Как се прави бизнес с еко ток

entega_2008 В сряда 22-ри Април беше денят на земята. Entega – местният енергиен монополист за провинция Hessen, беше направила доста оригинална реклама на новата им тарифа за ток. Казва се буквално „Опазване на атмосферата“ и е 2.25 цента по-евтина на киловат/час или с 10%. На всичкото отгоре основната годишна такса излиза с 55% по-малко. Така, в зависимост от това колко харчите, сметките ви за ток може да паднат с между 10 и 20%.

В рекламната им кампания, записи от която може да видите по-долу, от Entega искаха да покажат още по-добрия аспект от тази тарифа. Въпреки, че излиза по-евтино, немците да доста мнителни към оферти и намаления, защото всеки ден си патят от своеволията на големия немски бизнес. Големия плюс на тази тарифа, както подсказва името й е, че токът ще бъде екологично чист. От компанията гарантират, че ако 1000 семейства се включат, те ще изградят инсталации от възобновими източници или закупят достатъчно ток от такива, за да покрият нуждите им. Примерно ако тези 1000 семейства харчат средно по 4 мегаватчаса на година, то Entega ще трябва да сложи слънчеви панели и вятърни централи за 4000 MWh.

Тъй като държавата субсидира тези разработки, енергийните компании могат да си позволят да свалят цените и пак да са на печалба. Клиентите им пък са щастливи, че пестят и пазят природата. Строителните фирми получават купища поръчки за нови мощности и се налага да наемат и обучават повече хора. Държавата е щастлива, защото се изграждат екологично чисти мощности, които не са зависими от външен монопол, безработицата пада и бизнеса расте в условия на икономическа криза. Да не говорим колко пари се инвестират индиректно в научните институти за нови разработки и колко технологии се развиват така.

Може да гледате клипът и в HD.

На рекламния им щанд в центъра на Darmstadt компанията бяха изложили демонстрации на различните видове възобновима енергия – слънчева, ветрена, органична и водна. В действителност, около 85% от всичкия еко-ток, които Entega продава, идва от огромните водни централи в Норвегия. Все пак дялът на слънчевата и ветрената енергия расте и вече има идеи за такава от океана в Северно море. Самите органични (етанол и метан от сметищата) и водни централи не са кой знае колко екологични, но все пак е по-добре от тези на въглища, газ и дори атомните. Затова когато се местя в новото жилище през Юни ще подпиша договор за тази нова тарифа. Както е приказката – капка по капка вир става.

Впрочем не знам дали сте наясно, но България е с най-евтин ток в Европа. Сметките, които ни се струват високи идват от това, че повечето от нас използват електроуреди с ниска класа на ефективност, къщите ни нямат изолация, а крушките не са енергоспестяващи. Всичко това зависи от самите домакинства и ако вместо нов плазмен телевизор се изолира жилището, сметките за отопление ще паднат с поне 20%. Ефективните уреди пък спестяват още 30% ток. Дори само лошото уплътнение на вратата на хладилника ви гълта по 30 лева всеки месец.

Може да гледате клипът и в HD.

Записите са леко треперещи, защото все още се уча да снимам с новата ми Flip камера. Скоро ще пиша и за нея. В HD може да е малко накъсан образа, защото просто HD в YouTube изисква доста бърз компютър.

31 коментара

  1. И тук ни трябва подобно насърчаване на ел. компаниите.

    Пишеш интересно, обаче в първия ти абзац нямаш един коректен пълен член, по-надолу вече не можех да чета. Отделяй малко време за себередакция, тогава писанията ти ще са супер!

  2. Държавата „субсидира“ ? Това са пари взети от джоба на данъкоплатците. За да разберете колко излиза „еко“ енергията, трябва да прибавите тази субсидия към себестойността. Ще видите, че цената ще порасне доста повече от тази, която плащате сега.
    Колкото до слънчевите и вятърни източници, те не само, че имат ниско к.п.д., но което е по-важно, че не са сигурни източници – т.е. не дават енергия точно когато ти трябва.

  3. Хората нямат пряк интерес да си изолират жилищата защото парите от тези обещани 20% спестена енергия няма да ги видят никога. Таква е системата за разплащане в България.

    Другата щуротия е, че по никакъв начин не се стимулира повишаването на е енергийната ефективност на домакинствата.

