Коментари на: Форумът „Кариера в България. Защо не?“

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Mon, 19 Jan 2009 15:59:03 +0000

Тези проблеми са осезаеми и точно те се посочват като основна пречка за доста хора да се върнат. Затова и един положителен ефект от протестите е толкова важен. В момента живея и уча в Германия. Университетът ми се намира в един от най-чистите и уредени региони на Германия и Европа. Представи си как се чувствам в първите дни, когато се върна. Разликата разбира се, че аз се връщам общо за 5-6 седмици през годината, а ти си през цялата там и трябва да търпиш всичко. На това разчита и протеста – на хората, които им е писнало и осъзнават, че не може да се продължава повече така. Аз участвам, защото искам да се върна. Помагам с каквото мога и все още имам младежки илюзии, че със знания, чуждестранен опит и постоянство ще можем да направим нещо. Дано само да постигнем резултати преди на повечето от организаторите ни е спаднал идеализма. Тук в Германия не мога и не искам да живея.

От: brambar

brambar — Mon, 19 Jan 2009 15:46:17 +0000

@Боян Юруков – за организацията в мойта фирма: не е това, което трябва да е, а и е малка структура, което донякъде улеснява нещата.
А нали знаеш, че за да живееш добре разбира се не е достатъчно да печелиш добре: Не съжалявам, че се върнах. Но съжалявам, че в „държавата“ ни здравната система е в окаяно състояние, образователната също, тротоарите и пътищата не ми създават удобството, което търся, когато излизам от нас, чистотата на улиците и въздуха също… и още куп други неща, които ме вълнуват все повече от както съм и майка…
Та предвид писаното по-горе, амбициите ми са по-скоро започнатото на 14 да даде резултат, отколкото фирмата ми да замести нечия друга на пазара
И понеже си оставам оптимист от няколко дни се надявам, че промяна ще има

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Mon, 19 Jan 2009 14:45:38 +0000

@Албена – сега е много неясно дали ще спаднат инвестициите в производството или не. От една страна намаляват поръчките, но от друга outsourcing-а се засилва. Nearshoring-а пък е нож с две остриета – внася пари, образова и дисциплинира персонала, но в същото време задушава местното производство заради липсата на човешки ресурси. В същото време обаче специалистите работили в западни компании, които са събрали опит, контакти и визия, могат да започнат собствени конкурентни компании базирани в България. Въпросът вече е доколкото всеки един от тези фактори ще се застъпи и кое ще надделее. Мисля, че на този етап никой не може да каже.

@brambar – мисля, че знам за какво говориш. Има наистина много такива случаи. Предполагам, обаче че в твоята фирма организацията е добра. Предполагам също, че печелиш достатъчно, за да живееш добре. Ако нещата се стекат добре за теб, може в един момент да израснеш и да заместиш от пазара на поръчките фирми като тези, които са оставили толкова лошо впечатление у теб. Такъв сценарий въобще не е нереален, имайки в предвид, че западните фирми търсят най-вече надеждни партньори – характеристика, която куца в България.

Възможно е разбира се и да не съм прав. Можеш ли да кажеш, че в дългосрочен план съжаляваш за решението си да се върнеш в България? До голяма степен такова решение е емоционално и мисля, че въпроса е коректен.

От: brambar

brambar — Mon, 19 Jan 2009 14:24:23 +0000

Здравейте,

завършила съм в чужбина, където съм и работила като програмист. Тъй като в един красив ден преди 4 години реших да търся работа в България, реших да споделя опита си с вас.
След пускане на 2 обяви и два положителни отогвора след интервю, се реших напускам и избирам едно от двете предложения. Какво ли губех ? да заплатата е два пъти по-малка от това, което печеля сега, но въпреки това покупателната ми спосбност ще се увеличи многократно , а съм и в началото на кариерата си защо да не пробвам, винаги има връщане назад ( шефа ми беше казал, че ако се върна ще ме вземе пак на работа).
Какво се случи: започнах работа с тримесечен пробен период и с обещаната заплата. Всичко течеше много мудно, липса на координация между екипите, орзанизацията тук беше доста по-различна от това, на което бях свикнала там, даже бих казала, че такава нямаше. Никой не знаеше какво прави другия…
В последния ден на моя пробен период, ме извикаха за да ми кажат, че могат да ме задържат но с 4 пъти по ниска заплата. Попитах защо такова разминаване, отговорът беше, че това е поради техническата ми неграмотност. Поисках да разбера в какво се изразява тя, отговорът беше “ хайде сега няма да се обясняваме“. Казах им: „вижте аз съм в началото на кариерата си, ако имам пропуски трябва да знам къде са те, за да мога да ги попълна“, отговорът отново беше “ хайде сега няма какво да се разправяме, приемаш ли или не“. Напуснах разбира се
Та в крайна сметка, моят пръв опит в чуждестранна фирма ( но с български шефове, оказа се че фирмата просто е създадена в чужбина, всичко останало се случваше в България) беше отрицателно преживяване.
От тогава продължавам да работя в България, но си създадох собствена фирма и работя директно с фирми извън България, нещо като подизпълнител. Често разговарям с хора, които се завърнаха, за да се развиват в родината. Проблемът на всички е един и същ „липса на координация и организация“. И то като че ли на цялата ни държава е това проблем …

