„Маде ин Булгариа“ или защо все ми се ядосват в магазините
Публикувана е на вторник 6th януари 2009 01:19 в категориите: България, Събития
Днес ходих по магазините. Всъщност всеки ден от ваканцията ми в Пловдив съм по магазините. Гледам да си купувам колкото се може повече неща тук по три причини – стават ми и ми харесват повече. Първата е, защото в Германия дрехите се шият за високи хора, а аз съм кинт и 70, а втората е, защото в Германия дрехите се шият за немци. В третата и най-важна причина се корени философията ми, че ако харча повече пари в България, то аз помагам на българската икономика. Сещайте се за кампаниите „Избери българското“ и статистиката за донесените пари от емигранти.
Имайки всичко това в предвид, не е учудващо, че когато вляза в магазин търся български стоки. Какво се получава обаче – влизам, разглеждам няколко дрехи, харесвам нещо и преди да го пробвам, питам къде е произведено и дали е българско. На този етап има три варианта – България, Китай и Турция. Останалите са редки и ако ги срещнете, има вероятност да ви лъжат. В някои случаи се оказва, че стоката е българска, след което пробвам и евентуално купувам. В много чести случаи обаче се получава нещо съвсем различно – продавачката ми се сопва, че не е българско и добавя „какво от това“.
Ето малко от онова „какво от това“. Не знам какви мисли минават през главите на милите дами в този момент (да, предимно дами са), но мога да предположа. Според мен си мислят, че ги обвинявам, че продават некачествени стоки, само защото дрехата е от Турция или не дай се боже – Китай. Сигурно си мислят и че ги обвинявам, че не подкрепят българските производители, защото не продават тяхна стока. Не, аз за такива неща не се заяждам. Не съм маниак на тема българско, въпреки че някои мои приятели биха казали обратното за мен. Не може да изискваме от бизнеса да продава дадена стока, само защото е произведена у нас. Всичко зависи от свободния пазар – търсене и предлагане, а при него нещата клонят към по-евтини стоки като вносните. Аз обаче като потребител мога да повлияя дори и малко на търсенето и затова предпочитам български стоки. Не че ако си купя нещо друго няма да помогна поне на търговеца – все пак нали пак си оставям парите в България. Въпросът е, че просто се чувствам по-добре като купувам българско.
Затова мисля, че няма да се учудите, че когато някоя продавачка ми се сопне, за това как съм имал наглостта да питам за производителя, аз благодаря за вниманието и излизам. Това е нещо друго, което искам от търговеца – учтивост и уважение. Не е много и предостатъчно продавачи ми го дават – уважение към това, което търся. Негативното отношение не е добър подход за разбиване на лошия имидж на вносните стоки. Най-много да си помисля, че нещо китайско е пуснало токсин за да ги направи груби. Не е като да не се е случвало.
За да бъда честен трябва да кажа, че има и изключения. Днес примерно си купих портмоне, защото старото се разпадна. Не е от много пари и затова сигурно да е от много стотинки. Купих го от Гранда до центъра в Пловдив и беше турско производство от естествена кожа. Обиколих няколко магазина и нищо не ми пасна. Това конкретно много ми хареса, защото се разделя на две части и може да се носят само документите в задния джоб. В този случай язвителния глас на продавачката като каза „Турция!“ беше притъпен от факта, че наистина харесвам стоката и я взех. В много случаи обаче това не е така. Затова бих препоръчвал на всички търговци, които са изпадали в подобна ситуация – бъдете по-внимателни, защото клиентите може и да се обиждат от дреболии като тази и да седнат да пишат фермани като този по темата. Благодаря.
54 коментара за “„Маде ин Булгариа“ или защо все ми се ядосват в магазините”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
8 януари 2009 в 13:55:11
@in20…whatever. Прощавай, че не съм крупен капиталист, преплувал вече сивата икономика на България и озовал се 80 години напред в бъдещето. Ако всички бяхме такива, ти нямаше да си имаш абаносова кула, а керпичена. Няма достатъчно блага за всички на света, поздравления иначе, че си от тези, захапали голямо парче.
Надявах се да схванеш шегата… ама то е нужно да си 80-100 години назад, за да се шегуваш без да печелиш кинти от това.
8 януари 2009 в 14:30:08
Всички не може да имаме абаносови кули от идеи.
Не всички имаме капацитет за това. Затова не мога и да отговоря по горе на Боян какво да се прави с хората с – по твоему – кирпичени.
