Баджа ми за блогърското състезание в Брюксел и журналистическата ми карта за Европейския парламент.
Като всяко пробуждащо се същество, и блогосферата започва да се пита „Кои сме ние и какво правим тук?“. Наричам я „същество“, защото всички тези блогове, канали, форуми и инициативи вече не са отделни единици, а общество със свой характер, предимства и проблеми. Индивидът има склонност да се самоопределя чрез другите – чрез това какво работи, с кой дружи и какъв отпечатък остава у околните. Мисля си, че същото важи за блогърите. Ние се самоопределяме чрез аудиторията си, другите блогъри, традиционните медии и управляващите. Можем лесно да открием следи за това в всички статии в блогосферата. Тези отношения са сложни и бидейки млади и незрели – непредвидими.
Точно това е основното предимството и недостатък на блогърите – непредвидимостта. Модата съществува от доста години в други държави, но едва сега влиза в някакви рамки. Политиците и хората в бизнеса не обичат непревидимото, не харесват да нямат контрол. Затова и предпочитат традиционните медии – отношенията им са се развивали в течение на десетки и стотици години и се познават добре. Почти като стария опитен полицай и спокойния мафиотски бос от филмите. Знаят се и не си пречат. В един момент обаче се появява едно младо весникарче и обърква сметките на всички. Във филмите вестникарчето изчезва безследно. Имаше опити това да стане и с блогърите. Ефекта обаче бе обратен – много шум и PR ад. Какво става и как се стигна до тук?
На 25-ти Януари отидох в Брюксел. Европейския Журналистически Център беше организирал състезание за блогъри (тук, тук, тук и тук). Целта е да пишем за европейските избори, след което ефективността и качеството на статиите да бъде оценено и наградено. Събитието продължи два дни. Първия ден имахме презентации на тема блогове и европейски теми. Втория ден опитахме от „европейския политически въздух“ в сградата на Парламента. Информацията беше много. Линковете и данните за европейската политика бяха умопомрачаващи. Най-голямо впечатление ми направиха презентациите на Юлиян Попов и Clo Willaerts. Юлиян говори за това как може да се блогва креативно за политика, а Clo говори за това как да изпъкнем в Блогосферата. Някъде другата седмица ще излязат записите и ще се опитам да ги пусна. Презентацията на Clo съдържаше всеобщо известни съвети, но начина по който бяха поднесени ми направи голямо впечатление. Това, което Юлиян каза, пък възбуди доста дискусии относно проблемите с обективността, изказването на лично мнение и писането от първо лице в политическите блогове.
Като цяло обаче основната тема на спор между блогърите, половината от които всъщност бяха млади завършващи журналисти, беше каква е разликата между блогърите и журналистите. Тук пак идва въпросът за идентичността. Някои от презентиращите на семинара казаха, че няма разлика. Според мен въпросът е погрешно зададен – блогърите сме това, което хората очакват от нас. От читателите зависи сцената, ролята и до не малка степен – поведението ни. Аз съм лично на мнение, че блоговете не са коректив на медиите, а тяхно естествено продължение. Публиката в България обаче ни възприема по друг начин – мнозинството от младите търсят информация и анализи в мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и за да се посмеем как са изкривили нещата.
Очакванията към блоговете са такива, защото се смята, че сме независими и неконтролируеми. Тези характеристики се възприемат често за еквивалентни на обективността. Разбира се това не е вярно – колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят. Аргументите на други са, че всеки идиот може да стане известен с глупостите си и да всява страх и раздор в обществото. Като се замислим същото го има и в медиите – 90% от вестниците и телевизиите са абсолютна глупост. Свикнали сме обаче да не им обръщаме внимание. Четем с едно на ум и филтрираме политическите манипулации. При блогосферата е същото, но хората извън мрежата не го осъзнават. Ако СКАТ призове за избиване на всички цигани, ще припишете ли изказването на „телевизиите в България“? Защо тогава това се прави с блоговете и интернет обществото?
