Защо спасяването на света не е младежка илюзия
Публикувана е на понеделник 14th септември 2009 13:01 в категориите: България, Идеи
Много се говори за това как младите са бъдещето и как техните идеи и желания ще оформят утрешния ден като преодолеят стереотипите натрупвани до сега. Това е клишето, което чуваме преди и след всяка младежка инициатива. Какво се случва обаче помежду тези клишета – по време на събитията и след тях?
Реално на идеите на младите не се отдава значение, не им се позволява да разцъфтят и да наберат тежест. Или се отхвърлят като маловажни, или се прави нещо за да се отбие номера, но да се събере достатъчно материал за поне един репортаж. Инициативите свързани с младите се възприемат като трудоемки, скъпи и неефективни. Защо ли?
Всяка младежка идея е свързана с промяна, с разклащане на разбиранията и с малко или много идеализъм. Не е задължително да става дума за революция или спасяване на климата – дори опитите за оправяне на някоя градинка се посреща с недоумение и досада. На фона на циничността в обществения ни живот всяка такава искра угасва бързо, ако няма много като нея наоколо. Това не е български феномен – в една или друга степен го има навсякъде. Промяната е нещо неприятно в очите на отговорните лица, защото е непредвидима. Резултатите не могат да се измерят и прошнуроват и като всеки социален ефект – почти невъзможно е да се опишат в икономически планове и да се затворят в папки. Затова и се поддържа презумпцията, че такива инициативи са обречени и че младите си губят времето.
Защо обаче активността не спира? Защото както много други презумпции и стереотипи, и тази е погрешна. Младите могат да променят света или поне този, който виждаме до хоризонта. Звучи ви като клише, нали? Работата е, че не е и има хора, които имат достатъчно желание, нерви и постоянство да докарат нещата до край. Ето два примера:
Благодаря за снимката на Christopher Chan
|
|
5 коментара за “Защо спасяването на света не е младежка илюзия”
Оставете отговор
Виж какво