    И не на последно място, масово липсва елементарна потребителска култура (да се изключват неизползваните консуматори, да се използват добре разчетени (непреоразмерени) консуматори и други елементарни практики).

    Таааа, наистина има по какво да се мисли – по всички клонове на веригата…

    Успех,
    дарк

  4. Бояне, недей се излага, като не разбираш бе човек. Какви 30 лв заради „лошото уплътнение на вратата на хладилника“? Че то ако въобще няма уплътнение няма да харчи толкова пари (ток). Знаеш ли колко ток харчи един хладилник на месец?

    Аз лично имам 60-70 лв сметка, което включва голям хладилник, голям фризер, пералня, печка, три компютъра, принтер, телевизор, DVD, няколко DVB-S приемника, рутер, суич и една дузина кухненски уреда от сорта на тостер, чайник, кафе машина, робот и т.н.

    И крушките ми (10 на брой) не са „енергоспестяващи“ 🙂 Може да харчат по-малко ток, но за сметка на това са скъпи, светят по-слабо и най-лошото е, че имат прекалено изкуствена светлина, която е супер студена и некомфортна. Поради тази причина хората пускат повече отопление и ефекта от спестяването отива на кино.

  5. @Stancho – т.н. възобновяеми източници наистина имат КПД, което е по-ниско от това на ТЕЦ-овете, но предвид изобилната енергия, това не е чак такъв проблем. По-голям проблем е възвращаемостта на инвестициите, която е наистина ниска и затова правителствата дават преференции на тези технологии.

    В цената за еко-токът не трябва да се включва въпросните субсидии поради две причини. Първо те не винаги идват под форма на директни инвестиции, а по-скоро като данъчни облекчения, завишени изкупвателни цени и дарени строителни площадки. Второ, същите облекчения се дават на много други обществено значими проекти, като болници, технологични паркове и центрове за еко-туризъм. Също трябва да се отбележи, че тези пари не се подаряват ей така на някакъв енергиен парк, а се инвестират в чиста енергия, което както казах по-горе подпомага много други сектори на индустрията и обществото.

  6. @darkterminal – Наистина системата за плащания по програмата енергийна ефективност в България не работи. Ама никак. Дават се някакви пари, които в крайна сметка не стигат до домакинствата. Електроуредите обаче започнаха масово да минават на А и А+ класа. В България пред последната година-две се закупи бая техника и хората дали без да искат, дали не си взеха доста, която е енергийно ефективна. В ЕС има идея да забраняват производството на такава, която е под B класа.

    Иначе за консуматорската култура – това навсякъде го има. Хората просто не се усещаме кое колко харчи, защото не го виждаме. Водата е ок: пускаш – шуми и тече. При тока е скрито. Затова от Google са започнали проект, с който да можеш да си направиш профил на използването на ток в жилището. Трябва да имаш само електронен електромер със специален порт и тяхната програма. За сега всичко е в бета, но има вече примери как служители на Google са забелязали, как невинни навици, като препичането на филийки в тиган, може да имат голям ефект върху потреблението на ток. Очаквам го това с нетърпение.

  7. @Марто – Възможно е да преценям по тукашните тарифи – все пак тока в България е в пъти по-евтин от Германия. Един малък хладилник класа А+ харчи минимум 130 kWh. Тези, които са разпространени в България може би са около C или по-лоши и харчат между 200 kmWh и 400 kWh в зависимост от хладилника. Лошото уплътнение кара хладилника да охлажда постоянно и вдига потреблението му с 50%. Значи 400*0.088*50% = 17.6 евро или около 30 лева разлика. Това е при условие, че вземем цените за ток в България и имаме голям хладилник с ниска класа и повредено уплътнение. Какви са твоите разходи не мога да знам. И аз имам два хладилника, фурна, 6 компютъра, два телевизора и малка армия от малки електроуреди, но се отоплявам на парно. Въпреки това сметката ми за ток е бая голяма и това е точно, защото фурната и хладилниците са стари и гълтат много ток.

  8. Аз лично винаги съм за опазването на планетата. А че се инвестират парите на данъкоплатците – е те нали затова се събират – за да се инвестират. Защо да е лошо да се инвестира в енергийните компании?