Моето обяснение е, че всичко трябва да бъде категоризирано и при нужда – демонизирано. Четирите власти в държавата имат нужда да сложат този феномен в някаква кутийка, за да могат да си мислят, че поне им е под око. Същото правят с престъпността и корупцията. Разликата е, че не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса. Някакви деца правят нещо с интернета и после отиват да скачат пред парламента. Повечето политици са над 50 години, което в почти винаги означава, че си нямат бледа представа от електронното общество. За тях интернет и блоговете е поредната неприятна мода сред младите, която скоро ще отмине. Точно като онези мазни топчета, които лепяхме по тавана като малки.
Дискусията между блогъри и евро депутати в Европейския Парламент. Виждате ли разстоянието?
Политиците се разкъсват между желанието да регулират и да участват. Единия подход виждаме в България – идеи за подслушване и следене, привикване в полицията, полузаконни разпити и зле прикрита агресия. Политиците, с които говорих в Европейския Парламент бяха поели по другия път – този на съдействието. Поели не означава обаче изминали! Те виждат нов начин за привличане на гласоподаватели и се опитват да яхнат вълната след интернет звездата Обама. Повечето не разбират за какво става дума, но виждат ресурс и се опитват да го използват. Надяват се, че с умело лобиране и пробутване на привилегии ще успеят да контролират тази нова „медия“. Аз лично усетих точно това в Парламента през втория ден – опит за категоризиране и спечелване на блогърите със същия арсенал, който използват при медиите. Като не им се получи много, получихме следното определение от неназован депутат: „Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Точно това, което един блогът трябва да бъде“. Мисля, че тези техни думи обобщават добре моите изводи.
За журналистите пък ние сме нещо като по-малкия, луд, необразован и нескопосан брат, който изведнъж всички харесват. Според тях не правим нещата като хората, не пишем правилно, не спазваме правилата, но всички ни симпатизират. В същото време сочат тях с пръст, обиждат трудът им като нечестен и поръчков и ги питат, защо не може да са като малкото им братче. Журналистите ги карат шефовете да пишат блогове. Те не крият това, както и не крият, че не им е приятно. Блоговете са форма на изразяване на личността. Там се пиша за аз-ът, за това което той е преживял и видял. Журналистите не могат да пишат за всичко, което виждат. Случвало ли ви се е да срещнете журналист, когото го е яд, че не може да разкаже нещо? На мен да. За тях това е работа – с нея си изхранват семейството, с нея влагат смисъл в ежедневието си. Как може тогава един журналист да опише в блог истинските си мисли и чувства и на следващия ден пак да отиде на работа. Ако не е направен правилно обаче, блогът е просто събрани на едно място статии от вестник с коментари отдолу. Затова си мисля, че ни завиждат – за свободата ни на изразяване. Някои журналисти дори споделиха в Брюксел, че не се чувстват удобно да пишат в първо лице. Така са шлифовани, това е тяхното образованието и то е част от това как се определят те.
А какви сме ние блогърите? Образът на блогъра е този на млад човек, който стои често пред компютъра, „чати“ много, пише глупости и не се среща с хора наживо. Това не може да е по-далеч от истината. По-голямата част от популярните блогъри са над 35. Това е почти изискване, защото за да пишеш авторитетно се иска опит. Също така като правило те не стоят вкъщи – има сума ти и срещи, консултации и конференции, на които се ходи. Писането в блог може да се прави отвсякъде. Докато бях в Брюксел обновявах редовно блогът си със sms-и. Когато бяхме в Европейския Парламент първия ни въпрос беше къде е WiFi мрежата. (Нямаше такава впрочем.) Блогърът е извънредно общително същество. Донякъде дори плашещо такова. Ние постоянно намираме нови начини да се изразяваме и да привличаме внимание. Затова блоговете не са един жанр, както го учат журналистите – това е „люпилня“ за идеи, в която важат с пълна сила законите на Дарвин – най-добрите оцеляват.
Тук е и разликата между традиционните медии и блогосферата – естествения подбор. При медиите този процес вече е затлачен от политически и икономически интереси. В блогосферата това липсва – общественото внимание е цар и господар. Ако не харесвате Канал 1, БТВ или Нова Телевизия по някоя причина, трудно може да им направите бойкот. Ако достатъчно хора имат същото отношение към един блог – след седмица вече никой няма да ходи там. Динамиката на мрежата го гарантира. Затова и политиците не могат да ни вкарат в своите определения и да започнат опити за контрол.
