Фирмите (поне в България) основно търсят бачкатори (т.е. практически/технически специалисти както ги нарекоха горе), а такива нито университетите подготвят като хората нито фирмите имат голямо желание да обучават.

Освен това, тъй като повечето чуждестранни фирми са изнесли тук именно най-ниските нива, то и перспективите за развитие са никакви или в най-добрия случай ограничени. Най-големият плюс дето ти го вадят е да те преместят в компанията майка в чужбина след някоя друга година – аре не мерси.

И от тук цялото проектиране, моделиране, абстрактно мислене и т.н. увисват. И аз подкрепям wattie, че е по-важно да имаш генералната представа и източници, отколкото да седнеш и да те изпитват на синтаксис, кодиране и т.н. Да си призная малко ме е срам, но дори съм саботирал подобно интервю.

Има кодери – перфектни хора, перфектни професионалисти и доста от тях сигурно могат да пишат код за какво ли не със затворени очи. Повечето обаче са родени такива и университетът просто се е опитал да ги разчупи и обогати с една по-глобална визия. А в университета влизат и излизат много други хора: дизайнери, проектанти, админи, хардуеристи, хора с лидерски и управленски качества. Влизат и много загубеняци. Май проблемът е, че всички влизат и излизат през една, то даже не е фуния, ами тръба и всеки хванал каквото могъл докато е във въртопа. А фирмите седят накрая и чакалят за мултифункционални гурута или очакват всички да са програмисти. То това си е обществена нагласа, че ИТ-то е програмист, админ или компютърджия (хардуерист) или някакъв БОГ.

А до мнението на г-н Стар Програмист Здравко Стефанов – осъзнайте, че не всички са надарени колкото Вас.

@n00b – в дискусията ставаше дума за практика и специализация, а не за постоянна работа, каквато информатиците в България започват още в първи курс. Важно е студента да придобие опит, но при условие, че има вече теоретичната подготовка. Така може да приложи наученото и да надгражда. При постоянната работа той не може да научи дори това, което му преподават в българските университети, а се концентрира върху някакъв малък частен случай и събира знания от проект на проект. Така по-късно ще му е много трудно да се издигне, защото не е получил общ поглед върху технологиите и принципите, а само откъслечни примери. Не че няма достатъчно кадърни хора, които успяват. Аз обаче говоря за мнозинството – тези, които нямат капацитета да научат всичко сами и въпреки това поради липсата на кадри биват слагани на по-горни позиции просто заради стаж.

Що се отнася до това дали работата пречи на образованието, студентите, които работят нещо по специалността си, докато следват, са много по адекватно подготвени, отколкото тия, които само учат. Тоя проблем вече беше засегнат и от вас и от други потребители, като причината е в липсата на практическо обучение по време на следването и наблягането на теорията, която в много случаи дори не е съвременна.

Искрено се надявам младите хора в България да намерят своя път и по някакъв начин той да е свързан с България. Не мога да ги виня, че предпочитат да се развиват в държави, където имат много повече шансове.

Относно курабийките не мога да се съглася, най-малкото всичко е въпрос на технология, а машината не грепи в технологията, докато човек прави грешки.
Любовта вложена в курабийките ги прави по-вкусни точно толкова, колкото тебе те правят по-богат поздраленията пред колектива за успешно свършения проект.

Останалото е кортуазия.

Иначе казано: Любовта към дъщеря ми ще я нахрани точно толкова колкото и поздравленията пред колектива

НО…
Боян правилно е усетил какво имам в предвид. Впрочем и вие сте го казали съвсем точно – заплатата е най-важното нещо от всички неща, които предоставя една фирма, но не бива да е единственото т.е. човек да си смени работата само за 100 лв.

Моето мнение обаче трябваше да е насочено в друга посока, може би не съм се изразил достатъчно ясно.

Когато човек учи, а и след това работи това, което иска, то той изпитва удовлетворение, дори удоволствие от работата. Точно тоя елемент не усещам в младите хора – удоволствие или поне интерес към професията, работата, проекта… Разбирате ли ме? Имам чувството че за тях работата е просто средство за пари, които да харчат, след края на работния ден и няма никакво значение за коя фирма работят, дори няма значение какво вършат.

