Мария Капон е независим народен представител в 40-тото Народно Събрание. Родена е на 08 Април 1969 в Пловдив, от където е и избрана за депутат. По образование е икономист като висшето си и редица други специализации е завършила в Германия. Владее 5 езика освен родния си и преди да стане народен представител е работила за Международния панаир в Пловдив, като управител на фирма за изложбени услуги и в управителния съвет на ТВ Европа. Тя е учредител и председател на Единна народна партия. Омъжена е и има едно дете.
Още може да прочетете на личната й страница, в биографията й или във Facebook. Ето интервюто ми с нея по четири основни теми:
Български парламент и парламентарни избори
Какъв смятате, че трябва да е един народен представител по образование и опит?
Трудно се трупа опит като народен представител ако не си бил, така че изискването за опит трябва да се поставя много внимателно. Добре е да имаш широк поглед, да си добре образован и да си носил отговорност за хора.
Какво е отношението ви към предложението за мажоритарен вот?
Преди повече от година с колеги внесохме проект за нов Избирателен кодекс. Той предвижда половината от депутатите да се излъчват мажоритарно, другата половина – с партийни листи. Според проекта, който възпроизвежда немския модел, в 120 едномандатни района се избират личности. Отделно един избирателен район е цялата страна. В него партиите издигат национални листи и така се класират останалите 120 от общо 240 народни представители. Казано накратко, това е шанс гражданите да посочат за свой представител личност, ползваща се с високо обществено доверие, без непременно този човек да е удобен на някоя партия или партиен лидер.
Защо според вас все още има гласуване с чужди карти в парламента?
Трудно ми е да ви отговоря, но това е част от колективната безотговорност на хора, които са склонни да дадат в чужди ръце делегираното им от избирателите доверие. Аз не бих могла да постъпя така и мога спокойно да заявя, че не съм го правила нито веднъж. Не на последно място това уронва престижа на парламента и той не напразно е на последно място по рейтинг като институция, а не забравяйте, че сме парламентарна република и това е много лош знак.
Много сочат ГЕРБ като победител в следващите избори. Смятате ли, че това ще е добре за България?
Това са данни на социолозите. Помагала съм на ГЕРБ, когато партията прохождаше и търсеше своята международна легитимност с Европейската народна партия. Бях и съм убедена, че трябва да се дава път на млади лица в политиката, че поколенията трябва да се сменят. Тогава това звучеше еретично. Много от старите лидери и от т.нар. традиционни десни партии не приемаха тази позиция и дори гласуваха против асоциирането на ГЕРБ към европейското семейство на десницата. Днес се прескачат да обясняват как ще управляват заедно, как това е сестринска партия без която не може и т.н. Не изпитвам нито злорадство, нито задоволство по-важното е да се създаде проект, който ще работи за модернизацията на България. Преди година от името на Единна народна партия лансирахме тезата за провеждане на операция „Чисти ръце”и това беше погледнато като ефектна ПР акция, но сега 12 месеца по-късно практически целият политически хоризонт от дясно до ляво повтаря тази необходимост. Ние разработихме Меморандум за управление с конкретни мерки и мисля, че това ще бъде добро за България.
Смятате ли, че един депутат може да направи компромис и да не огласи някаква скандална вътрешна информация с цел да спечели поддръжка за по-важни според него/нея проекти?
Цената на компромиса е особен въпрос в политиката. Затова англичаните казват, че това е мръсна работа за джентълмени. Често обичам да казвам, че истината ще ни спаси. И смятам, че ако съм спечелила поддръжници съм го правила именно по този начин. Когато управляваш държава обаче има национални интереси, които понякога налагат да се отложи във времето някоя „кухненска”история, колкото и тя да е неприятна, ако тя ще навреди на държавния интерес. По такива поводи обикновено се снимат филми 20 години по-късно.
ЕС и евроизбори
Как се различават качествата на един народен представител и евродепутат?
Качествата обикновено са лични, но когато те изберат за евродепутат ти ставаш представител на всички европейци, не просто на българските или на гръцките, например. Отговорен си за Търговище точно толкова, колкото и за Каталуния. При българските народни представители отговорността има по-регионално звучене, доколкото си избран от определен район с волята на група хора от едно населено място (многомандатен район).
В какво според вас се изразява проблемът в комуникацията между българските власти и европейските институции?
Ако шегата ми е приемлива – българските власти се опитват да надхитрят европейските институции, а европейските институции им показват, че това няма как да стане. Разбира се, комуникацията е и въпрос на стандарти. Понякога от определена българска институция се изискват пет страници точен отчет, а ние изпращаме 120 страници обяснения, защо не можем да направим отчет.
ЕНП ще излъчи ли кандидати за евро-депутати и ако не – коя друга партия ще подкрепите?
Разбира се, че ще излъчим. При нас, въпреки младостта ни и рамера на партията има достатъчно подготвени хора, които работят по европейската проблематика и ще бъдат гордост за всяка листа, в която партията ни е решила да участва.
Защо според вас липсва интерес към темите на ЕС и евроизборите?
Ежедневните проблеми на хората им се струват много по-важни и не смятат, че решението им е в Брюксел. Много далечна им се вижда политическата регулация на Съюза и решенията вземани там до техния делник, в тяхното населено място, в тяхното семейство. Затова активността на тези избори е ниска, но бързам да ви предупредя, че това не е български феномен.
Как вие бихте популяризирали евроизборите, за да излязат повече хора в изборния ден?
България е десетата по големина страна в Европа и нашият глас има значение. Нямаме право да се държим като страна-кандидатка, като наказани ученици, след като сме пълноправен член и нашето мнение има точно толкова значение, колкото на всяка една друга страна. Въпрос на българско самочувствие е да се гласува на тези избори.
Online медии и блогове
Какво е мнението ви за социалните мрежи, блоговете и тяхната роля в политическия интернет PR?
Страхувам се да не се окаже и това чисто човешко, лично пространство обсебено от хора, които го използват за политически цели. Естествено, че е място за модерна комуникация, но не искам тя да загуби от свободата си, да стане казионна, клиширана, пълна с пропаганда и лозунги. Това ще бъде ужасно.
Смятате ли, че депутатите трябва да имат собствени блогове и да съобщават на гражданите информация „от кухнята“?
Моята „кухня”е отворена откакто съм се залела в това Народно събрание. Още в началото на мандата ми имах личен сайт, в който всичко се съобщаваше. Днес донякъде тази функция беше иззета от сайта на Единна народна партия – enp.bg, по разбираеми причини. Бях избрана за председател на партията. Общувам активно във Facebook от около месец. Намерих много нови приятели и това ме кара да се чувствам щастлива, защото намираш съмишленици, дори когато се прибереш уморен, а не само, когато си тръгнал на среща на 300 км от София
Какво е отношението ви към електронното гласуване?
Изцяло позитивно. Мисля че след като можем да извършваме разплащания по електронен път и това е достатъчно добре защитено, можем да даваме и гласа си. Още повече, че стотици хиляди българи са зад граница и напрактика нямат възможност да упражнят гражданските си права.
В личен план
Какви са ежедневните ви задължения като народен представител?