Наричам политиците старци, не заради възрастта, а заради начина им на мислене. Говори се много за сблъсъка на поколенията. В случая обаче имаме хора от всякакви възрасти и от двата лагера. В същността си това е сблъсък на възприятия за света. Ние сме децата с идеалистична престава за обществото и желание са промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта. Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях. Историята учи – ние само ви я четем.
Всички снимки в тази статия може да видите и във Flickr.
страховито хубава статия с много интересни изводи.
сила!
Изводите ги имаме всички в главите си. Номера е отговорните лица да ги схванат докато не се е стигнало пак до бой и барикади. Неизбежно се стига до промяна. Не говоря за едно или друго правителство и политика, а за еволюция в начина на мислене. Ние сме просто проводник на тази промяна – не я инициираме или определяме. Пречейки ни би било същото, както да патиш танк срещу тълпата – временен успех последван от десет пъти по-силна съпротива. Принципа е стар колкото света – само средствата са нови.
Много хубава статия, браво!! 🙂
Единствена забележка –
– тук не съм много съгласен. Блогърите не сме това, което се очаква от нас. С това именно сме по-своему силни!
Ако аз искам да пиша за нещо, аз пиша за него. Ако нещо ме вълнува, аз пиша за него. Това е свободата ни! И силата ни;-)
Може би читателите в един момент да очакват от мен да пиша за „зелени крокодили“, но ако аз в това време се вълнувам от „сини маймуни“, няма никаква причина да не пиша за маймуните:)
Някои автори се съобразяват повече с аудиторията си, но според мен, един свободно пишещ в блогър в един момент просто изгражда „правилната“ (за него) аудитория. А не обратното. Тоест, хората, на които им е интересно да те четат, те посещават по-често, а останалите, попаднали случайно на блога ти (но не им е интересно), малко по малко, се „отсяват“, и отиват да четат другаде.
Така именно се образуват мини-общества и кръгове от интереси.
Още веднъж, поздравления за статията! 🙂
хм, нещо пак ми е задържан коментарът… 🙂 (предишният…)
Радвам се, че е харесала статията на толкова хора. Писаха ми сега няколко по мейла. Стоеше в Чернови от няколко дни и премина през бая ревизии.
Съгласен съм с мнението ти – по дефиниция блогърите пишем предимно за каквото ни интересува нас лично, не търсим сензации и не сме популисти. Това е дефиницията. В не малко случаи не е така. Не казвам, че пишем според това, което публиката иска. Аз си признавам, че ми влияе – не на изказа, а на темите. Когато статията ми за наргилетата заинтересува доста хора, написах още няколко. Когато видях, че липсва разбиране по проблемите и целите на протестите от 14ти – писах и за това.
Тезата ми е, че малко или много се идентифицираме чрез публиката си. Най-вероятно не съм се изказал добре горе. Дори и да не ни четат, ние пак ще си пишем, но започнат ли неизменно ни влияе. Вече въпросът е на кой колко и как. Ако някой се самозабрави или не се развива, бива бързо забравен. Това му е красивото на мрежата – динамична е и няма вечна слава и внимание. Добре де – мога да изброя няколко примери, но са на едната ръка. Това е и свободата и мерилото ни.
В най-чистата си форма блоговете не се интересуват дали и колко ги четат – просто слагат нещо на обществено достояние и ако има интерес – има, ако не – излял си е душата. Не може да кажеш обаче, че това се случва на 100% при всички. За щастие се наблюдава достатъчно често и това генерира доверие в блоговете.
Много хубава публикация!И много точна.Не съм блогър ,но от моите набючдения ,освен че добрите блогърите пишат за своите интереси ,те се стремят и да отговорят на очакванията на аудиторията в добрия смисъл на думата,като се стараят да отговорят на нейните въпроси и да задоволят неините изисквания.Защото все пак говорим не за монолог,а за диалог между блогира и аудиторията.Именно това е хубавото и вълнуващото в блогове.И по това се отличават от пресата и телевизията.Само не съм възхитена,че смятате 50 годишните за старчоци не помирисвали компютър и абсолютно безхаберни по отношение на интернет?
