Най-жълтият текст в „Опасните” е статията „Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка”, в която се разказва за потреса на медицинския екип на президента, установил заболяването, и за това, че всъщност държавния ни глава се заразил, докато бил на лов някъде в Старозагорско, когато гардовете му били изпратени да доведат въпросната девойка, с която имало предварителна уговорка за интимната среща. В „Уикенд” не се говори за никакъв трипер и никакви ученички, но пък в няколко статии обилно се коментира личния живот на президента – като се посочват поименно негови любовници и се цитират техни изказвания. Като се има предвид тиража на „Уикенд”, в пъти надвишаващ този на ВАЦ-овите вестници, подобни публикации биха могли да донесат сериозни неприятности на всеки държавен глава – пък бил той и родното Гоце…

За такова поведение в нормалните държави президентите биват принуждавани да освободят високия пост и дори ги съдят .Примери-бол! Защо не се възмущавате а мълчаливо одобрявате деянията на един престъпник? Или таино му се възхищавате (и завиждате)? Не се ли питате защо и МВР и „Империята на злото“-ДАНС учатвуват в прикриването на престъпления , та били те и на президента на България? Невиждате ли, че държавните специални служби са се превърнали в частни служби на големите крадци и мафиоти в държавата ?Ето поради това поведение на „електоратът“ в България на власт идват мафиотите и олигарсите . Поради това поведение на такива „лица“ като споменатите истинските виновници за проблемите на българина остават ненаказани и благоденствуват .

Не мога да разбера обаче откъде изкара тези неща със сексуалните престъпления. Целия ти коментар ми звучи като статия в жълт вестник. Разбирам ненавистта ти към споменатите с половин уста политици, но хипербулите не помагат много.

Не казвам, че тези амбициозни и активни хора ги няма сега, но просто не се забелязват кой знае колко. Дали такова нещо е започнало да се оформя в мрежата сред блогърите, не мога да знам – историята ни учи, че такива процеси се забелязват едва след като са си свършили работата. Надявам се обаче да е тръгнало нещо в тази насока, защото без такова ядро от интелект и воля на никъде не сме тръгнали.

Не мога да кажа, защо не го виждам в момента. Някой биха казали, че комунизма го е унищожил, но не съм убеден. Мисля, че многото промени, социални и политически гонения са разкъсали интелигенцията. Точно това ни трябва – интелигенция. Писатели, поети, учени, филантропи, философи, актьори и общественици. Колко такива може да изброим сега и колко от тях правят нещо заедно? Далеч съм от мисълта, че хората сме еднакви. Конституцията и възпитанието ми казват, че имаме равни права, но далеч не мисля, че задълженията ни са еднакви. Просто някои личности в обществото трябва да си стъпят на мястото и да действат.

Ние в България сме наистина като в някакъв цирк, в който всички търпеливо чакат представлението да свърши и тогава дружно започват да обясняват какво не е харесало и какво са сгрешили клоуните.

Блогърското общество в България (доколкото го има като организирано такова) се опитва да промени този начин на мислене и действие през последните 3-4 години. Според мен имаше успешни инициативи – инициирането на протестите, формирането на убеденост, че трябва да се гласува, а също и идването на ново, необременено с власт правителство.

От нас зависи доколко ще се развие този потенциал и дали ще продължим да бъдем фактор във всяка една област. Досега точно това ни е липсвало – заетите и интелигентни хора по принцип не обичат и нямат време да се обединяват и оставихме по-други прослойки да ни управляват и да определят живота ни. Интернет ни дава възможност да променим това.

Ще се радвам да прочетете поста ми „Българският блог феномен“ на

Според мен, защото не яде всеки ден л…та, като нас, Боян може да погледне малко отстрани на проблемите ни в България. И най-вече не се поддава на внушения. За това и аз му казвам Браво! на ентусиазмът и позициите.
По темата по-горе: Мисля си, че този мандат ще е натоварен с много очаквания и внимание да не се повторят простотиите на предишният (Господ да ги порази!!!!) И блогосферата ще измести постепенно кръчмарските препирни и политиканствания, защото публиката тук е много по-образована и мотивирана за промяна. А и политиците вече ще знаят, че е възможно да им бъде бит шут веднага след като се издънят. Та се надявам поне от кумова срама (в началото) или от ясно осъзната нужда (към края на мандата си) да се допитват до тези, които са ги избрали. Иначе авторитарният стил на Б.Б. ще си остане един смешно-тъжен каубойски филм без happy end.

Това са си факти, не похвали! Който ме познава, знае що за студен темерут съм.

С възхищение!

Има телевизии за които се чудя, що ли изобщо ги има!!!

Поздрави: Дидо Денев

Не е като да не сме вярвали в идеали. Проблемът е, че след това са ни предавали набързо и това е допълвало цинизма ни. Първия, който грабне това доверие и надежда и не предаде народа ще направи голям пробив. Дано да са тези в Парламента. Трябват обаче и много локални лидери, а не само един голям вожд.

@Дидо Денев – Благодаря за добрите думи. През последните 2-3 месеца наистина писах по-малко по няколко причини. Първо беше отпускарски период, а аз имах доста изпити. Второ достъпа ми до интернет беше доста разкъсан. По-важното обаче беше, че трябваше да осмисля какво пиша, за какво го пиша и да се върна по стъпките си малко назад. Много залитнах в една посока и бях решил да не пиша повече за политика, но се оказа доста общо понятие. Ще видим как ще тръгнат нещата – план няма.

@mc_martin – това, за което ти говориш е надеждност и предвидимост на системата. За да има надежда и вяра в това, което човек прави последните две не са нужни. Мотивацията идва във всякакви форми и „оправяне“ на системата е един от тях. Един силен демотиватор обаче е липсата на преки и бързи резултати. За жалост част от културата ни е да търсим точно такива и това е причината масата да не е активна. Слава богу има достатъчно младежи, които се открояват с инициативност и постоянство и виждаме добри резултати. В България познавам доста такива.

Поздрави: Дидо Денев

Както казваш в One Young World „… it is more important to develop the minds of the young than to change those of the old.“

Повечето от нас имат мотивация, но нямат кураж от онзи истинския, при който ти пука и за другите. Може да съм пристрастен, но мисля че полето за изява трябва да стане в интернет и по-точно, чрез някаква конкретна платформа. Както стана със здравеопазването в САЩ и Youtube.

http://ivanbedrov.com/?p=1392