Вижте я и гласувайте ако ви харесва.

БЛОГЪРИТЕ – ТЕЗИ УМНИ, „СТРАННИ” ХОРА

доц. д-р Любима Йорданова

„В блогомрежите има много сериозен потенциал
и позитивни социални енергии”.
Боян Юруков

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: „Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора.” Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното – неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си „Зелен Бетон” или друг, който пише за себе си като за „Комитата”? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст „Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото като „се намърдат”, се държат все едно сме им направили нещо.” Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм „Балтазар Иванович” и мисли за себе си като за „синеок негър със северняшка кавалерийска униформа”. Така го представя и приложената снимка. Странно, нали?

На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова „необичаен” начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през Интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи „за” и „против” в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи.

По-надолу ще се опитам да дам някои характеристики на хората от блоговете, така, както ги намирам в техни разсъждения. Ще прибавя и скромните си наблюдения от януари, тази година, когато, докато се ровех в нета, вниманието ми беше привлечето от инициативата „България е наша”, дело на обединени български блогъри.

Разбира се една кратка статия няма претенции да изчерпи темата. Точно обратното, задачата й е да насочи вниманието към едно ново обществено явление, което се налага със страшна сила поради скоростта на пренасяне на информацията/ комуникацията, която сменя и динамиката на човешкото поведение. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на логото на „България е наша”, текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от Януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без Интернет.

Какво представлява блогосферата

Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: 1/ блогове, 2/ канали, 3/форуми и 4/ инициативи в Интернет. От своя страна блоговете:са:1/професионални vs.лични, 2/забавни, 3/ тематични – например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява.

Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ „мозъчен тръст” на гражданското общество.

Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас.

Как се самоопределят блогърите

Съществува мнение, че блогърите са самоопределят чрез: 1/аудиторията си, 2/другите блогъри, 3/традиционните медии и 4/ управляващите, т.е. властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, местна. Това мнение е изградено на базата на статиите, които се публикуват в блогосферата.

Колкото и да е шарена аудиторията на блогосферата, тя все пак се ранжира по определени критерии – интерес към дадена област, интерес към дадена тема и т.н. Разбира се, че става дума за гъвкава система и преливност от една група в друга и това е най-добрата черта на Мрежата, че позволява гъвкаво придвижване в една или друга посока.

Диалогът с другите блогъри е естествен. Блоговете са естествено продължение на традиционните методи и те, напоследък и в България, са в центъра за притесненията и грижите на политиците, незапознати с технологията на блогосферата, но твърдо желаещи да я контролират.

Заедно с това се добавя, че като млади и не включени в определена система, те са и непредвидими. Тази непредвидимост обаче се определя от тях и не само като недостатък, но и като предимство. Оттам и боязливото отношение на политиците и хората от бизнеса към тях поради невъзможността системата да бъде контролирана.

И нещо за анонимността, за използването на никнейма или истинското име. Според самите блогъри използване на личното име в блоговете и социалните мрежи вече е правило. То облекчава комуникацията и срещите в реалния, а не виртуалния живот, както и поемането на отговорността за изказаното мнение и начина на изказа.

В международен план по този начин блоговете и социалните мрежи могат да станат прекрасен инструмент за решаване на сериозния проблем за разединеността на европейците и липсата на знания и интерес за другите чрез свързването им чрез Интернет, чрез иницииране и на блогърски събития. Особено ценно е сътрудничество между самите блогъри в случаи на оказване на помощ на някой от блогърите, попаднал под ударите на обвинения като клевета и обида или при организиране и подкрепяне на различни инициативи на гражданското общество – петиции на граждани, подписка в защита на някаква кауза и пр.

Ето тук се натъкваме на развитие на форумите като друг жанр в Интернет, които използват най-вече никнейм. Отговорността при блогърите излиза на преден план. Когато човек застава с личното си име и го защитава с написаното в блога си.

Блогърите и традиционните медии

Според блогърите блоговете не са коректив на медиите а тяхно естествено продължение. Разбира се отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в Мрежата. Много от тях имат списък с RSS-и на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и „за да се посмеем как са изкривили нещата”. Такова е мнението на блогърите.

Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал, той минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата.

Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение, независимо от редакторска намеса и медийна политика.

Блогърите и обществото

Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят.

Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса.

Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците – като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че „старостта” се свежда до начина на мислене. „Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце вкопчени в лостовете на властта.” И по-нататък: „Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях.” Засега, в най-смелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.

Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютър, пишат много и не се срещат с хората наживо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си.

В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг – „На живия дух”. Дух в смисъл – ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от Интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.

@Боян Юруков –
Да, благодаря. Аз съм убеден, че в блого-мрежите има много сериозен потенциал и позитивни социални енергии. Дано да видим и първи резултати…скоро!

Питаш дали се чувствам от някаква общност и дали има съпричастност. Определено да. Не съм съгласен по доста теми с голяма част от останалите блогъри, както и те с мен. Разликата е, че в голямата си част уважаваме мнението и усилията на другите. Ако някой блогър бъде наранен, не се съмнявам, че почти цялата блогосфера ще се надигне за да му помогне и да разпространи новината. Видяхме това в случая на Мишел и не се съмнявам, че ще го видим отново скоро.

