Целта на днешния протест в моите очи
Публикувана е на четвъртък 15th януари 2009 01:54 в категориите: Blogroll, Аз и Боян, България, Идеи, Политика, СъбитияВидяхте какво се случи днес. Показаха се много снимки и клипове на журналисти и потърпевши. Чухме най-различни анализи и обяснения и от двете страни на полицейските палки. Изговори се много в мрежата и се чуха всякакви предложения и теории. Всички може да видите в Свежо – първите три страници днес бяха пълни с такива. Това обаче, което не се чу съвсем е защо въобще го правим. Имаше много различни мнения и ми се ще да обобщя.
В тази статия ще говоря (относително) накратко за няколко неща:
Какви са исканията на хората
Какво са очаквали политици и медии
Какво всъщност е граждански протест
Как помага виртуалния протест
Мои съвети за протеста утре
Този протест беше качествено различен от всичко, което сме виждали досега в България. Тук нямаме формални организатори, а всичко тръгна от мрежата. В интернет се насъбра недоволство и съвсем обяснимо то се изля на улицата. Затова нямаше хора, които да ораторстват на площада, нямаше партии, профсъюзи, политически искания и познати лица в медиите. Това обърка всички. Така не може да се сочи с пръст, да се обвиняват икономически кръгове, да се търси политическа окраска или което и да е от познатите ни неща от последните близо 20 години.
Какви бяха исканията на хората на площада? Не бяха един или два. Всеки от тези няколко хиляди имаше собствена болка в сърцето – от студента, които не е искал да му се налага да емигрира (и полицая пред него му е казал „ми бягай, кой те спира“), през майките, които искат бъдеще за децата си, та чак до пенсионерите, на които им е писнало да ги лъжат. Всички искат промяна – това е ясно. Тази промяна обаче не става чрез смяна на правителството с някакви други! Не, тя става с промяна в отношението на управляващите. Почти всеки политик може да управлява еднакво добре/зле. Вярна е приказката, че всички са едни и същи. Целта на този и всички протести от сега нататък ще е да ги научим, че има някой пред парламента – че не са сами в държавата. На всички тези отвън им е писнало и ги е грижа. Някои за децата, някои за природата, други за бизнеса, а трети за правата ни. Никой не иска смяна на този с онзи депутат, а обществен натиск върху който-и-да е-там дето гласува вместо нас.
Затова няма единни искания – защото медиите и управляващите искат нещо конкретно – „оставка“, „преговори“, „пари“ или „власт“. Това бяха исканията досега на протестите. Ние нямаме такива искания. Ние искаме някой да си върши работата (много) по-добре. Затова този протест днес е, а и следващите ще бъдат „граждански протести“ в най-пълния смисъл на думата – защото на площада нямаше тълпа от хора, а група граждани – всеки със своите искания (плюс някой и друг скинар).
„Граждански протест“. Днес се използва много този израз. Какво всъщност е това? В този блог съм се опитвал винаги да давам малко по-различен поглед над нещата – този на човек учещ в чужбина и полагащ огромни усилия да не се отчая от България. Много мразя израза „Как е в Европа“, но тук ще е полезен. Уча в Германия. Преди около 3 години имаше масови протести в Хесен относно студентските такси. Студентски организации се събраха (през интернет), започнаха масови митинги и се стигна до боеве с полицаите. Накрая дори блокираха всички тунели и цялата работа на огромната централна гара на Франкфурт и всички улици наоколо (гарата е колкото новия терминал в София). Това е граждански протест – група граждани упражняват обществен натиск върху самозабравило се правителство. Това видях днес в София и това ще видим утре.
Тук биха последвали въпросите, който видях многократно в коментарите днес - какво разбирам аз като съм на 2500 км. от България от исканията на хората? С какво помага въобще един виртуален протест? Бихте се учудили колко информация получавам в последните два дни и доколко съм наясно със събитията. Но не е в това въпросът. Въобще даже. Този протест е на индивидите. Няма водеща фигура, няма конкретни организатори – просто облак от хора, които ги е грижа, помагат с каквото могат и не се взимат много на сериозно. В предишната статия обясних как след подкрепата ми за протеста, помогнах със сайта за виртуалния протест. Интересът беше небивал. Стигна се до там, че днес прекарах няколко часа само в оправяне на сървъра. Това е моят принос – помогнах да стане и да не спре сайта плюс малко реклама. Вече кой какво намира там е друг въпрос. Някои се радват, че символично ги има като картинка пред парламента (всички 35000 от тях). Други дават мнението си в блога. Трети пък намират много полезна информация за организацията и протичането на протеста. Днес там ще намерите и указанията за протеста утре. Въобще тази идея прерасна в нещо повече от просто някакъв текст и едни картинки. Също както всичко друго в българската мрежа – от лаф в блогове и форуми, до бурни протести по улиците.