От: Албена

Албена — Wed, 14 Jan 2009 21:07:45 +0000

Боянчо, ставаше въпрос за една достатъчно стабилна фирма, която не е българска, за съжаление заради цената на труда идвайки в България като BSCE или ВРО за т.нар. cost-saving, но не и като реална инвестиция.Колкото до последната – все още реално инвестиралите фирми, създавайки производство у нас, са достатъчно малко, за да окажат цялостно влияние върху икономиката.А планирането изобщо не ни е силната страна, човешки ресурси има предостатъчно, друг е въпросът колко се цени образованието и опита.

От: Боян Юруков

Боян Юруков — Tue, 13 Jan 2009 21:56:48 +0000

@Здравко – доста са се променили нещата от тогава, но в много отношения са същите. Много зависи от това каква е организацията и какви са отношенията между хората. В известен смисъл сега за да се стартира нов бизнес или сайт, младите програмисти трябва да направят точно това, което ти си правил тогава – вечер и в почивката да работят. Рядко успяват, но поне работят за себе си.

@Албена – това говори за липса на добро планиране. В момента фирмите имат извинение с кризата (кризите по-точно), но проблемът го е имало винаги и няма скоро да се оправи. В интерес на истината една фирма може да планира добре човешките си ресурси чак когато достигне някаква стабилност в растежа и поръчките си. В България май такива фирми няма много. Все пак има много какво да се желае от отношението на фирмите към кандидатите. Не само към тези от чужбина, но всички.

От: Албена

Албена — Tue, 13 Jan 2009 21:44:07 +0000

Това, което си написал е самата истина, почти няма фирми в България, които да са наясно с очакванията си за след 2-3 години, а пазарът на труда е супер свит в момента! Това, което лично мога да споделя е, че от 4 месеца активно изпращам документи, след което се провеждат интервюта по телефона. И всичко е супер до момента, в който стане ясно на интервюиращата страна, че имаш възможност да започнеш работа чак след двумесечен период, който е абсолютният минимум за срок на предизвестие в една нормална небалканска държава. И интересът спира до тук!!! Само че не знам кой очаква някой да си напусне работата и едва тогава да си търси такава у нас!Защото това граничи с лудост и чист наивитет. А наивитетът е „качество“, което отдавна се наказва…поне на родна територия;))

От: Здравко Стефанов - стар програмист

Здравко Стефанов - стар програмист — Wed, 07 Jan 2009 14:29:59 +0000

Когато бях млад програмист по времето на социализма (1983г), работех за заплата 180лв в един ичислителен център с голяма машина /mainframe/, работеща в пакетен режим. Единствения начин да се докопаш до машината on line беше през ноща след полунощ, но не всеки ден. Тогава решихме със старши научен сътрудник при Геологическия институт към БАН д-р Васил Въчев да адаптираме една голяма американска софтуерна система от Ханиуел 635 към българската машина ЕС1020. Системата целеше оптимизация на сондажите в геоложките проучвания по метода на клъстер анализ на професор Джон Дейвис плюс картиране. Тя имаше около 100 модула на фортран 4 и трийсетина на асемблер. Това не влизаше в пряките ми служебни задължения, въпреки, че такава система би била много полезна за организацията, в която работех. След около една година работа, предимно нощно време и в неделя, системата тръгна. Това по никакъв начин не се отрази на размера на заплатата ми. В. Въчев ми задели 70 лева от своя хонорар към БАН. Даже не ми минаваше през ум, че трябва да искам повишение – беше безпредметно. Защо работех? – ами беше ми интересно. Сега ми е интересно, дали някой съвременен млад програмист би работил хей така, без да пита за пари цяла година.