Блогът на Юруков

Снощи късно се върнах от Белгия. Бях каталясал. Пътя от централната гара на Брюксел с влак, самолет, пак влак и трамвай до апартамента ми почти не го помня. През това време обаче трескаво обмислях случилото се през последните два дни на срещата на блогърите от цяла Европа. Сега ми трудно да опиша всичко, което видях и научих. Може би трябва да минат няколко дни за да улегнат впечатленията. Няколко неща обаче ми се забиха в мислите като досадни трески.

Когато човек излезе от сферата си на удобството, той се сблъсква с нови концепции и идеи, които го карат да преосмисли възприятията си. Тази сфера за мен е кръгът приятели-учение-работа-БГ блогосфера и обратно. Това са нещата, с които се занимавам и от които черпя впечатления. В Брюксел се срещнах със стотина души като мен, които мислят подобно на мен и търсят същото като мен – контакт, информация, впечатления и знания. Да си призная всичко беше отчасти стресиращо.

Не мога да кажа какви бяха темите на разговор. Имаше няколко основни, но за тях ще пиша по-късно през седмицата. Основното, което получихме всички, беше усещане за Европейската общност, институции и общуването между тях. Бих казал, че като за основа темата е доста обширна. Научихме как работят институциите, какви проблеми имат, какво е участието на повечето страни и каква е ролята на блогърите в цялата картинка. Всички са толкова ентусиазирани от ефекта, който блогосферите на всички страни имат над политиката, че си направиха труда да ни съберат на едно място за да им помогнем с тяхната кауза, а именно – европейските избори. Говорителите на различните европейски партии на моменти буквално ни ухажваха, за да минем на тяхна страна. Имаше презентации и дискусии на всякакви теми, които бихте нормално срещнали по блогкампове, европейски форуми или журналистически конференции.

За всичко това си мислех в самолета. Чети нататък »

Благодаря на jjjohn за снимката

След няколко часа потеглям към Брюксел за блогърското състезание. Проверих всичко по пътя – влака от летището, маршрутите от спирката до хотела, кога е първото и последното метро и няколко телефона на таксита за всеки случай. Разпределени сме в четири хотела. Аз, Христо и Нели сме в хотел Opera, който е на няколко минути пеша от централната гара. После от там имам 5 мин. с метро до спирка Schuman и още 3-4 мин пеша до хотел Sofitel, където ще се проведат семинарите през първия ден. Всъщност този хотел е точно до парка, който се намира зад Европейския Парламент, което значи, че и предвижването ми през втория ден ще е лесно.

Днес по план трябва да излетя към 18:15. Ще гледам да съм на летището два часа по-рано въпреки, че няма нужда – Lufthansa имат check-in бюра из цялото летище и почти няма опашки. Плюс това имам намерение да пробвам електронния check-in – вписваш си данните да един терминал, избираш си място и той ти дава билет. Ако нямаш багаж за чекиране, въобще не трябва да се занимаваш с чиновнички и опашки. Полета е около час и се очаква да кацна към 19:10. Ако има забавяне, ще отида в хотела заедно с двама от румънците и един унгарец. Ако не – ще бързам, защото голяма част от блогърите ще ни чакат в един бар близо до Парламента.
Чети нататък »

Благодаря на stevecadman за снимката

Както писах в предишния си пост, в неделя отивам в Брюксел за блогърско състезание. Целта му е да създаде кръг от блогъри с цел популяризиране на европейските парламентарни избори. Частта със състезанието е просто за да стимулира блогърите да пишат повече и по-интересно. Моят личен интерес във всичко това е да науча повече за европейските институции. Аз, както и повечето българи, си нямам особена престава как работи европейския парламент и как решенията му влияят на нашия живот. Точно затова и не мога да взема решение кой да избера като мой представител.