    Жалко, наистина жалко, че чета за това, как са нещата в Германия, а не, как в България се е случило нещо такова (ако се беше случило сигурно щях да чета де, зора е, че не се случва)…

    Всъщност значението, което се отдава на тази планета, на която се возим, на опазването на цялата околна среда, НАШАТА жизнена среда, е незаслужено малко. Все се оказва, че цената на бензина или тока е по-важна, че всичко всъщност, е по-важно от това дето в по-малки системи му викат лайф съпорт. Вярно, това е доста интертен процес, ама лошото на инертните процеси е, че трудно се спират.

  9. Всъщност подобни тарифи и инициативи няма на много места. Трудно е да се организират и да се убеди бизнеса и политиците, че има смисъл от тях. Ако намалим драстично корупцията покрай еврофондовете ще потекат много пари за такива проекти, защото ЕС гледа да финансира точно такива инициативи.

  10. Това, съгласи се, е едно твърде голямо (и по моему не много реалистично) „ако“. Но е чудесно пожелание, спор няма.

  11. Наистина е голямо „но“. Трябва обаче да се случи рано или късно. Номера е да го направим рано иначе ще изостанем в тази област.

  12. Хъм, то това HD видео и мп4 да е в мплеъра пак насича на стар комп (1280х720), но пуснато през флашплеъра просто сбозява дори c2d машинка:)
    А за ефективността: според мен има смисъл, но началната инвестиция в България е доста над прага на склонността на гражданина да прежали други екстри, които са му пред очите. Плазмените телевизори, например.
    Един пример (личен). За да получа субсидия за инсталиране на външна изолация трябва да направя следното:
    * задължително трябва да взема парите на заем от точно определени банки за определен минимален срок (примерно 1 година), като не получавам никаква отстъпка в лихвения процент, по-евтино е от потребителски кредит, но не много по-евтино.
    * трябва да се договоря предварително с търговеца, който ще извършва услугата за цената
    * трябва да кандидатствам за парите
    * трябва да бъда одобрен, което значи, че трябва да имам легитимна работа и доказуем доход, покриващи вноските и критериите на банката кредитор
    * трябва да се съглася на условията на банката кредитор (включително резки, неопределени покачвания в лихвените проценти и прочее техни си шитни)
    След това се извършва услугата, аз заплащам на търговеца и почвам да се издължавам на банката
    През това време с фактурата от търговеца и документите от банката кандидатствам за субсидията. Която възлиза на 20% от стойността на услугата но не повече от 1500 лева (последното не помня колко беше, тоест колко е максималния размер на помощта). Ако да речем лихвения процент на банката е 18 може да се каже, че ползвайки този вариант аз съм дори малко по-назад ако просто бях отишъл и платил за цялата работа със спестяванията си. Защото банката разбира се си има задължителни застраховки и такси. И защото 20% са не от стойността на изтегления заем а от стойността на извършената услуга. И всякакви такива врътки.

    Излиза съвсем простия извод – европейските пари не целят подпомагане на гражданите в борбата им за спасяване на планетата, а осигуряване на надеждни приходи на банките под формата на лихвения процент като печалба от сключените сделки по програмата за енергийна ефективност.

    Всичко е много добре измислено – в общия случай гражданите плащат това което биха платили и иначе, туктаме в плюс (това само при условие, че кредита е взет за срок от 1 година до 18 месеца, ако е за повече определено си много назад), банките прибират разликата, търговците си продават услугата. Въпросът е защо тези европейски пари отиват при банките. Защо не при гражданите или при търговците или и аз не знам при кого, а именно при банките? Това програма „улесняване на избора при даване на кредит за банки“ ли е или програма „Енергийна ефективност“.
    Сега знам как някой ще рече: ами то това цели подпомагане на гражданите, които нямат налични средствата: така е добре за тях, поне не плащат лихвата.
    Вярно, не я плащат, но пък срока е едногодишен, дали ще спестявам една година или ще давам на банката една година е все същото от финансова гледна точка, инфлацията не е 20% годишно, че спестеното след една година да няма покупателната способност (тоест да не покрива извършването на услугата) в края на периода за разлика от същото нещо в началото му. А ако и да беше така банката пак е защитена, защото си запазва правото да променя лихвения процент на вече сключени договори. Тоест ако в края на периода същата сума не покрива услугата и гражданина трябва да се бръкне още, то няма гаранции че ако услугата е извършена в началото на периода тази уж спестена разлика няма да си я плати като поп само че на банката кредитор.

    С две думи – три думи:)

  13. @Петър – Да, знам го този момент. Затова написах, че въпросните схеми за субсидиране в България практически не работят и са направени точно с тази цел.