Все пак подобни дискусии върху “идентичността” са много полезни, и то особено на онези, които са само читатели, и по-рядко коментатори в блоговете, за да придобият представа за вътрешната гледна точка на блого-мрежите.

Много точно. Това наистина трябваше да го каже някой „отвън“, от „отвътре“ е трудно да се осъзнае. Включително и аз не съм поглеждал така, въпреки че не съм точно блогър (нямам блог), а само коментиращ.

… именно наличието на индивидуализиран и активен участник “от другата страна на блога” е основната и огромна разлика с така наречените традиционни медии …

Също много добра теза. Благодаря (от името на дискусията )

И ако ми бъде позволен и един въпрос – вие като блогъри имате ли усещане за част от някаква общност (на блогъри)? Например, каква би била степента на съпричастност към ваши „колеги“, или към активности, свързани с тях? Бихте ли погледнали следния линк и да коментирате казуса?

Благодаря!

@Зелен Бетон – Съгласен съм с всичко, което казваш и особено с това за мозъчния тръст. Блогосферата не може да се материализира по една основна причина – не може да събереш толкова различни хора да едно място и да направиш стройна организация от тях. Опитвали сме с подгрупи от блогъри и не се получава. Единствената форма на материализиране ще е тази, която видяхме около протестите. Това е нужно, защото обществото е така устроено, че има нужда от официално лице (един или повече човека), които да комуникират директно с властта. Тези юридически лица обаче са само проформа, защото истинската сила и поддръжка ще си остане виртуална. Те могат да се създават и разрушават всеки ден, ако има нужда.

Що се отнася до PR кампаниите – толкова малка държава като България всичко се пренася лесно от уста на уста. Мога да твърдя, че новините и слуховете се пренасят по-бързо отколкото тези по телевизията. Телефоните и интернет ускорява още повече всичко. Когато избухне такъв „скандал“ хората бързо разбират какво е станало.

@shivachi – доста хора са си играли с тях. Аз си спомням само недоволството на учителите и родителите. Сегашната реакция на политиците ми напомня много на тогава – смесено разочарование, ненавист с малко безнадежност за справяне със ситуацията.

@marusia – В началото на 20-ти век е имало множество студентски комунистически организации, които са се борили с феодалното управление. Тогава те са били младите, които са се борили за промяна с нови и абсурдни идеи за свободи и равенство и са писали масови позиви и плакати. И тогава, както и сега, властта ги е демонизирала и е вкарала образа на вманиачени психари в главите на гражданите. Разликата сега е, че нашите идеи са мислите на почти всички в България, не могат да ни хванат толкова лесно, защото дейността ни е виртуална и сме много повече и почти всички ни познават. Създавайки шум около блоговете те само ни правя услуга.

Точно наблюдение. И не е само Атила. Покрай историята с отровеното (със сода каустик в киселото мляко) 2-годишно момченце стана дума за сигнал на майки от форума БГмама – че майката на детенцето (която по някое време пишела във форума), е измъквала пари от другите форумки, предизвиквайки съчувствието им с измислени истории.

Може да е вярно. При всички положения обаче (най-малкото чрез начина на отразяване) това беше превърнато в още един ПиАр ход в същата посока.

Обикновеният зрител няма как да знае кой е прав. Но е очевидно, че е налице или някаква самозаблуда, или умишлена лъжа. И хората, които нямат представа от механизмите на виртуално общуване, си теглят заключението, че „на всичките тия от Интернет не им е чист косъмът“.

И предполагам, че историята нарочно ще бъде оставена да затихне, без да стане ясно. За да остане съмнението.

И още ще има, няма начин. Ако не са събития, насочени към откровено дискретитиране на посещаващите Интернет, то най-малкото при медийното им отразяване за онлайн комуникацията ще се казва или лошо, или нищо.

Според мен си започнал по най-точния начин: „Кои сме ние и какво правим тук“. Самият факт, че този въпрос се задава, както и последващият опит за отговор и обобщение, означават, че нещата започват да изкристализират. Разбира се, това няма как да стане с една статия и с едно задаване на въпроса. Но, да си призная, очаквах този въпрос да се появи доста по-късно – може би след поне година. Явно скептицизмът ми е малко в повече
_______________________________________

Ще си позволя да добавя само няколко неща, които си мисля от известно време. Надявам се, че ще бъдат полезни, за да се види картината и в малко по-различен ракурс.

1) Блогосферата няма твърда структура. За нейното функциониране не е необходима такава. Дори където са потребни временни структури, за някакви действия в сферата на реалното, те се създават ad hoc и след постигане на целта (или изместване на приоритетите) изчезват. Няма и дефинирана властова йерархия, дори във виртуален смисъл. Накратко, блогосферата съществува извън обсега на стандартния инструментариум на властта (политически, икономически, силов). Действително, съставляващите я субекти са реални и подвластни на този инструментариум, всеки един поотделно – но техният съвместен продукт не е.