Имам сериозен екип, който работи с мен и прави програмата ми за седмица напред. Ангажиментите ми са много както по работата ми в бюджетна комисия, така и по законите, които минават в пленарна зала на Народното събрание. Поне два дни в седмицата съм в избирателния си район, където имам постоянно действаща приемна (през цялата седмица има хора, които приемат сигнали). В същото време имам много обществени ангажименти като председател на Единна народна партия и като народен представител, който е задължен да контролира изпълнителната власт. Обичайната форма е във вид на питания и актуални въпроси, но нерядко, когато случаите са особено скандални внасяме сигналите директно в прокуратурата, какъвто бе последният случай с ДФ „Земеделие”.
Какво отчетохте, че ви липсва като опит в първите дни на тази ви служба?
Беше много странно, защото никой не ни обясни нищо. Напрактика се самообразовах като гледах колегите, за да схвана поне тънкостите на процедурите в Народното събрание, но аз се уча бързо и мисля, че се справих.
Как се отнасяте към критиките, че всички депутати са корумпирани и мързеливи?
Не ми е приятно, естествено, но това е слабостта на колективните органи. Когато има знакови лица, известни с корупцията си или един педофил е много трудно да спреш говоренето, че всички са „маскари”. За себе си съм спокойна, защото последното, което съм чувала за себе си е, че съм мързелива, камо ли корумпирана. Все пак не е приятно, защото тази институция в продължение на четири години представлява народното доверие и е отвратилно да се смята, че то е въплътено в корупция и мързел. Истината е, че има колеги – и от ляво, и от дясно, които много съвестно изпълняват ангажиментите си.
Успявате ли да постигнете баланс между личния си живот с работата като депутат?
Категорично не. И това е една от големите ми слабости. Дано детето ми и близките ми ме разберат и ми простят, защото нищо не може да замени пропуснатите мигове.
Ееее ама преди да почнете да драскате, научете български!
Сравни:“Омъжена е с едно момченце.“ и Омъжена, с едно момченце.
От твоите песания става ясно, че дамата е омъжена за едно момченце. Странна работа!
и ти се научи да пишеш бе „От твоите песания става ясно, че дамата е омъжена за едно момченце. Странна работа!“
песания или писания
@шошо, @ime – Настрана от тази малка грешка, какво мислите за самото интервю?
Не познавам г-жа М. Капон, но от отговорите й добивам представа за един наистина отговорен човек. Намирам, че идеята ти да представиш един народен представител е много добра. Надявам се да продължиш и дано да имаш последователи. С тая избирателна система или трябва да не гласуваш или да го направиш като „партийно поръчение” – да бръкнеш в черна кутия, а пък каквото излезе.
Съжалявам, че не си задал въпроса има ли начин цитираният от нея законопроект да бъде приет до изборите или вече е технически невъможно? Същността му е онагледена кратко и разбираемо. И става много ясно, защо не са го приели до сега.
Речта й е жива, нестандартна, закачлива и отговорна и … достатъчно етична / дори за С. Паси/ 😉 . Добивам представата за добър политик, от който няма да се срамувам и бих се радвала такива да са нашите евродепутати. Нищо чудно, че залата на НС е празна, ако всички депутати имат такава програма и най-вече, ако я изпълняват.
Искаше ми се да чуя коментарът й за ефективността на НС – тя е икономист и от казаното смятам, че ще отговори обективно.
Въпросите ти за евроизборите са добри и очертават ясната незаинтересъваност не само от страна на хората и тя намира точното обяснение. Аз, лично, не разбирам защо липсват кометари по тези въпроси от специалисти – журналисти, политици, политилози. Тепърва трябва да се развива чувството ни за общност и то трябва да бъде предизвикано. За хората от моето поколение мога да приема обяснението. Не разбирам по-младите, които не са толкова обременени, не приемам консуматорското поведение на голяма част от тях.
Бих променила формулировката на първия въпрос от темата за ЕС – на мен ми звучи малко тромаво, въпреки, че не променя смисъла му.
Радвам се, че се запознах чрез интервюто ти с един интересен човек.
@шошо, @ime – сигурно знаете историята със заповедта на царя „Да се обеси не, да се разстреля” и ролята на запетайката в нея.
Имам си и моя лична история, свързана с правописните грешки. Първата забележка в рецензията на дипломната ми работа беше, че на стр. … съм допуснала такава. Смятах да я подмина при защитата, но научният ми ръководител настоя да отговоря и то не как да е, а с думите: ”След като съм написала над хиляда изречения, една граматична грешка е допустима”.
Пак по негово настояване, трябваше да започна обсъждането на опитните си резултати с думите: „Изводите от дипломната ми работа на пръв поглед противиречат на втория принцип на термодинамиката”. Изречение, с ефект на атомна бомба с малък радиус на действие! В края на краищата се принудих да го кажа. И се получи точно този ефект, които той желаеше. С едно такова подмятане приковаваш вниманието и после елегантно доказваш, че всъщност теорията ти е един принос към въпросния принцип.
Безцелните, критикарски забележки имат обратно действие.
@Надето Хаджиева – Наистина досега изборите са до голяма степен бъркане в една черна кутия. Мисля си, че вина за това има и слабо развитата местна власт и липсата на местни инициативи и събития. Всичко се случва и обсъжда на национално ниво с център София. Останалите градове сяхаш нямат обществен живот и именити личности. Това е част от причината на местните избори не може да се избере личност, която даденн град да познава добре, а по-скоро се избира партийно.
За законопроекта и за ефективността нямах възможност да питам, но всеки може да се свърже с нея през Facebook или чрез сайта й. Добавил съм линк горе.
Коментари и дискусии ще има до няколко седмици, защото ще започнат предизборните кампании. Приемам като част от проблемът факта, че хората са твърде ангажирани с личните си проблеми, за да видят общата картинка и как тя им влияе. Не съм съгласен, че младите не сме обременени – това си е относително понятие и може да се даде за всяка възраст. В крайна сметка обаче всичко ще зависи от това как медиите решат да подходят към капаниите. Блогърите можем да достигнем голяма публика, но много повече просто не се интересуват и са далече от нас.
Ще гледам да се свържа и с други личности, които съставят нашата политика и трябва да отговарят пред нас по един или друг начин. Ако някой има контакт с такива, ще се радвам да ме свържат.
Бихте ли попитали г-жа Капон за първия и милион?
Все още много хора си спомнят,че първоначално фирмата ‘Фернет’ от Лайпциг,Германия беше подарила на Международен панаир Повдив употребявана изложбена конструкция,която беше складирана в специален склад,заемащ около1000кв.м./който беше в отдела на госпожица Филева/по-късно Капон/.После беше създадена фирмата ‘Фернет-България’-която е 100% частна! Интересно е дали подарената на панаира конструкция е била закупена от панаира/поне за 1лев/,където по това време господин Емил Капон беше един от директорите. Поне в началото фирмата използваше немската конструкция.
Всъщност това си е риторичен въпрос.
Вече са минали повече от 10 години и вероятно за всичко си има перфектни документи.Но понякога стават малки грешки:
Между другото университетът в Мюнхен се казва Лудвиг Максимилиан, а не Максимилиан Лудвиг,както пише в официалната биография на народната представителка-все едно някой е имал честта да е завършил
‘Охрид Климентски’?