  14. Моето лично мнение по въпроса вероятно няма да се преми положително от еко защитници, симпатизанти и всички, увлечени в „сектата“ ЕКО, БИО и други подобни. Светът в който живеем е така устроен в момента, че няма вариант да опазим чиста планетата, да опазим земята от вредни влияния, замърсяване и т.н. Когато произвеждаш нещо, за което се твърди, че е ЕКО, БИО, се произвеждат същото количество отпадъци, както и при нормалното производство (по-скоро разликата е във вида на отпадъка). Тези производства не са евтини, понеже са субсидирани от много световни организации, за които не се говори за съжаление. За още по-голяма съжаление точно енергийните източници не са сигурни, не можеш да ги използваш през цялото време, а това може да бъде пагубно за болници например. Мога да дам още много примери, но не бих искала да коментирам твърде много. Личното ми мнение обаче е, че трябва да се спре промиването на мозъци за всички ЕКО, БИО и подобни сектантски движения, които извличат огромни печалби от тази си дейност. Това са хората (компаниите), които ни най-малко не са се замисляли за екология, а само и единствено за рацмера на печалбата си.

  15. @Dani – Не си прав въобще. При био храните не се използват вредните методи като пестициди и генна модификация. Идеята е, че хората са склонни да платят повече, ако знаят, че продуктите са отгледани с чисти технологии. Така се изключват практиките, които използват големите концерни за да си осигурят огромна продукция, която само изглежда добре, но има ниска хранителна стойност и качество.

    Има начин да се промени производството и набавянето на енергия, за да се намали драстично замърсяването. Проблемът е, че сме привикнали до толкова с този си начин на живот, че всяка малка промяна ни се струва драстична и ненужна. Истината е, че възобновяемите източници на енергия са достатъчни за да задоволят нуждите ни. Факта, че са непостоянни не е проблем, защото при достатъчен мащаб и разнообразие на източниците (вода+вълни+вятър+слънце) отклоненията на производството се изравняват. В Германия се изготвя софтуер, който ще управлява тези ресурси на такъв голям мащаб и ще консервира излишната енергия под формата на изпомпана вода нагоре по язовира или в супер батерии, като онази от няколко-стотин мегавата, която направиха в Англия.

    Всичко е въпрос на желания е за промяна и много хора в бизнеса виждат пари точно в това движение към зеленото и чистото. Затова и реших да напиша за това как може да се прави бизнес с еко-ток – има търсене, значи трябва да има предлагане. Това е простия пазарен принцип.

  16. Бояне, наскоро си разсъждавах за така наречените екологични източници на енергия – визирам най-вече източници на гео-термална енергия и тези от морските вълни. Едно обаче не ми дава мира – няма ли ползвайки тези източници пак да повлияем доста сериозно на баланса на планетата? Навлизането на подобни източници неизменно ще доведе до тяхната масова употреба. Не знам някой дали си дава сметка, например тази енергия от морските вълни на какво ще се отрази? Все пак това означава водата да се движи по-слабо примерно. За геотермалната енергия – какво ще стане, ако се използва масово? Защото да, ефектите ще ги има точно, ако се ползва масово. А както казах и по-горе, лошото на инертните процеси е, че трудно се спират.

  17. Абе човек, какви 200-400 kWh :шок: 😉

    На мен цялата сметка за месеца ми е около 500 kWh. Сметките са ти грешни, коригирай ги… бъркаш някъде.

  18. @Васил Светославов – Има проблеми с ветрените турбини и водните централи, защото едните променят профила на вятъра зад тях, а вторите нараняват сериозно флората и фауната в реките. При вълните и геотермалната енергия тези проблеми ги няма.

    При вълните не се строят бендове, а се слагат най-често змиеподобни контрукции, които използват самото движение за да правят ток. Това решение обаче не може да се скалира.

    При геотермалната енергия нещата са съвсем други – може да се строят навсякъде и са почти неизчепаеми. Не променят структурата на средата наоколо. Единственото притеснение е, че внасят остатъчната топлина, която не става на ток, в атмосферата. При условие обаче, че няма вредни газове, които причиняват парников ефект, тази топлина ще се отдели лесно в космоса поради естествения защитен механизъм на земята. Идеята на глобалното затопляне е, че нараняваме този механизъм и земята не може да се охлажда. И все пак дори да минем само на геотермални източници, пак няма да изкарват повече топлина в атмосферата взети заедно от спорадичните вулкани.

