След четири дни е първи Март – Баба Марта. По традиция се носят и подаряват мартеници за здраве. Винаги улиците са пълни с продавачи на мартеници от всякакъв вид, размер и дори цвят. Има много красиви, но и някой неприятно кичозни. Подаряването на мартеници се е превърнало в поредното задължение на поредния празник. Нещо като Коледа.
Спомняте ли си как правехме мартеници в детската градина? Аз да. През последните три Баби Марти нещата се стекоха така, че нямах мартеници за раздаване. Затова започнах да си правя сам. За целта трябва прежда, която може да се намери на много места за по няколко лева/евро/долара. Следвайте къде отиват бабите да си купуват ръкоделия и вие след тях.
Рецептата е следната – две нишки с еднаква дължина се вързват в единият край. После всяка се усуква и като се пуснат, мартеницата е готова. Проблемът ми беше, че обикновено се навиват на ръка, а аз имам доста познати и ми трябваха промишлени количества. За целта използвах дрелка (бормашина). Закрепяте конеца и пускате машината. Може да използвате и миксер или пасатор – въобще всичко, което се върти. По-миналата година използвах една от онези електрически бъркалки за капучино. Така може да правите мартеници по два-три метра и после да ги нарязвате на малки части.
Важно е да се отбележи, че самите конци се състоят от две части, които са усукани. Затова трябва вие да ги усуквате в същата посока, за да не се разплетат. Освен това не е хубаво да ги изпускате след като ги усучете, за да не се получи плетеницата като с моя бял конец. След като и двете са усукани, трябва да ги пуснете заедно един до друг и да ги оставите да се развъртят. Те сами ще се оплетат. Дори и да стане мешаница – няма лошо – опънете единия край и пак го пуснете. В крайна сметка като всичко е готово и няма възли, вържете и свободния край.
Вече имате 2 метрова мартеница. За да получите малки за вързване на ръка, премерете 20 см. и направете възел. След още 3 сантиметра – нов възел и повторете докато свърши мартеницата. След това срежете между късите възли и ще получите между 6 и 10 мартеници. Като изпробвате веднъж, ще откриете колко е лесно и бързо. На мен ми отне точно 20 мин. да направя 30 мартеници. Това някак убива довода, че нямате време за такива глупости. На мен ми е много по приятно да подарявам нещо, което съм го направил с ръцете си, пък макар и по-семпло. От магазина може да купите много по-красиви, но няма да са толкова специални. Ако имате малки деца, мисля че това би била добра традиция в семейството.
По-сложни мартеници може да направите като увиете поне 30 ката конец около книга, вържете здраво единия край и отрежете и подравните другия. После може да добавите различни украси или да си направите Пижо и Пенда. Тези две мартеници ги направих снощи. Голямата е за пред вратата, а другата още не знам. Малко са рошави, но на мен ми харесват.
Впрочем, миналата година по това време дадох предложение на Skype да сложат лице за чат във формата на мартеница. Така може да си подаряваме когато сме далеч един от друг. Сега ми хрумна, че ако от българският офис на Google искат да компенсират за онази неразбория от последните дни, ще е добре да сложат мартеница на лого си в българската версия на сайта. Надали обаче.
Накрая искам да ви оставя с мисълта, че малките неща радват най-много. Дори и тези, на които подарявате, да не знаят, че вие сами се направили мартениците, за вас пак ще остане удоволствието, че сте свършили нещо с ръцете си. Все говорим как консуматорството убива празниците, а комуникациите – връзката между хората. Днес ви показах една малка стъпка в обратната посока.
@Богомил: За да не забравя, съм си сложила едно напомняне на джобния компютър за 3 седмици предварително, да приготвя материалите 😉
Преди 3 години си играх да правя сама – но беше доста уморително, а и имам много хора, на които да вързвам. За това се „поизхитрих“ и си купих за няколко лева усукана прежда червено и бяло – само режеш по мярка и вързваш възелчетата! Много лесно и бързо, и все пак има мое лично участие.
Тъкмо днес си купих и дървени мъниста – искам да вложа нещо разнообразно този път, но все пак да е един вид „традиционно“ – не шарена пластмаса като повечето мъниста.