Както казах всички тези въпроси могат да и бъдат зададени в профила и във Facebook. Все пак ще се опитам да се свържа пак с нея и ще видя дали има време да дойде тук и да отговори.
Не мога да говоря за нея и въобще не познавам случая, но не е задължително да има включени тъмни сделки. Възприемаме това за стандарт в България, но аз лично познавам не един и две изключения, които са успели без престъпни действия. Разбира се в България надали има бизнес без кусури, но не можем да кажем за всеки успял човек, че е мафиот. Затова гледам да подхождам с отворени мисли към всеки до доказване на противното.
Разбира се никой не е станал милионер без някой компромиси,но когато обявяваш акция ‘чисти ръце’.Трябва да имаш малко съвест.Няма да задам въпросите си във face,защото не вярвам,че ще получа честен отговор.Не написах името си защото ме е страх от хора,които говорят красиво,а имам лично основание да не им вярвам.
Пак казвам, че не знам дали на Мария Капон и на обкръжението й им са чисти ръцете, но виждам два проблема с изказването ти:
Първо пускаш някакви обвинения и въпроси и после отказваш да ги зададеш като имаш възможност. Не смятам, че анонимността е нужна, но една прекрасна функция на интернет е точно това – човек да се скрие по една или друга причина. Така можеш да получиш въобще някакъв отговор. Хубавото на политиците е, че винаги се разбира какво искат да кажат. Дори когато завалват и пускат дипломатични изрази, на публиката й става ясно, че крият нещо.
Щом обявява акция „чисти ръце“ не мислиш ли, че ще има в предвид, че няма да влезе под ударите й? Ако започне да става пречка за управляващите, първото нещо, което ще направят е точно това – да намерят нещо скандално и да опорочат цялата акция.
@ „тодорка“ – Отново попаднахме в българския казан. Има два варианта:
– Г-жа Капон си върши работата. От това, което прочетох за нея от всички места, посочени в тая статия, тя върши много работа като депутат и не само по задължение. Ръцете й са чисти и не се страхува. Това е предпочитания за мен вариант.
– Г-жа Капон си върши работата. Не е станала все още „пречка за управляващите” и затова да не я закачат.
Всеки има право да си избере единият от тях.
Това, което ме възмущава е, че въпросната „Тодорка” твърде подличко подхвърля помия. Който иска да вярва, който иска да проверява. Съмнението е подхвърлено, „иди доказвай, че нямаш сестра”. Най-лошото ще е, ако „Тодорка” е някоя публична личност. Предпочитам все пак да е някоя дребна душица, макар да са много около нас.
Затова не можем да прокопсаме. Не се стремим да стане за всички по-добре, а предпочитаме да очерним успелия и по-добрия, щом не можем като него.
Няма преди и след деввети, няма преди десети и след това! Страхливите душици са си винаги такива и никаква демокрация не може да ги разкрепости.
Завиждам на Боян за такта и търпението. Аз побеснявам от такива неща. Пази Боже сляпо да прогледа! Многозначително е, че „Тодорка” знае разликата между Л. Максимилиан и М. Лудвиг! Образованието не прави хората добри. То гарантира само, че може да се заема някаква длъжност, изискваща такова.
Рядко си позволявам да съм толкова рязка, но или си човек или не. Може да звучи наивно, но вярвам в доброто.
Не мога да знам дали тодорка има общо в случая, но в следващата статия съм писал точно за един феномен, който свързвам предимно в про-БСП пропагандата в нета – анонимни коментари из блогосферата, които плюят опозицията наред. Не е задължително обаче Тодорка да влиза в тази категория. Има не малко хора, които гледат винаги лошото в такива ситуации и възприемат винаги, че успелите в България са го направили с мамене и кражби. Преди 10 години може би това беше общовалидно, но сега нещата стоят доста различно. Пак повтарям – не казвам, че има абсолютно чист бизнес. По принцип от определен праг на пари нагоре просто няма начин да няма нарушения и заобиколки. Това обаче е далеч от обвиненията за мафия и корупция.
към г-н юруков:
не съм от бсп,нито от никоя партия и нямам пропагандна цел.
не ми харесва,че госпожа капон беше избрана в листата на одс-тогава беше добре да е с петър стоянов, а после променяйки партията от листата,с която си избрана-фактически подменяш вота на избирателя,който е гласувал заради ОДС.
съмнението ми за произхода на парите на семейство капон се отнасят за периода преди повече от 10 години.
към надето хаджиева:
да,дребна душица съм- нямам сили да се опълча срещу милионери.
ако образованието не прави хората защо са всичките университети?малките неточности в голямата биография на депутатката /google/ми напомниха факта,че когато мария филева започваше светкавичната си кариера в международен панаир пловдив,беше учила само физика и беше работила в германия-вероятно по-късно е изучила маркетинг.тъй като работих в панаира много преди и много след нея,знам че има още много хора там,които помнят-наистина бързо,по времето на директора от бсп калудов мария филева стана началник отдел ‘нови технологии’/който включваше лайципгската конструкция/
не съм раследващ орган или журналист.
писах това с идеята да стигне до някой,който може да зададе въпросите директно.във facebook не можеш да бъдеш анонимен а имам сериозни причини да се опасявам не за себе си но,за мои близки.
Не твърдя, че си от офанзивата на БСП, защото не мога да го знам. Казвам, че забелязвам подобни изразни средства.
Не я защитавам, защото не я познавам нито лично, нито задочно. Виждам обаче два проблема в аргументите ти – казваш, че е „работила в Германия“. В биографията й пише, че в продлжение на 10 години е водила специализации там. Не се ли замисляш, че през този период е натрупала много професионални контакти и опит, който и е помогнал да се издигне толкова. Образованието в чужбина има този ефект.
Щом нямаш възможност да отидеш във Facebook, ще поканя г-жа Капон да отговори на въпросите ти тук.
прочетох внимателно биографията-пропуснати са годините ,през които е следвала в Мюнхен.10-те години са специализации и квалификации-без да е казано колко е продължила всяка от тях-извинете това не е сериозно образование,а поддържане на знанията и запознаване а с някои новости в чужбина.
Образованието е ценз, възможност да заемаш дадена длъжност. Само това. Не можеш да станеш директор с основно образование. Без поддържане на знанията и следенето на новостите наученото губи стойност.
Образованието не те прави добър или лош.Тия качества човек ги има като даденост и може да ги развива по собствено желание и/или под влияние на средата. Единственият университет за това е самия живот. Това е моето разбиране.
И аз не мога да се боря с милионери, но не се определям като „дребна душица”. Отговарям за всяка своя дума, не се крия зад измислено име. Не изричам думи, които не мога да докажа.
За „милионите” на г-жа Капон не мога да кажа нищо. Хареса ми изказа й в интервюто и прочетох всичко, което можах да намеря за нея. Не знам дали е учила физика, но има икономическо образование – маркетинг, владее пет чужди езика, контактите й с хората от икономически развитите страните – това, в съчетание с добра воля и желание да работиш с отговорност за другите, за мен е обяснението за активността й както в законодателната, така и в обществената й дейност. Впечатлена съм от отчета, който дава за извършеното през трите години като народен представител.
