Преди дни в TED 2009 Елизабет Гилбърт е дала лекция, която ми направи голямо впечатление. Тя говори за натоварването и личната отговорност обвързани с креативния процес и как очакванията на другите и психологическата тежест на успеха съкрушава творците през последните 500 години. Много умело сравнява хората на изкуството от времето на гърците и ранното средновековие с тези от наши дни. Мисля си обаче, че креативността днес не се отнася само до писателите, поетите и музикантите, за които предимно говори тя. Възможността да измисляш нови неща и да ги представяш по функционален и красив начин е изискване на почти всички професии като се започне от дизайнерите и архитектите и се стигне до мениджърите и инженерите.
Лекцията на Елизабет Гилбърт е наистина много вдъхновяваща и провокираща. Мен лично ме накара да се замисля относно това как възприемаме трудът, успехите и провалите си и дали няма алтернатива, която да ни помага чисто психически да се справяме с тях. Може да я видите тук на английски език.
Защо никой не е казал нищо?
Разбира се, че креативността е присъща за всички професии. Даже си мисля, че дори думата не е била измислена още, когато творчески настроените хора са прилагали креативния подход и креативното, нестандартно мислене.
Всеки в своята работа влага своите разбирания, но според мен креативността се ражда, когато усещаме удовлетвореност от това, което правим. Когато усещаме необходимостта да сътворим нещо в работата си и с това да бъдем полезни на останалите.
А дали сме креативни или не, освен индивидуалните качества на всеки един от нас, от важно значение са и социалните условия, в които живеем.
@Мария Григорова – Както Сър Робинсън казва в лекциите си, децата се раждат креативни, но с времето ги отучваме от това им качество. Това трябва да се промени в образователната система. Впрочем видяхте ли статията, която ви пратих?
Много често хората не уважават различното и това е характерно повече в страни като нашата. В напредналите страни в своето развитие, различното мислене във всякакъв аспект поне се приема. Ако англичаните имат да реформират тяхната образователна система, то за какво да говорим при нас. Много точно сте го казали, че трябва да е революция в образованието.
Благодаря за статията и речите! Сър Робинсън много точно казава, че всеки си има свои различни мечти и те заслужават да се развиват и постигат. Всеки е индивидуалност със своите силни страни и точно заложеното от природата, трябва да се поощрява и подпомага.
В сферата на образованието в днешно време се срещат различни личности, но в мен се поражда надежда, когато чуя за някои адекватни действия от хора заети с образование, във всички нива на системата.
Последното нещо, за което се сещам е постъпката на колегите от едно градско училище. В момента там завършва ученик в 7 клас, който има талант в областта на математиката. Без допълнителни занимания с частен учител, ученикът е изкарал от въможни 100 точки, 100 на последната олимпиада по математика и е класиран за национална олимпиада. Колегите са говорили с майка му и са го насочили към някоя добра математическа гимназия в страната. Последно разбрах, че ще учи в Софийска математическа гимназия. В условията на делегиран бюджет, тази постъпка е похвална. Училището, където учи детето е СОУ.