Блогът на Юруков

В края на Януари започна блогърската инициатива „Th!nk about it“ организирана от Европейския журналистически център (EJC). Тя ще се проведе в рамите на 4 месеца и ще завърши след европейските избори през Юни тази година. Целта и е да стимулира блогъри от цяла Европа да пишат за ЕС, проблемите и предимства му, както и да споделят местен опит и поглед над глобалната картинка.

Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.

Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски. Чети нататък »

Всъщност това не е съвсем интервю, защото сам се записах как отговарям. Миналата седмица Милена Лилова от БТВ се свърза с мен за интервю на тема европейските избори и участието на блогърите в кампаниите. Тъй като по очевидни причини не можеше да стана на живо, тя ми прати въпросите и аз отговорих пред камера. Ето въпросите:

1. Защо се интересувате от изборите за ЕП?
2. Какво Ви накара да се включите в проекта на EJC?
3. Според Вас Интернет ще бъде ли използвана сцена за предизборна кампания от евродепутатите?
4. Имате ли наблюдения за блоговете и интернет страниците на българските евродепутати и какво е мнението Ви за тях?

Репортажа беше излъчен в късната емисия в Петък и за жалост моите отговори не бяха включени. Реших, че е заради ниското качество, лошата светлина, заспалата ми физиономия, факта, че е 4 мин. монолог или това, че репортажа е трябвало да бъде само няколко минути и е нямало време. В Събота Милена ми писа, че е имало проблем с конвертирането на записа. Затова реших да го пусна тук за да види свят все пак. Не успях да намеря запис на репортажа от новините, затова мога само да се надявам да сте го гледали. Чети нататък »

Знам, че обещах в Свежо да снимам на видео как ги правя, за да допълня указанията ми от миналата година, но вчера просто нямах време. За сметка на това направих над 30 мартеници плюс една голяма за входната врата. Нея ще я покажа когато я сложа. Впрочем направих и няколко по-дебели мартеници. Стават по същия начин като обикновените, но първо усуквате три конеца от един цвят и после от другия. След това усуквате двата дебели конеца по същия начин и получавате три пъти по-дебела мартеница.

Вчера отново се включих по телефона в „Булевард България“ по Re:TV. Този път темата беше „електронно гласуване“, а гости в студиото бяха проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов. Тъй като мнението учуди тях, както и някои от зрителите (поне съдейки по писмата, които получих след предаването), мисля, че ще е коректно да доразвия позицията си по въпроса.

За мен електронното гласуване има три аспекта, като всеки от тях е еднакво важен: технологиите, прилагането им и доверието на народа.

Технологиите в електронното гласуване

Да, наистина има голяма сигурност в подобни мрежи и се използват протоколи и криптиране по-добри дори от това на банките. Дори сега в България резултатите от месните секции се предават в София електронно и въпреки не малкото атаки, всичко работи без проблем. Често се дава доводът, че много хора разчитат за ежедневните си плащания през мрежата, че е вече естествено за тях и че е същото като гласуването.

И аз плащам предимно електронно, но виждам една основна разлика с гласуването – надеждността и проверката за грешки. В електронната банкова система стават прекалено много чисто технически грешки. За да се осигури надеждност е изработена сложна схема за поправянето им, която включва автоматични проверки през определен период и понякога участие на оператори. Това е нормално, защото няма перфектна система, както казаха и специалистите в студиото. При електронния вот обаче, хората гласуват веднъж и всичко трябва да сработи от първия път без грешки и поправки. При това една такава система трябва да е напълно анонимна, да разчита на един единствен начин да идентификация и в същото време да предотвратява повторни гласувания. Всичко това още повече усложнява нещата.

Да, каналът за предаване на информация е сигурен, но и от двата му края могат да се случат доста проблеми – и от тази на гласоподавателя, и там където се обработва информацията. Чети нататък »

Снощи ми пратиха два записа от пресконференцията на фондация „Медийна демокрация„, която се проведе вчера. Много ми харесаха анализите им върху отчасти неадекватното поведение на повечето медии и примерите им в цифри относно колко и какви статии и репортажи е имало в последните два месеца. Не липсват и критика за отношението на родните ни журналисти към политическата ни класа, прекалено удобната медийна среда, която се създава, крайно недостатъчните журналистически разследвания и анализи и не на последно място – обърканата представа на не малко журналисти за това какво всъщност трябва да правят. В първия запис, Мила Минева изтъква и ролята на блоговете за информиране на гражданите и как тази форма на изразяване се е оказала по-адекватна и бърза в даден момент. Препоръчвам ви да ги чуете. Чети нататък »