За разлика от медиите, които са тотално подвластни – защото имат и твърда структура (подлежаща на силова промяна), и централизирана властова йерархия (подлежаща на натиск и контрол).

Именно затова политиците се стряскат. Защото точно в момента, когато си бяха помислили, че са хванали господа за шлифера, се сблъскаха с нещо, върху което нямат на практика никакъв контрол. Или ако решат да го контролират, то трябва да стане с много груби и очевидно несъразмерни действия – а това е практически възможно само при явен завой към диктатура.
_____________________________________

2) По начин на функциониране блогосферата е почти пълен еквивалент на реалното гражданско общество (поне както аз го разбирам): множество от свободни съзнания, които непрекъснато следят и оценяват всичко случващо се, и при належаща необходимост предприемат стъпки за практическа намеса.

В този смисъл бих казал, че:
- забележимото оживяване на блогосферата (съпроводено от сравнителното „олекване“ на традиционните форуми) , както и „посягането“ от чисто виртуална комуникация към практически действия, е ясен знак, че времето на „дискусионните клубове“ е отминало и създаването на реално гражданско общество вече е на дневен ред;
- блогосферата се очертава едновременно като модел, генерална репетиция и (много вероятно) бъдещ „мозъчен тръст“ на гражданското общество.

Медиите очевидно не могат да бъдат нищо подобно. Включително и електронните, тук въпросът не се изчерпва с типа носител. И то не защото няма никак истински журналисти в тях, а по чисто структурни причини.
____________________________________

3) Ако погледнем историята, при всяка решителна промяна на обществената среда новите мисли, идеи и концепции са се разпространявали първо по апокрифен начин. Така виждам и блогосферата – новите мисли, разпространявани през съвременния носител на апокрифи: Мрежата. Няма да правя конкретни исторически паралели, защото ще прозвучи твърде приповдигнато – но всеки може да си ги направи сам.

Естествено, само с апокрифна книжнина статукво не се променя. Именно тя обаче е това, което отключва мисленето, преоценката, мотивацията и енергията на хората да извършат (или катализират) тази промяна в реални измерения. Според мен това е и същинската функция на блогосферата.

Или, най-малкото, поне в обозримо бъдеще не виждам друг (дори и потенциален) фактор, който да може да свърши тази работа. А тя наистина трябва да се свърши, и то скоро. Иначе сме за мустака.
_______________________________________

Искам обаче, с оглед на всичко написано дотук, да формулирам най-сериозната според мен потенциална опасност: блогосферата да тръгне към твърдо структуриране. Смятам, че това не бива да се допуска.

Тя сама няма да тръгне, разбира се. Но има няколко сериозни риска:

ПЪРВО, формираните от нея временни структури да започнат да се замислят и разчитат като постоянни – и да се правят опити за тяхното изкуствено поддържане дори и след като са изпълнили конкретното си предназначение. Всяка такава структура (особено ако в нея са фокусирани сериозни усилия) би била слабо място и може лесно да се превърне в троянски кон.

ВТОРО, да започне да се обръща прекалено голямо внимание на представителността на блогосферата с цел „автентична“ комуникация с властта. Самият факт на такова „официализиране“ е напълно възможно да доведе до разслояване и спонтанно структуриране на „нива“, „категории“, „кръгове“ и т.н., както и да се нарекат. Което би било фактически успех на любимия на властимащите принцип „Разделяй и владей“ – и би понижило рязко авторитета на блогосферата като истински автентичен и заслужаващ доверие фактор (по правилото „И тия са маскари“).

Няма нищо неестествено в това някой и друг популярен блогър да премине към политиката – но това не бива по никакъв начин да имплицира знак за равенство между блогосфера и политика; да прави блогосферата да изглежда като придатък на политиката; а най-малко от всичко – да заличава разликата между блогване и политикантстване.

ТРЕТО, освен в горните две посоки, ще има несъмнено натиск и в други подобни. С довода, че властта не може да комуникира с „нелегитимни“ субекти. Просто не бива да се забравя, че самият факт, че мнение или искане е изказано от ГРАЖДАНИН, го прави достатъчно легитимно. Ако по сегашните правила това не е достатъчно и е необходима партийна (или друг казионен тип) легитимация, значи правилата са кофти и трябва да се променят.

Блогосферата в никакъв случай не трябва да се превръща в субект (или сериен производител на субекти) от типа на тия, дето се регистрират по законите за политическите партии, вероизповеданията или сдруженията с нестопанска цел. Колкото и активна обществена роля да играе, тя трябва да остане по статут ИЗВЪН и НАД тези неща. Задължително, според мен.

Иначе смисълът й много бързо ще бъде претопен в общата, съзнателно поддържана мътилка.

Блогосферата е тази, която може – и трябва – да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданина, без той непременно да е закичен с партийна значка или членска някаква карта. Как точно – не съм сигурен. Но че трябва, съм.
______________________________________________

Още доста може да се разсъждава по темата, но засега толкова. По-нататък ще има и време, и поводи за още.

Може би е рано да се казват всички тия неща – но все пак, нали е блогосфера: още едно лично мнение няма да навреди…