За да се развият обаче до ниво, в което ще си печатаме слънчеви батерии на принтера, а ветрените турбини ще бъдат рециклируеми и евтини за поддръжка, ще трябва доста инвестиции и разработки. В този смисъл е важно да има пазар за тях – за да има изгода бизнесът да инвестира. Това е един недостатък на свободния пазар – трябва да се наливат средства в него, за да се насочи в някаква посока. Друг е въпросът обаче дали ако директно инвестираме същите пари в тези разработки няма да има по-добри резултати.

От друга страна обаче атомните централи в момента използват много малка част от горивото – само силно обогатената част. Мисля, че китайците разработват реактор, който работи с остатъка – не толкова обогатено гориво, но все пак такова, което може да се използва за ядрена реакция. Така ще можем стотици години да издържим на това, което наричаме сега отпадъци и ще намалим радиационния фон и хилядите години нужни за разпад. И ще е още по-евтин тока.

Дори и да приемем, че има някои неточности коментарът ти е абсолютно точен като цяло. Германия, но особено Австрия и Швеция са на светлинни години напред по отношение на устойчивата енергия и енергийната ефективност. Огромните инвестиции, които се правят там, отдавна са се превърнали в конкурентно предимство за местния бизнес и сега продават на поразия водещи технологии. В това време нашите управници и бизнесмени си чоплят носовете и се чудят как да забавят неизбежното и да заобикалят законите и очевидните тенденции – силната икономика на 21 в. е чистата икономика – ако не се вписваш в нея, умираш! Това е! Ако се окаже, че не е така – моята фирма ще умре

Що се отнася до потреблението на електроенергия от възобновяеми източници, както в последващите коментари е посочено, намерени са методи за събирането и съхраняването на енергията до момента на потреблението й. SmartGrip се опитват да правят това, но има и други проекти, един от които е именно изпомпването на вода при повече енергия и спускането й при липса на източник в момент на нужда (до колкото помня цикъла е денонощен, но това не задължително). Германия вярно е една от държавите, които имат широко застъпена такава програма, но на какъв етап са от реализирането й не съм сигурен, може би Боян може да се информира по-добре (най-малкото говори/чете немски, а аз не:) )

Накрая бих искал да спомена и друго, ти вероятно не си даваш сметка, но храната оказа значително влияние върху качеството на живот, особено когато ефекта се натрупва с годините. Дали ще приемаме прясна натурална храна, отгледана в чисти условия или такава със съмнителен произход и хранителна стойност има значение. Наистина, ефектът не е като от приемане на бутолинов токин, не се усеща веднага, но с времето става. Капка по капка… нещо такова казваха бабите. Но за едно имаш право: етикетът ЕКО за сега не гарантира нищо, по-скоро е нужно да бъде изграден по-качествен контрол върху употребата му и да се въведат други норми за следене на качеството специално за храните, произхода им и начина на производство. Аз лично не съм напълно убеден, че кампаниите, които така нашумяха в щатите (за CSA, city gardens и така нататък говоря) са най-доброто, но разбирам защо се случва: от една страна недоверие към институциите, защото се оказва, че разчитайки на тях се стига до положението да има 70 различни храни в супермаркета и всичките са основно царевица и соя и от друга недоверие към научния подход, заради генно модифицираните храни, хербициди, пестициди и т.н. Това е понятно, но не значи че трябва да захвърлим 150 години наука, напротив, просто трябва да употребяваме знанията си по-мъдро. Връщане към агро културата от преди 200 и повече години е кратковременно и не оптимално решение. Но всъщност тази тема е друга и няма да я дъвча повече. Всъщност истинския проблем може би е невежеството по отношение на твърде много неща у масата хора. Може би:)

PS извинявам се за твърде дългия пост

Все пак това наистина не е рентабилно и затова се надяваме на проекти, като термоядрения реактор и слънчевата станция в орбита комбинирана с кабел до земята. Все пак геотермалната енергия и другите технологии са решения, които сега работят и могат да се използват успешно в следващите поне 50 години.

При вълните не се строят бендове, а се слагат най-често змиеподобни контрукции, които използват самото движение за да правят ток. Това решение обаче не може да се скалира.

При геотермалната енергия нещата са съвсем други – може да се строят навсякъде и са почти неизчепаеми. Не променят структурата на средата наоколо. Единственото притеснение е, че внасят остатъчната топлина, която не става на ток, в атмосферата. При условие обаче, че няма вредни газове, които причиняват парников ефект, тази топлина ще се отдели лесно в космоса поради естествения защитен механизъм на земята. Идеята на глобалното затопляне е, че нараняваме този механизъм и земята не може да се охлажда. И все пак дори да минем само на геотермални източници, пак няма да изкарват повече топлина в атмосферата взети заедно от спорадичните вулкани.