Май много отдавна не съм правил, а и бях забравил, че е наближило …
Пробвай, лесно е. А и както казва Ники Горчилов – струва си.
Мънистата са добра идея. Тъй като съм извън България, няма от къде да купя усукана прежда. Затова измислих начина с дрелката.
Тъкмо го бях замислил аз да правя мартениците и се осакатих :S
Как бе!
аз нямам вашите проблеми … майка ми ако ходи до училището където преподава от време на време и подаряват купища мартеници и просто се срещаме преди аз да тръгна и ми дава 15-20 и нямам никакъв проблем 🙂
Май не схвана моментът с това, че е хубаво да ги направиш сам. То ако става дума може за няколко лева да си ги купиш от всяка лафка.
И аз съм изправена пред подобно предизвикателство, понеже със съпруга ми сме в Холандия, но за съжаление още не мога да си намеря подходящи конци:( Дала съм си краен срок утре, за да имам време да приготвя мартеничките. Голямо желание имам, дано успея и да го реализирам. Баба Марта без мартенички няма да е никаква баба Марта! А на теб, поздрави за ентусиазъма:)
Пожелавам ти успех. Сигурен съм, че има малки магазинчета за ръкоделия. Тук ги купих от един хипермаркет за домашни потреби. Ще се радвам ако ми изпратиш снимки на резултата.
Ура-ура-ура! Инатът ми днес проработи и успях да си намеря конци в едно сбутано магазинче! Дано сега успея и да реализирам успешно заданието:) Ако се получи приличен резултат, може да пратя някоя снимка;) Стискай палци!
Супер. Чакаме резултатите.
Впрочем на 29-ти в моя град ще правим купон по случай Баба Марта. Голямо вързване ще падне след 12 часа. Ако някой е в състояние де.
Миналата година не се бях нещо снабдил с мартеница от България, та се наложи да си купя две огромни кълба червена и бяла прежда и да си направя сам.
Сега имам матриал за близките 200 години тука.
Подобно нещо стана и при мен. Първата година купих две големи кълба. Следващата година не ги намерих и купих още две. Сега съм решил да довърша едната двойка. Ще има много висулки да правя.
Идеята с миксера е незаменима. Преди няколко години, докато бях още в гимназията практикувах осукване с бормашина редовно. Тук, обаче страдам от липса на точно този инструмент. Но пък имам миксер 🙂 Спести ми поне една безсънна нощ. Така ще имам време да направя „специалните“ мартеници – т.е. разни кръгли гривни или пюскюли.
Радвам се, че мога да помогна 🙂 Изглежда има доста българи в чужбина с моя проблем.
Изглежда от Google наистина са сложили мартеница в логото си. Само дето са го наименували на румънски, но както и да е. Традицията може и американска и шотландска да я пишат още – просто навсякъде има българи.
Само дето не мога да разбера кой идиот би си купил китайски мартеници.
Честита Баба Марта.
Loti ми прати днес снимка на нейните мартеници. Бяха много яки и мисля да пробвам да направя едната.
Снимките от тази статия ги има с по-добро качество на страницата ми във Flickr. Там се вижда и как закачих голямата мартеница на входната врата.
Благодаря за хубавите думи! Надявам се, не си се затруднил с направата на мартеницата, въпреки измислените ми инструкции и малко по-трудоемкия процес:)
Ами снощи пробвах на два пъти и нещо не правя като хората. Така или иначе нямам много време сега, защото уча за изпит в Сряда. Ще пробвам пак като се върна у нас. Май приятелката ми е правила такива и може да ми покаже. Яки стават наистина. Интересно ми е как ще изглеждат ако са примерно с 10 конци.
Не мисля, че има значение дали са български или румънски – все са си балкански обичай. И без това тук картата толкова пъти се е променяла, че съвременните граници изобщо не описват тези от времето на възникване на обичая.
За това – колкото повече хора се забавляват на този ден, толкова по-добре!
Аз също правих мартеници на 29.02.08 и ги закачих на най- близките си хора на 01.03.08. Всъщност за първа година правя откакто завърших училище. В училище сме правили и мисля, че е едно ценно занимание и лично наше българско. Сега румънците се опитват да си присвоят този наш национален обичай.
