Полет с BGAir към България
Публикувана е на неделя 21st декември 2008 00:05 в категориите: Аз и Боян, Събития
Вижте и във Flickr
Вчера вечерта кацнах в България. Днес вече се усещам, че доста мърморя. За пред себе си го пиша като градивна критика, защото показвам проблемите и се опитвам да им реагирам адекватно. В Германия отбелязвам някак жлъчно проблеми, които те имат, и обикновенно изтъквам само положителни неща в България, когато ме питат. А те питат. Интересуват се, защото не ни познават. Забелязал съм обаче, че немците около мен очакват да чуят нещо лошо за България, защото ние само това пускаме в новините. Когато им кажа нещо хубаво сяках се дразнят. Може би е защото си мислят, че преувеличавам, а може би е защото смятат, че там е по-добре във всички отношения спрямо България.
Както и да е. Реших да мърморя по-малко. Пак смятам да реагирам, но не и да мърморя. Тъпо е, защото става дума все за дребни неща, които и в други страни ги има, а там не мърморя за тях. Защо тогава го правя в България? Може би защото тук ми пука. В тази връзка, върлува една много странна идея за това какво има „на запад“ и „в Европа“. Тези определения се използват едва ли не за да се опише идеали, които трябва да придобием за да се оправим. Всеки път като го чуя се изприщвам, но за това друг път.
За да покажа, че не мърморя повече, че ви разкажа няколко хубави неща за полета ми към София с BG Air. За жалост, започваме с нещо лошо – полетът закъсня. Качихме се с час и половина по-късно, но вината не беше тяхна. Полетът беше закъснял в София заради внезапната мъгла. После пък на летището във Франкфурт се беше скапала електрическата система на моста (немска му работа). Наваскахме малко по пътя и кацнахме с час и 15 мин. закъснение.
В самолета беше малко тясно както винаги, но обстановката беше малко обновена. Също така ми хареса храната и как я бяха опаковали. Вместо да я раздават едно по-едно, беше спретнато опакована в кутийки. Те, заедно с чашките бяха от рециклирана хартия и с логото на BG Air. Единия плюс е, че е по-подредено, а другия – че почти всичко може да се рециклира отново. Също така, за разлика от други пъти, червеното вино беше хубаво.
Единствената критика, която имам към тях е, че в офиса им във Франкфурт не бяха наясно със промяната на часовете на полета ми. Обадиха ми се лично от София още преди месец да ми ги кажат, но аз забравих да си ги запиша. Когато се обадих после да питам, се получи малка обърквация, докато се разбере кога всъщност излитам. Това обаче го оправихме бързо.
Като цяло този път съм доволен. Получават червена точка.
Вижте и във Flickr
7 коментара за “Полет с BGAir към България”
Оставете отговор
21 декември 2008 в 09:44:16
Ако имахте познания за пълен и кратък член, както и за пунктуация, публикацията щеше да е много по-лесна за четене.
21 декември 2008 в 10:15:33
От сайтът на въпросната фирма лъха приличие. Същото обещание за комфортно пътуване дава и офиса.
Всички сме чели за бг шАфьорчета от ШЕНКЕР, които минат да заколят прасето и се напият три дни със сватята, докато клиента ти запали телефоните от оплаквания.
Радина Турс не са много различни.
Селските шмекери, леко смръдливи, невчесвани с дни и вонящи от метър, избрани да кормуват по отсечката София – Хамбург са пропуснали новината, че в автобусите пътуващи из Европа не се пуши. Както и че пътуване има начален час и точка, час на пристигане и точка. Връзката с немския им мобилен номер започва и завършва в нон комуникадо режим – нещо като потно пръхтене с пиукане отсреща и прекъсване малко след като си се представил и задал въпроса си.
Радина Турс насилва клиентите си да платят европейска застраховка, без да ги информира, че с членството на страната в ЕС тия екстри вече са в правата и на бг граждани. Безплатно.
Въпреки политиката че клиента може да промени датата на пътуване с предизвестие от десет дни – ще ви шлепнат поне десет евро в джоба неустойка, че сте имали нахалството да го направите.
В последният момент ще ви преместят на извънреден бус и ще забравят да ви съобщят че маршрута е променен. Екстрите в транспорта им – настрана че имат по-скъпи билети от самолетно пътуване – няма. Пикаенето за мъжете е по познатия начин. За жени – малко по-натурално.
Контрастът като кацнеш на ЗОВ Хамбург, доста натоварено трасе в този период от годината, е да видиш усмихнатите, избръснати лица на полските шофьори. Автобусите им са паркирани на стоянка, електронен екран информира за името на фирмата, часа на пристигане и посоката. Хората са в бели ризи, с вратовръзка а стюардите им са млади, говорещи поне три езика момичета.
Всяка от тия автобусни линии си има нещо дето Радина турс си няма – гише за обслужване. Усмихнат млад човек те упътва към компютърното разписание, дава ти информация за местоположението на автобуса и отговаря приятно на въпросите.
Дори когато след два часа и половина си на крайчеца на търпението си, щото последният ти влак за следващата връзка отпраши а Радина буса го няма. И никой не е чувал за тях.
**
От офиса в сф ти обещават че ще ти запазят място за връщане.
Тук може да се засмеете на доверието и наивността.
Мда.
Когато броиш кеш, като потребител, имаш разни очаквания.
От бул. Сливница 187 е възможно да не са пътували особено много.
Или да не са ги обслужвали особено добре, щото имат нахалството да искат потвърждение по телефон – сега внимавайте – от петия до третия ден ПРЕДИ отпътуване обратно.
Трябва да им се обадиш, за милион и втори път, за да разбереш ще има ли кола в уречения ден.
Маршрутът им е обявен Хамбург – Бремен, но измамниците си я карат Бремен – Хамбург, ей така, щото е весело. Както и що да се веем до последния град, Фленсбург, като клиента е само един. Много важно че си е платил !
Трудно ми е да опиша колко зъбна дисциплина ми трябваше да не ги нашибам с език.
Помнете тва име, Радина турс, и предупредете близки, че в сф пак се въдят измамници
21 декември 2008 в 10:50:36
@BG – В такива случаи ще се радвам, ако ми отбележите грешките.
@Радина Турс са зле – В такива случаи просто не се използва компанията. Освен това помага, ако подадете официално оплакване към Агенцията за защита на потребителите. В интерес на истината има ефект понякога.
21 декември 2008 в 20:46:37
Добре дошъл!
Само на мен ли на снимката, която си публикувал, ламарината на двигателят ми прилича на огъната, очукан и надрана от ноктите на някой мутант?
21 декември 2008 в 21:31:23
Наистина така изглежда
Всъщност са някакви перки там. Впрочем това са снимки от новия ми телефон. Учудвам се колко добри са станали.
22 декември 2008 в 00:46:41
Адаш я разкажи и за новия телефон!
22 декември 2008 в 07:28:16
Каня се от седмица близо, но не ми остава време. Искам да сложа и собствено видео и да съм разучил всички възможности.