Поздрави!
Въобще не смятам, че „50 годишните за старчоци не помирисвали компютър и абсолютно безхаберни по отношение на интернет“! Родителите ми са около тази възраст и въобще не мога да кажа това за тях. Преди 2 седмици ми писа едно 65 жена, която чела редовно блогът ми. Затова казах и че има хора от всички възрасти и в двата лагера. Процента обаче на запознатите с интернет на възраст около 25 години е в много пъти по-голям от тези около 50. Това е съвсем нормално. Факт е, че политиците като цяло не разбират процесите в мрежата и не са наясно какво се случва. Може би тези от тях, които разбират почти нямат влияние в групите си.
Поздравления и от мен! Много силна статия, както и много изразителна. Каквото и да кажа надолу, ще е в този дух, защото те подкрепям в изводите.
МОже ли някъде да се намери списък с избраните блогъри? Или съм го пропуснал някъде?
Благодаря. Вечно славните блогъри можеш да ги намериш в Google. Има много списъци за това, кои са най-великите, но не смятам, че е важно. Ако спрат да пишат и те ще залезнат.
– ето за това помолих, но май трябваше просто да си потърся. Не знам за най-великите какво съм попитал или казал…
А, това ли 🙂 Сори не разбрах. Има линк под „Участвам в инициативи“ вдясно. На онзи сайт няма още профили, но има снимките. Не съм писал още нищо там, но вече има около 50-тина статии за 3-4 дни. Някои хора са доста настървени.
По-рано днес прочетох публикацията и останах силно впечатлен. Каквото и да напишех щеше да е малко. Нямам дар слово. Но определено много силни мисли синтезирани и изразени по изключителен в положителният смисъл на думата начин. Поздравления!
Получи се доста по-дълга отколкото трябва да е една статия в блог, но нямаше как. В началото исках да я разделя на три, но всичко е толкова обвързано, че не се получи. Желанието ми беше да покажа, че точно тази обвързаност и се радвам, че хората харесват резултата. Интересно ми е обаче, че вече трети човек ми пише по Skype, за да ми каже, че му е харесала статията, но не му хрумнало какво да напише като коментар.
Хареса ми статията ти.
Сега по съществото на темата. Значи аз по-склонен да приема, че блогърите са субективни. Това се дължи на простучката причина, че обикновено са еднолична собственост на авторите си и няма редакторска намеса и безцелно гонене на обективност. Именно субективността на блоговете ги прави интересни. Писането за политика и за други неща от първо лице,също имат принос в тази посока.
Интересното е, че класическите медии също са субективни, но по един друг начин. Блогърите пишат собствената си позиция, освен случаите, когато представят нечия чужда, но обикновено си е тяхната собствена.
При стандартните медии имам друго, което не е толкова обективност, колкото представяне, като обективност, а основанието за подобно твърдение се крепи на безличното писане и говорене.
Всички сте виждали как става. Блоърите се обръщат към теб или към вас, докато телевизиите и вестниците е различно. В тях липсва личното отношение и емоция, а това не би могло да бъде критерии за обективност, а само за закостемялост и страх да се говори от първо лице.
Бояне, браво за статията!
Според мен си започнал по най-точния начин: „Кои сме ние и какво правим тук“. Самият факт, че този въпрос се задава, както и последващият опит за отговор и обобщение, означават, че нещата започват да изкристализират. Разбира се, това няма как да стане с една статия и с едно задаване на въпроса. Но, да си призная, очаквах този въпрос да се появи доста по-късно – може би след поне година. Явно скептицизмът ми е малко в повече 😉
_______________________________________
Ще си позволя да добавя само няколко неща, които си мисля от известно време. Надявам се, че ще бъдат полезни, за да се види картината и в малко по-различен ракурс.