Що се отнася до това с коя листа е избрана и после е преминала в друга, няма как да зная. Не отричам правото на никого да се развива и да променя вижданията си. Времето, в което живеем и обстоятелствата го налагат понякога. Това е напълно разбираемо. Разочарования и нови надежди – това е динамиката на последните години. Това важи за хора като мен. Изискванията ми към един депутат, обаче, са много по-различни. Не мога да приема практиката на „отцепване”. Щом си влязъл с една листа и си се разочаровал, редно е да напуснеш НС, а не да се обявяваш за „независим” или да си сформираш групички. Немалко депутати, сменили по няколко партии, все си остават в кулоарите. Не приемам подмяната на вота на избирателите и гласуването с по няколко и с чужди карти.
Не знам какви са ви страховете и основанията ви да съдите г-жа Капон. Тя си има съдници – нейните избиратели. Ако няма съответствие между думите и делата й, те трябва да реагират. Пловдив е голям град, много хора ползват Интернет. Все някой трябва да потвърди написаното от вас. До тогава думите ви увисват като клевета.
Не бях чувала името на г-жа Капон, докато не прочетох интервюто. Тя е конкретния повод, а пиша за всички, които по един или друг начин стават прицел на некоректни нападки.
С любопитство и горчивина следя коментарите в този блог. От известно време имам чувството, че хората като мен, чиято съзнателна възраст мина след началото на реформите, са считани за изчезнали от този свят или в пълна амнезия. По повод произхода на капитала на Мария Капон, както и на множество други замогнали се депутати, кметове, издатели, предприемачи и др…., мога да кажа отговорно, съдейки от личния си опит, че той не е придобит според принципите на свободния пазар. Всички те, включително и Мария Капон, назначена наистина от комунистическия директор на панаира Калудов за началник отдел след само една година стаж, получиха „зелена улица“ за оборот и присвояване на държавна и/или общинска собственост без това ни най-малко да допринесе за развитието на страната.
Що се отнася до демократичните убеждения на Мария Капон, бих да искала да напомня , че тя се появи на политическата сцена възстановявайки Демократическата партия на Алеко Константинов като организира изложба на исторически фотоси и документи в Държавната художесвена галерия в Пловдив, въпреки че същата партия, спред представените документи , някога се е саморазпуснала. Не е ли гротескно, че веднага след това Мария Капон се появи на второ място в листата на ОДС при последните парламентарни избори в Пловдив след името на Петър Стоянов?
Освен всичко това, нейният баща ДРУГАРЯТ Васил Филев беше доверено лице и приятел на Иван Панев – Първи секретар на Окръжния комитет на БКП преди реформите през 1989 г., а след 1989 г. директор на Бирена фабрика „Каменица“-Пловдив…
Един от малкото положителни факти от биографията й, който бих споменала е че нейният съпруг Емил Канпон е изключително умен и трудолюбив човек, син на директора на НАРМАГ Пловдив, който не е крил своя произход и комунистеческите си убеждения…
И накрая, извинете, че ви намомнихе , че оживяхме, въпреки всичко и не страдаме от амнезия. Благодаря на Тодорка, че ми вдъхна енергия със зададените към Мария Капон въпроси и се надявам същата да отговори на тях. Иначе много се гордея с младите, които искат да направят нещо хубаво за България, за да оцелеем ние и самата страна….
@тодорка – Нито вие, ние аз мога да знам какво е учила и колко. Разликата е, че вие изхождате от приумицата, че непременно не може да й е чиста работата и търсите всякакви доводи за да подкрепата тези си предразсъдъци. Аз от друга страна гледам личния контакт и какво впечатление ми е направил даден човек и само при наличие на сериозна информация, че участва в тъмни и неморални сделки, мога да си направя извода, че корумпирана. Към този момент не съм видял такова нещо в случая.
@Надето Хаджиева – Нещо което мога да добавя е, че не е задължително един човек да не е участвал в тъмни сделки в началото на демокрацията, за да е добър политик или депутат. Знам, че това ми твърдение се смила трудно от озлобените душици, но реално е така. В първите 10 години на демокрацията единствения начин да правиш бизнес беше или да заобикаляш закона, или да толерираш и търгуваш с тези, които го правят. Дори сега мениджърите на хотелиерските вериги може да са супер еродирани, честни и почтени, но пак нямат избор и взимат мръсни пари за да направят нещо.
В този ред на мисли не знам дали бихме имали някой останал в държавата на възраст по-голяма от 25 години, които да е без условна или ефективна присъда, ако тръгнем и наистина санкционираме всички нарушения. Укриването на данъци и социални е сериозно престъпление. Колко фирми знаете, които не го правят.
В случая за мен е важно един депутат да си върши работата на място. Това може да се наблюдава лесно, макар и в момента да не виждаме смисъл да го правим. Не омаловажавам вероятното тъмно минало, но е трудно да се докаже кой крал и кой само гледал отстрани тихо.
@Дима – Не мога да разбера, защо възприемаш първите няколко определения, които каза за г-жа Капон като за отрицателно. Какво от това, че баща и е бил приятел на секретаря на БКП и то окръжния? И баща ми е приятел с много хора, но това говори ли нещо за мен. Всеки факт от живота на един човек може да бъде представен по този или онзи начин. По тази логика мен може да ме изкарат, че съм организирал трафик на медикаменти за щатите, че съм участвал в организирана хакерска група и че имам проблеми с алкохола. Всичко зависи от прочита и разчита на това, че никой друг няма да си направи труда на види фактите.
Не ми се щеше да влизам в позицията, в която да защитавам Мария Капон, но това, което не разбирам в изказванията е, че единствените доводи са от типа „мога да кажа отговорно, съдейки от личния си опит“ и „съмнението ми за произхода на парите“. Не виждам никакви конкретни факти, а само интерпретация на вероятности.
Има много точни поговорки, които могат да синтезират моя коментар, например „Крушата не пада по-далеч от дървото“ и “ Вълкът козината си мени, но нравът – не“. Причините за настоящето винаги се коренят в миналото, а тези, които определят бъдещето са в настоящето. Затова се четат текстове от различни автори, за да се стигне до истината. Но с безпринципни хора-стени, които смятат, че всички, които останаха в България са икономически престъпници, не може да се води диалог. Не разчитайте на неосведомеността за миналото на поколението, родено малко преди 1989 година и не си мислете, че ще можете да го манипулирате – то познава значението на думата „пребоядисани“.
Кратко допълнение: нито съм бедна, нито съм безработна, нито някога, независимо преди или след реформите съм гледала “ отстрани тихо“, а още по-малко съм „озлобена душица“, но съм убедена, че не можете да очаквате от човек като Мария Капон да се прояви като добросъвестен политик.
Благодаря на г-н Юруков за предоставената ми възможност да отговоря на въпросите от форума.
