Електронното гласуване – добро лекарство в лош момент
Публикувана е на четвъртък 19th февруари 2009 10:54 в категориите: Аз и Боян, България, Идеи, Политика
Вчера отново се включих по телефона в „Булевард България“ по Re:TV. Този път темата беше „електронно гласуване“, а гости в студиото бяха проф. Михаил Константинов и Димитър Аврамов. Тъй като мнението учуди тях, както и някои от зрителите (поне съдейки по писмата, които получих след предаването), мисля, че ще е коректно да доразвия позицията си по въпроса.
За мен електронното гласуване има три аспекта, като всеки от тях е еднакво важен: технологиите, прилагането им и доверието на народа.
Технологиите в електронното гласуване
Да, наистина има голяма сигурност в подобни мрежи и се използват протоколи и криптиране по-добри дори от това на банките. Дори сега в България резултатите от месните секции се предават в София електронно и въпреки не малкото атаки, всичко работи без проблем. Често се дава доводът, че много хора разчитат за ежедневните си плащания през мрежата, че е вече естествено за тях и че е същото като гласуването.
И аз плащам предимно електронно, но виждам една основна разлика с гласуването – надеждността и проверката за грешки. В електронната банкова система стават прекалено много чисто технически грешки. За да се осигури надеждност е изработена сложна схема за поправянето им, която включва автоматични проверки през определен период и понякога участие на оператори. Това е нормално, защото няма перфектна система, както казаха и специалистите в студиото. При електронния вот обаче, хората гласуват веднъж и всичко трябва да сработи от първия път без грешки и поправки. При това една такава система трябва да е напълно анонимна, да разчита на един единствен начин да идентификация и в същото време да предотвратява повторни гласувания. Всичко това още повече усложнява нещата.
Да, каналът за предаване на информация е сигурен, но и от двата му края могат да се случат доста проблеми – и от тази на гласоподавателя, и там където се обработва информацията.
Човешкият фактор в администрацията
Виждаме как се развиват нещата с електронното правителство. Много от компютърните системи в администрацията са закупени или разработени без експертна оценка и особена мисъл. Като прост пример – закупуват се много повече лицензи за Windows, отколкото дори има компютри за чиновниците. Няма особен контрол над използването, администрирането и сигурността на държавните системи. Витаят слухове за закрити отдели по IT сигурност в министерства, за хактанти сайтове, за изгубена информация и т.н.
Дори да предположим, че системите за електронно гласуване са достатъчно добри, аз не вярвам, че в администрацията има достатъчно специалисти, които да създадат и администрират тези системи, както и кадри, които да имат знанията и инициативата да контролират и ръководят процеса. Познавам страшно много добри специалисти в България и съм сигурен, че има такива и в държавната администрация. Знам обаче, че има също толкова некадърни и точно те ще са слабата свръзка, която ще провали системата. Не е въпросът само да има добър софтуер, но и някой да го използва правилно.
Спечелване на гласоподавателите
Проф. Константинов потвърди, че доверието у хората е много важно. Както споменах тогава, хората нямат достатъчно доверие в интернет като цяло, но това е само част от проблема. Хората почти няма да имат доверие в една такава система за гласуване и в използването й. Първата причина е че наистина не много хора могат да оценят добрата сигурност. Това може да бъде поправено с информационни кампании, демонстрации и пробни избори. Щом в Бразилия са успели да убедят неграмотното население, значи и тук може.
Втората обаче е по-сериозна – в България нямаме доверие на политиците си. Аз лично, въпреки всичките ми знания на тема мрежи, сигурност, корпоративни системи и т.н., нямам никакво доверие на сегашната администрация да направи такава система за online гласуване, която да не подмени вотът ми. И това смятам, че е основното тук. Г-н Аврамов каза, че така или иначе и сега нямаме доверие в изборите. Разликата е, че сега аз знам, че циганите и изборните туристи гласуват масово и това изкривява вота. При недоверие в online гласуването, аз няма да знам дори, че моят глас е отчетен правилно. Ефектът би бил обратен.
Заключение
Техническите проблеми могат да се решат. Специалисти и мениджъри могат да се обучат и с времето да се съберат достатъчно опит за да е надеждна системата и да се намалят човешките грешки. За да тръгне електронното гласуване обаче трябва да се спечели доверието на хората. Доверието е нещо ирационално, но в изборите е решаващо. При доверието повече варианти и доводи не водят винаги към положителна промяна.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм твърдо за въвеждането на електронното гласуване. Това определено е най-добрия начин за милиони българи да гласуват. Да не говорим, че ще ни накара да се чувстваме по-добре като българи и ще подобри имиджа ни пред Европа, както и куп други неща като повече доверие в електронната търговия, повече пари за IT сферата във време на криза и тласък на администрацията към електронните услуги. Бяха споменати обаче ред други фактори, които ще бъдат повлияни, но за мен не е ясно как. Едното от тях е доверието. Сред останалите са интереса във вътрешната ни политика у българите в чужбина, честността и отчетността на изборите. Един определено положителен ефект би бил факта, че повече българи ще гласуват и така ще се намали тежестта на купените гласове. Това разбира се при условие, че хората имат доверие и решат да гласуват така.