Това ще е първото нещо, което ще получа на този двудневен семинар – основни знания за Европа и участието ни в нея. Следващата стъпка ще е да вникна в основните проблеми и какво се прави за решаването им. За да избера за кого да гласувам, ще трябва да науча какви са задължения им. Нашите евродепутати трябва не само да се сработят с колегите си от цяла Европа и имат достатъчно опит да взимат решения, но и да не губят връзка с желанията на избирателите си. През последните избори се е оказало, че евро-избраниците ни въобще не са запомнили обещанията си, пък какво остава да ги спазват.
Чети нататък »

В началото на Януари летях от София към Франкфурт и се зачетох в притурките на Дневник. Там забелязах една инициатива, която ме грабна – блогърско състезание на тема европейски парламентарни избори. Канят се по трима блогъри от всяка европейска страна на двудневна визита в Брюксел, през която ще има ралични семинари и дискусии. После в рамките на няколко месеца всички имат възможност да пишат за какъвто и да е аспект от изборите по какъвто и начин. Целта е да се дискутират проблемите на Европейския съюз, изборите и интересите на обществото. Накрая ще бъдат избирани победители в различни категории като „най-голям социален ефект“, „най-добра дискусия“ и „най-добре написана статия“. Ще има награди, грамоти и т.н.

Това видях в статията. Събитието е в Брюксел между 25-и и 27-ми Януари, а крайния срок за записване е 19-ти. Писах веднага на организаторите и се оказа, че са били претрупани със запитвания и вече са избрали участниците. Нямаше какво да правя и затова реших да споделя идеите си за статии и интервюта, за да могат поне други да направят нещо с тях. Изглежда обаче идеите ми са направили впечатление на организаторите от EJC – Европейския Журналистически Център, защото още на следващия ден получих официална покана за състезанието. Казаха ми, че някой от поканените се е отказал в последния момент и се е отворило място. Така станах четвъртия блогър от България. Първите трима са Нели Гочева, Христо Христов и Александър Кръстев.
Чети нататък »

Блогърите за добро или лошо не сме журналисти. Журналистите имат задължение да бъдат обективни, да не влагат лични чувства в статиите си и винаги да проверяват източниците си. Блогърите от своя страна идваме от най-различни среди и възрасти и пишем за разнообразни теми. Вярва, че ако се вземе достатъчно голям брой постове в българската Блогосфера, човек ще открие интересите и грижите на обществото ни.

Затова не трябва да е учудващо, че реших да участвам в новата блогърска инициатива „България е наша“. Може да видите бутон за нея в новата ми секция „Участвам в инициативи“. Много хора казват, че блогърите сме от по-активната част на обществото. Мисля, че с това ново обединение ще го покажем, като събираме мнения, анализи и интервюта на едно място, както и изказваме подкрепата си всички протестиращи групи и интернет общества в България. Откакто започнаха протестите на 14-ти, а и преди това, Блогоферата и форумите избухнаха със статии, коментари, снимки и клипове на темата. Събирайки една не малка част от тези постове на едно място може само да помогне на публиката ни да получи малко по-различен поглед над протичането, проблемите и целите на протеста.

Досега в обединението са се включили 22-ма блогъри, които може да видите на общия блог. Там ще откриете и всички бъдещи наши постове по въпроса. Казват, че свободното слово е триумфа на демокрацията. Ако това е вярно, то това обединение изпълва изцяло дефиницията.

Свърши зимата, свърши ваканцията и отново хиляди студенти и емигранти тръгнаха към западна Европа. Много от тях пътуват със самолет, а някои решиха да изберат родните авиолинии. Аз бях един от тях. Пътувах към и от България с BGAir. За пътя ми към България може да прочетете тук. Като цяло се отнесох положително към пътуването, въпреки закъснението. По пътя към Германия обаче, нещата не стояха така.

Пътувах на 10ти Януари от втори терминал на летище София. Полета трябваше да бъде в 15:55. Проверих рано през деня дали има отменени полети заради мъглата и видях, че сутрешните полети са закъснявали с около 30-40 минути. С тази информация бях подготвен психически, че ще се чака. Не е болка за умиране все пак – номера е да излети самолета, а не като миналия януари да пътувам с автобус. Отидох на летището, чекирах се, влязох в зоната и отидох на гейт В4. Чакахме известно време, стана 16:00 часа – ни крилце, ни самолет. Оказа се, че са преместили гейта на В2, но не го обявиха, а го разбрахме от закъснели пътници, на които им го пишеше на билета. Докато се окопитим какво става, питахме преминаващи служители, които не знаеха нищо. Изглежда обаче те са казали на операторките да обявят все пак нещо, защото след няколко минути ни казаха да отидем на B1. Отидохме и зачакахме.
Чети нататък »

Това са все кадри от компанията в Darmstadt, Германия, в която работя. Често в столовата има „седмица на нещо си“. По време на последното световно имаше ястия от всички държави финалисти. Сега в чест на встъпването на длъжност на Обама, има седмица на американската кухня. Интересно е, че май няма да има хамбургери и нъгети. Цялата столова беше ошарена с американски знаменца и плакати на Обама. Всички са полудели.