Да, започнах работа в панаира с „връзки“, както всички в панаира. Ако някой ви каже, че там се започва работа ето така…не му вярвайте. В социализма работеха основно разузнавачи и хора, можещи да са допуснати във Външнотърговско дружество, но и много интелигентни хора, говорещи езици и имащи достъп до Запада. В началото на демокрацията, пак така ставаха назначенията. Мен ме назначиха с протекцията на Доно Тошев ( ДП, член на борда, по времето на директора Кр. Сотиров), Да, като млад българин, на който баща му е помогнал…смениха се няколко директора, Щерев и Калудов. Последният много ценя и съм получила от него уроци по управление и до днес поддържам добри отношения с него и се гордея с товар за изумление на околните ми. Работех за фирма Фернет по договора и с панаира, и после в партнъорство създадох Фернет България, лидерът в панаирното строителство. Много работа и прекрасен екип. Никога не съм имала некоректни отношения, въпреки многото трудности на пазара и в конкуренцията. За хората, останали в Международен панаир беше трудно да преодолеят успеха на всички, които в годините поеха риска да се изправят срещу монопола на държавата.
За голямо съжаление, баща ми не е сред нас от над 5 години, но имаше много приятели и много ми липсва, не познавам горепосочения човек, което означава, че не е бил от най-близките му приятели, с които играеха бридж и си помагаха.
Изложбата на ДП бе едно от мероприятията, което за всички години съм правила за Демократическа партия.
Ludwig-Maximilians-Universität (LMU) München, това е името на университета. Сега специализирам в Харвард, JFKennedy – управление на кризи.
А с физика се занимавам от училище: олимпиади, златни медали, 1-во място на ТНТМ…езикова гимназия, УПК лазерна техника в МГ, инженерна физика….и до днес чета книги по физика.
А това, което имам е плод на труда на дедите ми, реституция, която всеки може да провери, пълен опис има за имотите и горите и ливадите, които имаме в семейството ми. Това обаче не е важно, важни са човешките отношения.
Да, съпругът ми, ми беше началник и приятел на баща ми, сега е най-близкия ми човек и голямата ми подкрепа.
В политиката се научих, че клюките и недоброжелателите ще са много, но важни са ми очите на хората. Сега ме извинете, имам много работа, защото ако искаш да помагаш, политиката е голямата сила. Искам да работя за България и се надявам и Вие, всички да работите за страната ни, не е нужно да ме харесвате за да подкрепяте каузите ми. Благодаря Ви.
P.S.
Отчет за работата ми, можете да получавате на следните сайтове:
http://www.enp.bg
http://www.mariacappone.eu
С удоволствие ще очаквам Вашите задачи. Не забравяйте, че днес аз сьм народен представител, утре може да сте Вие.
@Дима –За непредубедени като мен, отговорът на г-жа Капон е изчерпателен.
Това, което ме кара да пиша е болката, която изпитвам от този начин на мислене и омаскаряване на всичко, което някой не може да достигне. Права Сте за поговорките, те са народна мъдрост, събирана с векове, но не трябва да отричаме развитието на личността. След `45 г. който е имал крава, бил обявен за кулак и враг. Така ли да продължаваме?! Ето и още една поговорка: „ С водата, изхвърлиха и бебето”.
Вече бях писала преди – аз съм дъщеря на активен род – баба ми, дядо ми и четирите им деца бяха активни борци. Само от едната си леля се срамувам. Заради такива като нея, хората абсолютно основателно намразиха т.н. комунисти. Не съм била , нито съм искала, да стана член на БКП. Това не беше партията, заради която са пребивали баща ми в затвора. В университета влязох с конкурс – на общо основание. В БАН, когато за 25 годишнината от 9 IX 44г. набираха „комсомолски набор в партията” ми поставиха ултиматум: „Щом не искаш, няма да направиш кариера”. И не направих, но никой не можа да ми отнеме това, което знаех и можех. Възпитана съм да живея с вдигната глава, да мисля и да казвам свободно това, което искам. Затова и граватара ми е чайка.
След шестдесетте години вече имаше някакви относителни свободи, но затова пък бях заобиколена от прекалено много страхливи хора. На научен съвет през 1980 г. обявих стачка и в продължение на един месец бях на работното си място, без да работя, но извоювах за лабораторията ни необходимите усовия за работа. Не ми се случи нищо – заради страхливите около мен.
Не знам на какво се дължи убедеността Ви в „недобросъвестността” на г-жа Капон – аз съдя за нея от отчета й за изминалите три години работа.
Не разбирам изобщо думите: „ с безпринципни хора-стени, които смятат, че всички, които останаха в България са икономически престъпници, не може да се води диалог.” Дано не омръзна на другите, четящи и пишещи в този блог, но диалог трябва да има. Ако се изключи вметнатото изречение, съм съгласна, но кои са безпринципните? До `89 г. ни сплотяваше омразата към управляващите, защо сега сме разединени? „Кой да води бащина дружина” или наистина искаме да си оправим държавата. Само че държавата – това сме ние и трябва да започнем със себе си. Спорове винаги ще има, но трябва да са по същество. За какво спорим сега – за произхода на г-жа Капон или дали като Народен представител върши полезна работа и как?
@Надето Хаджиева – Смятам, че критиките тук произтичат от ключовата дума „комунист“. Забелязал съм, че основно спорят хора, чиито активни години, в които са тръгвали да работят, да създават семейство и да градят живот, са били прекарани точно в годините на кризите и промените. Точно тези хора мразят из основи комунистите и ги обвиняват за всичките си проблеми и несгоди. В тази връзка те гледат с презрение и ненавист всеки, който може да бъде свързан по какъвто и да е начин с комунистите или по някакъв начин е успял да се справи през бурните времена.
@Дима – Не разчитам на невежеството на никоя група от хора, а се опитвам да накарам хората да мислят сами за себе си, а не да се осланят на предразсъдъците на родителите си. Аз самия съм във визираното от теб поколение – тези между 1980-та и 1989-та. Аз не обсъждам тук дали някой може да се промени след като е крал и лъгал – това е друга тема, която е не по-малко обширна. Тук поставям под въпрос представата ти, че непременно всеки различен от теб, който е успял да направи нещо през годините на младата демокрация, трябва да е престъпник и измамник. И пак казвам – не защитавам Мария Капон, а поставям по въпрос логиката ти. Дай конкретни доказателства и ще се разберем.
@Мария Капон – Благодаря за отговора. Съгласен съм с Надя, че доста изчерпателен.
Благодаря за отговора.Не съм удовлетворена.Въпросът ми беше за парите.Досетих се,че първата конструкция е била закупена ‘в резултат на партнъорството с фирмата’фернет-Германия’-която по някакъв? начин е отнела подаръка на панаира и го е дала на Мария Капон.
Съгласна съм, че връзките са важно нещо и не само при социализма,но е странно, че нарича ченгетата с този ефимизъм-разузнавачи-точно на тях бкп довери парите…
А себе си ,по тази логика, причислявам към страхливите чиновници,които нищо не наловиха в мътните води на прехода.
Пожелавам успех на Мария Капон в учението в Харвард-как ли намира време да прелита през океана и да бъде активен Наподен представител.
@тодорка – Относно парите – тя си каза, че е било от реституциите. Как са получили реституираните имоти не знам, но може да се провери. Не може да се казва, че е откраднала „подарък“ щом е работила за дадена фирма и после е направила български офис на фирмата. За разузнавачите – това е била задачата им там. Няма нищо наследствено обидно в думата ченге, разузнавач и дори агент. Ти влагаш ненавист, защото те са работили за комунистите. В ДС впрочем службата, която ти ненавиждаш е била една. Останалите знаеш ли какво са правили? И накрая – в Харвард може да се учи дистанционно.
Подаръкът физически беше в панаира в склад палата#20 и изчезна с напускането на госпожа Капон.Служебните и ангажименти като представител на панаира,контактуващ с тази фирма прерастнаха в 100% частна собственост на фернет-България-това ли е естествено? Вероятно предполагате,че с ливади и гори в чепеларе е възможно да се прави международен бизнес.
Наистина няма как да знам какво са точно са правили в дс-знам, че във всеки екип от работници,командировани в чужбина имаше и таен агент/ченге,разузнавач/който имаше задача да подслушва и следи-за мен това е достатъчно да не уважавам тези,които са го правили.Но това е друга тема.
Всъщност дължа и едно извинение-прочетох, че Операция чисти ръце -инициатива на ЕНП в парламента се отнася за чистото ‘дс’ минало на бъдещите евродепутати.Аз си помислих, че мога да тълкувам ‘чисти ръце’ като по-широко понятие,в смисъл-хора,които не се притесняват дори за произхода на първоначалния си капитал.За това се оттеглям от дискусията,явно разширих я прекомерно,като оставам със съмения.
Начинът на мислене и поведението на Мария Капон я определят като достоен кандидат от БСП! Поздравления! В Столетницата й е мястото!
Що се отнася до цените на ливади, гори и обработваеми земи, аз съм наясно за колко и как се продават, тъй като по една случайност, това ме засяга лично…
Отговор на Мария Капон по мейла:
Благодаря за поздравленията. Слава Богу съм палнолетна и умея да определям мястото си съзнателно. Това, което не умея е да се ровя в спомените на починалия ми баща, но тогава щях да участвам в предаването Ясновидци! Препоръчвам ви го Дима. Излъчва се по БТВ!
С уважение,
Мария Капон.
Мария Капон и Елеонора Николова от ЕНП са подали сигнал за поредното разхищение на средства. Никито Василев е РАЗПОРЕДИЛ изграждането на здравен портал за ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, за което са отделени 1 000 800 лв. В същото време Националната здаравноосигурителна каса РАЗРАБОТВА същия портал за ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, като за направата му не достигат 100 000 лв. Зам. градският обвинител Роман Василев е съобщил, че Софийска градска прокуратура ще извърши проверка в Министерството на държавната администрация и административната реформа/ведомството на Н.Василев/.
Това прочетох в броя на в.”19минути” от 03.04.
Държавните служители са граждани като всички останали, но дори и юпитата много бързо възприеха методите на првилигироване, характерни за столетницата и нейните наследници. Едва ли с гласовете на служителите НДСВ ще спечели изборите. ГЕРБ, пък, са се кооперирали с неформалните ромски организации и дори е възможно да има министър или зам.министър ром. Изобщо, пъстър свят! А докато тече „Голямото надлъгване”, други си вършат работата, за която смятат, че са призвани.
Ето новото интервю от тази поредица. Този път е с кандидата за евро-депутат Богомил Шопов.
В идните седмици ще се опитам да се свържа и с други кандидати. Доколкото знам трябва да ги регистрират до 15-ти Май.
Бих искал да те поздравя, за това начинание. На моменти ти се чудя как успяваш да намираш толкова време. 🙂
@Васил Светославов – хумват ми всякакви идеи и съм малко импулсивен що се отнася до блогът и контакта с непознати хора. Сега очаквам интервю от двама евродепутати и Мартин Димитров. Има и още, но не се знае за тях. Впрочем ако ти е интересна темата за евро-изборите, може този блог да ти ентересен и по-специално статията ми за очакваните от мен резултати. Там имам 7 статии до сега и всички за за ЕС и изборите.
По-скоро имах предвид, че коментарите ти не са прибързани и лекомислени, статиите са сериозни, а това изисква доста време.
Благодаря ти обаче за линковете – лека полека ще ги изчета.
@Васил Светославов – Благодаря пак. Когато хората възкликнат, че се чудят как намирам време, по принцип го възприемам като упрек, защото наистина хабя не малко време в това, но в същото време не усещам да ми пречи. Ако се събере времето, което другите прекарват пред телевизора, във вестници и списания или из разни flash игрични и тестове във Facebook, горе долу ще излезе същото. Имаше една много хубава презентация по въпроса за времето изхарчено в блоговете, соцмрежите и тем подобни. Не мога да я намеря нещо обаче.
Мария Филева- Капон. Женена за сефарадски евреин „бизнесмен“ родът на мажът и е свързан мафиотската италянска фамилия капон. Но не това е най важно, тазо костинурка нарекласе депутат е един от последните членове на ДКМС през 1989 година в пловдивския унивирситет. Имам доказателства и за много други неща която тази комуниска или по точно,масоно-еврейска подлога крие за своята мазна биография… Моля се на Бог, да те дари с това което заслужаваш…..
Мария Капон /Мисса/ – комунистка, лъжкиня, ксенофобка и марксист-ленинец… /шарки от близкото минало на един ерзац политик/…
стр. 3 на в-к „Пловдивски университет“, бр. 1 /81/ , 17.01.1990 г., младите комунисти в действие…
Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че е ОПАСНА, твърде опасна за обществото. Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е, че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да и пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0/нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред”/ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки.
А това „Мисса“ се роди от любовника и` Арман Бабикян, когато в предаването на доносника на ДС Иван Гарелов „Вот на доверие“ я обяви за „Мис парламент“ през 2005 г. И тя си повярва, че е някаква „Мисс“, въпреки чувствителното надхвърляне на 100-те кила, които носи на снагата си, реципрочни на наглостта и безчувствителността и`.
През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22 годишния син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!
Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща и бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по подир/. Иде реч за нейна безсрамна демонстрация пред съученички на една комсомолска бригада, след като се е завърнала от Мароко.
И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство и „предаване” на дарението! По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”. „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!
Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989г. в младежки дом „ Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”. /вижте факсимилето/. Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е … Жан Виденов. След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опианена” Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опианена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата „тв 7“ и сръбската интернационалистка Кулезич и тя… Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”
Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как – Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на 26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП. По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.” Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко – съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА на Мичето. Просто публикувам факсимилето от този комунистически призив-декларация и пак напомням, че тогава са най-красивите и свободни времена за младежите в България. Излиза, че имало и млади червени вампири, които си мечтаели за „демократичен и хуманен комунистически просперитет”. Всъщност, нямам сили – прочете си го. Лелеяната от младата другарка Филева Федерация на младежките комунистически движения не се учредява за ужас на комсомолката, но пък и остават високопарните обществени фалцети. Откак се отърка в политиката тя не спира да се представя като „професионален политик“. Разбира се, участва във всички възможни избори, харчи с широка ръка куп пари, но резултатите и` все клонят къмто статистическата нула.
А помните ли как ДС и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС/ще създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”. И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г. в защита на „основните човешки права, включително изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината. Разгледайте снимката от вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите – в България, Турците – в Турция!”. Коя е мислите гневната 21 годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Я се вгледайте да не е вашта Касим Корморан Гювендия. Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте и… Май на това му викахте мазмантийство?
Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universität (LMU) München, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. И въобще, как се завършва престижен университет за 1.5 г.?! След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома на задочник от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.
От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.
Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна. Просто става дума за класически политически измамник, самозабравил се от богатство и непомерна наглост.
„Призив-дакларация“ за създаването на Федерация на младежките комунистически движения, която да замени ДКМС, Мара Мисса „с комунистически поздрав“ пламти от ентусиазъм, все пак е 1990 год.
„Демократката“ иска да гони всички български турци в Турция, сега е коалиция с тях…
А главен редактор на изданието е Емил Стоянов – Брата, член по онова време на червеното БЗНС и активен радетел за …
Така е видял Мара Мисса Владо Дойчинов – гениален е. В човката на пеликана Мара са нейните любими неща – ДКМС, БКП, Пари, много Пари, БСП, РЗС…
ижан
Мария Капон /Мисса/ – комунистка, лъжкиня, ксенофобка и марксист-ленинец… /шарки от близкото минало на един ерзац политик/…
стр. 3 на в-к „Пловдивски университет“, бр. 1 /81/ , 17.01.1990 г., младите комунисти в действие…
Доста приятели са се чудили защо се фиксирам в биологичното творение Мара Мисса. И пред всички съм твърдял, че не го правя по каквито и да лични причини, завист или не дай Боже – озлобление. Понякога човек има нужда от идеална кауза, от мисия сред гражданското общество, пред сънародниците, ако щете, колкото и високопарно да звучи, защото познавайки раблезианската героиня на политическия естаблишмънт съм убеден, че е ОПАСНА, твърде опасна за обществото. Тя е ерзац в политиката, в бизнеса, в контактите си с хората, но най-страшното е, че с дебелоочие шества из политиката и си мисли, не, убедена е, че с пари и наглост ще е „ПредставителЯТ на народа” /неин слоган на плакатите на РЗС от последните парламентарни избори./. Това изчадие на лъжата обявява без да и пука кампания „чисти ръце”, докато официално декларира, че е изхарчила 0/нула/ лева на изборите за Европарламента от коалиция „Напред”/ВМРО, Гергьовден, Ковачки и Мисса/, а малко по-късно става кандидат на РЗС, прави най-скъпата рекламна кампания и декларира пред Сметната палата … дарение само от 5 000 лв. за Яне Янев. Пак с „чистите си ръчички” пише донос до ДАНС за връзка на Бойко Борисов със Сретен Йосич, инициира нарочна комисия в парламента, а после се врътва наопаки.
А това „Мисса“ се роди от любовника и` Арман Бабикян, когато в предаването на доносника на ДС Иван Гарелов „Вот на доверие“ я обяви за „Мис парламент“ през 2005 г. И тя си повярва, че е някаква „Мисс“, въпреки чувствителното надхвърляне на 100-те кила, които носи на снагата си, реципрочни на наглостта и безчувствителността и`.
През 2008 г., пътувайки по партийните дела на Мара Мисса, до Сливен загива в жестока катастрофа 22 годишния син на областната и координаторка Надя Вълкова, самата Вълкова е с разбит череп и прекарва 20 дни в кома, а героинята Капон-Мисса обещава на болницата реанимационно легло, прави си реклама и, разбира се – излъгва. Дори не отива на погребението на момчето, а след това няма сурат да се обади на майката за чисто човешко съжаление и съболезнования. В замяна с любовника си Бабикян се хвалят в Интернет, че карали членския внос от Сливен с „Опел” – толкова ги обичали хората! Пълна и неспасяема гнус, нали?!
Така без свян и срам се изгаври със семейството си пред личния си биограф Исаак Гонзес в „Стандарт” и обяви, че баща и бил член на ДП на … 5 години, а самата тя членувала в нелегална организация преди 1989 г. Членувала, но в … комунистическа организация, както ще видите нататък. За екстрапулиране на туловището в политиката няма баща и майка, няма свян, няма и помен от разкаяние. Здраво прегърнала комсомолските поръчения още във френската паралелка на пловдивската езикова гимназия и популярна като Мичето Кремвирша /и това ще разкажа по подир/. Иде реч за нейна безсрамна демонстрация пред съученички на една комсомолска бригада, след като се е завърнала от Мароко.
И нататък. Фирмата „Фернет” – Лайпциг, Германия дарява на Международен панаир-Пловдив изложбена конструкция, складирана в специално помещение на площ от … 1 000 кв. м. За нея отговаря отдела, дето работи г-ца Филева, по-късно Капон. Скоро след това се създава фирмата „Фернет-България” със 100% частен капитал и конструкцията … става собственост на другарката с „чистите ръце” чрез врътката по линия на „Фернет-Германия”, партньорство и „предаване” на дарението! По времето на комунистическия директор Калудов природното творение Мара става началник на отдел „нови технологии”, към който е същата лайпцигска конструкция – светкавична кариера, за която ще стане дума по-сетне в стил „Калинка Илиева”. „Подаръкът” за милиони е физически на склад в палата № 20 на панаира и мистериозно изчезва с напускането на другарката Капон-Филева. За делото в комисията по конкуренция, как служебните и ангажименти към държавната фирма прерастват в изцяло частна собственост и моето участие ще разказвам допълнително. Ей така се прави международен бизнес с ливади в Чепеларе, драги читатели!
Днес ви предлагам няколко документа, публикувани официално във в-к „Пловдивски университет” в бр. 1/81/, от 17.01.1990 г., който отдавна е библиографска рядкост /течението е иззето от библиотеките ?!/, но информационна агенция „Торос” притежава оригинала, разбира се. На трета страница четем важното съобщение, че на 21.12.1989г. в младежки дом „ Йорданка Николова”-Пловдив се е провело събрание на Комсомолската организация към Пловдивския университет „П. Хилендарски” и е избрано ръководство на Димитровския комунистически младежки съюз/ДКМС/ в състав: „Секретар Атанас Кабаджов, организационен секретар – Иванка Ефтимова и членове: Величка Колева, Петър Желев, Петър Христозов, Мария Филева – II курс, инженерна физика и Рангел Бръмбаров”. /вижте факсимилето/. Познахте ли кандидат-президентката?! Да, да, другарката Филева и бъдещата „демократка” Капон. Краят на 1989г. е красивото време на вдъхновените митинги, хепънинги, протести, живи вериги и надежди, младите хора на България бяха по улиците и проклетисваха комунизма и ДКМС, а в очите им светеше увереност, радост и вяра. В същото време другарката Филева-Капон е запленена от идеите на комунизма и се тътрузи в ръководството на ДКМС, чийто окръжен председател е … Жан Виденов. След години тя без срам ще изповяда: „Посрещнах 10.11.1989г. въодушевена на улицата с приятели, радвах се, че комунизмът си отива безвъзвратно, бях опианена” Поредната нагла ЛЪЖА – радвала се на дядо си на партенките, опианена е от кюлотите на баба си! А студентският лидер Емо Кошлуков я слуша и може би – вярва?! В барековата „тв 7“ и сръбската интернационалистка Кулезич и тя… Тогавашни нейни колеги си спомнят: „Мария по цял ден търчеше да организира „реформирането” на ДКМС, беше от малкото в Университета, които носеха значка на ДКМС и червено шалче.”