Вземам под внимание и вината на работодателите в тая насока.

Ще ви дам един пример – курабийките, направени от човек, който влага любов и внимание в направата им нямат същия вкус като курабийките направени на конвейера. Можете да го усетите с небцето си.

Аз твърдя, че продукта направен от човек, който изпитва интерес към работата си, също може да се усети по подобен начин. В предишната тема, някой спомена, че програмирането е творческа професия…

@Боян
Между другото и аз уча в Германия. Не съм казал че съвсем не трябва да се работи докато учиш, но пълен работен ден(типично за БГ студенти), просто значи, че или не работиш, или не учиш както трябва. И аз поработвам, но определено в седмицата няма достатъчно часове, че да работя 5 дни по 8 часа, да се занимавам с курсовете, които са разчетени да отнемат също 5х8 часа и да покривам минималните си физиологични нужди.

В Германия наистина има строга регулация в този смисъл на думата. Знам за случай, в който искаха да уволнят доста хора от един ресторант за бързо хранене по ред причини, но не можеха, защото щяха да ги съдят. Оказа се по-лесно да затворят ресторанта заради предполагаеми загуби. Всъщност имаше и други фактори за това им решение, но като цяло става ясна трудовата политика тук. Наистина е трудно да уволниш някого, когато е работил сравнително дълго за теб.

@wattie – във всички сфери недостигат кадри. От копачи, до главни мениджъри. Причината е в многото инвестиции и бързите темпове на растеж на икономиката комбинирани с все още ниската ефективност на работа. Наистина има твърде много университети и това, че имат капацитет, не означава, че изкарват подходящи кадри да запълнят дупките. Получава се така, че имаме безработица и недостиг на кадри в същия момент.

Моята гледна точка е, че трябва да се започне с добро обучение по професионална ориентация в средата на средното образование, за да могат децата сами да разберат какво искат и какво им трябва. Достатъчно да интелигентни са, за да разберат предпоставките в държавата ни и да преценят какво ще се харчи и в какво са добри. Трябва им само добра, структурирана информация, сериозно отношение и практически примери. Когато имаме това на лице, ще се появи търсене на конкретни колежи и тип образование и университетите сами ще се адаптират. Прост пазарен принцип.

@Здравко – и аз това се надявам. Има вече такива примери и инициативи и се надявам да дадат скоро плодове.

Университетите ни са прекалено много за нашата действителност. Те трябва да се посъкратят и голямата част от тях да се преобразуват в колежи с тясна специализация.

Колкото до намека, че в Германия са по-добре – добър ден. Кое в България е по-добре от Германия? Ние все още сме конкурентно способни, само и единствено защото сме безумно евтини.

Относно регулацията на пазара на труда ти си в Германия до колкото разбирам, запознай се с немското трудово законодателство и с българското и сам ще откриеш разликите и какво имам предвид под „държавно регулиране“ на пазара на труда. Макар че и това не е точно, защото повечето от законите при нас също ги има, просто има малка подробност – не се спазват и никой не следи за тяхното спаване.

В западна Европа наемайки работник все едно че се жениш за него законите са изцяло на негова страна и защитават основно неговите интереси. Тук не е така, малка част от интересите на работника са защитени от закона, а и тази малка част в един много голям процент не се спазва (не визирам ИТ бранша – той може би е най-европеизирания бранш в България)

А може ли да изясниш както имаш е предвид под „регулация на трудовия пазар“. Не разбирам аргумента ти.

А съм бил и от двете страни на барикадата (наемник и наемащ) и мога да преценя ситуацията през поглед „от страни“ така да се каже. Трябва да ви кажа, че въпреки слабото образование в България един специалист се изгражда доста бързо ( в сравнение с западноевропейските държава), когато попадне в правилната професионална обстановка (незнам защо е така предполага че е свързано с мотивацията, която в крайна сметка пак са парите), а ГОЛЕМИЯ проблем на една фирма е не че не може да намери кадри, а че не може да ги задържи! Защо е така задавали ли сте си въпроса. Само не забравяйте че пазара на труда е като всеки друг пазар и се придържа към така наречените пазарни принципи т.е. едната страна разполага с продукт и се опитва да го продаде на най-високата цена, а другата има нужда от този продукт и се опитва да го купи на най-ниската цена. При това този пазар за разлика от целия цивилизован свят, в България този пазар е абсолютно не регулиран от държавата, от което в почти всички случаи наемника страда.