Точно защото не съм в София обаче, не мога да ви призова да отидете утре на протест. Нямам моралното право, защото подкрепям само морално протеста. Видях какво се случи днес. Може би ще се случи и утре. Все пак ако решите да отидете и да покажете, че днешните събития не са просто прищявка на група пияни студентчета, бих искал да добавя две-три неща към указанията на организаторите:
В крайна сметка от всичко най ми хареса колко нелепо звучаха всички изказвания на политици, полицаи и медии. Никой си няма бледа представа какво се случва! Всеки прави някакви обвинения, опити за манипулация и дезинформация на обществото. Проблемът е, че обществото беше на протеста или познава някой на протеста. Обществото си има вече и интернет, а в интернет се видя всичко – снимки, клипове, блог статии, побоища и разкървавени деца. На този етап гледаме телевизия само да проверим дали медиите са решили да премълчат фактите. Нищо повече.
Накрая искам да благодаря на Superhosting за подкрепата по сайта. Имаше голямо натоварване и много помогнаха. Утре ще е отново на линия и ще съдържа актуална информация от протеста. Дано да няма толкова проблеми на площада, колкото днес и да се чуе все пак гласът на гражданите вместо щитове и палки.
Допълнение 15.01 14:00
Ето и отвореното писмо на майките и бременните жени към парламента. Ще се опитам да го кача и на виртуалния протест. Дано да протеста да има ефект, за да не знаят децата им за какво толкова сме скачали пред парламента.
Допълнение 15.01 15:00
Утре протеста продължава в същия дух.
146 коментара за “Целта на днешния протест в моите очи”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
23 януари 2009 в 17:36:52
Както са тръгнали нещата, другата седмица това ще правим.
23 януари 2009 в 20:23:28
Тони, най-после някой забеляза, че тук нещата зациклиха. Преди време написах, че заприличва на „говорилня”, сега го определяш като „мъртвило”. Просто няма нови неща. Никой не коментира какво стана на 21.01 и след това.
. Аз съм изпълнител. Затова ще отивам всяка сряда на площада и ще пиша какво е направено.
Бях на площада след 16.30ч. Имаше хора, макар и не толкова, колкото ми се искаше. Имаше представители и на младежи от Пловдив. Имаше организация, изказваха се различни хора. Имаше скандирания „оставка” – както за Миков, така и за цялото правителство, „боклуци”, „НАС НЕ НИ Е СТРАХ, НЯМА ДА МЪЛЧИМ” – това трябва да бъде и мотото на нашия протест и още, и още и още… Имаше листовки: „ДОИП” , “Забрана или разпускане на ДПС”, както и „България е наша, а не ваша”. Имаше хубава музика, само една „чалга’, на която, за моя радост, групичката младежи до мен изкоментира „чалгаджийска държава”, по повод на заигралите до тях кючек. Имаше много настроение! Накрая изпяхме „Клетва”-та и играхме хоро, въпреки дъжда!
Върнах се, зарязах всичко и започнах да се ровя из Нета, защото тук нямаше нищо ново, освен рехавите коментарии по принцип и светкавичните отговори на Боян. Четох коментарите по другите места.
Може да ти изглежда, че нищо не се случва, но не е така. Още на 15.01 гласуваха, макар и орязано, исканията за горите, а снощи лично др. Сергей ни съобщи, че са взели решение за фонд „Ин витро”, като сумата е 20 млн. лв! И ще има контрол от страна на заинтересованите! Когато жените протестираха, сумата беше 10 млн.лв. ! Значи сме ги накарали да се раздвижат, независимо дали от площада или от виртуалния протест! Може би, най-после са се поуплашили! Малко е!Трябва да ги натиснем още и по-силно!
Да ги накараме да заработят! Да компенсират времето,губено в уреждане на лични и партийни интереси! Да поработят извънредно! Нали за това имат комисии! Да влязат в пленарната зала, а не тя да пустее и да служи за отмора след приказките в кулоарите!
Не писах тук досега, защото само написаното от теб ме провокира. Има неща, които не ми дават да заспя. Четох мненията по другите места и имам въпроси към организаторите. Докато не ми се избистрят в главата доколко са правно издържани, няма да пиша. Ето един пример: Има коментар-забележка към исканията на протеста на 21.01 веднага след публикуването им в Нета. Човекът /жалко, че не и е написал името / посочва шест неща, които са му направили впечатление На нито едно не е обърнато внимание. Беше прочетено така, както са го публикували. Смятам, че забележките са основателни. Друго: През цялото време повтарям, че искам мажоритарни избори. Не знам доколко е вярно всичко написано от коментиращия, но според написаното, явно на мен не ми е ясно какво точно значи това. Предлага смесената избирателна система, като по-добра за нас в момента. Имам и други въпроси. Затова чета колкото мога и не пиша тук. С радост ще отговарям на всяки нов коментар като съобщение или предложение. Тук единствено получавам отговор на неясните за мен неща от Боян, докато на другите места просто чета.
