Псевдо-пътепис – 20.08.2009 17:20
Публикувана е на четвъртък 27th август 2009 13:52 в категориите: Аз и БоянСега пътувам във влака. Пътя е Пловдив – София. След два часа ще съм на гарата. След 3 ще съм си взел душ, а след 4 ще съм хотел Радисън на среща на организацията Тук-Там. В купето сме четирима. Жега е и всички са раздразнени. Днес си опаковах багажа за Германия. Ще постоя два дни в София да се видя с разни хора и в Събота летя за Франкфурт. Странно е. Нося 4 килограма дрехи, 2.540 килограма сирене, 4.650 килограма лютеница и около килограм подправки. Горе-долу с тази мисъл опаковах всичко – колко тежи и как ще излезе раницата на летището.
Пътуването от България към Германия е странно нещо. Качваш се на такси, после на влак, после пак на такси, самолет, влак, автобус и си в другото жилище. На връщане е обратния процес. Всичко става толкова бързо, че за няколко часа не знаеш къде си и къде отиваш.
Всички в чужбина страдат от този синдром – в един даден момент от пътуването не осъзнаваме дали сме в България, дали сме другаде и накъде сме тръгнали.
Смяната на средата е странно нещо. Ако преместиш една мебел в стаята си, тя просто ще изглежда различно. Ако смениш обаче апартамента, ти самия ще се промениш, защото ще го използваш по друг начин и навиците ти ще се променят (примерно къде е ключа за лампата). Нещо подобно се случва със заминаването, но всичко е по-шокиращо. В един момент претръпваш или по-точно спира да ти прави такова впечатление. Интересно ми е в кой момент спираш да правиш и разлика.
|
|




Виж какво
27 август 2009 в 18:09:06
Можеш да го погледнеш и от друг зрителен ъгъл. Просто излизане от обичайния стереотип и трупане на впечатления. Те пък помагат да се правят сравнения. Понякога сравняването е полезно:-)
27 август 2009 в 21:45:31
Свежо: Браво браво за хубавия пътепис, хайде следващия път до чикаго и назад
27 август 2009 в 22:28:17
Свежо: Странното е, че като си „ТАМ“спазваш техните закони без да се замисляш, като започнеш с пресичането на улиците на подходящите места, а като си в България- пак без да се замисляш пориш през градинките – нагласа!
28 август 2009 в 00:07:23
аз съм ‘там’-където градинките са затова да ходиш по тревата,дори можеш да си легнеш на тревата в обществен парк-кучетата ги рахождат обикновено на други места…
28 август 2009 в 09:24:23
Сигурно не е трудно да направим и тук така, че да изглежда като там. Ключовата дума е работа.
28 август 2009 в 13:40:11
Свежо: @todor – благодаря. Надали ще е до Чикаго, но този тип „пътепис“ няма нужда да е от далечни места – просто мисли по време на път.
@Zhel5 – аз спазвам законите и тук, и там. Въпроса за нагласата я има наистина, но пак си зависи от възпитанието.
28 август 2009 в 13:55:47
@radka – особено в Германия кучетата ги разхождат навсякъде. Отвратително е, защото си ги водят дори в магазините, аптеките и ресторантите.
28 август 2009 в 14:35:49
Свежо: Не беше лична нападка – просто разсъждение във второ лице.
28 август 2009 в 14:43:17
Свежо: @Zhel5 – споко, знам.
28 август 2009 в 14:57:42
Свежо: