В края на Януари започна блогърската инициатива „Th!nk about it“ организирана от Европейския журналистически център (EJC). Тя ще се проведе в рамите на 4 месеца и ще завърши след европейските избори през Юни тази година. Целта и е да стимулира блогъри от цяла Европа да пишат за ЕС, проблемите и предимства му, както и да споделят местен опит и поглед над глобалната картинка.
Тук написах серия от статии по тази тема. В следващите месеци смятам да напиша още доста и по-фокусирани върху работата на Европейския парламент и изборите, както и да започна отделен блог за целта. Като част от инициативата обаче има и състезание за статии в самия блог на „Th!nk about it“. Това ме подтикна и да пиша там. Досега не съм писал на английски, а и се колебах какво точно да пиша. Затова реших да се концентрирам върху това да представя ситуацията в България и позицията, която аз смятам, че мнозинството има. Разбира се не мога да гарантирам по някакъв начин обективност, защото нямам поглед над всички мои съграждани, но съм се опитал да нарисувам максимално добра картина.
Що се отнася до състезанието – в края на всеки месец ще има класация за най-високо оценени статии. Ще има награди за първите места, както и за оценени от жури автори с най-добър стил, информация и оформление. Затова ви призовавам да прочетете статиите в блогът и да ги оцените съвестно, за да спечели най-добрия. Гласува се под статиите със звездички, но всичко за съжаление с само на английски.
EU elections: Bulgaria in the spotlight
В първата ми статия се опитвам да предам политическата обстановка в България. Започвам с това, че има статистика, че 50% от българите са заявили твърдо, че няма да гласуват. Моето мнение е, че това не е чак толкова лошо щом 30% от нас са заявили, че ще гласуват, а средната стойност за новите държави в изборите през 2004-та са 40%.
Продължавам с това, колко обезверен е народа ни и как нямаме никакво доверие в политиците – било то управляващи или опозиция. Изказвам мнението, че с влизането ни в Европейския Съюз имаме надежда, че Комисията ще стегне нашите управляващи и ще ги накара да си вършат работата, но в същото време не знаем, че самите ние можем да влияем на Европа и законодателния процес там. Това, заедно с постоянните извинения на нашето правителство и омаловажаването на негативните евро-доклади е добро обяснение, защо българите нямаме голяма представа какво точно е Европа и не се чувстваме част от нея.
След това давам пример как това може да бъде поправено – с блоговете и нарастващата им популярност след януарските протести. В този смисъл инициативи като тази на EJC са страшно полезни, защото ни подтикват като ни дават визия за проблема и платформа за решаването му.
Пълната статия може да прочетете тук: EU elections: Bulgaria in the spotlight
Some statistics about bulgarians and the EU from my blog
Втората ми статия е за допитването, което направих в този пост тук, който пуснах точно преди да замина за Брюксел за откриването на инициативата. Цитирам подробна статистика за това какво посетителите на този сайт знаят за Европа и институциите му, как оценяват знанията си, откъде търсят информация и за какво искат да знаят най-много.
За мен едно такова изследване е важно, защото трябва да стане ясно дали публикуването на информация за Европейския съюз е нужна и какво точно трябва да съдържа. Резултатите показаха, че прекалено голяма част от нас знаят нищо за Европа, но в същото време почти няма хора, които не искат да научат повече. Около 26% са директно заинтересувани от изборите, начина на работа и задълженията на евро-институциите и депутатите. Тази група, заедно с другите 30%, които се интересуват директно от евро-законодателството и връзката му с нашето ме обнадеждава, че все пак трябва да се пише за Европа. Има шанс до изборите за евро-депутати не малко хора да научат достатъчно за изборите, за да направят информиран избор, а не да бъдат увлечени във вътрешната политика на България.
Пълната статия може да прочетете тук: Some statistics about bulgarians and the EU from my blog
Впрочем имам чувството, че някой гласува много яко с по 1 звезда на всички статии, защото вчера и днес почти всички оценки паднаха яко. 🙁
@Боян Юруков –
Въобще да не ти пука. Аз гласувах и за двете с 5. Сега гласувах за втората и мислех да ти кажа, като се връщах в къщи, да ги пуснеш и на български език. Вече си го направил, макар и като преразказ. По-добре е 1:1 превод, но ти си решаваш. Гласуването може да се организира, като помолиш приятели да гласуват.
Всъщност това не е никакъв конкурс. За разлика от нашите, европейските политици са достатъчно образовани, за да знаят, че трябва да използват умствения потенциал на младите интелигентни хора. Това, което са организирали, е тип мозъчна атака, за да получат нови, свежи идеи за управлението на Европейския съюз. Поздравявам ги за тази инициатива.
Аз също ще се опитам да ти намеря още гласове. Помоли приятелите си. Колкото до гласуването с 1, това не е никакво гласуване, а обикаляне на „конкурентите“. За съжаление и това го има.
Както ти казах, целта е съвсем друга – събиране на нови идеи.
Любима 🙂
Нещата, които писах там смятам, че няма да са нищо ново за нас българите. Написах ги в онзи блог, за да дам поглед над обстановката в БГ и това как хората гледат на евро изборите. На български мога да ги кажа тези неща с няколко изречения (както и правя във всички статии тук), защото си знаем контекста.
@Боян Юруков – Така е, аз просто пробвах и пуснах в „Свежо“ първата статия. Гледам, че понеже езикът е на английски, по-малко хора посягат към нея. Тази вече пуснах една песен на Ищар, тя е хубава, разбира се, и тя бързо набра гласове.
Разбира се става дума за различни неща. Аз просто пробвам потребителите на мрежата. Пък и още е много рано, но ти трябва да действаш нататък 🙂
Двете ти статии са много обективни.Не падай духом заради това, че някой се опитва да играе „мръсно“ 🙂
Благодаря. Сега обмислям следващите два поста в онзи блог. Ще ги пусна след 2-ри Март.
@Боян Юруков – Съгласна съм с Димитър Кърпачев. Дори и да мислиш, че съм субективна към тебе, на него повярвай. И аз предпочитам България да бъде представена през твоя поглед на човек, който познава обстановката от двете страни на барикадата, а не от българските политици например, които ни злепоставят на всяка крачка, когато не спазват общите за ЕС правила.
И едно предложение. Опитах се да вляза в сутрешния блок на БТВ и изпратих на Петър Томов имейл – petar_tomov@btv.bg, за да говоря най-общо по темата за блоговете като специфичен жанр в Интернет-пространството. Още нямам отговор.
Предаването „Разговорът“ обаче на ББТ включи темата за медиите и „пожълтяването“им и тъй като там беше и колегата Орлин Спасов от „Медийна демокрация“, се включих една минута като зрител в предаването. Помолих ги да направят предаване за блогърите и блоговете и оставих телефон. За всеки случай пуснах и имейл – razgovorat@bbt.tv. Ще видим.
Аз ще включа темата за състезанието и участието ти в анализа. Просто като ракурс на изследването и описание на конкретната обстановка. За един месец не мога да направя повече от пилотно изследване. Трябва да превключа на вълна комуникационна кампания за изборите за ЕП 🙂
@Боян Юруков –
Честита Баба Марта. Изпращам ти едно клипче с детски песнички и кокиченца за ведро пролетно настроение 🙂
http://vbox7.com/play:409f094c&ef=1
@Любима Йорданова – По-добре е да знам, че не съм обективен, вместо да си въобразявам, че говоря от името на всички българи. Много хора си мислят за себе си така. Аз знам, че не съм живял много и далеч не съм видял всичко в България, за да знам как мислят сънародниците ми. Мога само да предполагам от опита ми. Оставям на другите да преценят дали съм прав.
Затова и разбирам защо толкова много българи не искат да остават в България. Не че съм съгасен с тях, но мога да разбира мотивите им и състоянието на духа, в което се намират. Мисля, че до голяма степен то определя решенията на хората – не логиката и обективните причини.
@Боян Юруков – Много добре те разбирам. Българите, които роптаят, би трябвало да се опитат да си помогнат сами – всеки в професията, в която е силен. И силен граждански контрол на институциите, а не боязливо роптаене в кръчмата.
Никой от тези българи, които емоционално напускат България, не бива да си въобразява, че животът в, да ги наречем, богатите страни е цветя и рози. Първо, заради езика те винаги ще си останат чужденци. Едва второто поколение, тези, които са учили местния език от деца – говоря за датски, шведски, фински например – едва те ще имат някакъв шанс за по-добро развитие. Второ, без социална мрежа си абсолютно безпомощен. Човек не се премества лесно от едно място на друго. Аз дойдох на 18 г. от Сливен в София, за да следвам, но това е друго – просто разширих мрежата на контактите, информацията си, но не съм сменила езика. Следването в чужбина разбира се е по-добрият вариант, за да се овладее още един език, но в моя случа тогава беше трудна работа, не ни пускаха зад Желязната завеса, а соцлагерът не си заслужаваше.