1) Блогосферата няма твърда структура. За нейното функциониране не е необходима такава. Дори където са потребни временни структури, за някакви действия в сферата на реалното, те се създават ad hoc и след постигане на целта (или изместване на приоритетите) изчезват. Няма и дефинирана властова йерархия, дори във виртуален смисъл. Накратко, блогосферата съществува извън обсега на стандартния инструментариум на властта (политически, икономически, силов). Действително, съставляващите я субекти са реални и подвластни на този инструментариум, всеки един поотделно – но техният съвместен продукт не е.
За разлика от медиите, които са тотално подвластни – защото имат и твърда структура (подлежаща на силова промяна), и централизирана властова йерархия (подлежаща на натиск и контрол).
Именно затова политиците се стряскат. Защото точно в момента, когато си бяха помислили, че са хванали господа за шлифера, се сблъскаха с нещо, върху което нямат на практика никакъв контрол. Или ако решат да го контролират, то трябва да стане с много груби и очевидно несъразмерни действия – а това е практически възможно само при явен завой към диктатура.
_____________________________________
2) По начин на функциониране блогосферата е почти пълен еквивалент на реалното гражданско общество (поне както аз го разбирам): множество от свободни съзнания, които непрекъснато следят и оценяват всичко случващо се, и при належаща необходимост предприемат стъпки за практическа намеса.
В този смисъл бих казал, че:
– забележимото оживяване на блогосферата (съпроводено от сравнителното „олекване“ на традиционните форуми) , както и „посягането“ от чисто виртуална комуникация към практически действия, е ясен знак, че времето на „дискусионните клубове“ е отминало и създаването на реално гражданско общество вече е на дневен ред;
– блогосферата се очертава едновременно като модел, генерална репетиция и (много вероятно) бъдещ „мозъчен тръст“ на гражданското общество.
Медиите очевидно не могат да бъдат нищо подобно. Включително и електронните, тук въпросът не се изчерпва с типа носител. И то не защото няма никак истински журналисти в тях, а по чисто структурни причини.
____________________________________
3) Ако погледнем историята, при всяка решителна промяна на обществената среда новите мисли, идеи и концепции са се разпространявали първо по апокрифен начин. Така виждам и блогосферата – новите мисли, разпространявани през съвременния носител на апокрифи: Мрежата. Няма да правя конкретни исторически паралели, защото ще прозвучи твърде приповдигнато – но всеки може да си ги направи сам.
Естествено, само с апокрифна книжнина статукво не се променя. Именно тя обаче е това, което отключва мисленето, преоценката, мотивацията и енергията на хората да извършат (или катализират) тази промяна в реални измерения. Според мен това е и същинската функция на блогосферата.
Или, най-малкото, поне в обозримо бъдеще не виждам друг (дори и потенциален) фактор, който да може да свърши тази работа. А тя наистина трябва да се свърши, и то скоро. Иначе сме за мустака.
_______________________________________
Искам обаче, с оглед на всичко написано дотук, да формулирам най-сериозната според мен потенциална опасност: блогосферата да тръгне към твърдо структуриране. Смятам, че това не бива да се допуска.
Тя сама няма да тръгне, разбира се. Но има няколко сериозни риска:
ПЪРВО, формираните от нея временни структури да започнат да се замислят и разчитат като постоянни – и да се правят опити за тяхното изкуствено поддържане дори и след като са изпълнили конкретното си предназначение. Всяка такава структура (особено ако в нея са фокусирани сериозни усилия) би била слабо място и може лесно да се превърне в троянски кон.
ВТОРО, да започне да се обръща прекалено голямо внимание на представителността на блогосферата с цел „автентична“ комуникация с властта. Самият факт на такова „официализиране“ е напълно възможно да доведе до разслояване и спонтанно структуриране на „нива“, „категории“, „кръгове“ и т.н., както и да се нарекат. Което би било фактически успех на любимия на властимащите принцип „Разделяй и владей“ – и би понижило рязко авторитета на блогосферата като истински автентичен и заслужаващ доверие фактор (по правилото „И тия са маскари“).
Няма нищо неестествено в това някой и друг популярен блогър да премине към политиката – но това не бива по никакъв начин да имплицира знак за равенство между блогосфера и политика; да прави блогосферата да изглежда като придатък на политиката; а най-малко от всичко – да заличава разликата между блогване и политикантстване.
