Всъщност относно мисленето – немците да същите като българите. В същата степен гледат да прекарат някого, да минат тънко и да не се прекарат. Разликата е, че за това време са успели да се заключат в такива рамки и правила, че никой да не може да мръдне. Там никой няма да посмее да прегреши сериозно, но като дойдат тук се правят на каубои.

А с това с нацизма пък въобще не съм съгласен. Това, че са се вдигнали някакви клоуни и се правят на националисти, не означава, че имаме фашизма идва при нас. Повечето им „поддръжници“ са дали отрицателен вот срещу циганите, а не положителен, за глупостите, които ония говорят.

За всеки случай, нямаш нужното търпение за дискусия просто щото ти е кратък пътя. Което не винаги е лошо. остани си със здраве

Винаги и по всяко време някоя част от целия процес ще може да се аутсорсне. Важното е мисленето да остане в страната майка.
Economy of learning. Влез в Економист и прочети акква фирма иска да стане САП под новия си СЕО

Образованието в бг излиза скъпо, щото се преподава материал от миналото, от възрастни и поизтощени специалисти с поостарял поглед, които не може директно да се ползва в бизнеса и не носи така нужното конкурентно предимство.

Затова немското образование излиза евтино на Германия, а българското – скъпо на България.

Скандинавската държава в която живея произвежда храната, която им трябва за прехранване и изнася всичко свръхпроизводството си. Имат най-ефективното земеделие в Европа, организирано по кооперативи където стопаните са собственици.
По-добра е само текстилната им промишленост, с дизайнерски марки из цял свят.
В страната се произвеждат изключително новите колекции, с тестови модели които не са тествани на пазара. Всичко дето може да се аутсорсне е изнесено, за да се намали себестойността му.

Както и при образованието, така и в индустрията, страната има абсолютна система проверена във времето. За пример, през август 2008, безработицата бе 47 000 души.
Това са хора с трайни увреждания или инвалиди, които не могат да поддържат нормално работно темпо.

Макар че е два пъти по-малка от републиката, има повече от 20 глобални фирми.
Знаеш за Лего, чувал си за Мерск, Карлсбърг и Вестас са още две имена, които населяват деня ти.

Монархията е един от най привлекателните пазари заради високата покупателна способност на населението си. И всичко почва в училищата.

Така и не разбрах, за коя държава говориш, но ако трябва да предположа, бих казал, че е някоя от скандинавските. Във всеки случай много бих с усъмнил, ако там има текстилни предприятия и солидно производство на храни. Също така мога да предположа, че голяма част от тях се внасят точно от страни като България. Не мога и не смея да критикувам икономическия и социалния им модел, защото не ги познавам. Съдейки обаче по аналогични връзки (твоята страна->Германия ; Германия->България), мога да кажа, че те разчитат изключително на внос за тези стоки, които изискват ниско квалифицирана работна ръка. Доколко могат без вноса – не знам. Съмнявам се обаче, че този модел (включващ вноса) се различава много от това, което описах във втория параграф преди малко.

Както разбираш добре, за да разбиеш омагьосания кръг трябва да инвестираш в стоки с добавена стойност, ерго познание.

Иначе пълниш директно джоба на някой трети или десети по веригата.

Темата е интересна за мен в икономически план. В персонален няма стойност, не се засягай. Колко пари имаш на месец за дрехи и къде ги инвестираш – няма псилютно никакво значение, замерено към изоставането на Германия спрямо страната в която аз живея (построила социализма през 60 на миналия век, с най-устойчивия икономически модел в Европа, където живеят най-щастливите хора и понастоящем модел на работен пазар, който Обама ще прави – всичко това се намира във вестниците)

Немските работници тук ми носят вестниците, карат бусове, работят в производството като технически специалисти, а за жените – обслужват възрастни и болни по домове. Причината е проста – заплащането е три пъти над немското. Макар че данъците са високи, тия хора имат препитание дето им гарантира жизнен стандарт над този в страната им. Затова са тук, както правят и българите, между впрочем, в Испания.

Технология е нещо развитите икономики вграждат в образованието от най-ранна възраст, за да могат да продължат устойчивия си икономически модел. Бизнесът инвестира в образованието, за да му подготви нужните кадри. Държавата, която държи пълен монопол върху образованието, създава рамката. Много се съмнявам че Германия и България инвестират еднакво в образование, оттам образованието в Германия е безплатно, но едва ли по същия начин по който е то в бг

В България образованието е също толкова безплатно, колкото в Германия.