Разбирам, че хората на 25 г. нямат много социален опит, но за професионалния, в смисъл на съвременно мислене и действие, не съм съвсем сигурна. Точно вие, твоето поколение би трябвало да е навсякъде в държавната администрация – не на водещи позиции, да речем министър и заместник-министър, но в системата, за да напредне и придобие професионален опит. Разумното развитие на обществото е бавно и изисква плавен преход и включване на младото поколение. Около 35-38 г. вие трябва да поемете нещата в свои ръце, за да осъвремените живота в България. Това не изключва поколението след 35 г., което в различна степен също трябва да подпомага този процес.
Ако това не стане, България ще се влачи още едно поколение на равнище увертюра на прехода, а не същински преход. Сега ние сме пред парламентарни избори, а политическият избор винаги е избор на по-малкото зло.
Да те питам, като проявиш желание да се запишеш при тях, как с епроцедира? Вчера се регистрирах, вдъхновена от светлият ти пример и ми изписа, че трябвало да почакам.
Какво точно чакам и какво трябва да се случи?
По принцип в официалния блог на състезанието могат да участват само хора, които са били поканени и са участвали в откриването в Брюксел в края на Януари. Тук писах за това. Сега също може да се регистрира човек в социалната мрежа и да пише в блогът за вътрешна употреба, но постовете не излизат на официалната страница, а имат за цел по-скоро да стигнат до другите блогъри.
Ясно. Хм… и как можеш да се развиеш от вътрешният блог ъкм външният?
Как така да се развиеш? Външния блог си е напълно отделен WordPress блог. Вътрешния е някаква социална мрежа, която поддържа кратки постове. Нямат връзка, като за официалния блог са ни дали специални акаунти.
Ами тази група затворена ли е вашата или е увеличава с бавни темпове?
Т.е. ако пропиша и статиите ми се харесват има ли опция да бъда включена към вашата група?
Не е група, а инициатива/състезание, организирано от EJC специално за тези евроизбори. Ако обаче започнеш собствен политически/евро блог на български или английски език, може да пишеш и във вътрешния блог (като те добавят) или в коментарите и да те цитират после. Също така има един евро-агрегатор за политически блогове на различни езици, който се чете доста – . Блогове на български май за сега няма, въпреки, че бях предложил този на Бого Шопов. Добавят се блогове тук:
Ясно… хм, частта с „политически“ малко ме разколебава, но ще видим. Мерси за изерпателните отговори 😉 Поздрави и ЧБМ. 🙂
Основната цел тук е да се пише по политически теми, но не задължително да се политиканства. Най-добре е да не се заемат конкретни позиции, а да се изказва лично мнение или такова, което смяташ, че имат голяма група от хора. Също така съобщаването и анализирането на събития помага, защото сдъвкваш информацията и я пускаш на читателите. Така получават зрънце от общата картинка без да трябва да се ровят сума ти и време.
много ми е забавно. точно като едно време комсомола – партията кооптва разни млади таланти да разпространяват партийната линия и единствената правилна идеология.
даже при тебе е по-зле, щото сам се набутваш да си комсомолец, поне през соца много хора не са искали но е било задължително и няма мърдане.
@epistemic murk – Когато се опитах да се свържа с Вас, се появи текст „Firefox предотврати отварянето на изскачащ прозорец“.
Бих Ви помолила да не пълните главите на тези млади хора с варваризмите на миналото и със собствения си пропилян живот. Те живеят в друга историческа епоха и искрено искат да помогнат на държавата си да се изправи на крака. А Вие, Вие си остането в миналото, към което принадлежите.
Какво общо има Европейският съюз със социализма като исторически етап в развитието на българското общество? Той приключи преди 20 години, ако не знаете, през ноември 1989 г.
ТОЗИ БЛОГ НЯМА НУЖДА ОТ ПРИСЪСТВИЕТО И УЧАСТИЕТО НА МАНИПУЛАТОРИ.
@Любима Йорданова –
адресът на блога ми е за настройките на браузъра ви не мога да ви помогна.
какви варваризми на миналото? аз правя паралел с миналото, това че вие не го виждате или не искате да го видите, не значи, че не е там.
