Доказателство, че магазините Пени ще отворят скоро и защо не трябва
Публикувана е на петък 9th октомври 2009 20:57 в категориите: Аз и Боян, БългарияТова е шоколад, който купих днес в магазин на Пени (Penny) в Darmstadt, Германия. За мое учудване намерих и указания на български. Това по принцип не е рядко срещано, защото доста продукти се продават и тук, и в България. Разликата е, че на този шоколад пишеше изрично, че се внася в България за Пени. Магазините още не са отворени, както знаете, въпреки, че доста са отдавна построени. Шоколадът има срок на годност до началото на 2010. Това значи, че до тогава ще отворят веригата им в България.
Аз пазарувам предимно при тях в Германия, защото наистина е евтино и удобно. Проблемът обаче е, че зеленчуците са им пластмасови и използват предимно нискокачесвена стока. В Германия този модел на предлагане е тук от доста отдавна и това, което може да се яде, доста хора на практика не могат да си го позволят. Причината е, че био храните и качествените стоки им се вдигат изкуствено цената само и само търговците да издържат на конкуренцията на масовите супермаркети като Пени, Плюс и Лидъл. Вярно е, че последните елиминират посредниците и съответно тези, които слагат надценка, но производителите пак получават същата цена за стоката си. При това имат по-малки възможности за пласиране, защото търговската мрежа се окрупнява. Получава се нещо като монопол.
Грешно е да се смята, че ниските цени са хубаво нещо, защото в крайна сметка водят до по-големи проблеми надолу по веригата от похарчените 10 ст. отгоре на килограм. Това, което е добро за производителите е добро и за потребителите. Ако от нещо трябва да се реже, това са препродавачите и търговците. Затова големите мрежи от супермаркети изглеждат добра идея. Реално обаче при тях се създава огромна мрежа за транспорт на стока, от която просто губим всички – пътищата се натоварват, замърсява се въздуха, пренасят се стоки из страната, които могат да се купят локално и цената на лавиците зависи все повече от цената на бензина.
Друго притеснително нещо, което този шоколад ми напомни е, че не пишеше нищо за производителя. Пише само, че стоката се контролира и проверява от Пени и толкова. И помнете – това е продукт, който след няколко месеца ще видите и в България. Реално те не ви дават възможност сами да прецени дали този или онзи производител си струва, а се надяват да разчитате да разчитаме на тяхната преценка. Така, ако знаете, че някой завод за сирене не произвежда добра продукция и предпочитате друг, няма да знаете, че Пени всъщност смесва марките. По опаковките може да е трудно да се прецени, защото такива магазини често изискват специални опаковки за себе си. Ще продължите да купувате обаче, защото наистина ще е по-евтино.
В Германия и Англия тези неща отдавна са факт и никой не може да направи нищо. Немците например вече са се примирили и не им пука. На летището във Франкфурт попаднах на пътеводител за България където започваха с констатацията, че сме една от малките страни в Европа, където зеленчуците имат все още вкус. Този вкус не зависи толкова от това, което земеделците искат да произвеждат, а от търсенето. Ако вие изберете по-добрия продукт, за който знаете, че е произведен в България, магазините ще ви го предлагат. При такива като Пени обаче няма начин да знаете и малко по малко качеството ще пада. Личен опит.











Покажи всички коментари без съкращения
12 октомври 2009 в 15:23:26
Пени Маркет е вече в България, изградили са логистичен център до Елин Пелин и до края на годината ще пуснат 10 магазина в Ловеч, Враца, Омуртаг, Велико Търново, Нова Загора, Берковица и др. Първите магазини, които се откриват у нас ще заемат търговска площ от 800 м²., като общият брой на артикулите в тях е около 1 200.
Пени Маркет България постави началото на нов логистичен център до Елин Пелин
От това което разбрах, тяхната цел е да направят магазините си (които ще са и сравнително малки) в по-малките градове на България където има по-малка конкуренция. Засега не смятат да отварят магазини в София, Пловдив, Варна, Бургас и т.н.
12 октомври 2009 в 17:04:00
Е Бояне, нямя как да кажеш дали знам какво е бедност. Не си ровил с детето си в контейнера за смет за да търсиш кашони с надеждата да се нахраните. Няма и как да знаеш, че съм останал сирак на 4, а сме трима братя (аз най-големият) Нямах детство, а сме живели и в пълна мизерия. Нямах пари дори да завърша гимназия, камо ли за университет. Няма как да ми кажеш, че не знам какво е бедност.
По добре от всеки друг го знам, повярвай ми.
Дори толкова добре знам какво е бедност, та чак съм разбрал че е два типа: Едната е бедност в главата, а другата е бедност в джоба!
Наистина се изнервих да ми кажеш, че не знам какво е бедност.
Виждал ли си в Африка, как нямат каквво да ядат, а:
http://www.youtube.com/watch?v=ySvrwYTrAz8
http://www.makepovertyhistory.org/
http://www.youtube.com/watch?v=X0aPKraEh6o
http://www.youtube.com/watch?v=C_rDzjsl7eE&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=5NKZeZku6R0&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=OYWTyzdbiUM&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=qSC4LCEccfE&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=pdob_rpMZKo&feature=related
La fame nel mondo http://www.youtube.com/watch?v=TQqY-5GszbM&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=gDWalJlGG2k&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=RmMhqpmZOJE&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=4sQJ0CiHjm0&feature=related
12 октомври 2009 в 17:21:37
@Дидо Денев – в такъв наистина случай се извинявам. Изглежда си бил част от тези, които наистина са мизерствали преди ’89. Хубаво е все пак да се види, че дори човек с минало като твоето е успял да завърши математическата в старата ни столица, както и да вземе два магистъра и две PhD-а от университети като Пловдивския и Търновския, както и да работи в собствена софтуерна фирма.
За жалост това далеч не означава, че в България в момента „борбата е на оцеляване“. Ситуацията се е променила много в последните 10 години.
12 октомври 2009 в 17:22:02
Относно оплакването: въобще не ме познаваш за да кажеш подобно нещо, точно във времена на криза създавам работни места и съм взел нещата в свои ръце. Имам бизнес в областта на софтуерната индустрия, продуктите ни се продават, а клиентите ни са доволни. Не мисля да разчитам нито на държава, ното на някого въобще.
Някога нямах пари дори за университет, а съм завършил три университета и съм писал два докторски труда. Едва ли съм от тия които мрънкат. Въпросът е, че има хора които не осъзнават истинската катастрофа, мащабите и и смайващото е, че не желаят да приемат реалностите, а те са именно:
Тук в България последните години се провежда целенасочен геноцид срещу населението извън софия (наричано за краткост – провинция)
Има една хубава поговорка: „Сит на гладен не вярва“
В България въобще не се интересуваха от съдбата на хората
12 октомври 2009 в 17:24:28
Вярвай ми бояне, сълзи са ми на очи, и ми се къса душата като гледам какво става с хората тук. Ако имаше как бих опитал да създам достатъчно заетост, да си връщат заемите, и да си хранят децата. Съкращават ги… Със заем, заем връщат…
Ужасно е…
13 октомври 2009 в 00:27:52
Впрочем преди малко довърших шоколада.
Виж какво
5 ноември 2009 в 15:04:25
Дзяк! изненада: http://www.ruseinfo.net/news_68241.html
На мен ми се пада доста далеч. Скоро няма да ми се случи да отида до там, в туй мокрото време.