Какво направихме за изборите и какво следва
Публикувана е на четвъртък 9th юли 2009 15:58 в категориите: Аз и Боян, България, Политика
Всички съобщават за това каква невероятна изборна активност е имало на 5-ти. Аз не мисля така – очаквах повече – към 70%. Въпреки това, резултатите в чужбина бяха красноречиви. 90 хиляди гласували в Турция и още 65 в останалата част от света. Защо разделям Турция и останалия свят? Не е защото там са гласували 99.4% за ДПС или че Турция като цяло не е много отворена към света. Причината е в разликите в организацията на изборите и кампаниите за масово гласуване.
Всичко започна няколко седмици преди евро-изборите. Тогава аз и няколко други разбрахме някак, че трябва организация за събирането на декларации, за да можем да гласуваме въобще. Тъй като информация и инициатива от страна на официалните институции липсваше, хванахме се няколко човека и след стабилна кампания, събрахме подписи поне за Франкфурт. След много препятствия избори тук имаше, гласувахме и си взехме бележка.
Малко след това, започнаха да ми звънят хора от други градове, които искат да отворят секции там за парламентарните. Реших да ги свържа един с друг и се получи една интернет група, в която обменяхме опит, идеи и инициативи. Пращаха се много писма, декларации, запитвания и т.н. около 10 дни по-късно във Facebook се зароди групата „Гласуване без граници“. Изглежда в целия свят имаха проблеми с безхаберието на външно и ЦИК. Вдигнахме шум, появявахме се по медиите и в един момент изборите в чужбина бяха разпознати като проблем. Не тези в Турция – чужбината на емигрантите и студентите. В Турция всичко беше тихо. Ако не беше този шум, нямаше да бъдат отворени секциите в Щатите, Испания и куп други държави. А желание за гласуване имаше. Видях да гласуват мои познати, които никога не са си и помисляли да го правят. Причината за активността не беше заради информационната кампания на Външно, както техния говорител твърди, а въпреки и напук на липсата й. От действията на институциите лъхаше мудност и дъх на саботаж и точно това това амбицира още повече хората да гласуват.
За жалост в Германия, а и не само, проблемите с отварянето на секции продължиха до последно и не се знаеше къде и как точно ще може да се гласува. Затова пуснах карта на всички секции, за които знам. С нея ми помогнаха Ивайло Ганчев и Атанас Чобанов и беше отворена около 38 хиляди пъти в рамките на 10 дни. Знам, че поне на 20 човека е помогнала да си намерят секции, защото ми писаха лично. Също така няколко блогъра пуснахме информация как се гласува и какви са правата ни. Аз пък започнах да събирам статистика за това колко пари и време сме изхарчили за да дадем гласа си. До сега с анкетата съм събрал данни за около 500 човека и по предварителни сметки, най-много хора са пропътували до 100 км. за да гласуват. Повечето участници са от западна Европа. Средно за този регион, хората за похарчили 16 евро. Цифрата е малка, защото много пътуват или безплатно, или с намаление със студентските карти. За източна Европа разходите са средно 33 евро, за северна – 23, а за Щатите и Канада – 53 евро. Интересно е, че около 5 човека са дали средно по 400 евро от джоба си за организация на секциите в техния град. С тази сума, разходите за всички 500 души възлизат на 11200 евро.
Тази анкета показва и откъде хората са получавали информация за това как се гласува. 2/3 са научили от приятели, 1/4 – от блогове, само няколко човека са намерили нещо в сайта на Външно или са се обадили в посолството. В получената информация от анкетата имаше очевидни опити за манипулиране, защото получих към 10-тина отговора които нямаха логика. Запазих всички, защото голямото участие ги омаловажава така само 6.5% излиза, че са получили информация от „От информационни материали на Външно и ЦИК в медиите“ в чужбина. Утре или в Понеделник ще звъня пак на говорителя на Външно за да искам финансовия отчет за разходите за въпросната информационна кампания.
Тук проличава и основната разлика между тези избори в Турция и в останалия свят – за кампаниите и настроенията там не знаем почти нищо. Не е ясно какво е изхарчено там, от кой и как са организирали толкова хора да гласуват. Определено е имало инициативни комитети и лобиране от страна на ДПС за повече секции. Имаше доста изборен туризъм и тук, но интерес към тази тема сякаш няма. ЦИК обяви, че ще проверява списъците за двойно гласуване, но проверката минава през министерството на Гагаузов, което знаете какво означава. Започнах и с инициатива да събираме снимки и номера на бусовете, които са разхождали хора да гласуват по няколко пъти, но надали ще има особено значение. Дори да успеем обаче да докажем, че една и съща кола е била до две секции и дори да отбележим едни и същи хора на двете места, не мисля, че ще има голям ефект – просто темата вече остаря и медиите и обществото няма да я подемат.