кажете ми каква принципна разлика намирате в дейностите на комсола от едно време и сегашното евро-патриотично кооптване на „будната европейска младеж“ в служба на „правилната“ идеология? щото аз никаква.
колкото до комсомола, дали ще е „комунистичеко младежко движение“ създадено от държавата, или „демократическо м.д.“ пак от нея е се тая.
рамката е същата.
@epistemic murk – Не мога да се обърна към Вас с име или фамилно име, защото не можах да го намеря в блога Ви. Имейлът Ви също съдържа никнейм, а профил Вие просто нямате. По-лесно се говорят неверни неща, когато човек е скрит, когато се страхува да застане зад думите и името си.
Дали е уместно да правите паралел с миналото, при положение, че блогърът не го познава по простата причина, че е бил дете на 5 години, когато този период е преминал в историята? Как се съчетават несъвместими неща и не е ли това МАНИПУЛИРАНЕ или ТРОЛИРАНЕ /сега ми изпратиха статия за термина, известен в Интернет-средите – бел. авт./ на коментарите в блоговете?
Будна младеж има във всяко историческо време и във всяка нация.
Принципната разлика е, че сега има политически плурализъм, един от основните критерии в т.нар. Копенхагенски критерии за членство на една държава в Европейския съюз. Политически плурализъм у нас преди 1989 г. нямаше, имаше една Партия /с главна буква – бел. авт./.
Накрая, понеже съм българист-лингвист, бихте ли ми казали, защо започвате изречението с малка, а не главна буква? Срещнах го и в други блогове. Това някаква мода ли и или някакъв протест срещу правописните правила? Питам от чисто професионално любопитство, в никакъв случай не е заяждане. Аз не общувам на такова равнище.
Идеологии има много. За нас е важно да изберем такава, която служи повече на обществото, например да не е човеконенавистническа, да насажда ксенофобия към определени социални групи и т.н.
Не ми се сърдете, това ми е професията.
ТОЗИ БЛОГ НЯМА НУЖДА ОТ ПРИСЪСТВИЕТО И УЧАСТИЕТО НА МАНИПУЛАТОРИ.
@Любима Йорданова – няма да намерите името на блога ми, защото съм избрала да пиша през никнейм. съдържанието на блога ми не е нещо, заради които не биха ме пребили, както сигурно сте забелязали, нали?
мисля, че разбирам параноята ви по отношение на анонимните потребители в интернет. макар и да претендирате да говорите от името на един бъдещ авангард от извън-партийно „гражданско общество“ (термин, който всеки подхвърля и никой не знае какво означава), вие всъщност сте по-скоро гласът на Властта: единствено тя иска да премахне анонимността, защото обсесира с контрол. и не, този контрол не идва от някаква въображаема ДС менталност, а е съвсем ново развитие (пост-9/11) в традиционното за всяка власт желание да следи, да знае какво правят подопечните й, защото без това знание властта не е пълна.
това, че боянчо е бил на 5 през 1989 и не е живят социализма нищо не означава. знанието не е само експериантално (вие нали имате онлайн магистратура – ще ме разберете), а се възпроизвежда и чисто дискурсивно и поведенчески. сама знаете, че след 89-та не се е отворила врата на времето и има някаква продължителност не само на ниво „управление на държавата,“ но и на всекидневно такова – боян да не би да е расъл изолиран от хора, живели соца? но не това ми беше мисълта, когато сравних соца със ЕС – независимо за какво управление говорим, неговото възпроизвеждане е невъзможно, ако млади хора не бива превръщани в кадри и (религиозно) вярващи в доминиращата идеология. това е аксиоматично за всяка епоха. ЕС също не може да съществува, ако не се легитимира всячески и не кооптва всякакви хора в името на съществуването си. моят коментар беше, че докато през соца комсомолът бе задължителен и репресивен, което до голяма степен отчуждаваше хората от идеите на партията, сега тази претенция за свобода на избора и мнението (казвам претенция, защото ако някой напише критична статия за ЕС в блогърският им конкурс, едва ли ще я публикуват) привлича хората сами да стават кадри – а това е постижение, на което комсомолът и БКП могат само да завиждат. това е пост-модерното опериране на властта – вместо директен натиск, властта и парадигмите й биват интериоризирани и хората сами се стремят да й служат, уж без никой да ги кара.
относно правописа – след като са ви казали за „троловете“ не ви ли споменаха и за фанатизираните граматици, които винаги се хващат за граматиката и правописът, когато няма какво друго да кажат?