А това с „многото работа“ са абсолютни глупости. Не вярвам някой наменик да се откаже от МНОГО работа ако му давате МНОГО пари, така че само преценете къде е проблема.

@wattie – съгласен съм с първия параграф от коментара ти, че университета трябва да насочва студентите. За останалото обаче смятам, че преценката ти е грешна и ще ти кажа защо.

Аз уча абсолютно същата специалност, която ти описваш в първата точка. Уча информатика и редом с нея инженерни науки. Целта е създаването на CAD системи и програми за симулиране и подобряване на производството, както и моделиране на всякакви процеси. Предметите, които изредих в предишната ми статия са само от IT частта. Останалото, което учим е почти на нивото на нормалните инженери. По-нататък ти казваш, че СУ предлага по-теоретични знания и следователно – други предмети. Оказва се обаче, че в моя университет учим и тези неща и то на още по-абстрактно ниво. Пример – аспектно ориентирано програмиране и SOA. В този ред на мисли това, което се учи в България пак е под нивото в Германия.

Въобще не си прав, че в България няма изискване за качествени програмисти. Изводите ти се базират на това, че вътрешното производство и чуждестранните компании не го налагат. Всеки, който работи в IT фирма ще ти каже, че това въобще не е така. Малък пример – компанията, в която работя, има офис в София и там се разработват основни пакети от програми, въз основа на които после ще се изграждат повечето подобрения на съществуващите продукти. В SAP пък доколкото знам пишат основни части от J2EE.

Затова и на завършилите студенти им трябва много повече от това какво е XML и как се работи с него. Трябва им разбиране за софтуерно инженерство, а не просто за програмиране. Разликата е, че в първото има знания за това как се управлява проект, как се пише документация, как се тества продукта и как се подсигурява надеждност. Второто е просто писане на код и търсене в Google. Смятам, че точно софтуерното инженерство липсва в българските университети или поне с такова впечатление оставам от видяното.

@in2h20 – не мога да изразя колко съм съгласен с коментара ти. Само една забележка – може да се получат основни знания по мениджмънт в университета, но наистина основното идва от опита и комуникацията с хора от различни среди.

Интересно е, че когато хората търсят добри мениджъри, наистина няма еднозначен отговор къде да ги търсят. Това е не нещо, което може да се удостовери с грамота или поне не еднозначно. Затова се търси чрез контакти – някой твой познат ти препоръчва някой. Така и се търсят хора за по-горни управленски позиции. Мога да кажа, че все по-често същия модел се прилага и в IT сферата и въобще в по-специализираните среди. Ако искаш нещо да стане бързо и надеждно, не е достатъчно да се осланяш на кратката си лична преценка от едно или няколко интервюта. Затова и networking контактите са толкова важни – дори да не си работил с 90% от хората, с които си свързан, те получават много добра представа какво можеш и с какво си се занимавал.

* Правописните ми грешки са много, за което се извинявам…

Стажантските програми, които по някое време ще ти се наложи да проучиш и филтрираш до избор, са началото им.

Евентуално, вършат академична работа или висят при някои от одиторите.

Не знам колко е трудно да си намериш програмист.
Подготовката на мениджър обаче е скъпа. Не просто като обучение. Мениджмънтът има нещо общо с кроскултурни задания, а това предполага ако не перманентни пътувания в чужбина, поне две три години работа навън. Прибави към това преместване на семейството, настаняване на децата в училище, езикови курсове и подмяна на целия представителен гардероб.

последните три букви към титлата мениджър в паунди са между 15 и 35 000, зависи къде ги вземаш.

Най положителното от цялата ти дискусия, което можеше да се очаква от интернет дискутиращата група, е че хората имаха отношение. Някакво.
Днес не им се налага да избират между десет имена в бг, щото са европейци. Ако искат кариера, няма как да пропуснат да си купят билет за самолета наречен „компетентност“ и завършат нещо европейско..нека не се заблуждаваме че няма избор.