Искам на първо време:
- оставка на Миков и да понесе последствията за действията си от 14.01 до сега.
- промяна на избирателната система – да знам към кого да се обърна, когато нещо не върви, а не към „виртуалното пространство” на следващите управници.
- да се степенуват нещата и да се следи за изпълнението им.
Искам, много искам! Мога да дам много. Не ставам за организатор. Има хора, родени за това. Но без хора като мен, няма кого да организират, нали
Ще се радвам да има коментар на седмицата . Тук!
27 януари 2009 в 05:30:13
Понеже тук си е затишие…:), искам да споделя с вас какво четох на http://www.sarakt.org/ и съм ПОТРЕСЕНА от нещата които са ставали, стават и предстоят да стават…
А във връзка с нещата СЕГА, много се кефя на идеята при изписване на думата „провал“ в гугъла да излиза на челно място сайтът на Българското правителство. Първо ми се стори доста инфантилно, но като се замислих май не е лошо да сме по-изобретателни в опитите си да си отстояваме правата и исканията.
Браво!
27 януари 2009 в 05:36:39
А, и ми хрумна една идея! Ако успеем да изкараме БСМ(социалистическата младеж) пред парламента, пък нали и те са млади хора не вярвам да желаят зло на България…да подкрепят протестите ще се получи интересно.
Май много се размечтах..:)
27 януари 2009 в 15:08:06
Предлагам да съдим правителството за корупция в Страсбург. Всеки министър поотделно и накрая станишев като министър председател. За всеки има много какво да се каже. Днес върви подписка за убития младеж във Франция от тези двамата варненци. Та съдим министара на правосъдието че не си е мръднал пръста за това и още други дела. Съдим министара на транспорта за трагедията с изгорелия влак. Той сам каза, че били продадени новите вагони на вместо старите. Във влака не е имало нито пожароизвестителна нито пожарогасителна инсталация. Нямало връзка между машинист и кондуктор в днешно време, за камери да не говорим. Хората след трагедията вървели пеш 16 километра без да има кой да им окаже помощ. Съдим Министъра на външните работи, затова, че покри явно коромпирания кмет от Несебър и го направи посланик в Украйна. Хе хе ще ми е много интересно как ще обесни качествата му. Съдим министара на здравеопазването за състоянието в което се намира то и неговото безхаберие. Съдим министара на околната среда за нанесените безброй щети на морския бряг, Рила, Пирин и къде ли не. Няма да ги изброявам всички вие ги знаете. Накрая министър председателя за лишаване на държавата от евро фондовете за корупция. По този начин са нанесли вреди на всеки от нас и трябва да отговарят. И ако ги осъдят а то няма как да не стане, да обявим всенародни празници.
27 януари 2009 в 16:04:35
@Тони, май само двете ще си пишем тук, освен ако Боян, след връщането си от Брюксел, не поднови дискусиите. Ново може да се случи от сряда на сряда.
. А са излязли, ще ги „освободят“ и ще им изстине надеждата за нещо повече във властта.То другите студенти не се организираха, дето само те да излязат, ще се напълни площада!
Предлагам на организаторите, освен много необходимите новини в стр. на виртуалния протест да публикуват периодично и актуализирано исканията на протестиращите. Иначе официалните медии ги канят и излиза, че освен пчеларите, никой друг не можa да се обоснове категорично. М.Цветков като не можа да извлече от момичето – представител на студентите нещо ясно, сам й изреди факти, за които трябва да се иска оставката и да се търси отговорност от Миков. Единствено младежът, с когото разговаря Цв. Ризова беше на ниво. Много хубава рубрика има в RE:TV. Който не може да я види в момента, има видио на записите в блоговете.
От толкова много информация по различните сайтове, постове, блогове… не излиза нищо конкретно за протеста и специално за утре – 28.02., освен да си носим РС – атрибути, да покажем, че не искаме на ни подслушват.
Относно идеята ти за БСМ остава само да продължаваш да си мечтаеш. Как ги виждаш да се присъединят?! Предполагам, че и за тях важи партийната дисциплина
П.П. Не съм пуснала коментара и е писал и Джако – станахме трима
@Джако – Не знам как се съди правителство. Добре изреждаш отделни неща. За това и за много още заслужават да ги съдим. НО…! Преди да съдим някого в Стрстбург, трябва да се мине през всички инстанции в България. Така че пак остава да си свършим първо работата тук. С това, което си написал, можеш да „подгрееш“ атмосферата на площада утре и толкова. Аз поне не знам как може да се осъществи на практика. Иначе тези факти е добре да правят всичко до тук в Нета, могат да ги обобщят и да предложат практическо решение. Много се пише за железни срокове и „юзди“ за следващите политици. Бих събрала тия факти и те да послужат за основата на претенциите ни, към бъдещите избранници.