Това, което трябва да научим от тези избори е, че гласуването има смисъл. Във Франкфурт се скъсаха да гласуват турски строителни работници, но масовия вот на българите надделя. Всичките проверки, разследвания и реклами против купуването на гласове не могат да имат такъв силен ефект. Това, за което трябва да се борим сега е прозрачна проверка на изборните списъци (ако не изчезнат безследно преди това) и нов изборен закон. Трябва въвеждане на електронна система за проверка в реално време кой, къде и кога е гласувал. Лесно е да се направи и няма да струва много над сегашния бюджет. Трябва да се започнат тестове за гласуване през интернет, за да могат още повече хора да участват. Политиците обичат да използват термина „активна гражданска позиция“ – да им я дадем тогава. Инак без шум и обществен натиск никога нищо не става и то далеч не само при нас.
51 коментара за “Какво направихме за изборите и какво следва”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
13 юли 2009 в 11:13:11
Изцяло съм съгласен с това:
„Не правете грешката да си мислите, че БСП и ДПС са в историята. НДСВ е в историята и дано не се случи това и с ГЕРБ. Но не виждам възможност БСП и ДПС да са история, понеже те имат и винаги ще имат твърд електорат. Ако Б. не изпълни очакванията на хората ще е именно той единственият човек, който ще влезе в историята.“
Твърдият електорат на БСП са „червените бабички“. Те поизмряха. Ще ги видим на изборите 2013-2014.
Политическата сила АТАКА наистина са безумни създания без политически и експертен капацитет.
Честно казано предпочитам да мисля позитивно за правителството което ще се състави приблизително само от една политическа сила. Мандатът му е под условие да чуя най-после жадуваният характерен звук от щракване на белезници (до скъп ролекс). Даже си мисля за строенето на нови затвори- знаете ли г-н Монев колко работни места ще са това?
За себе си няма да пиша както сте сторили, не искам сам а другите сами да узнават и коментират какво съм правил- и ДА имам проекти, докарвал съм до съд много повече сигнали и злоупотреби и смятам да продължавам, но съм и по-възрастен от вас (на 36 съм)
За мен България значи МНОГО и се радвам да видя още някои така настроен. Нямам амбиции в политиката но така или иначе тя определя начина по който се решеват нещата …
Благодаря за статията! Ще се радвам на повече икономически статии…
13 юли 2009 в 12:22:31
Хубаво е, че изяснихме позициите си. Крайната ни цел да се повиши стандарта на населението и да се води борба с корупцията е една и съща. Въпросът е така да я представим, че да бъде постигната.
Обърнете внимание, че „нови работни места“ в бюджетната сфера нищо не допринасят. Напротив – още повече храненици на продънения бюджет не ни трябват. Стандартът в България е толкова нисък, защото няма производителност на труда и няма производство за износ, от което да влиза свежа валута.
Дори и чушките и зелето на пазарите не е предимно българско. Уви, твърде малко производители решиха да се установят в България. Според МВФ заплатите сега са по-високи, отколкото държавата може да си позволи. Това е за сметка на задлъжняването дългосрочно погледнато. С дефицит по текущата сметка правителството вдигна заплати и пенсии и сега Бойко Борисов да се оправя с последиците…
13 юли 2009 в 13:08:59
Много правилна и икономически обоснована позиция. Това за строежа на затвори беше шега, но не и за вкарването на корумпираните там. Мразя да ми се хвалят разни, че подписа им струвал „еди колко-си“ много скоро ще се постарая да им замръзнат самодоволните усмивчици!
13 юли 2009 в 16:14:42
Аз си мисля, че корупцията на дребно идва от това, че с официалната заплата не може да се покрият нормалните човешки разходи и от това, че работните места, дори и в администрацията са много несигурни. И в Германия администраторите не получават много пари, но знаят, че мястото им е сигурно и не се корумпират за някакви дребни или пък дори и големи суми.
За съжаление борбата с корупцията е политически зависима и не е достатъчно някой да подава жалби и искове. С голямо нетърпение се надявам на раздвижване по тези въпроси, колкото и да не вярвам, че ще има такова.
14 юли 2009 в 09:03:12
Вижте това:
http://capital.bg/show.php?storyid=753282
14 юли 2009 в 09:55:44
@Здравко Стефанов – стар програмист – Е това е брутално вече. Не че не го знаехме де, но като ти е пред лицето е друго.
14 юли 2009 в 22:25:01
Някъде под статията имаше мнения, че трябва да се преведе и прати в Европа, но каквото и да се преведе и прати в крайна сметка виновна ще е винаги властта, защото не е контролирала.
14 юли 2009 в 23:16:00
Аз я пуснах през Google Translate и го пуснах в Twitter. Няколко познати го видяха и са доста активни в евро-блогосферата, така че може да го пуснат.
15 юли 2009 в 15:04:59
Тази статия може да ви е интересна. Разглеждам обратната страна на въпроса – как управляващите трябва да си говорят с нас:
Какво трябва да направят те след изборите