@Марто – Възможно е. Цитирам само цифри, които съм видял в магазините и из статистики в мрежата.

На мен цялата сметка за месеца ми е около 500 kWh. Сметките са ти грешни, коригирай ги… бъркаш някъде.

Има начин да се промени производството и набавянето на енергия, за да се намали драстично замърсяването. Проблемът е, че сме привикнали до толкова с този си начин на живот, че всяка малка промяна ни се струва драстична и ненужна. Истината е, че възобновяемите източници на енергия са достатъчни за да задоволят нуждите ни. Факта, че са непостоянни не е проблем, защото при достатъчен мащаб и разнообразие на източниците (вода+вълни+вятър+слънце) отклоненията на производството се изравняват. В Германия се изготвя софтуер, който ще управлява тези ресурси на такъв голям мащаб и ще консервира излишната енергия под формата на изпомпана вода нагоре по язовира или в супер батерии, като онази от няколко-стотин мегавата, която направиха в Англия.

Всичко е въпрос на желания е за промяна и много хора в бизнеса виждат пари точно в това движение към зеленото и чистото. Затова и реших да напиша за това как може да се прави бизнес с еко-ток – има търсене, значи трябва да има предлагане. Това е простия пазарен принцип.

Излиза съвсем простия извод – европейските пари не целят подпомагане на гражданите в борбата им за спасяване на планетата, а осигуряване на надеждни приходи на банките под формата на лихвения процент като печалба от сключените сделки по програмата за енергийна ефективност.

Всичко е много добре измислено – в общия случай гражданите плащат това което биха платили и иначе, туктаме в плюс (това само при условие, че кредита е взет за срок от 1 година до 18 месеца, ако е за повече определено си много назад), банките прибират разликата, търговците си продават услугата. Въпросът е защо тези европейски пари отиват при банките. Защо не при гражданите или при търговците или и аз не знам при кого, а именно при банките? Това програма „улесняване на избора при даване на кредит за банки“ ли е или програма „Енергийна ефективност“.
Сега знам как някой ще рече: ами то това цели подпомагане на гражданите, които нямат налични средствата: така е добре за тях, поне не плащат лихвата.
Вярно, не я плащат, но пък срока е едногодишен, дали ще спестявам една година или ще давам на банката една година е все същото от финансова гледна точка, инфлацията не е 20% годишно, че спестеното след една година да няма покупателната способност (тоест да не покрива извършването на услугата) в края на периода за разлика от същото нещо в началото му. А ако и да беше така банката пак е защитена, защото си запазва правото да променя лихвения процент на вече сключени договори. Тоест ако в края на периода същата сума не покрива услугата и гражданина трябва да се бръкне още, то няма гаранции че ако услугата е извършена в началото на периода тази уж спестена разлика няма да си я плати като поп само че на банката кредитор.

С две думи – три думи:)

Жалко, наистина жалко, че чета за това, как са нещата в Германия, а не, как в България се е случило нещо такова (ако се беше случило сигурно щях да чета де, зора е, че не се случва)…

Всъщност значението, което се отдава на тази планета, на която се возим, на опазването на цялата околна среда, НАШАТА жизнена среда, е незаслужено малко. Все се оказва, че цената на бензина или тока е по-важна, че всичко всъщност, е по-важно от това дето в по-малки системи му викат лайф съпорт. Вярно, това е доста интертен процес, ама лошото на инертните процеси е, че трудно се спират.

Иначе за консуматорската култура – това навсякъде го има. Хората просто не се усещаме кое колко харчи, защото не го виждаме. Водата е ок: пускаш – шуми и тече. При тока е скрито. Затова от Google са започнали проект, с който да можеш да си направиш профил на използването на ток в жилището. Трябва да имаш само електронен електромер със специален порт и тяхната програма. За сега всичко е в бета, но има вече примери как служители на Google са забелязали, как невинни навици, като препичането на филийки в тиган, може да имат голям ефект върху потреблението на ток. Очаквам го това с нетърпение.

В цената за еко-токът не трябва да се включва въпросните субсидии поради две причини. Първо те не винаги идват под форма на директни инвестиции, а по-скоро като данъчни облекчения, завишени изкупвателни цени и дарени строителни площадки. Второ, същите облекчения се дават на много други обществено значими проекти, като болници, технологични паркове и центрове за еко-туризъм. Също трябва да се отбележи, че тези пари не се подаряват ей така на някакъв енергиен парк, а се инвестират в чиста енергия, което както казах по-горе подпомага много други сектори на индустрията и обществото.