив и т.н.). В българското у-ще същевременно тепърва въвеждат КАТЕГОРИИ като плодове, зеленчуци и инструменти – работи, които още преди 4-тата год. на детето тук се затвърждават като концепция (напр. при сортиране по цвят, по форма, по големина, по тип и т.н.) – обикновено паралелно ги запознават и с концепциите сравняване и степенуване (по-голям, по-малък, по-висок, по-тежък, НАЙ-тежък и пр.).

Важен момент – всяко у-ще има детска библиотека. Всяка седмица децата ходят „под строй“ да си изберат книжка, съгл. учебната програма, но по всяко време може се иде и за повече. В Дубай има и градска детска библиотека – не по-малка от другите „квартални“ такива.

Още един момент – моя позната в БГ е била посъветвана да не запознава детето си с чужд език преди 5-тата му година, че му било рано! Тук някои деца на 5 владеят вече по 3 „домашни езика“ на нужното за възрастта им ниво…. плюс, че в у-ще им вкарват и по още 2 от задължителните (арабски и френски) – с арабски се почва от 3 години нататък. Не се знае къде ги ползват. Но приемната държава ги изисква, а обучението е супер занимателно и децата адски се кефят.

Тъй чеее…. „коренът на злото“ е заложен още много, много отрано. Децата, които учат по БГ carriculum, са откровено „изостанали“ и „неконкурентни“ спрямо тези навън, „вървежни“ само „вътре“, в БГ, където нивото, методиката, „количеството на знанието“ е съвсем ограничено. И то – „изостанали“ като знание само, не като възможности за абсорбиране на информация! Ограничени, методически ограничавани. Защото светът отдавна е открил колелото спрямо това, което можеш да налееш в една детска глава на 3 год….. но в БГ този малък хап се подава едва на 6 или от сорта – сравнението е „потребителско“!

Впрочем, една година в местна ясла тук е няколко хиляди евро.
А един месец в БГ яслата, за която ми писа моята дружка, е 17 лв…

На кого му се работи в България?

Впрочем интересен момент е, че в държавната администрация за започнали дискусии и семинари на тема SOA. До колкото разбирам закона го е имало отдавна, но технологии като тази не са въведени или разучени дори въобще. Явно целта е такова добро свързване на системите, за да не се налага да ти искат свидетелство за съдимост или 20 пъти на година адреса и регистрацията. Хубаво е на думи, но в Германия, където се опитват да го направят от 10+ години, още не е готово. Сигурно обаче в БГ ще стане по-бързо, защото ще черпим опит от тях, пък и държавата и администрацията е доста по-малка.

Другия момент е кариерийното развитие. Нашия бранш е много различен от архитектите, лекарите и адвокатите. Там има строга система от нива, през които трябва да минеш, за да стигнеш до върха. При нас няма такова нещо – всеки хлапак с гараж може да направи нещо велико. Постепенно обаче се оформят такива нива и започваме да приличаме все повече на архитектите.

Всичко това горе обаче важи за истински добрите програмисти. Както споменах по-горе, статията ми е предназначена за останалите – тези, които нямат потенциала да учат сами, а търсят достатъчни знания, за да станат администратори, поддържащ персонал или мениджъри с IT знания. Каквото и да си говорим, не повече от 1/3 от завършилите информатика става истински програмисти. За тях е важна теорията и принцип на действие, за да знаят какво е възможно да се направи и как то се комбинира с останалите функции на фирмата, институцията и т.н. Те са връзката между нас – програмистите, и крайните потребители. Затова е важно да знаят какво правим, за да не става мазало.

За преподавателите мисля, че стана ясно какви са разликите. И при нас има много стари, но като правило все още са в крак с тенденциите и новостите. Все пак голяма част от новите технологии точно те ги развиват. Примерно човекът, който е създал моята специалност, води отдел по роботика, който спечели няколко години подред купата за роботизиран футбол. Не го харесвам много, но да спечелиш срещи японците си е нещо. По Discovery до скоро въртяха всеки ден 5 мин. откъс за него. Разбира се академичната общност там има подобни проблеми като нашата – ниски заплати, демотивация, конкуренция в науката от големите компании. Разликата обаче е, че за да са в крак с нещата, те правят и много комерсиални поръчки и консултират големите европейски проекти.

@Радослав Станков – при нас нямаме защита. Има само препоръчително представяне на труда пред отворена зала – обявява се час и темата и заинтересованите идват. Каква ти беше темата?

@Боян, склонен съм да се съглася с теб до огромна степен с мнението ти от постинга. Факт е, че образованието при вас е на добро ниво и най-вече, както се коментира по-горе, целенасочено (за разлика от повечето университети тук). Искам да подчертая и твоя коментар #78 за програмирането в днешни дни, в което е заложен много повече бизнес подходът и важността за умело управление съчетание на управлението на проект и екип с комуникацията с клиента.

Има 2 неща обаче, на които сякаш не се обърна достатъчно внимание.

1. Програмата. Споменаваш, че програмата при вас е по-богата и напредвате по-бързо. А смяташ ли, че материалът не се претупва; че на него се обръща достатъчно внимание и че университетът дава необходимата база на студентите, без да изисква в повече? Имам наблюдения при мен, в Нов български университет, че колегите ми почти веднага се прекършиха от учебната програма и скоро изостанаха, след като в първия семестър началните 2 лекции по „С++“ бяха „Що е то езика за програмиране“, 4-та и 5-та лекция засегнаха многомерни масиви, указатели и рекурсия, а едва няколко часа по-късно започнаха различните принципи на наследяването. Всичко това в един предмет, докато паралелно с него вървят дискретната математика, алгоритми и структури от данни, телекомуникации и други специални предмети.
Аз персонално нямам проблем с всичко това, защото започнах с близо 3 години стаж по специалността, но имам наблюдения над колегите, които се събират редовно за самостоятелни работи вкъщи, нощем решават заедно допълнителни задачи и четат ‘дебелите томове’. Мисълта ми е, че ако се говори за обогатеност на програмата, може да се създаде специалност, която за 1 година започва от ‘история на програмирането’, минава през изкуствен интелект, засяга елиптичните криви, за които спомена по-горе, разказва няколкото висши математики, обръща внимание на управлението на проекти и социалното инженерство, и т.н. Целият този материал може да бъде изговорен – но дали ще бъде възприет веднага, само с помощта на университета? Силно се съмнявам.
Та, според мен трябва да има баланс между предавания материал и възприемчивостта на хората (както и физическата им възможност да се подготвят и сами до известна степен). Възможно е при вас това да е fit-нато идеално, но просто намеквам, че многото материал за кратко време не е непременно критерий за добро образование.

2. Преподаватели

Каза, че си търсил презентации и програми на курсовете и специалностите в университетите. А така-а-а. И тук идва голямата греда: значението на преподавателите и отношението им към предавания материал. Личният ми опит е доказал, че сух и не чак толкова интересен предмет може да бъде по-приятен и дори по-полезен от много важен предмет, предаден от некадърен преподавател. Без да искам да засегна студентите в ТУ, но повечето трябва да са имали вземане-даване с преподаватели в пенсионна възраст, които са спрели да се информират за новостите в областта още преди идване на демокрацията.

Така че нищо не е чисто черно и чисто бяло – и там има безброй гами на бледите нюанси на сивото

Относно немското образование, работил съм с достатъчно хора минали през него, за да имам идея. Някои са кадърни в работата си, други не.

П.П. Ако очакваш да те разбират правилно не си противоречи сам! И не е зле да контролираш егото си …