Ако ме следите в Twitter, може би сте разбрали, че от състезанието „Th!nk about it“ ми подариха една FLIP камера, за да отразявам по-добре случващото се около евро-изборите. Всъщност трябваше да я използвам за интервютата ми с групата студенти във Франкфурт, но за жалост пристигна точно на следващия ден.
Камерата, или по-точно камкодера, има много малко функции и настройки. Това го прави страшно удобен за боравене, но на практика ограничава употребата му само до видео блогове и репортажи. Той е създаден всъщност точно за блогъри. Има само един профил са снимане – в HD (1240×760 пискела). Вътрешната памет е 4Gb, което стига точно за един час видео. Батерията стига за два часа запис. Зарежда се през USB, което е удобно скрито в самата камера и излиза с натискане на един бутон. Има и изход за телевизор. Най-добрата функция на камерата обаче е, че кодирането на видеото – записва се така, че да може директно да го качите в YouTube, Vimeo или MySpace. Затова качеството и на видеото, и на звукът е доста добро в нета, но за да гледате истински HD ще ви трябва доста мощен компютър. Ако използвате някоя проста програма за обработка на видео, може да махнете излишните части без да се прекодира. Аз използвам Avidemux за Linux.
Тази камера ме кара да се замисля отново за видеоблоговете. Още преди да започна този блог, аз записвах клипове със съвети за подобряване на Vbox7. Спрях, защото записа и обработката ми костваше супер много време. Сега обаче просто записвам и след 3 мин. вече качвам записа в нета. След още 5 до 35 мин. клипът е готов за гледане (зависи от натоварването в YouTube и колко ми е забил нета). Първият ми запис в подновения видеоблог е за това как липсва всякаква информация за гласуването в чужбина за евроизборите.
Камерата все пак има своите недостатъци. Вътреки, че е страшно лесна за употреба, човек няма възможност да контролира силата на звука при запис или да реже клипове в самия камкодер. Това, че не може да се променя размера на записа, пречи да се снима повече време върху вътрешната памет, нито пък може да се слага допълнителна. Всички тези проблеми обаче са дребни за човек, който има постоянно лаптоп до себе си. Купих си и гъвкав статив (вдясно), с който ще мога да закачам камерата където си искам. Примерно на записа в предишната статия съм го закрепил за дървена ограда.
Снимките може да видите и във Flickr.
Честито!
Благодаря. Голяма играчка е. 🙂
Впрочем една от причините да подновя видеоблога е, че искам да си оправя изказа. Много си преплитам езика и съм го забелязал при няколко интервюта, които дадох в началото на годината. Като започнах този блог, писането и изказа ми бяха доста по-зле и си мисля, че той ми помогна да го оправя. Надявам се и тези записи да ми помогнат така.
Със здраве да си го ползваш и успешно развитие във видео записите! 🙂
Благодарим 🙂
Аз лично ще очаквам с интерес нови видеопостинги. Успех!
Ами още не знам какво ще съдържат, но това му е якото. Големия плюс сега е, че от началото на записа до пускането му в нета ще има само около 15 мин.
Ще можеш да я ползваш за вторите интервюта – като се върне групата студенти. Мисля, че беше споменал намерението да ги интервюираш и след завръщането им.
Хм. Трудно ще е – аз съм в Германия, а те – в България. Студентите са предимно от НБУ и тръгват от София. Аз затова ги пресрещнах във Франкфурт. Ще ги интервюирам или по телефона или през фейса.
Иначе имам идея да интервюирам случайни хора в университета или на главната тук за евро-изборите, но там си има майсторлък и не знам точно как става.
Преди малко тествах как върви HD видеото на бърз компютър и мога да ви кажа, че записа е просто супер. Контраста не е чак толкова добър както при фотоапарат например, но при облачното време, в което снимах клипът от предишния пост, надали някоя камера би се справила по-добре. Най-якото е, че мога да различа отделните елементи на фасадата на къщите в далечината.
Блогвай де… 🙂
Така де, само се фукаш, айде дай малко клипчета и ние да глеадме…
🙂 🙂
Еми освен в предишната статия, направих и още два клипа за еко-тока в Германия. Останалите ще дойдат като ми дойде музата.
Тях ги видяхме. Пожелания за муза тогава!
Ло’вя я сега, ама нещо бяга бързо.
Всъщност знаеш ли, че в миналото артистите, писателите и художниците са смятали, че вдъхновението и въобще способността да творят е съществувало извън тях и, че това всъщност са музите. Така ако нямат желание или не творят добре – вината не е била тяхна, а на музите, които не са им помагали. Така е имало много по-малко стрес и съответно по-малко душевни разтройства, рязане на уши и депресии. Хубав начин на мислене според мен.