През Юни, когато бях в Ротердам за награждаването на TH!NK инициативата, се срещах с Бруно (twitter, блог). Той е фотоблогър от Холандия и пише предимно на евро тематика. Тогава той представи и първата си книга-албум. В рамките на точно година, той бе обиколил целия ЕС – всяка една държава поне по веднъж. Навсякъде е снимал и интервюирал случайни минувачи, с някои от които се беше сприятелил бързо. В последствие той издава сборник с профили на всяка посетена държава – така, както той ги е видял.

Въпреки, че не бе съвсем евтина, взех си едно копие. Естествено получих и автограф. Главната причина обаче беше, че е успял да улови точно нещата, които аз виждам в определени култури – немската, английската и българската. Ето няколко цитата:

Юлия и Ралф (Германия): „Всеки, който е израснал в източен Берлин си спомня неговия или нейния първи подарък от Запада.“
Лейф (Германия): „Ние не сме много добри в импровизирането. Дори моите родители се чувстват неудобно, ако им дойда на гости без да съм казал предварително.“
Раналд (Англия): „Трябват доста усилия, за да получиш телевизионни канали на чужд език“
Емма (Англия): „Англичаните обичат гледките с овце, обширни зелени поля и малки селски пътища. Иронично е обаче, че се присмиват на шотландците, ирландците и уелсците, че са фермери.“
Бедрос (България): „Въпреки лошите спомени от времената преди 1990, много българи чувстват симпатия към Русия и руснаците.“
Светлозар (България): „Най-добрия начин да се отървеш от натрапващ се полицай е да го подкупиш или да успееш да го убедиш, че имаш по-добри връзки от него.“

Профилът на всяка държава се състои от малко географска информация, превод на химна, снимки от различни градове и села и портрети на хората, които е срещнал по пътя. Не всички са граждани на конкретната страна – понякога показва емигранти, които дават мнението си за нея. В албума не са поместени цели интервюта, а само снимка с името, малко обяснения и случайни мисли на дадения човек. Въпреки, че съдържат само по 10-15 лица, открих, че представата, която тези мини-профили създават у човек отговарят доста точно на реалността. Поне тази която аз виждам.

Прелиствайки книгата ще откриете, колко много си приличаме и в същото време – колко се различаваме европейците. Рязката разлика между гледките, които Бруно е избрал за всеки град и общите настроения на младите създават една странна, но единна картина на Европа. Говори се много как ЕС не съществува като съюз на ниво граждани – че е просто политическа измислица и хората сме толкова различни, че няма как да се получи. Според мен нещо толкова просто като този албум може да промени представите на доста хора просто защото не са излизали навън и не са се срещали с другите европейци, които са представени в албума.

Самата книга може да закупите на официалната страница на Бруно. Препоръчвам ви я.