За всеки случай, нямаш нужното търпение за дискусия просто щото ти е кратък пътя. Което не винаги е лошо. остани си със здраве
Винаги и по всяко време някоя част от целия процес ще може да се аутсорсне. Важното е мисленето да остане в страната майка.
Economy of learning. Влез в Економист и прочети акква фирма иска да стане САП под новия си СЕО
8 януари 2009 в 21:00:16
Трябва да имаме предвид, че мисленето при нас – мисленето на национално ниво, изостава с, около 75-80 години от немското и е нормално тук нещата да не са, както са в Германия. Реално нещата, които са се случили на германците и са ги докарали до днешните им възприятия, у нас се случват в момента. Хиперинфлацията при нас мина 96-97 година, а в Германия е било преди няколко поколения, назима при нас едва сега набира скорост, а немците са го преживели доста отдавна. Има и друго – те са се научили да си взимат бележка не само от собствените грешки, а и от чуждите. Ние от своя страна сме на тяхното ниво по отношение на мисленето, но както е било през 1919-20 година.
Много леп и боп имаме да изедеме още, преди да се мерим с тях.
8 януари 2009 в 21:02:03
назима* – да се чете, като НАЦИЗМА
8 януари 2009 в 22:33:51
@БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – донякъде съм съгласен с мисленето, но не 80 години, а 30-40. Толкова сме загубили от комунизма. В това всъщност не виждам нищо нередно – 50 години сме градили един социален строй, който по редица вътрешни и външни причини се е сринал. Преди 20-тина години започнахме да градим нов строй, който немите и останалите около тях са имали 30-40 години в повече да изчистят.
Всъщност относно мисленето – немците да същите като българите. В същата степен гледат да прекарат някого, да минат тънко и да не се прекарат. Разликата е, че за това време са успели да се заключат в такива рамки и правила, че никой да не може да мръдне. Там никой няма да посмее да прегреши сериозно, но като дойдат тук се правят на каубои.
А с това с нацизма пък въобще не съм съгласен. Това, че са се вдигнали някакви клоуни и се правят на националисти, не означава, че имаме фашизма идва при нас. Повечето им „поддръжници“ са дали отрицателен вот срещу циганите, а не положителен, за глупостите, които ония говорят.
8 януари 2009 в 22:59:30
Предпочитам ти да излезеш прав, ще е по-добре за всички.
8 януари 2009 в 23:04:06
И аз така се надявам. Все още имам илюзии, че човек може сам да си изгради съдбата, така че ако достатъчно хора вярват, че може, нещата ще се променят към добро.
11 януари 2009 в 21:39:23
Аз пък гледам да не пазурувам много стоки произведни в България. Не за нещо, просто много често са некачествени, не са хубави платовете, лесно се късат и още някои причини. От Германия съм си пазарувал много дрехи, винаги съм си намирал точен размер, а не съм много висок. За продавачите имаш право. Много често се намират такива работници, а и не само в магазините за дрехи. Има ги и в ресторантите, барове и заведения. Блогът ти е много хубав и ти предлагам да разменим линкове, ако искаш ме сложи в твоя, аз ще те добавя при мен.
17 януари 2009 в 09:51:44
Аз също бях се вманиачила на тема ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ. До прди две-три години. Стоките, българско производство, бяха по-качествени от турските и китайските и на по-ниска цена от вносните европейски. Говоря за всички стоки – храни, текстил, обувки, мебели… Милите български производители бяха решили, че ще могат да се конкурират с китайските и турски боклуци. Уви! Как да се конкурираш в държава, която угодно си затваря очите пред нелегалния внос /основните постъпления в партийните каси са от митническата корупция/. Ако заложиш на качество, добро заплащане на труда и конкурентна цена, си обречен. Кои магазини в България са най-пълни? Т.н. Китайски-Всичко по един лев. Така е, защото средностатистическия българин гледа първо в портмонето си, а после се замисля за качество, за опасните и вредни стоки, за експлоатацията на детския труд, за авторските права,за екологията… Българинът не се замисля, че с купуването на китайска стока, пълни джоба на някой бизнесмен “ с бяла якичка“. Мотото на т.нар. български потребител е КУПУВАЙ ЕВТИНО. И как постъпва българския производител – изнася качествената продукция, произведена с качествени материали, а за българския пазар остава плявата – 3-то и 4-то качество. Съответно българинът си казва “ Аре бе, к’во ще им купувам боклуците!“ и се нарежда на опашката пред китайския магазин.
30 март 2010 в 11:40:50
@Боян Юруков – ami opitaI NIakoga ще имаш касмет вярвай ми