Ще започна отдалече – мнозинството от хората отиват в евтините магазини и търсят евтина и съответно по-некачествена стока (занижената цена задължително води и до спад в качеството – неизбежно е). Това се отразява и на качествените стоки – те рано или късно се принуждават да свалят цената. Така бавно, но сигурно се достига до там, че ядем тибеширено сирене. Това е естествения ход на пазарната икономика. Така е и в случая с лодките – закупуването на нови лодки вдига цените. Вдигайки цените Охрид става неконкурентноспособен. Значи са вдигнати разходите и са намалели приходите – никой бизнес не желае това.

Всичко се корени, както казах, н икономическия модел. Така се получава при пазарна икономика и капитализъм. Там конкуренцията се бори за територия и обикновено на преден план изплуват некачествените и евтини стоки. Така света се заля с „китайски боклуци“. Така и по-бедните държави като Македония се принуждават да ни возят със стари корабчета. Така ние се принуждаваме да возим туристи със стари автобуси (Бака Джика, Лим, и т.н.). Така ядем боклуци, изхвърляме боклуци и живеем в боклуци.

Всички тези изброени проблеми ги има, ще се задълбочават и ще стават все повече и повече. Напрежението от преразхода на ресурс рано или късно избива, защото расте неконтролируемо.

Решението е точно това, което каза Боян – засилен държавен контрол. Какво обаче означава „засилен контрол“ над бизнеса от страна на държавата? Ами това означава връщане назад към планова икономика. При идеалния капитализъм единствената роля на държавата е да събира данъци. Колкото повече контрол и норми упражнява тя – толкова повече централизира пазара. Централизирания пазар пък води до по-нисък икономически разтеж, а от там и изоставане в конкуренцията между държавите.

Решението ли? Ами те според мен са две:

1. Международна воля за балансиране на световната икономика и общо затягане на контрола над бизнеса от всички държави едновременно. Това е изключително амбициозно и граничи с абсурдно за момента. Обикновено такива неща се случват само при попадане в наистина тежки кризи. Тоест не един кораб да потъне, а цял флот…

2. Промяна на манталитета на консуматорите. Масов отказ от купуване на некачествени продукти и създаване на т.нар. републикански контрол над бизнеса.

Второто означава само едно – образование. Нещо, което бизнеса няма да спонсорира, а напротив – той няма изгода от него. Ще дам един пример – дядо ми беше немец. Отидохме му на гости в Оберхаузен през 1992г. Тогава бяхме впечатлени от супермаркетите – нещо невиждано за България по онова време. Естествено като по-бедни източноевропейци – ходихме в евтините хипермаркети. Наричаха се „ALDI“ доколкото помня – правете аналогия например със сегашния „Kaufland“ у нас. Тогава бегло помня, но баща ми припомни, че дядо ми категорично отказваше да влезе в нас в тази верига магазини! Думите му са били:

- Но това са магазини за бедните! Ако съседите ме видят ще ми излезе име!

Действително стоките в двата съседни хипермаркета бяха едни и същи, но в единия беше по-скъпо. Ние си мислихме, че е абсурдно да пазаруваме кашкавал с 15% по-скъпо само заради името на магазина.

Да, но сега си давам сметка, че именно тези наши действия като конкуматори водят до непрекъснато занижаване на общото качество на услуги и продукти. Младите германци също нямат това образование. Изобщо проблемът е световен и е образователен…

Сега в Македония сигурно ще видим масови проверки на лодките и другите забавления и извинителни писма и доклади към България. Последното ми се струва, че ще последва, защото българите сме по-голямата част от туристите им и подобни случаи може да предизвикат отлив.

Казвам ти го, защото в такива случаи човек се замисля, че той можеше да е там и да му се случи същото нещо. Това въобще не значи, че няма да се качвам на корабчета по Охридското езеро или пък, че няма да го посещавам. Просто трагедията ме навежда на разни мисли.