    @Марто – Възможно е. Цитирам само цифри, които съм видял в магазините и из статистики в мрежата.

  19. Ъъъ ами то… Аз не съм Марто… 🙂
    Базирам разсъжденията си, на факта, че геотермална енергия, това е такава, преобразувана от топлинната енергия на земното ядро (или самата въпросна енергия). Логиката диктува, че това води до някакво охлаждане на въпросното ядро – колкото и да е малко. При масова употреба може би това въздействие няма да е пренебрежимо малко, а да кажем, „абе има там, не е съвсем да няма“. Което, ако в рамките на сто-двеста години стане чувствително критично, е много страшно, ако подобно нещо би станало за 1000 години, е само безотговорно. Да изстине земното ядро, май не е точно от най-хубавите неща, които могат да се случат.

  20. @Васил Светославовопъркал съм бутона за отговор
    А не, въобще няма такава опасност. Енергията се добива като вода се помпа в пукнатини в скалата или в пробити канали. Когато тя стане на свръх гореща пара, тя сама излиза на повърхността и минава през турбини. Този процес се получава естествено при термалните извори и гейзерите. Дори целия свят да мине на такава енергия, количеството изнесена енергия на година ще е пренебрежимо малка спраямо един вулкан.

    Все пак това наистина не е рентабилно и затова се надяваме на проекти, като термоядрения реактор и слънчевата станция в орбита комбинирана с кабел до земята. Все пак геотермалната енергия и другите технологии са решения, които сега работят и могат да се използват успешно в следващите поне 50 години.

  21. Ясно! Абе всъщност то това да са ни кусурите. 🙂
    Връщам се на пожеланието, подобно нещо да се случи и у нас.

  22. И аз така. Само трябва да се сложат правилните хора на правилното място и да не им се пречи. Това „само“ обаче си е бая усилие.

  23. Лично аз имам доста резерви към постигането на нещо конструктивно в българия поради ред причини – корупцията е станала самогенериращ се процес – борбата с корупцията е затруднена заради корупция. Отделно често се сблъсквам с непукизма и незаинтересоваността дори на интелигентни хора. Но ще съм адски щастлив, ако се окажа просто черноглед скептик 😉

  24. @ Dani (#16)
    Аз не съм съгласен;
    Първо – нормално е юридическите лица (фирми, фабрики, търговци) да очакват печалба, иначе защо изобщо да се хващат на хорото, нали така, икономиката не спира да съществува само защото има някакъв проблем, в случая екологичен. Ако беше така нямаше да има проблем, спираме икономиката и се връщаме в 1009 година, забравяме за 2009.
    Идеята е именно да има голяма печалба с цел стимулиране на бизнеса към практики щадящи околната среда. От една страна натиск оказват потребителите (избирайки sustainable варианта на дадена стока или услуга ние гласуваме с парите си, все едно казваме: да, този модел може да бъде на печалба) и от друга субсидиите от правителствени и неправителствени организации позволяват реорганизация на бизнеса до привеждането му в модел, който отговаря на новия вид търсене, това не винаги е лесно и евтино.

    Що се отнася до потреблението на електроенергия от възобновяеми източници, както в последващите коментари е посочено, намерени са методи за събирането и съхраняването на енергията до момента на потреблението й. SmartGrip се опитват да правят това, но има и други проекти, един от които е именно изпомпването на вода при повече енергия и спускането й при липса на източник в момент на нужда (до колкото помня цикъла е денонощен, но това не задължително). Германия вярно е една от държавите, които имат широко застъпена такава програма, но на какъв етап са от реализирането й не съм сигурен, може би Боян може да се информира по-добре (най-малкото говори/чете немски, а аз не:) )