Не мисля, че на парламентарните и евроизборите трябва да се използва електронно гласуване. За тези така или иначе няма време. Смятам обаче, че трябва да се започне отнякъде и местните избори са добро начало. Там мащаба е доста малък и проблемите могат да се проконтролират сравнително лесно. Може да се започне с няколко пилотни проекта с единни стандарти. Когато всички общини изпълнят изискванията за такива системи и са вече тествани в реални условия, може да се премине към общонационалните избори. Този подход ще отнеме повече време, отколкото цялостна държавна програма, но ще е по-надежден, по-сигурен и пасва с принципа за децентрализация. През това време обаче задължително трябва да се говори по темата и да се дават работещи примери, за да могат от младите хора като мен, до бабите на село да бъдат сигурни, че електронното гласуване е сигурно и надеждно.
Ето записа от вчера. Може да го видите и в архива на Re:TV. Темата започва от 6:15, а моето мнение – от 11:25.
Още по темата:
Гласуване по Интернет — Късно е, либе, за китка
112 коментара за “Електронното гласуване – добро лекарство в лош момент”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
Виж какво
14 април 2009 в 14:48:11
Приели са експериментално електронно гласуване. Ще става с магнитни карти, „електронни бюлетини“ и четци. Само не разбрах какво се разбира под „експериментално“, какви ще са електронните бюлетини, как ще се подсигурява, че картата е празни и т.н. Въобще има повече въпроси отколкото при старото гласуване.
14 април 2009 в 14:55:32
Не знам, защо това наричат „електронно гласуване“, но така или иначе това е положителна стъпка. И според мен е правилно подробностите да се уточняват от ЦИК. Разбира се, доколкото корупционните схеми не са завладели почти всичко в нашата страна…
Но допускам, че вече е решено чии ще бъдат електронните машини за гласуване, които ще се инсталират в „тъмните “ стаички.
Виж какво
14 април 2009 в 16:27:04
Предвижда се около 50-60 секции да бъдат оборудвани с автоматизирани системи с визуализиращ екран, четящо устройство за магнитни карти и оптичен показалец за гласуване. Избирателят ще получава от председателя на секционната избирателна комисия (СИК) магнитната карта, като в графа „забележки“ на избирателния списък ще се отбелязва, че той е гласувал по електронен път. За вота ще бъдат създадени специални електронни бюлетини, на които гласоподавателят ще отбелязва по еднозначен начин своя избор за партийна листа и за мажоритарен кандидат. След гласуването той ще връща картата на председателя на комисията, на която обаче няма да бъдат записвани имената на избирателя, за да се запази тайната на вота.
Пред журналисти Спасов обясни, че това е добра първа стъпка за въвеждане на електронното гласуване за следващите парламентарни избори. Той посочи, че по данни на експерти най-евтината машина за гласуване е индийска и струва 200 евро, а най-скъпата – холандска, която е на цена 1000 евро. Спасов изчисли, че експерименталното гласуване в 50-60 секции ще струва около 100 хил. лв. при предвидени 40 млн. за изборите. Не беше възприета идея му за гласуване по Интернет с електронен подпис. Така по думите му можело да се гласува „от плажа, от лодката в морето, от връх Мусала, от пустинята Сахара и дори от бостана на село“.
14 април 2009 в 17:43:25
@В Гагов – Защото е наистина „елекотронно гласуване“, обаче не във online варианта му, а в този, в който се гласува пак в секция. В този случай не се стимулира гласуването, а се предпазва (предполагаемо) от измами в изборния ден. Друг е въпроса, че не е много ясно какви параметри ще има това гласуване и как ще го организират за месец и половина. Може би пък няма да го използват за европейските, а чак за парламентарните. Не ми е ясно.
@VValentin Davidov – Да, прочетох го това, но не става ясно как ще се защитават самите карти. Малък пример – едно устройсто за кодиране на карти струва 30 евро. Картите струват по една за евро. Ако успеят да докопат изборна карта (както правеха с бюлетините до сега) и кода за гласуване, старите схеми ще вървят. Има още доста такива чисто технически въпроси, които не са ясни.
30 юни 2009 в 19:01:28
Също съм в сферата ИТ в Гер., интересна тема! Електронното гласуване няма технически проблем, можем с ръка на сърце да кажем че е почти 100% сигурно, всичко е въпрос на организация и средства. В крайна сметка ще гласуват ел. само младите и хората извън БГ, а този електорат в момента е нежелан. Така че развитие ще има само ако бсп дпс бъдат изритани от власта
Виж какво