Ян Виерсма

Само ден след като тръгна скандала с речта от Чикаго по медиите, вице-президента на Европейските социалисти (ПЕС) – Ян Виерсма излезе със становище осъждащо определенията на Борисов за „лошия човешки материал“. Точните му думи може да прочетете в Притурка 1. Като цяло изказва сериозно възмущение от думите на формалния лидер на ГЕРБ и призовава ЕНП-ЕД, европейската партия, в която ГЕРБ членува, да се разграничи от българската партия и изказванията.

По думите и определенията, които г-н Виерсма дава за Борисов, си направих извода, че въобще не е чел превода на речта. За да съм сигурен, още същия ден реших да му пиша, като добавих в получателите Тони Робинсън (отговорника на ПЕС за медиите) и Дейвид Пойсер (отговорника за интернет). Писмото може да видите в Притурка 2. Срещнах г-н Робинсън за кратко в Брюксел преди две седмици и той изрази пълната си подкрепа и отвореност към блогърите. Затова реших да изпитам този негов ентусиазъм към Блогосферата и когато г-н Виерсма не ми отговори в рамките на пет дни, писах второ писмо, като този път отправих въпросите към прес-секретариата с искане за официално становище (Притурка 3). Чети нататък »

Благодаря за снимката на Skender

Представете си, че искате да оберете банка. Естествено знаете, че ще има аларми, камери и много мнителна охрана. Сега си представете, че тази банка е не другаде, а в Европейския Парламент. Самият той е строго охраняван и може да се влезе единствено със специална карта. Вътре има камери и охрана навсякъде, а размерите и местоположението на комплекса прави бягството почти невъзможно. Нещо като сейф във сейф.

Та как се обира такава банка? Много биха казали, че не може, но вчера (12. Феб.) един човек е успял. Извадил е оръжие и е обрал клонът на ING, който обслужва евродепутатите. После е успял да избяга незабелязано, въпреки, че на 20 метра е била охраната. И това всичко в труднодостъпна европейска институция. Всички са шашнати и никой не знае какво се случва.

Искате ли да знаете какво е станало? Аз ще ви кажа. Проблемът е двоен – липса плюс илюзия за сигурност. Чети нататък »

И в Германия има улични дупки и лоши пътища. Колкото и качествено да се строи всичко се износва и в един момент трябва да се закърпи. По принцип общината тук е доста богата и има въможност да ремонтира бързо и качествено, защото по-голямата част от данъците остават в нея. Преди половин час обаче забелязах нещо, което не съм виждал досега. На една улица имаше отсечка с многобройни плитки дупки. За да не ремонтират целия път, един камион с работници минаваше и посипваше катран и асфалт върху дупките.

Странното в случая е, че нямаше валяк – просто един работник потупваше с лопата горещия асфалт и това е. Може би се надяват, че многото минаващи коли ще набият кръпките. Все пак ми се стори много небрежна и некачествена работа. Хубавото обаче е, че се опитват да се погрижат и за най-малките дупки, защото при тези високи скорости и те имат голямо значение.

Чети нататък »

„В блогомрежите има много сериозен
потенциал и позитивни социални енергии”.
Боян Юруков

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи. Чети нататък »

Преди дни в TED 2009 Елизабет Гилбърт е дала лекция, която ми направи голямо впечатление. Тя говори за натоварването и личната отговорност обвързани с креативния процес и как очакванията на другите и психологическата тежест на успеха съкрушава творците през последните 500 години. Много умело сравнява хората на изкуството от времето на гърците и ранното средновековие с тези от наши дни. Мисля си обаче, че креативността днес не се отнася само до писателите, поетите и музикантите, за които предимно говори тя. Възможността да измисляш нови неща и да ги представяш по функционален и красив начин е изискване на почти всички професии като се започне от дизайнерите и архитектите и се стигне до мениджърите и инженерите.

Лекцията на Елизабет Гилбърт е наистина много вдъхновяваща и провокираща. Мен лично ме накара да се замисля относно това как възприемаме трудът, успехите и провалите си и дали няма алтернатива, която да ни помага чисто психически да се справяме с тях. Може да я видите тук на английски език.
Чети нататък »