Чети нататък »

През последните 3 дни бяхме доста заети с организацията на сайта, а и вчера имах изпит. Затова и нямах възможност да отговарям на всички коментари и въпроси в последните ми две статии своевременно. За съжаление няма да мога да отговоря на всеки поотделно, но ще се опитам. Написах това като коментар, но като стана толкова дълго, реших да го сложа тук за по-добра четливост.

Първо отново ще уточня, че аз не съм направил сайта на виртуалния протест. Останалите организатори са Теодор Василев, Милена Ленева и Петър Атанасов. Има и не малко други доброволци, които помагат много. Аз направих частта с брояча и парламента, докато те направиха всичко останало и пълниха неуморно сайта с информация. На Анна (тук) ще отговоря, че наистина приходите от този сайт са мизерни. По принцип получавам по 20 стотинки на ден от реклами. За последните 3 дни съм получил около 5 лева. Други приходи по сайта няма. От друга страна се наложи да платя 150 лева само за да може сайта да издържи на натоварването тогава и за в бъдеще. Единствената полза в личен план от всичко това е, че хората ме опознават повече и виждат моя поглед върху света. Това е и целта на този блог. Чети нататък »

Видяхте какво се случи днес. Показаха се много снимки и клипове на журналисти и потърпевши. Чухме най-различни анализи и обяснения и от двете страни на полицейските палки. Изговори се много в мрежата и се чуха всякакви предложения и теории. Всички може да видите в Свежо – първите три страници днес бяха пълни с такива. Това обаче, което не се чу съвсем е защо въобще го правим. Имаше много различни мнения и ми се ще да обобщя.

В тази статия ще говоря (относително) накратко за няколко неща:

Този протест беше качествено различен от всичко, което сме виждали досега в България. Тук нямаме формални организатори, а всичко тръгна от мрежата. В интернет се насъбра недоволство и съвсем обяснимо то се изля на улицата. Затова нямаше хора, които да ораторстват на площада, нямаше партии, профсъюзи, политически искания и познати лица в медиите. Това обърка всички. Така не може да се сочи с пръст, да се обвиняват икономически кръгове, да се търси политическа окраска или което и да е от познатите ни неща от последните близо 20 години.

Какви бяха исканията на хората на площада? Не бяха един или два. Всеки от тези няколко хиляди имаше собствена болка в сърцето – от студента, които не е искал да му се налага да емигрира (и полицая пред него му е казал „ми бягай, кой те спира“), през майките, които искат бъдеще за децата си, та чак до пенсионерите, на които им е писнало да ги лъжат. Всички искат промяна – това е ясно. Тази промяна обаче не става чрез смяна на правителството с някакви други! Не, тя става с промяна в отношението на управляващите. Почти всеки политик може да управлява еднакво добре/зле. Вярна е приказката, че всички са едни и същи. Целта на този и всички протести от сега нататък ще е да ги научим, че има някой пред парламента – че не са сами в държавата. На всички тези отвън им е писнало и ги е грижа. Някои за децата, някои за природата, други за бизнеса, а трети за правата ни. Никой не иска смяна на този с онзи депутат, а обществен натиск върху който-и-да е-там дето гласува вместо нас. Чети нататък »

Вчера с мен се свърза Теодор Василев с идеята да се направи виртуален протест за тези, които не могат да участват в реалния пред парламента. Вечерта седнахме с него, Милена и Петър и резултатът беше следната страница. Там се отчита всеки потребител, посетил страницатa като човече пред парламента. Бройката може да се види в червено отгоре, а вдясно ще се виждат текущи новини от реалното събитие. Има и блог, в който има полезна информация около организацията. Там ще се води и основната дискусия, за тези, които искат да обсъдят положението и протеста. По-долу може да видите текущата картинка на online протеста.

Внимание: Призовавам всички, които имат възможност, да отидат на протеста. Виртуалният протест е само за тези, на които им е невъзможно поради работа, състояние или – както в моя случай – са друга държава.
За протеста елате тук.

Чети нататък »