[Свежо] Много полезна статия-браво
[Свежо] Чудесно, Юруков, добро предложение. Ще взема да понаправя и по този начин. Че аз вече изпратих моите, но не стигат. Приятно е да прочета, че и мъжете се включват в направата на мартеници.
[Свежо] това се казва да мислиш креативно!
🙂
В събота това ще правим – и сигурно момчетата ще харесат повече твоя начин! :)))
[Свежо] Измислих го преди около 3 години и тогава използвах миксера за капучино на една позната. Утре ще направя мартениците си за тази година и ще пусна клипче заедно със снимките.
[Свежо] yurukov, ще го чакаме с нетърпение ;)))
Вчера купих нови две чилета с прежда и утре ще правя мартениците си за тази година. Всеки път ми остава прежда, но все я губя някъде. Този път ще се опитам да направя и видео как стават.
[Свежо] Нямах време да направя видео, но пуснах снимка на новите ми мартеници. На първи ще пусна и на голямата, която направих за входната врата:
Нямах време да направя видео, но сложих снимка на матерниците ми за 2009-та:
Мартениците ми тази година
Направих и група във Flickr за да съберем снимки на мартениците, които сме създали:
Мартеници | Martenici
Някой решил ли се е да си направи сам мартеници тази година?
Mдааа, както всяка година 🙂
Исках да ти кажа, че идеята с дрелката сме я уползотворили вече преди няколко години. Тогава в ДГ на щерката бяха решили да правят състезание за най- дълга мартеница между групите. Естествено искахме да занесем колкото се може по- дълга връвка(тогава още нямаше в града ни готова пресукана на гранче) и мъжо извади дрелкааатааа…
Това техническо чудо сме ползвали и за бъркане на лютеница, в случай че някой реши да си прави 😉
Поздрави!
И ЧБМ!
Не е далеч от ума и не се съмнявам, че и на други им е хрумвало. Аз от 3 години правя така. Това за лютеницата обаче е идея. Миксерите не стават в такива случаи.
Впрочем вижте следната добавка за Firefox, която направих за да ни се сменя логото на Google с такова с българско знаме:
http://yurukov.net/blog/2009/03/05/firefox-plugin-vinagi-bylgarsko-logo-za-google/
страшно ми помогнахте с идеите си за първи път Баба Марта ще ни свари в чужбина, далеко, далеко… и се чудех как да започна да правя мартеници, защото не съм правила от 3 клас… А трябва да понаправя доста! Малкият ми син иска да занесе за всяко дете от класа си, а те са 22 деца, от повече от 10 националности 🙂
@Darina – така стават много лесно и бързо. Тази година ги направих с миксера, защото батериата на дрелката ми се е скапала нещо. Номера е да се внимава двете нишки да са еднакво усукани и да се пуснат заедно да се усучат една около друга. Бързо се научава. Аз за половин час направих 40 онзи ден. Впрочем ще се радвам, ако изпратиш снимка на мартениците. Събирам ги в един албум във Flickr. В коя държава си?
Аз миналата година се пробвах с бормашина и имах успех! Получиха се доста добре и много.
Ако ви се правят мартенички и искате да се включите в благотворителна инициатива, можете да участвате.
Ето малко повече информация:
@Ива – това е хубава идея. Ще е интересно родителите да ходят с децата си.
Утре ще правя моите мартеници. И тази година тази статия получи страшно много внимание. Ако някой е направил мартеници с идеята ми горе, ще се радвам, ако споделите снимки тук или във фейса 🙂
Тази година нещо ме мързи и най-вероятно ще са само миксерни мартеници, но миналата година си дадох зор и прекарах няколко часа в плетене.
Мартеници 2011
Да си жив и здрав като орлите! Явно някой трябва да поддържа преждарските предприятия и затова губиш преждата.
Имаш впечатления по колко прежда най много може да ти отиде да си уважиш близките така че можеш занапред да станеш с някой ортак да ти плати оставащата прежда и тоий тя да си изплете.
А може и да забрявяш къде слагаш преждата, защото Господ съдбата ти готви сръчно/и дете/ца и докато станат 16 годишно/и или поне в прогимназията и ще му трябва тази прежда да те изненадва !