На тези хора, на които си им плащал 14 ст. повече и да искаш, не можеш да им плащаш. Надеждата е, че с донесените вкъщи пари ще образоват децата си и те ще получат по-добра работа. Каквото и да си говорим обаче, винаги ще има едни 70-90% от населението, които ще работят нископлатената и неквалифицираната работа. Въпрос на дефиниция. Баба ми мина 80-те и представите и за високоплатена длъжност е чиновник, който списва документи. Добрата работа за нея е във фабриката при машините. Много се е променило от тогава и много има да се променя. Така вървят нещата – развива се индустрията и паралелно с нея заплатите и изискванията към работниците.

Проблемът е, че поколенията не могат да се образоват и организират със същите темпове, както технологиите и промишлеността. Въвеждат се машини, които да заместят ръчния труд и се отварят също толкова работни места, колкото са загубили работничките (поддръжка, части, маркетинг…). За тях обаче трябва поне колеж, а онези са завършили средно. Получава се инфлация на образованието и темповете се ускоряват. В крайна сметка стана ясно, че бурния растеж на икономиката е бил въздух под налягане. Не може едно производство, в най-общия смисъл на думата, да върви по-бързо от набавянето на ресурси. Хората с образование са ресурс. Ако не достигат, колкото и некачествен материал да използваш, в един момент системата се срутва. Затова си направих устата горе за социалния подход.

Нямам си идея как стигнахме до горните теми, но ми стана интересно. Още повече, че току-що ми влезе в употреба новата функция на блогът.

Текстилната индустрия я познавам от времето когато си бил в гимназия.
Качих се на един връх в Сатовча, дето двама братя имаха манифактура и създаваха препитание на мюсюлманки на три смени.
Шиеше се за гръцка фирма. Обърнах етикета – това бяха дрехите, които носех. Дизайнът, материалите, маркетинга и логистичната верига, всичко от което се печели, бе скандинавско. Жените вземаха по 14 ст за 50 операции, сравнително сложни.
Братята с манифактурата търсеха някои с познания по дизайн, маркетинг, продажби и цялата верига за доставки – щото ги нямаха.
Настрана от трите им работилници имаха и обувна фабрика.

Хората заети в производството бяха нискообразовани и получаваха заплащане отговарящо на нивото си. Децата им щяха да направят същото, защото са расли в такава среда, това познават и така се чувстват комфортно. Няма да повтарям отново резултатите на изследването, което цитирах пет пъти гори пак.

Единадесет години по-късно, тия хора пак са там и някак преживяват.
Гръцките фирми едва ли ще имат капацитета да поддържат нивото на заявките, за да има нормален приход. Европейският пазар се сви и с нея, поръчките от скандинавско.

Понеже в този период братята не направиха нищо за вдигане нивото на познание на хората – да ставаха по сръчни в 50 операции, но друго нищо не се промени – най вероятно фабриката ще се продаде, евентуално затвори.

поуката
чакай да чуем Петър аккво ще напише

Точката в която е Варна – от моята абаносова кула – е около 80 години назад от мястото където живея. Значи, аз ти говоря за бъдещето. Страшното, интересното…но трябва да си малко по-зряло човече, да си доставил поне първите си осем камиона с тестилни артикли до голяма европейска верига, както правех аз през личната си фирма 1998 и да си похарчил парите за нещо за себе си, както направих аз и си взех МВА.

Иначе
живея да разсмивам
Приятен ден

@voxy – Всъщност то вече се изнася, защото работната ръка е твърде скъпа. Това е защото работниците не стигат и излиза по-доходно да си продавачка или касиерка, отколкото шивачка, например. Текстилната индустрия не може да си позволи да привлече скъпите кадри и се изнася на изток. Това е естествен процес. В един момент сигурно и ние ще станем като немците почти да не можем да си купим немски дрехи. На този етап обаче можем и гледам да го правя.

извинявам се, ако се случи да повторя някого от предишните писали, но съм уморен и не ми се чете. сори

Навремето през комунизма са мислили точно като теб – хайде да не сме вече селяни да к’опаме – хайде да градим индустрия. И какво са направили – Кремиковци до София и металургични заводи в Добрич. Съсипали са земеделието, защото не било престижно в техните очи. Няма такава карта в тестето. Към този момент леката промишленост е още печеливша. Каква индустрия искаш да развиваме като нямаме кадри. То за сегашното ниво на производство едвам имаме. Инженерите, които са на 35+ години вече не си спомнят нищо, защото не са го работили 15+ години. Тези, които сега излизат от университета пък нямат грам опит. И това даже не е най-големия проблем.