ТРЕТО, освен в горните две посоки, ще има несъмнено натиск и в други подобни. С довода, че властта не може да комуникира с „нелегитимни“ субекти. Просто не бива да се забравя, че самият факт, че мнение или искане е изказано от ГРАЖДАНИН, го прави достатъчно легитимно. Ако по сегашните правила това не е достатъчно и е необходима партийна (или друг казионен тип) легитимация, значи правилата са кофти и трябва да се променят.
Блогосферата в никакъв случай не трябва да се превръща в субект (или сериен производител на субекти) от типа на тия, дето се регистрират по законите за политическите партии, вероизповеданията или сдруженията с нестопанска цел. Колкото и активна обществена роля да играе, тя трябва да остане по статут ИЗВЪН и НАД тези неща. Задължително, според мен.
Иначе смисълът й много бързо ще бъде претопен в общата, съзнателно поддържана мътилка.
Блогосферата е тази, която може – и трябва – да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданина, без той непременно да е закичен с партийна значка или членска някаква карта. Как точно – не съм сигурен. Но че трябва, съм.
______________________________________________
Още доста може да се разсъждава по темата, но засега толкова. По-нататък ще има и време, и поводи за още.
Може би е рано да се казват всички тия неща – но все пак, нали е блогосфера: още едно лично мнение няма да навреди…
🙂
Много добро и задълбочено . Браво !
Спомних си детските лудории . Вярно че лепяхме мазни топчета по тавана . Материала се казваше болкит или блокит 😉
Медиите (или политиците) се уплашиха от блогърите, затова спретнаха и черния PR с „Атила – блогъра“. По-възрастните, които нямат представа какво е блог, сега поне са „информирани“. Преди няколко дни спорих с човек, който не е прочел нито един блог, който ме убеждаваше, че „блогарите били откаченяци, които по цял ден седят пред компютъра, пишат глупости, в един момент превъртат и става белята“. Но това пък от друга страна е признак за засилващото се влияние на блогърите в обществото, щом вече им търсят цаката.
@ marusia:
Точно наблюдение. И не е само Атила. Покрай историята с отровеното (със сода каустик в киселото мляко) 2-годишно момченце стана дума за сигнал на майки от форума БГмама – че майката на детенцето (която по някое време пишела във форума), е измъквала пари от другите форумки, предизвиквайки съчувствието им с измислени истории.
Може да е вярно. При всички положения обаче (най-малкото чрез начина на отразяване) това беше превърнато в още един ПиАр ход в същата посока.
Обикновеният зрител няма как да знае кой е прав. Но е очевидно, че е налице или някаква самозаблуда, или умишлена лъжа. И хората, които нямат представа от механизмите на виртуално общуване, си теглят заключението, че „на всичките тия от Интернет не им е чист косъмът“.
И предполагам, че историята нарочно ще бъде оставена да затихне, без да стане ясно. За да остане съмнението.
И още ще има, няма начин. Ако не са събития, насочени към откровено дискретитиране на посещаващите Интернет, то най-малкото при медийното им отразяване за онлайн комуникацията ще се казва или лошо, или нищо.
@БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ – Блогърите можем да си позволим да даваме лични оценки и да пишем от първо лице, защото отговаряме само за себе си. Един журналист пише от името на медията. Като цитираш някоя статия, пишеш че е от някой вестник, а не от някой журналист. Ако напишат, че ДПС са измамници, последните могат да съдят вестника. В тези условия те трябва да съобщават фактите без да се отвличат много от анализи и лични преценки. Все пак както знаем е възможно да се представят събитията в такъв ред и с такива думи, че да се постигне определен ефект. Това е наистина е пристрастие, което забелязваме в голяма част от медиите. То дразни и ни отблъсква. При блоговете знаем от самото начало, че четем лични мисли и затова сме по-положително настроени.
@Зелен Бетон – Съгласен съм с всичко, което казваш и особено с това за мозъчния тръст. Блогосферата не може да се материализира по една основна причина – не може да събереш толкова различни хора да едно място и да направиш стройна организация от тях. Опитвали сме с подгрупи от блогъри и не се получава. Единствената форма на материализиране ще е тази, която видяхме около протестите. Това е нужно, защото обществото е така устроено, че има нужда от официално лице (един или повече човека), които да комуникират директно с властта. Тези юридически лица обаче са само проформа, защото истинската сила и поддръжка ще си остане виртуална. Те могат да се създават и разрушават всеки ден, ако има нужда.
Що се отнася до PR кампаниите – толкова малка държава като България всичко се пренася лесно от уста на уста. Мога да твърдя, че новините и слуховете се пренасят по-бързо отколкото тези по телевизията. Телефоните и интернет ускорява още повече всичко. Когато избухне такъв „скандал“ хората бързо разбират какво е станало.
@shivachi – 🙂 доста хора са си играли с тях. Аз си спомням само недоволството на учителите и родителите. Сегашната реакция на политиците ми напомня много на тогава – смесено разочарование, ненавист с малко безнадежност за справяне със ситуацията.
@marusia – В началото на 20-ти век е имало множество студентски комунистически организации, които са се борили с феодалното управление. Тогава те са били младите, които са се борили за промяна с нови и абсурдни идеи за свободи и равенство и са писали масови позиви и плакати. И тогава, както и сега, властта ги е демонизирала и е вкарала образа на вманиачени психари в главите на гражданите. Разликата сега е, че нашите идеи са мислите на почти всички в България, не могат да ни хванат толкова лесно, защото дейността ни е виртуална и сме много повече и почти всички ни познават. Създавайки шум около блоговете те само ни правя услуга.
@Зелен Бетон – Много задълбочен амализ на действителността!
Напълно съм съгласна с Вас и подкрепям Вашите разсъждения!
@Боян Юруков – Абсолютно точно!Моного хубав коментар от 05.02.2009!
Г-н Юруков, не е случайно, струва ми се, че някои от участниците в блого-мрежите на български език (по ред причини, на които не им е мястото тук, предпочитам термина „мрежи“, и то именно в мн.ч.) започват да разсъждават сериозно върху това какво всъщност представляват те и тяхната среда. А не е случайно, защото това е от една страна форма на активност, а от друга на рефлексия (размисъл), и точно обмислената активност е присъща на гражданина, а това животно едва сега започва да вирее в БГ.
Вашата статия и коментарът на Зелен бетон са си направо за рубриката „анотация на PhD thesis“. Но не стигайте дотам:))) Защото това ще ви структурира, подреди, йерархизира, изпълни със съмнения, откъсне от блогърстването и т.н. и т.н. А е по-добре да си бъдете блогъри, каквито сте. Все пак подобни дискусии върху „идентичността“ са много полезни, и то особено на онези, които са само читатели, и по-рядко коментатори в блоговете, за да придобият представа за вътрешната гледна точка на блого-мрежите.
На мен ми се струва, че именно наличието на индивидуализиран и активен участник „от другата страна на блога“ е основната и огромна разлика с така наречените традиционни медии, които са си масовка, която разчита на анонимната и пасивна маса „от другата страна“ (на ТВ, на вестника, радиото и прочие). И сте прав – не става дума за възраст, а за поколение (съвкупност от сходни ценности и нагласи, на поведение и стил на живот) – така например една 65 г. госпожа може да е много по-адекватен участник в блого-общуването, отколкото 25 годишен деградант от Люлин, който е зомбирана част от масовката.
И ако ми бъде позволен и един въпрос – вие като блогъри имате ли усещане за част от някаква общност (на блогъри)? Например, каква би била степента на съпричастност към ваши „колеги“, или към активности, свързани с тях? Бихте ли погледнали следния линк и да коментирате казуса?
Благодаря!
@ Петър:
Все пак подобни дискусии върху “идентичността” са много полезни, и то особено на онези, които са само читатели, и по-рядко коментатори в блоговете, за да придобият представа за вътрешната гледна точка на блого-мрежите.
Много точно. Това наистина трябваше да го каже някой „отвън“, от „отвътре“ е трудно да се осъзнае. Включително и аз не съм поглеждал така, въпреки че не съм точно блогър (нямам блог), а само коментиращ.