Комунистическият плам на другарката Мария Филева стряска дори правоверните комсомолци и дъртите комунисти. Ето как – Извлечение от протокол от събрание на Университетската комсомолска организация „Ал. Димитров – Сашо” при ДКМС в ПУ „П. Хилендарски”, проведено на 26.12.1989 г.: „… По т. 1 се даде думата на другарката Мария Филева, втори курс, инженерна физика, която направи своето предложение за създаване на федерация на младежките комунистически движения /ФМКД/, която да включва следните асоциации: младежка комунистическа академична асоциация, средношколска комунистическа асоциация, комунистическа асоциация на селската младеж и да се замени ДКМС с ФМКД, в която да бъдат приемани комунисти – партийни членове и комунисти – безпартийни на възраст до 30 г., решени да работят за просперитет на нашето общество от марксистко-ленински позиции в тясно единство с БКП. По предложението на др. Филева взеха думата другарите Милко Матеев – партиен секретар на физическия факултет, Христо Полизов – член на Бюрото но БКП, Атанас Кабаджов – секретар на ДКМС в Университета и гостът Жан Виденов. Предложението на др. Филева бе прието с единодушие и като „Призив-декларация” изпратено до ЦК на ДКМС за предстоящия конгрес на организацията на 24.02.1990 г.” Уважаеми читатели, къде останаха приказките на Мичето/както я наричат роднините/, че „и аз като баба, дядо, майка и татко – съм потомствен демократ” като четем излиянията за „федерация на младежките комунистически движения” и не е ли това гавра с родовата памет – решете сами. Аз нямам сили пред ЛЪЖАТА на Мичето. Просто публикувам факсимилето от този комунистически призив-декларация и пак напомням, че тогава са най-красивите и свободни времена за младежите в България. Излиза, че имало и млади червени вампири, които си мечтаели за „демократичен и хуманен комунистически просперитет”. Всъщност, нямам сили – прочете си го. Лелеяната от младата другарка Филева Федерация на младежките комунистически движения не се учредява за ужас на комсомолката, но пък и остават високопарните обществени фалцети. Откак се отърка в политиката тя не спира да се представя като „професионален политик“. Разбира се, участва във всички възможни избори, харчи с широка ръка куп пари, но резултатите и` все клонят къмто статистическата нула.
А помните ли как ДС и БКП запалиха страната с крайни ксенофобски и националистически протести срещу връщането на имената на българските мюсюлмани в началото на 1990 г.? На 29.12.1989 г. се взима решението, но веднага Георги Танев /първи секретар на ОК на БКП-Кърджали/, подпомогнат от структурите на ДС/ще създадат ОКЗНИ/ с основни представители Минчо Минчев, Гинчо Павлов и Георги Първанов, организират из цялата страна протестни митинги с основни лозунги „България за българите”, „С турски имена в Турция”, „Позор за продажниците на България”. И тръгнаха едни яростни протести из големите градове, шествия, авто-колони, заклинания в краен национализъм и саморазправи. Стигнаха и до Пловдив, но младата опозиция организирахме митинг на 4.01.1990г. в защита на „основните човешки права, включително изборът на име”. Оратори бяха легендарните правозащитници Отец Димитър Амбарев и Хасан Бялков. Комунистите направиха контра-протест на стълбите на пощата и крещяха като обезумели срещу възстановяване имената на българските турци. После се преместиха пред общината. Разгледайте снимката от вестника. На нея вдясно се вижда младо момиче с раззината от гняв уста и вдигната ръка в хитлеристки поздрав. Пред младата революционерка е Милена Калудова /партиен секретар на ПУ, съпруга на ген. Калудов – всемогъщ шеф на милицията в Пловдив/. Плакатите са симптоматични за онова време: „България – единна и неделима!” и „Българите – в България, Турците – в Турция!”. Коя е мислите гневната 21 годишна дама, демонстрираща крайна ксенофобия, омраза и злоба? Касимчо, Корманчо да не сте в коалиция с нея? А, какво ще кажете?! Я се вгледайте да не е вашта Касим Корморан Гювендия. Иначе тя се пъне по медиите за „дългосрочен проект на етническа търпимост и такт с европейската народна партия”, тя ще ви ИЗЛЪЖЕ драги, като дърта циганка ще ви излъже. Бир текмил, както казват. Касиме, г-н Дал, когато на 4.01.1990 г. учредявахте ДПС, младата комунистка другарката Мария Филева на същата дата се гневеше на пловдивския площад срещу етноса ви и искаше да си ходите в Турция! Ама то си е ваша работа, ако искате – вярвайте и… Май на това му викахте мазмантийство?
Според документите и публикациите през 1990 г. г-цата Филева е втори курс инженерна физика в ПУ, а през пролетта на 1993 г. ходатайствахме с баща и пред директора Кръстьо Сотиров да я назначи на работа в Пловдивския международен панаир. Сега твърди, че завършила университета Ludwig-Maximilians-Universität (LMU) München, но тогава не представи никаква диплома, нямаше Максимилиан, нямаше Лудвиг. И въобще, как се завършва престижен университет за 1.5 г.?! След дълго издирване донесе в личен състав на панаира диплома на задочник от Пловдивския университет, мюнхенското образование се появи след 2000 г., а като депутат твърдеше, че „прескачала” до Харвард, прелитала през океана да специализира управление на кризи. Може и така да е, но в тези срокове май става дума за краткотрайни спец-курсове или за казус „Калинка Илиева”. Ще ви занимаваме тепърва с академично битие на биологичния експеримент.
От кариерата и в Пловдивския панаир датира и близкото, най-сърдечно приятелство на Мисса с директора Калудов, племенник на вече споменатото комунистическо семейство Калудови – генерал и партийна секретарка, то и по негово време се „изпари” лайпцигската конструкция в посока „Фернет-България”. Днес Мара Мисса ни облива с красиви приказки за „справедливост, чисти ръце, европейски път, антикомунизъм, традиционна десница” и един куп ЛЪЖИ, на които само тя си вярва… Разгледайте пак снимките от тъмно червения вестник „Пловдивски университет”, помислете що за екземпляр имаме насреща си и пак „ВЕРВАЙТЕ”, ако искате, драги читатели.
Аз мисля, че тя е опасна за обществото, разболява го с лъжи, както го ерозираше с комунистическите си видения не толкова отдавна. Просто става дума за класически политически измамник, самозабравил се от богатство и непомерна наглост.
„Призив-дакларация“ за създаването на Федерация на младежките комунистически движения, която да замени ДКМС, Мара Мисса „с комунистически поздрав“ пламти от ентусиазъм, все пак е 1990 год.
„Демократката“ иска да гони всички български турци в Турция, сега е коалиция с тях…
А главен редактор на изданието е Емил Стоянов – Брата, член по онова време на червеното БЗНС и активен радетел за …
Така е видял Мара Мисса Владо Дойчинов – гениален е. В човката на пеликана Мара са нейните любими неща – ДКМС, БКП, Пари, много Пари, БСП, РЗС…