    Накрая бих искал да спомена и друго, ти вероятно не си даваш сметка, но храната оказа значително влияние върху качеството на живот, особено когато ефекта се натрупва с годините. Дали ще приемаме прясна натурална храна, отгледана в чисти условия или такава със съмнителен произход и хранителна стойност има значение. Наистина, ефектът не е като от приемане на бутолинов токин, не се усеща веднага, но с времето става. Капка по капка… нещо такова казваха бабите. Но за едно имаш право: етикетът ЕКО за сега не гарантира нищо, по-скоро е нужно да бъде изграден по-качествен контрол върху употребата му и да се въведат други норми за следене на качеството специално за храните, произхода им и начина на производство. Аз лично не съм напълно убеден, че кампаниите, които така нашумяха в щатите (за CSA, city gardens и така нататък говоря) са най-доброто, но разбирам защо се случва: от една страна недоверие към институциите, защото се оказва, че разчитайки на тях се стига до положението да има 70 различни храни в супермаркета и всичките са основно царевица и соя и от друга недоверие към научния подход, заради генно модифицираните храни, хербициди, пестициди и т.н. Това е понятно, но не значи че трябва да захвърлим 150 години наука, напротив, просто трябва да употребяваме знанията си по-мъдро. Връщане към агро културата от преди 200 и повече години е кратковременно и не оптимално решение. Но всъщност тази тема е друга и няма да я дъвча повече. Всъщност истинския проблем може би е невежеството по отношение на твърде много неща у масата хора. Може би:)

    PS извинявам се за твърде дългия пост

  25. Здравей Бояне,

    Дори и да приемем, че има някои неточности коментарът ти е абсолютно точен като цяло. Германия, но особено Австрия и Швеция са на светлинни години напред по отношение на устойчивата енергия и енергийната ефективност. Огромните инвестиции, които се правят там, отдавна са се превърнали в конкурентно предимство за местния бизнес и сега продават на поразия водещи технологии. В това време нашите управници и бизнесмени си чоплят носовете и се чудят как да забавят неизбежното и да заобикалят законите и очевидните тенденции – силната икономика на 21 в. е чистата икономика – ако не се вписваш в нея, умираш! Това е! Ако се окаже, че не е така – моята фирма ще умре 🙂

  26. Впрочем желая ти успех в учението и наистина да се прибереш – аз съм завършил в Котбус – знам как е!

  27. @Боян – Хубавото е, че в България много лесно и бързо може да се постигне същото ниво и то с доста по-малко инвестиции. Това е едно от предимствата да сме малки. Проблемът, както вече установихме, е в корупцията, бюрокрацията и липсата на съдебна власт. Те задушават какъвто и да е бизнес.

  28. Здравейте зачетох се и ми стана интересно.
    От чисто любопитство съм правил проучвания и изчисления за еко източниците на енергия. Резултатите са леко отчаиващи поне за мен. Така наречените ВЕИ са скъпи и в повечето случаи неекологични,давам за пример слънчевите панели. За производството им отива доста енергия плюс самото им производство замърсява околната среда многоповече отколкото да кажем една топлоцентралаще замърси за същото количество произведен ток. Парадоксално е че най евтин и екологично чист ток (при условие на правилна експолатация) е токът от АЕЦ.
    Защо се прави такава огромна рекламна кампания на нещо което нито е еко нито е евтино ?
    Разбирам за намалението на разходите тип енергоспестяване но защо на някой ще му е нужно да използва слънчеви панели за ток ?
    Повечето хора се впечатляват от рекламите но след някой прости сметки се оказва че рекламата е едно а релноста друго. Защо трябва да плащем за ток който нито е екологичен нито е рентабилен сякаш не плащаме достатчно за расипията от елразпределение

  29. @Ender – Онзи ден водих един разговор по темата. Ако смятаме мегавати сравнени с цена на производство и замърсители, атомните централи печелят убедително. Просто технологиите ни за турбини и слънчеви панели не са достатъчно развити и все още са скъпи и токсични.

    За да се развият обаче до ниво, в което ще си печатаме слънчеви батерии на принтера, а ветрените турбини ще бъдат рециклируеми и евтини за поддръжка, ще трябва доста инвестиции и разработки. В този смисъл е важно да има пазар за тях – за да има изгода бизнесът да инвестира. Това е един недостатък на свободния пазар – трябва да се наливат средства в него, за да се насочи в някаква посока. Друг е въпросът обаче дали ако директно инвестираме същите пари в тези разработки няма да има по-добри резултати.

    От друга страна обаче атомните централи в момента използват много малка част от горивото – само силно обогатената част. Мисля, че китайците разработват реактор, който работи с остатъка – не толкова обогатено гориво, но все пак такова, което може да се използва за ядрена реакция. Така ще можем стотици години да издържим на това, което наричаме сега отпадъци и ще намалим радиационния фон и хилядите години нужни за разпад. И ще е още по-евтин тока.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.