относно посленото изкряскване с капс за това, от какво има нужда този блог: коя сте вие да говорите от името на боян и блога му? не мислите ли, че има най-малкото противоречие между приказките ви за плурализъм и толерантност и етикетите „манипулатор,“ с който искате да ме заглушите? а подобно лепене на етикети не ви ли напомня случайно на едно време, когато правото на мнение и легитимно съществуване в публичното пространство на едно чудо хора бе отказвано от части с етикетизирането им като „неблагоприятни елементи,“ „буржоа,“ „фашисти“ и т.н?
само нещо да добавя относно троленето: ако не ви мързи пребройте колко мнения сте написала на този блог откакто боян публикува онази смешна претенция за научно изследване и се замислете дали не се вписвате в дефиницията на „трол“?!
и едно питане относно блогърският конкурс: самата му форма – крайно атомизираща участниците, поставяйки ги в среда на дива конкуренция – не ви ли се струва идеологическа сама по себе си? в този ред на мисли, какво пише в европатриотичните есета е последно по важност – самият факт, че хората се навиват да участват и са съгласни със съществуването на подобни съзтезания си е свършил работата по валидирането на доминиращата (неолиберална) идеология.
@epistemic murk –
Здравейте,
ще Ви отговора след два дена, тъй като няма да бъда онлайн днес и утре поради заетост. Не съм от т.нар. троли, задачата ми е да окуражавам младите хора, защото си давам сметка, в какъв исторически период живеят. Те наистина са други като манталитет, несвързани със социалистическия тип психика, но нашите поколения им осигурихме един не съвсем комфортен начин на живот в една хаотична обществена система, която се движи на автопилот, но без правила
Любима 🙂
Ще Ви отговоря непременно, но Вие ми изпратете имената си, за да мога да проверя творчеството Ви в Интернет, социалния си профил – завършено образование, професия, лични интереси в посока на гражданското общество и съвременната българска политика и др., по Ваша проценка.
ТОЗИ БЛОГ НЯМА НУЖДА ОТ УСЛУГИТЕ НА МАНИПУЛАТОРИ.
@Любима Йорданова – Благодарен съм за подкрепата и уважавам мнението ти, но не мисля, че можеш да казваш от какво има и няма нужда този блог. Оставил съм коментарите отворени точно за да може да се изкаже всеки. Смятам, че хората тук са достатъчно интелигентни да различат манипулаторите.
Също така бих те окуражил да пишеш по-кратки коментари. Разбирам, че такъв е изказа ти и има доста за казване, но ефектът е обратен – никой не чете коментарите и дискусията пропада.
Съжалявам, но мисля, че откриването на манипулаторите изисква по-специализирано обучение и само интелигентността не е достатъчна, за да бъдат разкрити. Този, например, е достатъчно грамотен, а е избрал да играе уж незнаещ правописните правила. Доказателства – логиката на разсъждение и лексиката, която използва. Ако се отиде в т.нар. блог, се вижда, че се познава правилото за употреба на главни и малки букви. Статията ти е за състезанието в Брюксел, а вниманието се изнася умишлено встрани от темата. Досега т.нар. блогър не ми е изпратил на имейла имената, социална информация за себе си, профил той просто няма, страхливо се крие в Интернет. При всичките си плюсове, Интернет има един основен недостатък на базата на анонимността – възможността за безпрепятствена работа на манипулаторите в блоговете и форумите на онлайн-изданията въобще – сайтове, вестници и т.н. Това е големият въпрос за злоупотреба с информацията, която се превръща в дезинформация. Няма неограничена свобода, границите на свободата са правно регламентирани. За да не пиша много, тук няма да посоча документа.
Юруков, статиите са станали много хубави. Продължавай.
Благодаря. Сега правя едно проучване във Facebook и като завърши ще пиша и по тази тема.
Написах още една статия за циганите в България и Европа, техните проблеми и как може да се решат:
Getting real: How can the problems of the roma be solved?
Увлекательно! Спасибо за материал.
Съжалявам, че ти довлякох в блога манипулатора-лингвист с обучение в Съветския съюз през 70-те г. Ангел Пачев. Горният пост е негов. Наистина съжалявам. Появи се, още докато работех върху студията за блогарите под името „Светла, една от всичките“.
Още веднъж честита награда! Ти си креативен, интелигентен, работлив – трите условия за сериозен напредък.
@Любима Йорданова – А, спокойно реших, че е спам и му махнах линка.