… именно наличието на индивидуализиран и активен участник “от другата страна на блога” е основната и огромна разлика с така наречените традиционни медии …
Също много добра теза. Благодаря (от името на дискусията 🙂 )
@Петър – Нормално е да си задаваме въпроси за това какви сме? След като някой блогър е правил това толкова дълго време, независимо от мотивацията и нагласата му, той започва да се пита какво следва и какъв е ефектът от всичко. Написах, че ние се определяме чрез публиката си, защото смятам, че до голяма степен това, което блогосфера е зависи от това как тя се чете и коментира. Може би не точно този или онзи блог, а по-скоро всички заедно и комуникацията помежду им.
Питаш дали се чувствам от някаква общност и дали има съпричастност. Определено да. Не съм съгласен по доста теми с голяма част от останалите блогъри, както и те с мен. Разликата е, че в голямата си част уважаваме мнението и усилията на другите. Ако някой блогър бъде наранен, не се съмнявам, че почти цялата блогосфера ще се надигне за да му помогне и да разпространи новината. Видяхме това в случая на Мишел и не се съмнявам, че ще го видим отново скоро.
@Зелен Бетон –
Без куртоазия – искрено се изненадах, че не сте блогър, защото ми се струва, че имате голям потенциал точно за това. Що не почнете, първоначално може и „наужким“:))) Много би ми било интересно
@Боян Юруков –
Да, благодаря. Аз съм убеден, че в блого-мрежите има много сериозен потенциал и позитивни социални енергии. Дано да видим и първи резултати…скоро!
Мрежата от блогове има потенциал точно защото хората търсят нещо качествено различно от официалните медии. В коментарите в следващата статия има примери за това, как хората търсят допълнителна информация в мрежата, защото не вярват на телевизията. Това може да е много измамно, но хората тръгват с идеята, че четат нещо субективно и филтрират глупостите. А че Зелен Бетон трябва да си направи блог напълно съм съгласен – и аз започнах ей така на шега. Всъщност затова и продължавам сега.
Благодаря за това четиво.
Радвам се, че ти харесва. 🙂
Здравейте,
изпращам ви суровия материал за мнения и редакция.
Любима 🙂
БЛОГЪРИТЕ – ТЕЗИ УМНИ, „СТРАННИ” ХОРА
доц. д-р Любима Йорданова
„В блогомрежите има много сериозен потенциал
и позитивни социални енергии”.
Боян Юруков
Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?
На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.
По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.
Разбира се една кратка статия няма претенции да изчерпи темата. Точно обратното, задачата й е да насочи вниманието към едно ново обществено явление, което се налага със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която сменя и динамиката на човешкото поведение. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на логото на „България е наша”, текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от Януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без Интернет.
Какво представлява блогосферата
Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: 1/ блогове, 2/ канали, 3/форуми и 4/ инициативи в Интернет. От своя страна блоговете:са:1/професионални vs.лични, 2/забавни, 3/ тематични – например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява.
Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ „мозъчен тръст” на гражданското общество.
Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас.
Как се самоопределят блогърите
Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1/аудиторията си, 2/другите блогъри, 3/традиционните медии и 4/ управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.
Колкото и да е шарена аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока.
Диалогът с другите блогъри е естествен. Блоговете са естествено продължение на традиционните методи и те, напоследък и в България, са в центъра за притесненията и грижите на политиците, незапознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаещи да я контролират.
Заедно с това се добавя, че като млади и не включени в определена система, те са и непредвидими. Тази непредвидимост обаче се определя от тях и не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.
И нещо за анонимността, за използването на никнейма или истинското име. Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. То облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.
В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някой от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.
Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече никнейм. Отговорността при блогърите излиза на преден план. Когато човек застава с личното си име и го защитава с написаното в блога си.
Блогърите и традиционните медии
Според блогърите блоговете не са коректив на медиите а тяхно естествено продължение. Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.
Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.
Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.
Блогърите и обществото
Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят.
Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса.
Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Засега, в най-смелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.
Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не се срещат с хората наживо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.
В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух в смисъл – ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.
Ето първата ми статия на английски за блогът на инициативата на на EJC – Th!nk about it: EU elections: Bulgaria in the spotlight
Вижте я и гласувайте ако ви харесва.